Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1149 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по субективно съединени искове с правно основание
чл.2б от ЗОДОВ във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок.
В исковата молба и допълнителната такава от 25.03.2021г. ищците Н.Д.Г. *** и Ц.К. ***
твърдят, че през
2013 година и двамата работили в системата на МВР - първият от тях - като
инспектор в сектор „ПКП" при ОД на МВР Враца, а вторият - като старши
полицай в сектор „СОД" при същата дирекция. Поддържат, че на 16.03.2013 г.
заедно с други служители били изпратени в с.Д., общ.Б. за провеждане на
специализирана полицейска операция по задържане на обявения за общодържавно
издирване М. Г. Г., че при влизане в дома му същият извадил саморъчно
изработено огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, 20 кал. и я насочил
към тях като на два пъти се опитал да произведе изстрел, но пушката засекла и
че след това бил обезвреден и задържан от тях. Посочват, че на същата дата в РУ
на МВР, гр. Б. С. по този случай било образувано досъдебно производство /ДП/ №
215/2013г. по описа на същото управление /пр.пр. № 177/2013 г. по описа на РП
Б. С./, на 17.03.2013 г. М. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и по чл.339, ал.1 НК, като му е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража" и е разпитан. Изтъкват,
че с постановление от 18.03.2013 г. наблюдаващия прокурор от БРП е изпратил ДП
на Врачанска окръжна прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по
чл.116, ал.1 във вр. с чл.18 НК, но Врачанска окръжна прокуратура не е приела
ДП за наблюдение и го е върнала на РП Б.С., че на 22.04.2013 г. наблюдаващият
прокурор от тази прокуратура отново го е изпратил на горната прокуратура с
оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 във вр. с чл.18 НК, която този
път го е приела за наблюдение и разследване. Твърдят, че впоследствие
многократно делото е прекратявано от Врачанска окръжна прокуратура - за
престъплението по чл.116 НК, и изпращано на РП Б.С. - за престъпление по
чл.144, ал.3 НК, че прекратителните постановления на Врачанска окръжна
прокуратура са били обжалвани от тях, в процесуалното им качество на пострадали
в ДП, съгласно чл.75 и следв. НПК, както пред съответния съд, така и пред
по-горестоящата прокуратура - Апелативна прокуратура София, която е
разпореждала наблюдението на производството да се осъществява от Окръжна
прокуратура Враца, с оглед престъпление по чл.116 НК - опит за убийство на
повече от 1 лице - полицейски органи Ц.К.Г. и Н.Д.Г., при изпълнение на
службата им. Въпреки тези указания, Врачанска окръжна прокуратура отново
частично е прекратявала производството срещу Г. - за престъпление по чл.116 НК,
като отново е приемала, че е налице престъпление по чл.144, ал.3 НК, което е от
компетентност на Районна прокуратура Б.С.. Последното такова постановление също
е обжалвано пред Окръжен съд, който е уважил жалбата. Поддържат, че
междувременно са искали отводи на двама от наблюдаващите прокурори - Д. Н. и
Вл. Д. - поради неизпълнение на задължителните указания на АП София и
нежеланието им да изяснят обективната истина по делото, че първоначално тези
отводи не са приемани от САП, но на по-късен етап исканията им са били уважени.
Посочват, че впоследствие, пак по жалби от тях, с постановление на Главния
прокурор на РБ, ДП е иззето от Врачанска окръжна прокуратура и възложено на
Окръжна прокуратура София за приключване на разследването. Изтъкват, че при
описаните по-горе действия на прокуратурата, мярката за неотклонение на
обвиняемия е била изменена от „задържане под стража" в по-лека, той се е
укрил и досъдебното производство е приключено в негово отсъствие. Твърдят също,
че Софийска окръжна прокуратура след извършване на допълнителни следствени
действия, частично прекратяване на производството и отново обжалване от тяхна
страна, е внесла обвинителен акт срещу М. Г. Г. от с.Д.- за престъпления по
чл.116, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 предл.3 и т.6, предл. 1 и 2 във вр. с чл.115
във вр. с чл.18 НК и по чл. 339, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД №
271/2018 година на Врачански окръжен съд. В съдебното производство двамата са
участвали в качеството на граждански ищци и частни обвинители, съгласно чл. 76
и чл. 84 НПК. Поддържат, че съдът е разгледал делото и постановил присъда, с
която е наложил наказания на подсъдимия и е уважил предявените от тях
граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди, че присъдата е
обжалвана пред САС, който се е произнесъл с решение по ВНОХД № 755/2019 г., с
което е изменил частично същата и че решението му е оставено в сила с решение
от 27.07.2020 г. по н.д. № 398/2020г. на ВКС, 2-ро н.о., в което съдът е отбелязал,
че "за дългия срок на воденото ДП вина има и държавното обвинение".
Посочват, че в резултат на това нарушение са им нанесени морални вреди - болки
и страдания, за които на основание чл. 60а, ал.3 от ЗСВ, се обърнали към ИВСС
София и поискали обезщетение за неимуществени вреди в размер по 10 000 лева. По
заявленията им били извършени проверки от състав от инспектори, за които били
съставени 2 констативни протокола от 05.11.2020 г. - по всяко от 2-те
заявления. В протоколите подробно са описани всички действия на прокуратурата
по посочените досъдебно производство и съдебни дела и е признато, че е било
нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок - прекомерна
продължителност на досъдебното производство (повече от 5 години), която се
дължи на неритмично и недобре организирано разследване, многократното прекратяване
на ДП от страна на окръжна прокуратура и изпращането му на по-долустоящата
прокуратура, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
неизпълнение на задължителните указания на прокурор от по-горестоящата
прокуратура и продължителни периоди на бездействие от страна на разследването и
е довела до увеличаване продължителността на наказателното производство с около
3 години и 2 месеца. Твърдят, че с оглед посочените констатации им е определено
обезщетение в размер по 2 200 лева, което не приели, тъй като смятат, че е
крайно несправедливо /занижено/. Поддържат, че през цялото време на ДП се
чувствали незащитени от държавата, че е разколебано доверието им в
правосъдието, че животът им е бил поставен в опасност - щели са да бъдат убити,
ако оръжието не било засякло, че по време на деянието са преживели силен стрес
и напрежение, които продължили и по време на ДП, че поведението на
наблюдаващите прокурори и нежеланието им да внесат обвинителен акт за
съответното престъпление повлияло на работата им в полицията, поради което
първият от тях през м. 11.2015 г. по собствено желание напуснал органите на МВР
и в момента е на друга работа. Посочват, че са претърпели болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, които всеки от тях оценява на по 10 000
лева и които следва да бъдат репарирани от ответника. Тъй като не са съгласни с
предложеното им обезщетение от ИВСС и след изпълнение на процедурата по глава
трета „а" от ЗСВ без да е постигнато споразумение, молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБ да им
заплати по 10
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от
нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото /НОХД № 271/2018
г. на ВОС; ВНОХД № 755/2019 г. на САС и н.д. № 398/2020 г. на ВКС/ в разумен
срок, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от деня на
влизане в сила на осъдителната присъда против виновното лице - М. Г. -
27.07.2020г., до окончателното им изплащане, както и направените от тях разноски
по настоящето дело.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от
РП-Враца, в писмения отговор по делото и в съдебното заседание оспорва
предявените искове като недоказани
и неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Счита, че твърденията в исковата
молба са общи и не са подкрепени с никакви доказателства. Оспорва предявените
искове за неимуществени вреди и по размер с твърдения, че претенциите са
прекомерни, изключително завишени и не отговарящи на принципа за справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Счита, че не само продължителността на досъдебното
производство е причина за стреса на ищците и демотивацията им за работа, но и заплахата към тях
с огнестрелно оръжие при провеждането на специализираната полицейска операция
през 2013г. Счита също, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид освен
претърпените неимуществени вреди, оценени индивидуално за всеки един от ищците,
времето, когато са търпени тези неимуществени вреди, стандарта на живот и
икономическите условия в
страната в този
период.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери за установено следното:
По делото са изискани от Окръжен съд Враца и са приложени НОХД № 257/2018г.
по описа на ОС-Враца, НОХД № 271/2018г. по описа на ОС-Враца - 2 тома, ВНОХД №
755/2019г. по описа на САС, НД № 398/2020г. по описа на ВКС, ЧНД № 11/2017г. по
описа на ОС-Враца, ЧНД № 399/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 895/2013г. по
описа на САС, ЧНД № 289/2013г. по описа на ОС-Враца, НОХД № 371/2017г. по описа
на ОС-Враца, ВЧНД № 433/2014г. по описа САС, ЧНД № 118/2014г. по описа на ОС-Враца,
ВЧНД № 502/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 464/2013г. по описа на PC-Б. С., ЧНД № 469/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД №
967/2013г. по описа на САС, ВЧНД № 133/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД №
125/2013г. по описа на PC- Б. С., Досъдебно производство № 59/2013г. по описа на ОП-Враца, ДП №
215/2013г. по описа на РУП-Б. С. - 4 тома.
От материалите по тези дела се установява следното:
На 16.03.2013 г. в РУП – Б. С. на
основание чл.212, ал.2 от НПК (със съставяне на протокол за разпит на свидетел)
е образувано досъдебно производство № 215/2013 г. по описа на РУП-Б. С.,
досъдебно производство № 177/2013 г. по описа на РП-Б. С. срещу М. Г. „за това,
че през месец март 2013 г. е придобил в село Д. и държал до 16.03.2013 г.
огнестрелно оръжие и 2 броя боеприпаси, без да има за това надлежно
разрешително - престъпление по чл.339, ал.1 от НК“. На същата дата е съставен
протокол за претърсване и изземване.
С постановление от 17.03.2013 г.
прокурор Н.К. е дала указания за извършване на действия по разследването. Разследването
е възложено на разследващ полицай П. М..
На 17.03.2013 г. е разпитан свидетеля А.
Ц..
С постановление от 17.03.2013 г. за
възлагане на следствени действия по делегация разследващият полицай П. М. е
възложила на РУП - Враца да бъде извършен разпит на свидетелите Ц.Г., Г. Г. и Д.
Ш..
На 17.03.2013 г. са назначени
дактилоскопна експертиза и съдебно-балистична експертиза, които са изготвени на
същата дата, разпитани са свидетелите Ц.Г., Г. Г. и Д. Ш. и е получено
свидетелство за съдимост, издадено на името на М. Г..
На 17.03.2013 г. М. Г. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение задържане под стража и е разпитан.
С постановление от 18.03.2013 г. на
прокурор Н. К. досъдебното производство е изпратено на ОП-Враца с оглед наличие
на данни за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. С
постановление от 18.03.2013 г. на Д. Н. - прокурор в ОП-Враца досъдебното
производство е върнато на РП-Б. С. поради липса на данни за престъпление по
чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
На 19.03.2013 г. е назначена химическа
експертиза, която е изготвена на 28.03.2013 г. На 20.03.2013 г. е разпитана
свидетелката М. Г., на 26.03.2013 г. са разпитани свидетелите Г.П. и Ц. П., на
02.04.2013 г. е назначена допълнителна съдебно-балистична експертиза, която е
изготвена на 03.04.2013 г. и на 19.04.2013 г. е разпитан свидетеля Н.Г..
С постановление от 22.04.2013 г. на
прокурор Н. К. досъдебното производство е изпратено на ОП-Враца с оглед наличие
на данни за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. С
постановление от 29.04.2013 г. на Д. Н. - прокурор в ОП-Враца, досъдебното
производство е прието по компетентност и е заведено като пр.пр. № 059/2013 г.
по описа на ОП-Враца.
На 13.05.2013 г. е назначена тройна
съдебно-балистична експертиза, която е изготвена на 15.05.2013 г.
С постановление от 29.05.2013 г.
прокурор Д. Н. е прекратил частично наказателното производство срещу М. Г. за
извършено престъпление по чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и е изпратил
досъдебното производство по компетентност на РП-Б. С..
На 19.08.2013 г. е разпитан свидетеля Н.
П..
Ц.Г. е подал жалба срещу постановлението
от 29.05.2013 г. до ОС-Враца. С определение от 17.09.2013 г. по ЧНД № 399/2013
г. по описа на ОС-Враца съдът е отменил постановлението на ОП-Враца. По протест
на прокурора състав на АС-София с определение от 16.10.2013 г., постановено по
ВЧНД № 967/2013 г., е потвърдил определението на ОС- Враца.
На 11.11.2013 г. М. Г. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.116, ал.2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и по
чл.339, ал.1 от НК и е разпитан.
На 12.12.2013 г. е назначена повторна
тройна съдебно-балистична експертиза, която е изготвена на 30.01.2014 г., на
14.01.2014 г. е разпитан обвиняемия М. Г., на 20.01.2014 г. е разпитан
свидетеля Г. Г., на 24.01.2014 г. са разпитани свидетелите Н. Г., Г. П.и Н. П.,
на 05.02.2014 г. е съставен протокол за оглед на веществени доказателства.
На 06.02.2014 г. досъдебното
производство е изпратено на прокурор от ОП-Враца с мнение за преквалифициране
на деянието за извършени престъпления по чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.339 от НК. С постановление от 13.02.2014 г. прокурор Д. Н. е прекратил
частично наказателното производство срещу М. Г.за извършено престъпление по
чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и е изпратил досъдебното производство по
компетентност на РП-Б.С..
С постановление от 20.02.2014 г.
прокурор Н. К. е дала указания за извършване на действия по разследването. На 14.03.2014
г. е разпитан свидетеля Н.Г..
Ц.Г. е подал жалба срещу постановлението
от 13.02.2014 г. до ОС-Враца. С определение от 25.03.2014 г. по ЧНД № 118/2014
г. по описа на ОС-Враца съдът е отменил постановлението на ОП-Враца. По протест
на прокурора състав на АС-София с определение от 15.05.2014 г., постановено по
ВЧНД № 433/2014 г., е потвърдил определението на ОС-Враца.
С постановление
от 09.07.2014 г. прокурор Д. Н. е прекратил частично наказателното производство
срещу М. Г. за извършено престъпление по чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и е
изпратил досъдебното производство по компетентност на РП-Б. С..
С постановление от 24.07.2014 г.
прокурор С.К. е дала указания за извършване на действия по разследването. На
17.11.2014 г. е изискана справка от „София Франс Ауто“ АД, която е получена на
21.11.2014 г., на 18.11.2014 г. е изискана справка от НАП, която е получена на
15.12.2014 г.
На 19.11.2014 г. М. Г. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК „затова, че на
16.03.2013 г. в село Д., обл. В., се е заканил на Ц.К. *** с убийство -
насочвайки към него огнестрелно оръжие при опит да бъде задържан, тъй като е
бил обявен за ОДИ в качеството му на длъжностно лице - служител на ОД-МВР-Враца
- старши полицай в сектор СОТ, при това и по повод изпълнение на служебните му
задължения и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването
му“, по чл. 144, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК - „затова, че на 16.03.2013 г. в
село Д., обл.В., се е заканил на Н.Д.Г.,*** с убийство - насочвайки към него
огнестрелно оръжие при опит да бъде задържан, тъй като е бил обявен за ОДИ в
качеството му на длъжностно лице - служител на ОД-МВР-Враца - инспектор в
сектор ПКП, при това и по повод изпълнение на служебните му задължения и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му“ и по чл.339,
ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение подписка и е разпитан.
На 20.11.2014 г. е предявено
разследването на пострадалите Ц.Г. и Н.Г..
С постановление от 25.11.2014 г.
прокурор Н.К. е уважила исканията, направени от пострадалия Н.Г., и е върнала
делото на ОД-МВР-В. с указания за извършване на действия по разследването. На
25.11.2014 г. е разпитан свидетеля В. А.. На 03.12.2014 г. са изискани справки
от „Мобилтел“ ЕАД, „Виваком“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, които са получени
съответно на 23.12.2014 г., на 17.12.2014 г. и на 15.12.2014 г.; на 09.01.2015
г. са изискани справки от „Алмабар“ ООД и „Темпо строй инженеринг“ ЕООД, които
са получени съответно на 12.01.2015 г. и на 17.12.2014 г. и на 15.12.2014 г.
По повод жалби от пострадалите Ц.Г. и Н.Г.
с постановление от 13.02.2015 г. М. Д. - прокурор в АП-София, е отменил
постановлението от 09.07.2014 г. и е върнал досъдебното производство на
ОП-Враца.
На 07.05.2015 г. е назначена балистична
експертиза, която е изготвена на 12.05.2015 г.; на 04.06.2015 г. е направена
очна ставка и е съставен протокол; на 03.07.2015 г. е назначена балистична
експертиза, която е изготвена на 09.07.2015 г.
С постановление от 01.12.2015 г.
прокурор В. Д. е прекратил частично наказателното производство срещу М. Г. за
извършено престъпление по чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и е изпратил
досъдебното производство по компетентност на РП-Б. С.. По повод жалби от
пострадалите Ц.Г. и Н.Г. с постановление от 18.12.2015 г. М. Д. - прокурор в
АП-София, е отменил постановлението от 01.12.2015 г. и е върнал досъдебното
производство на ОП-Враца. С постановление от 22.01.2016 г. прокурор В. Д. е
прекратил частично наказателното производство срещу М. Г. за извършено
престъпление по чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и е изпратил досъдебното
производство по компетентност на РП-Б. С.. По повод жалби от пострадалите Ц.Г.
и Н.Г. с постановление от 22.04.2016 г. М. Д. - прокурор в АП-София, е отменил
постановлението от 22.01.2016 г. и е върнал досъдебното производство на
ОП-Враца. С постановление от 19.05.2016 г. прокурор В. Д. е изпратил
досъдебното производство по компетентност на РП-Б. С. поради липса на данни за
извършено престъпление по чл.116, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.
С постановление от 06.06.2016 г.
прокурор Н. К. е дала указания за извършване на действия по разследването.
По повод жалби от пострадалите Ц.Г. и Н.Г.
с постановление от 19.09.2016 г. М.Д. - прокурор в АП-София, е отменил
постановлението от 19.05.2016 г. и е върнал досъдебното производство на
ОП-Враца. Отвел е Владимир Дилков - прокурор в ОП- Враца, от ръководството и
надзора по ДП № 215/2013 г. по описа на РУП-Б. С..
С постановление от 18.11.2016 г.
главният прокурор на РБългария С.Ц. е постановил разследването по досъдебното
производство да се извърши в района на ОП-София. Досъдебното производство е
получено в ОП-София на 23.11.2016 г. и е заведено като пр.пр. № 5122/2016 г. по
описа на ОП-София.
На 02.12.2016 г. са изискани справки от
НСлС и ГДИН, които са получени съответно на 14.12.2016 г. и 15.12.2016 г.
С постановление от 20.12.2016 г. на
прокурор Ст. П. за служебен защитник на обвиняемия е назначен адв. И.П.. На същата
дата е предявено разследването на адв. И.П. в отсъствие на обвиняемия, който не
е намерен на известните по делото адреси /изискани са всички възможни справки
за установяване на адреса по местоживеене/.
С постановление от 23.12.2016 г.
прокурор Ст. П. е прекратила частично наказателното производство срещу М. Г. за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Н.Г. е подал
жалба срещу постановлението до ОС-Враца. С определение от 24.01.2017 г. по ЧНД
№ 11/2017 г. по описа на ОС-Враца съдът е прекратил производството по делото и
го е върнал на ОП-София за връчване на преписи от постановлението на всички
лица, които имат право на жалба. След изпълнение на указанията на съда Н.Г.
отново е подал жалба срещу постановлението до ОС-Враца. С определение от
15.01.2018г. по ЧНД № 571/2017 г. по описа на ОС-Враца съдът е отменил
постановлението на ОП-София. По протест на прокурора състав на АС-София с
определение от 12.03.2018 г., постановено по ВЧНД № 318/2018 г., е потвърдил
определението на ОС-Враца.
На 18.04.2017 г. М.Г. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.6, пр.1 и 2 вр. чл.115 вр.
чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение
подписка и е разпитан.
На 23.06.2017 г. прокурор Ст. П. е
внесла в ОС-Враца обвинителен акт срещу М. Г. за извършени престъпления по
чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и 2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.
На 28.06.2017 г.
е образувано НОХД № 371/1017 г. по описа
на ОС- Враца. За съдия-докладчик е определен И. М.,
който с разпореждане от 30.06.2017 г. е прекратил съдебното производство и е
върнал делото на прокурора по съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - „постановлението от 23.12.2016 г. не е връчено на
обвиняемия; не са предявени материалите от разследването на пострадалия Н.Г.".
След връчване на
преписи от разпореждането на страните и изтичане на срока за обжалване на
19.08.2017 г. делото е изпратено на ОП-София.
На 22.08.2017 г. са изискани справки от
ГДГП-МВР, НСлС и ГДИН, които са получени на 01.09.2017 г.; на 22.03.2018 г. са
изискани справки от НАП, ГДГП-МВР, НСлС, ГДИН, „Мобилтел“ ЕАД, „Виваком“ ЕАД и
„Теленор България“ ЕАД, които са получени съответно на 29.03.2018 г.,
02.04.2018 г., 05.04.2018 г., 10.04.2018г., 17.04.2018 г. и 18.04.2018 г.
С разпореждане от 10.05.2018 г. на
прокурор Ст. П. М. Г. е обявен за общодържавно издирване.
На 18.05.2018 г. при условията на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК в присъствието на служебния защитник адв. И. П. М. Г.
е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3,
т.6, пр.1 и 2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК - „затова, че на 16.03.2013 г. в
село Д., обл. В. чрез незаконно държано саморъчно изработено огнестрелно оръжие
- 1 брой гладкоцевна ловна пушка, е направил опит умишлено да умъртви повече от
едно лице: полицейските органи Ц.К.Г. - старши полицай в сектор „СОД“ към
ОД-МВР-Враца и Н.Д.Г. - инспектор в сектор „ПКП“ към ОД-МВР-Враца, при
изпълнение на службата им - участие в провеждане на полицейска операция на
територията на ОД-МВР- Враца по задържане на лице обявено за ОДИ, като деянието
е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и е останало
недовършено по независещи от дееца причини“ и по чл.339, ал.1 от НК и е
разпитан.
На 21.05.2018 г. прокурор Ст. П. е
внесла в ОС-Враца обвинителен акт срещу М. Г. за извършени престъпления по
чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и 2 вр. чл. 115 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.
На 25.05.2018 г. е образувано НОХД №
271/2018 г. по описа на ОС- Враца. С разпореждане от 05.06.2018 г. съдията -
докладчик И. Ма. е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на
17.07.2018 г. без призоваване на свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание на 17.07.2018 г.
са се явили пострадалите Цв. Г. и Н. Г. и повереникът им адв. Г.. Не са се
явили подсъдимият Г. - редовно призован чрез майка му, служебният защитник адв.
П. - редовно призован /получена е молба да бъде освободен като служебен
защитник на подсъдимия поради невъзможност да пътува от София до Враца/.
Съдебният състав с председател Л. К. и членове - съдия И.М. и съдебни
заседатели Ц., П. и Х. е освободил от участие в съдебното производство адв. П. и
е назначил за служебен защитник адв. Т.. Не е дал ход на делото и го е отложил
за 17.09.2018 г. Указал е да се изискат справки за установяване на адреса по
местоживеене на подсъдимия.
В съдебното заседание на 17.09.2018 г.
са се явили защитникът адв. Т., повереникът адв. Г., съпругата на подсъдимия Г.
- защитник по чл.91, ал.2 от НПК, и майка му П.. Не са се явили подсъдимият Г.
- нередовно призован /майка му е заявила, че е получила призовката, но не му я
е предала, тъй като е извън страната/ и пострадалите Цв. Г. и Н. Г. - редовно
призовани. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2
от НПК. Приел е за съвместно разглеждане предявените от пострадалите граждански
искове и ги е конституирал като частни обвинители и граждански ищци /ЧО и ГИ/.
След обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК е насрочил делото за 23.10.2018г.
за разпит на свидетели и вещи лица. Указал е да се изиска справка от
ОД-МВР-Враца за резултатите от издирването на подсъдимия /обявен за ОДИ на
досъдебното производство/.
В съдебното заседание на 23.10.2018 г.
са се явили защитникът адв. Т., защитникът Г., ЧО и ГИ Цв. Г., ЧО и ГИ Н. Г.,
повереникът адв. Г., шестима свидетели и пет вещи лица. Не са се явили
подсъдимият Г. - нередовно призован /получена е справка от ОД-МВР-Враца, че
подсъдимият не е установен/ и двама свидетели - нередовно призовани. Съдът е
дал ход на делото, разпитал е свидетелите и вещите лица и е приел заключенията
на дактилоскопната експертиза, химическата експертиза, две балистични
експертизи, допълнителната балистична експертиза и тройната балистична
експертиза. Отложил е делото за 05.12.2018 г. за разпит на свидетели и вещи
лица.
В съдебното заседание на 05.12.2018 г.
са се явили подсъдимият Г., защитникът адв. Т., защитникът Г., ЧО и ГИ Цв. Г. и
повереникът адв. Г.. Не се е явил ЧО и ГИ Н. Г. - редовно уведомен. С оглед на
явяването на подсъдимия в съдебното заседание, съдът е отменил извършените
съдебни следствени действия и е определил съдебното производство да започне от
провеждане на разпоредително заседание. Дал е ход на делото, приел е за
съвместно разглеждане предявените от пострадалите граждански искове и ги е
конституирал като ЧО и ГИ. След обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК е
отложил делото за 15.01.2019 г. за разпит на свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание на 15.01.2019 г.
са се явили подсъдимият Г., защитникът адв. Т., защитникът Г., ЧО и ГИ Цв. Г.,
ЧО и ГИ Н. Г., повереникът адв. Г., девет свидетели и осем вещи лица. Съдът е
дал ход на делото, но с оглед на изявлението на подсъдимия Г., че повереник
адв. Г. го е съветвала по делото и поискания й отвод, съдът за изясняване
налице ли са основание за това, е изискал справка от следствения арест - Враца
и ОП-Враца и е отложил делото за 07.02.2019 г.
Поради невъзможност съдебен заседател да
се яви в съдебното заседание на 07.02.2019 г. /по уважителни причини/, с
разпореждане от 25.01.2019 г. делото е пренасрочено за 25.02.2019 г.
В съдебното заседание на 25.02.2019 г.
са се явили подсъдимият Горанов, защитникът адв. Т., ЧО и ГИ Цв. Г., ЧО и ГИ Н.
Г., повереникът адв. Г. и свидетел. Не се е явил защитникът Г. - редовно
уведомена. Съдът е дал ход на делото, разпитал е явилия се свидетел, ЧО и ГИ
Цв. Г. и ЧО и ГИ Н. Г.. Оставил е без уважение искането на подсъдимия за отвод
на повереника адв. Г. и е отложил делото за 02.04.2019 г. за разпит на
свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание на 02.04.2019 г.
са се явили подсъдимият Г., защитникът адв. Т., защитникът Г., ЧО и ГИ Цв. Г.,
повереникът адв. Г., десет свидетели и четири вещи лица. Не са се явили ЧО и ГИ
Н. Г. - редовно уведомен и три вещи лица - редовно призовани /представени са
доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването им/. Съдът е дал
ход на делото, разпитал е свидетелите и вещите лица и е приел заключенията на
дактилоскопната експертиза, химическата експертиза, балистичната експертиза и
допълнителната балистична експертиза. Отложил е делото за 22.04.2019 г. за
разпит на вещи лица.
В съдебното заседание на 22.04.2019 г. са
се явили подсъдимият Г., защитникът адв. Т., защитникът Г., ЧО и ГИ Цв. Г.,
повереникът адв. Г. и шест вещи лица. Не се е явил ЧО и ГИ Н. Г. - редовно
призован. Съдът е дал ход на делото, разпитал е вещите лица и е приел заключенията
на две балистични експертизи и тройната балистична експертиза. Обявил е
съдебното следствие за приключено и е дал ход на съдебните прения и последна
дума на подсъдимия. Оттеглил се е на тайно съвещание, след което е обявил
постановената присъда. Признал е подсъдимия М. Г. за виновен за извършено
престъпление по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и пр.2 вр. чл.115
вр. чл.18, ал.1 от НК и на основанията по чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил
като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Признал
е подсъдимия М. Г. за виновен за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК и
на основанията по чл.54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от две години. На основание чл.23, ал.1 от НК е наложил едно
общо наказание, от определение в размер на десет години лишаване от свобода. Осъдил
е подсъдимия М. Г. да заплати на Цв. Г. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Осъдил е
подсъдимия М.Г. да заплати на Н. Г. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди.
Мотивите са изготвени на 22.05.2019 г.
Жалби срещу присъдата са подадени от ЧО
и ГИ Цв. Г. и от ЧО и ГИ Н. Г. на 24.04.2019 г., от подсъдимия М. Г. и от адв.
Т. на 03.05.2019 г. Делото с жалбите е изпратено на Апелативен съд-София на
27.06.2019 г. На същата дата е образувано ВНОХД № 755/2019 г. по описа на
АС-София, НО, 3-ти състав, разпределено е на принципа на случайния подбор и за
съдия-докладчик е избран С. И.. С определение от 11.07.2019 г. съдебният състав
с председател С. И. и членове - съдия К.Г. и съдия И. Ш. е насрочил делото за
разглеждане в съдебно заседание на 11.10.2019 г.
Поради участие на съдебния състав в
обучение в НИП с разпореждане без дата делото е пренасрочено за 01.11.2019 г.
В съдебното заседание на 01.11.2019 г.
са се явили защитникът адв. Т., защитникът Г. и защитникът адв. Г.. Не са се
явили подсъдимият Г. - редовно призован /представен е болничен лист, че е
настанен за лечение в УМБАЛСМ “Н.И.П./, ЧО и ГИ Цв. Г., ЧО и ГИ Н. Г. и
повереникът адв. Г. - редовно призовани. Съдът не е дал ход на делото и го е
отложил за 06.12.2019 г.
В съдебното заседание на 06.12.2019 г.
са се явили подсъдимият Г., защитникът Г. и защитникът адв. Г.. Не са се явили
защитникът адв. Т., ЧО и ГИ Цв. Г., ЧО и ГИ Н. Г. и повереникът адв. Г. -
редовно призовани. Съдът е дал ход на делото и го е докладвал. Обявил е
съдебното следствие за приключено и е дал ход на делото по същество. След
изслушване на съдебните прения и тайно съвещание е обявил, че ще се произнесе с
решение. С Решение № 24 от 22.01.2020 г. е изменил присъдата, като е признал
подсъдимия М. Г. за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и пр.2 вр. чл.115
вр. чл.18, ал.1 от НК. Изменил е присъдата и в частта за гражданския иск като е
намалил размера на присъдените обезщетения на 10 000 лева за всеки от
гражданските ищци. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
На 05.02.2020 г. адв. Г. е подал жалба
срещу решението. След връчване на преписи от решението на страните делото с
жалбата е изпратено на ВКС на 16.06.2020 г.
На 18.06.2020г. е образувано НД №
398/2020 г. по описа на ВКС, разпределено е на принципа на случайния подбор и
за съдия - докладчик е избрана П. К.. С разпореждане от 22.06.2020 г.
председателят на 2- ро НО е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание
на 03.07.2020 г.
В съдебното заседание на 03.07.2020 г.
са се явили защитникът Г. и защитникът адв. Г.. Не са се явили подсъдимият Г.,
ЧО и ГИ Цв. Г., ЧО и ГИ Н. Г. и повереникът адв. Г. - редовно призовани. Съдът
в състав с председател Б. Ч. и членове - съдия Б. Т. и съдия П. К. е докладвал
становището на частните обвинители и граждански ищци, според което да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие. Дал е ход на делото и го е докладвал. След изслушване
на съдебните прения е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 95 от
27.07.2020 г. е оставил в сила решението на АС-София.
От изложеното е видно, че наказателното
производство е започнато на 16.03.2013 г., когато е образувано досъдебно производство
№ 215/2013 г. по описа на РУП-Б. С. и е завършено
на 27.07.2020 г., когато е постановено Решение № 95 по НД
№ 398/2020 г. по описа на ВКС. Общият срок на производството е с
продължителност 7 години, 4 месеца
и 11 дни и
включва времето на провеждането на досъдебното производство и разглеждането на
делото два пъти от първоинстанционния съд и по един път от въззивния и от
касационния съд. Досъдебното производство е
продължило общо 5 години и 9 дни, както следва: от 16.03.2013 г., когато е образувано
досъдебното производство, до 23.06.2017
г., когато
делото е внесено с обвинителен акт в ОС-Враца - 4 години,
3 месеца и 7 дни; от 19.08.2017 г., когато делото е
върнато на прокурора, до
21.05.2018 г.,
когато е внесено е обвинителен акт в ОС-Враца - 9
месеца и 2 дни. Съдебното производство по делото е
продължило общо 2 години, 4 месеца и 2 дни, както следва:
по НОХД № 371/2017г. по описа на
ОС-Враца (със съдия-докладчик И. М.) - включва периода от образуване на
съдебното производство на 23.06.2017 г. до 19.08.2017 г., когато е изпратено на
прокурора - 1 месец и 27 дни; по НОХД № 271/2018 г. по описа на
ОС-Враца (със съдия - докладчик И. М.) - включва периода от образуване на
съдебното производство на 21.05.2018 г. до 27.06.2019 г., когато е изпратено на
АС-София - 1 година, 1 месец и 6 дни; по
ВНОХД № 755/2019 г. по описа на АС-София (със съдия -
докладчик С.И.) - включва периода от образуване на съдебното производство на
27.06.2019 г. до 16.06.2020 г., когато е изпратено на ВКС - 11 месеца и 20 дни; по НД № 398/2020 г. по описа на ВКС
(със съдия - докладчик П. К.) - включва периода от образуване на делото на
16.06.2020 г. до приключването му на 27.07.2020 г. - 1 месец и 11 дни.
Установи се също, че със Заповед №
8121К-4631 от 24.11.2015г. на министъра на МВР е прекратено служебното
правоотношение на старши инспектор Н.Д.Г. – началник на група към РУ-О. при ОД
на МВР – Враца, по собствено желание.
По заявления, регистрирани с вх. №
РС-20-299 и РС-20-300, и двете от 24.08.2020 г. по описа на Инспектората към
ВСС /ИВСС/, подадени съответно от Н.Д.Г. *** и Ц.К. ***, е образувана проверка
по реда на глава трета “а” от ЗСВ. На 05.11.2020г. състав на специализираното
звено на Инспектората към Висшия съдебен, определен по реда на чл. 60в, ал. 3
от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е разгледал заявленията и се е произнесъл
по тях, като е отразил фактическите обстоятелства и изводите си в констативни
протоколи изх. № РС-20-299 и изх. № РС-20-299, и двата от 05.11.2020г. На
основание чл. 60д от ЗСВ двата констативни протокола заедно със заявленията и
всички документи към тях са изпратени на министъра на правосъдието за
произнасяне по компетентност.
С писма от 15.01.2021г. и от 18.01.2021г., изпратени съответно до Н.Г. и Ц.Г.,
заместник-министъра
на правосъдието е уведомил двамата заявители, че установените от Инспектората към ВСС
факти и обстоятелства обосновават извода, че правото им на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок е нарушено, с оглед на което и на основание
чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ, е определил обезщетение в размер по 2 200 лв. на всеки
от тях и им е предложил сключване на споразумения, приложени към писмата.
С писмо от 01.06.2021г. Министерството на правосъдието е уведомило съда, че
на Н.Г. и на Ц.Г. - заявители съответно по Заявление № РС-20-299/24.08.2020 г.
и по Заявление № РС-20-300/24.08.2020 г. по описа на ИВСС, с Писма №
94-Н-144/15.01.2021 г. и № 94-Ц-45/18.01.2021 г. на заместник-министъра на
правосъдието са определени обезщетения за нарушаване на правото на разглеждане
и решаване в разумен срок на ДП № 215/2013 г. по описа на РУП – Б. С., въз
основа на което е образувано НОХД № 371/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Враца, както и че предложенията, обективирани в горепосочените писма, не са
приети и съответно заявителите или техни пълномощници не са сключвали
споразумения с Министерството на правосъдието за изплащане на обезщетения за нарушаване
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на горецитираното дело.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите И. М. И., Д. М. Ш., Г. К. Г. и Б. Г. К..
Свидетелят И. И. познава ищеца Н.Г. от 2006 г.,
когато той е постъпил в полицията, от 2013 г. до 2018 г. са работили заедно и
след напускането на ищеца от полицията работят заедно - от началото на 2017 г.
работят заедно в ДП „Радиоактивни отпадъци“, извън системата на МВР. Свидетелят
твърди, че ищецът е бил един от добрите в сектора и от бюлетина на МВР е
разбрал за случая в с. Д. през 2013 г. Установява с показанията си, че ищецът Н.Г.
се е чувствал отчаян от правосъдието и дългото досъдебно производство. Още от
2014 г. ищецът е споделял с него, че има отказ от образуване на производство,
че е взимал отпуски и изпитвал страх, чувствал се е незащитен от Прокуратурата
и за кратък период от време видимо отслабнал със 7-8 кг. Според свидетеля
ищецът е напуснал МВР в края 2015 г., като една от причините за напускането му
била отчаянието му от действията на Прокуратурата. Свидетелят твърди, че ищецът
сам, като частно лице, си търсел правата и от 2017 г. пишел жалби.
Свидетелят Д.Ш. в периода от 2013 г. до 2018 г.
също е работил в системата на МВР, а в монета е началник сектор в ОД на МВР
Враца. Твърди, че познава ищеца Н.Г. от 2007 г. Според него ищецът е бил
съвестен служител и е изпълнявал задълженията си. Също знае за случая в с. Д.
през 2013 г. Свидетелят установи, че в периода от 2013 г. до 2018 г. ищецът се
чувствал зле, трудно приел нещата, не ги приемал за нормални и бил обиден на
правораздавателната система. Забавянето на делото му оказвало влияние и многократно
е пускал жалби. Според свидетеля това е една от причините ищецът да напусне
системата на МВР през 2015 г. Бил демотивиран преди напускането си. Същият
твърди, че в самото начало сред случая ищецът не приемал нормално нещата и не се
чувствал спокоен.
Свидетелят Г. Г. работи в
ОД на МВР-Враца, група ОДЧ, познава ищеца Ц.Г. от доста време и са работили
заедно по време на случая през 2013 г. След това, около година време, ищецът се
преместил в друга част, но продължили да поддържат контакти помежду си. Свидетелят
твърди, че ищецът бил служител с хъс, с голямо желание за работа и съвестно
изпълнявал служебните си задължения. Според свидетеля дълго време след случката
досъдебното производство се протакало, което се отразявало много негативно на ищеца
– същият не бил съсредоточен в разговорите, бил постоянно угрижен и умислен,
споделял му, че е подавал многократно жалби и е харчил пари, за да се постигне
истинско правосъдие. Свидетелят установи, че след случая ищецът бил постоянно
разсеян и угрижен, не могъл да се справя качествено със служебните си
задължения, поради което бил преместен на длъжност, при която не се занимава с
граждани, на постоянен пост извън гр. Враца. Ищецът му споделял, че когато няма
достъп до криминално проявени лица, които му действат негативно, се чувствал
малко по-добре. При срещите помежду им /1-2 пъти в месеца/ ищецът му споделял
многократно, че няма развитие по делото, че било още на досъдебна фаза и че
харчи пари на вятъра.
Свидетелят Б. К. работи в РУ-Враца. Познава ищеца
Ц.Г. от 2009 г., в периода от 2013 г. до 2018 г. работили заедно в ОД на
МВР-Враца – свидетелят бил началник група „Охрана” в Сектор СОТ към ОД на
МВР-Враца, а ищецът му бил подчинен. Свидетелят твърди, че ищецът е имал опит,
действал бързо, точно и адекватно в много ситуации и изпълнявал съвестно
задълженията си. Според него служителите в звеното били нещатни служители в
Звено за бързо реагиране, което предполагало допълнително натоварване и строг
качествен подбор на служителите. След случая през 2013 г. в с. Д. при разговор
с ищеца свидетелят забелязал, че той имал леки проблеми с мотивацията за работа,
проявявал забавяне и бил предпазлив. Казвал, че ще се справи с това, но за
съжаление не се справил. Съвместната работа на двамата продължила в РУП-Враца,
като за много кратък период работили в различни сгради, а от 2014 г. ищецът
отново му е подчинен. Свидетелят твърди, че не знаел в началото причините за
промяната в поведението на ищеца, но с течение на времето проблемите му започнали
да се задълбочават – тотална липса на мотивация, прекалена предпазливост и
непоемане на риск в работата си. Това което свидетелят виждал в ищеца преди
2013 г. вече го нямало, като тази промяна била свързана със случая от 2013 г. Свидетелят
е разговарял с ищеца като се надявал той да превъзмогне това положение, очаквал
от него адекватна работа на улицата, но виждал, че това не се случва. По повод
случая от 2013 г. често ищецът му споделял огорчението си, че не е защитен като
служител – с дългото досъдебно производство, с всички юридически проблеми.
Наложило се свидетелят да вземе решение да спре работата на Ц.Г. като патрулен
полицай и да го изпрати охрана на пост, като постови полицай. Свидетелят
установи, че Ц.Г. е обучаван как да реагира в ситуации за задържане и е
участвал в операции за задържане. Според свидетеля ищецът не е преодолял стреса
от случая от 2013 г. Демотивирането на Ц.Г. за работа и преместването му има
връзка със случая от 2013 г. и тичането му по съдебни инстанции 8 години.
Съдът кредитира показанията на четиримата
свидетели като обективни, безпристрастни, непротиворечиви и непосредствени, изградени
на лични възприятия, същите не бяха оспорени в процеса, при което следва да
бъдат ценени при постановяването на решението.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съда намира за обосновани следните изводи:
Съгласно чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията, съответно съдебната практика прие /вж. решение по гр. д. №
1285/2016 г. на ІІІ г. о./, че приложимите стандарти при разглеждане на иска по
чл. 2 б ЗОДОВ са тези на ЕСПЧ. Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, всяко лице при
определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане
на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона.
Според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ абсолютна
предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е изчерпването на
административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
От
приложените по делото констативни
протоколи изх. № РС-20-299 и изх. № РС-20-299, и двата от 05.11.2020г. на
специализирано звено на ИВСС, писма от 15.01.2021г. и от 18.01.2021г. на
заместник-министъра на правосъдието, изпратени съответно до Н.Г.
и Ц.Г., и писмо
от 01.06.2021г. Министерството на правосъдието се установява, че
в настоящият случай административната процедура по глава трета "а" от
Закона за съдебната власт е проведена като на ищците са предложени обезщетения за
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на делото в
размер по 2 200 лева на всеки един от тях, които те не са приели и няма
постигнати споразумения с Министерството на правосъдието за изплащане на
обезщетения. Следователно е налице абсолютната процесуална
предпоставка по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за допустимостта на предявените искове по
чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Нормата на чл.2б
от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо
лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за
вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Доколкото
се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията,
критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са
посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Механизмът, по който се осъществява проверката
за предпоставките по чл. 2 б ЗОДОВ е посочен в решение № 66 от 2.04.2015 г. по
гр. д. № 5813/2014 г. на III г. о. на ВКС - първо се установява
продължителността на релевантния период /началният момент е отправянето на
наказателното обвинение и крайния – постановяването на окончателен акт на съда,
с който се слага край на несигурното положение на лицето/ и след това се
преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство.
При преценката си за разумността на
релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение
на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Фактическа и/или правна сложност на делото се
преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, сложността
на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или неустановена
съдебна практика, количеството на ангажираните доказателства, необходимостта да
се изготвят експертизи /тяхната сложност/, броя на страните и свидетелите,
нуждата да се получават доказателства от чужбина, необходимостта да се уведомяват
институции и частни лица в чужбина, съединяването на делото с други дела,
встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства.
Поведението на жалбоподателя се преценява в
съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на
обстоятелството, че отговорността му е да се въздържа от използване на тактики
за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право
средства за скъсяване на производството, като от същия не може да се изисква да
сътрудничи активно за ускоряване на производство, което може да доведе до
неговото осъждане.
За преценката на поведението на компетентните
органи се изхожда от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата
си по начин, че да не засяга правата на гражданите. Голямо значение имат
усилията на тези органи за ускоряване на производството. Принципът е, че
компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички
участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне.
Като допълнителен елемент при преценката на
дължимото обезщетение по чл. 2 б ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за
значението на делото за жалбоподателя. При преценката дали срокът на
производството е бил разумен, съдът следва да вземе пред вид дали жалбоподателя
е "бил в риск", т. е. дали положението му е изисквало властите да
проявят по-голяма експедитивност. Освен това трябва да се има пред вид, че
наказателните дела по-принцип изискват по-голяма експедитивност от
ненаказателните, а когато обвиняемият е задържан, се прилага по-строг стандарт.
При доказването на неимуществените вреди съществува силна, но оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
неимуществени вреди.
При разглеждане на спора по настоящото дело,
съдът прецени следното:
Периодът, който следва да бъде взет под
внимание по отношение на ищците, включва времето от 16.03.2013 г. /когато е образувано досъдебно
производство № 215/2013 г. по описа на РУП-Б. С./ до 27.07.2020 г./, когато
е постановено решението по НД № 398/2020 г. по описа на ВКС/ - 7
години, 4 месеца и 11 дни.
По отношение на първия критерий -
фактическа и правна сложност на случая:
Признаците, които определят делата с
фактическа или правна сложност, се извеждат от фактическия състав и тежестта на
престъплението по конкретното дело (ТР № 35 oт 6.XI.1990 г. по н. д. № 26/90 г., ОСНК). Според ОСНК фактическа сложност е налице, когато делото
съдържа значителен по обем фактически материал, многообразие на инкриминираната
дейност, повече подсъдими и др. Правна сложност е налице винаги, когато има
многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност,
квалифициращи признаци на престъплението.
Проверяваното наказателно производство е
водено срещу едно лице за престъпления по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3,
т.6, пр.1 и 2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, които
са „тежки” по смисъла на чл. 93, т. 7 от ПК. Събрани
са много доказателства и са извършени много на брой действия по разследването и
съдебни следствени действия.
Установи се,
че по време на досъдебното производство са извършени множество процесуално
следствени действия, а именно: претърсване и изземване, разпитани са 15
свидетели, назначени са 8 експертизи /дактилоскопична, три съдебно-балистични,
химическа, допълнителна съдебно-балистична, тройна съдебно-балистична, повторна
тройна съдебно-балистична/, извършен е оглед на веществени доказателства, проведена
е очна ставка и са направени множество писмени справки. В съдебната фаза на
наказателното производство съдът е приел изпълнените експертизи, съответно са изслушани
експертите, които са ги изготвили и са разпитани посочени от страните
свидетели.
Като взема предвид
посочената практика на ВКС и установените факти по делото съдът намира, че
фактическата и правна сложност на наказателното дело – досъдебно и съдебно
производство е с висока степен. В тази насока взема предвид фактическия състав
и тежестта на престъплението, разпитания голям брой свидетели, назначените,
изслушани и приети от съда голям брой експертизи, извършените многобройни и
различни процесуално следствени действия.
С оглед на
втория критерий - поведение на ищците и техния интерес от приключване на
производството в разумен срок:
Съдът преценява,
че от събраните по делото доказателства не е установено с действията си ищците да са допринесли за забавяне хода на
наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза. Ищците са пострадали
от престъплението. В съдебната фаза са предявили граждански искове за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия, които са
приети от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство. Съдът е
конституирал пострадалите като частни
обвинители и граждански ищци. Не са налице данни по делото, от
които да се изведе извод, че в съдебната фаза наказателното дело е отлагано по
вина на частните
обвинители и граждански ищци.
Интересът на двамата ищци от
приключването на наказателното
дело, според
практиката на ЕСПЧ, е свързан с предмета на делото. В проверяваното наказателно
производство ищците, пострадали от престъплението, участвали в процесуалното
качество на частни обвинители и граждански ищци, са имали интерес да получат
правна сигурност, защита на законните им права и интереси и решаване на делото
в разумен срок.
1 i
С оглед на третия критерий – поведението
на органите на досъдебното и на съдебното производство:
Досъдебната
фаза на производството е с прекомерна продължителност от 5 години и 9 дни. Продължителността на досъдебното производство
е обусловена от фактическата и правна сложност на производството, но тази
сложност не обосновава прекомерната продължителност на същото. За
продължителността на досъдебното производство са допринесли с действията си
органите на досъдебното производство, тъй като са допуснали слабости в работата
си - неритмично
и недобре организирано разследване. Непосредствено след
образуване на досъдебното производство в кратък срок са извършени множество
процесуално следствени действия, като е съставен протокол за претърсване и
изземване, разпитани са свидетели, включително и по делегация, назначени са и
са изготвени експертизи, привлечен е обвиняем и му е взета мярка за
неотклонение. Два дни след образуване на досъдебното производство същото е изпратено за пръв
път от РП-Б. С. на ОП-Враца с оглед наличие на данни за извършено престъпление
по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. Впоследствие досъдебното
производство е изпращано от РП-Б.С. на ОП-Враца с оглед наличие на данни за
извършени престъпления, които се разследват под ръководството на ОП-Враца и
съответно е връщано обратно от ОП-Враца, респ. ОП-София на РП-Б. С. поради
липса на данни за извършени такива престъпления още седем пъти, като по жалби
на ищците постановленията на прокурора от ОП-Враца, респ. ОП-София са били
отменяни от съда или от прокурор в АП-София и досъдебното производство е
връщано на ОП-Враца, респ. ОП-София. Има продължителни периоди, през които са
проведени ограничен брой действия по разследването и не са събирани
доказателства за установяване на фактическата обстановка и за разкриване на
обективната истина. Прокурор Ст. П. е допуснала съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до прекратяване на съдебното производство
по НОХД № 371/2017г. по описа на ОС-Враца и връщане на делото на прокурора. Новият
обвинителен акт е внесен от прокурора в ОС-Враца близо единадесет месеца след
внасянето на първия. Посочените обстоятелства са довели до увеличаване на
продължителността на наказателното производство с около 3 години и два месеца.
С оглед на посоченото съдът преценява, че е
налице забавяне на делото във фазата на досъдебното производство за
необосновано дълъг период от време по вина на Прокуратурата. Законодателят е
възложил на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на
разследващите органи в досъдебното производство – чл. 196 НПК. В настоящият
случай досъдебното производство е приключило много над установените срокове в
чл. 234 НПК, като се касае за престъпление по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.3,
т.6, пр.1 и пр.2 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Съдът
приема, че в срока на досъдебното производство прокурорът не е предприел
необходимото, за да се извършат своевременно необходимите следствени действия.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не е установено забавяне на наказателното производство в
съдебната фаза. Последната е продължила общо 2 години, 4 месеца и 2 дни. Пред
първоинстанционния съд производството по делото е продължило общо 1 година, 3
месеца и 3 дни, включващо НОХД № 371/2017г. и НОХД № 271/2018г. на ОС-Враца.
Производството по ВНОХД № 755/2019 г. пред въззивния съд – Софийски апелативен
съд е продължило 11 месеца и 20 дни, а пред ВКС по НД № 398/2020 г. е
продължило 1 месец и 11 дни.
С действията си първоинстанционният съд не е
допринесъл за разглеждане на делото в неразумен срок. През време на
първоинстанционното разглеждане на делото съдебните заседания са насрочвани в
предвидените от закона срокове, съответно процесуалните действия са извършвани
също в срок. Не е допуснато забавяне на делото, поради безпричинно отлагане от
съда. Извършени са множество процесуални действия, обусловени от високата
фактическа и правна сложност на делото. Разпитвани свидетелите и са изслушвани
експертите по изготвените съдебни експертизи. С оглед на това настоящият
съдебен състав приема, че не е налице действие, извършено от първоинстанционния
наказателен съд, което да е довело до забавяне на наказателното производство.
По делото не са налице данни, които да
обосноват извод за допуснато забавяне на наказателното производство от
въззивния съд, съответно и от касационната инстанция.
Настоящият съдебен състав преценява за
неразумно дълъг общият срок на наказателното производство в неговата цялост –
досъдебно и съдебно производство, от 7 години, 4 месеца и 11 дни, който е
последица от поведението на компетентните органи по разследването и
Прокуратурата. Разглеждането на делото в този неразумно дълъг общ срок е
причинило неимуществени вреди на ищците, отговорност за които носи държавата,
чрез Прокуратурата на Република България.
Конкретните неимуществени вреди – негативни
изживявания на ищците се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели. От разпита на същите се установява, че като последица от нарушеното им
право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок ищците са
изпитвали емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба
на доверие в правосъдието и Прокуратурата, отчаяние, обърканост. Били са
подтиснати и демотивирани в работата си като полицаи от дългия срок на
наказателното производство. Отчаянието на ищеца Н.Г. от действията на
Прокуратурата било една от причините за напускането системата на МВР през 2015
г., а след случая от 2013 г. в с.Д. ищецът Ц.Г. бил постоянно разсеян, угрижен
и умислен, не поемал риск в работата си и бил предпазлив, не могъл да се справя
качествено със служебните си задължения, поради което бил преместен на
длъжност, при която не се занимава с граждани, на постоянен пост извън гр.
Враца.
С оглед така обсъдените доказателства по
делото, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са
налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което предявените
искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди са доказани по основание
и следва да бъде извършено репариране на причинените вреди.
Относно размера на дължимото обезщетение,
съдът приема следното:
При иска по чл. 2 б от ЗОДОВ на обезщетяване
подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната
продължителност на наказателното производство. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2 б от ЗОДОВ се определя глобално – за всички
претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл,
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им
в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се
определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат
предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната; следва да се
отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото поведение),
само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния
характер на увреждането му.
Имайки пред вид гореописаните конкретни
обстоятелства – сложност на воденото производство, поведение на ищците и
наличие на осъществени процесуални действия извън разумния срок, и разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците от нарушеното им право
на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, е сума в размер на по 3
000 лв. на всеки от ищците.
При определянето на този размер, съдът
съобрази продължителността на преживените негативни емоции от ищците и степента
на засягане на психиката им, както и липсата на данни за трайни увреждания и за
промени в начина им на живот, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през периода на процесното увреждане, като взема предвид и факта, че
самото осъждане на ответната Прокуратура има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Настоящият съдебен състав преценява също, че
на обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищците, които
са в пряка причинна връзка с нарушеното им право на разглеждане и решаване на
наказателното дело в разумен срок. Претърпените от тях неимуществени вреди –
страдания и негативни емоции от престъплението, извършено спрямо тях през 2013
г. в с.Добролево, за които са налице данни в показанията на разпитаните
свидетели, не са предмет на предявените искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ..
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав намира исковете с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ., за
доказани до размер на по 3 000 лв. за всеки от ищците и следва да се уважат
като основателни за тези суми. В останалата част за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева за всеки от ищците исковете не са доказани
и следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД и с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, процесните обезщетения се дължат на
ищците ведно с претендираната законна лихва върху сумата 3 000 лв., считано от 27.07.2020г.
/датата на приключване на наказателното дело с постановяване на решението от
ВКС/ до окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на исковете
разноските се определят по специалното правило на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ - ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Внесената от ищците държавна такса по делото в
общ размер 20 лева, или по 10 лв. от всеки от тях, следва да им бъде заплатена
от ответника.
Ищците са заплатили хонорар на един адвокат в
общ размер 1660 лв., като видно от договора за правна защита и съдействие на
л.5 по делото всеки от тях е заплатил по 830 лева. Дължимата от ответника сума за
адвокатското възнаграждение е в размер по 249 лв., платима на всеки един от ищците,
съразмерно с уважената част от исковете.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 3
000 /три хиляди/ лева, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно
производство № 215/2013 г. по описа на РУП Бяла Слатина /досъдебно производство
№ 177/2013 г. по описа на РП Бяла Слатина/, НОХД № 371/2017г. и НОХД №
271/2018г. на ОС-Враца, ВНОХД № 755/2019 г. на Софийски апелативен съд и НД №
398/2020 г. на ВКС, 2-ро н.о./, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските в
производството: 10 лв. държавна такса и 249 лв. адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Ц.К.Г., ЕГН **********
с адрес ***, сумата 3 000 /три хиляди/ лева, обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на досъдебно производство № 215/2013 г. по описа на РУП
Бяла Слатина /досъдебно производство № 177/2013 г. по описа на РП Бяла Слатина/,
НОХД № 371/2017г. и НОХД № 271/2018г. на ОС-Враца, ВНОХД № 755/2019 г. на
Софийски апелативен съд и НД № 398/2020 г. на ВКС, 2-ро н.о./, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и разноските в производството: 10 лв. държавна такса и 249 лв.
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: