№ 653
гр. Сливен, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500484 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е жалба от И. Й. И., ЕГН **********, от с. Ковачите, общ.
Сливен, *********** против отказа на ЧСИ Грозева да прекрати изп. дело №
33/2018 г. поради настъпила перемпция.
В жалбата се посочва, че неправилно ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното дело, тъй като последното принудително действие – запор
върху банкова сметка е било извършено на 29.10.2020 г. и към настоящия
момент са изтекли две години. Страната изтъква, че през 2022г. не са
предприемане принудителни действия, тъй като макар и да е била депозирана
молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника на
04.07.22 г. такова действие не е било извършено. Молбата за налагане на
запор не е представлявала принудително действие, което да прекъсва
давността, поради което били налице предпоставките на чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила
перемпция.
Въззивникът по делото „Макро Адванс“ АД със седалище и адрес на
управление гр. София, ********** чрез пълномощника си юриск. Женя
Тананова е депозирала писмени възражения по частната жалба, с които я е
1
оспорила като неоснователна. Страната е посочила, че изпълнителното дело
като взискател е изисквала многократно да се предприемат различни по вид
изпълнителни действия, като първото е било с депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело, а последното искане е било от 04.07.22г.,
когато взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение
на длъжника. Разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК изисквала за настъпване
на перемпция взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години. В този смисъл била и съдебната
практика по тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Прекратяването на изпълнителното дело на това основание се явява като
санкция за пасивното поведение на взискателя. Моли се частната жалба да не
бъде уважавана. Няма направени искания за разноски.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Гергана
Грозева подробно е описала фактологията по делото и въз основа на нея се
сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подробни
съображения относно неоснователността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20189150400033 на ЧСИ Гергана Грозева било
образувано по молба от 08.01.2018г. на взискателя „Макро Адванс“ АД
против жалбоподателката И. И. във връзка със задължение по изпълнителен
лист от 29.01.2015 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят поискал да бъде извършена справка за актуални банкови сметки
на длъжника, както и за налични трудови правоотношения и при
установяването на такИ. да се наложат запори. Запор върху банковите сметки
е бил наложен на 11.01.2018г., на 15.01.2022г. държавата е била присъединена
като взискател по делото за публични задължения, на 16.01.2018г. е било
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, запор на банкови
сметки е бил извършен по искане на взискателя на 16.01.2018г. Молба за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение била депозирана на
28.02.2019 г. По искане на взискателя на 27.01.2020г. е била извършена
2
справка в НАП за наличието на трудов договор. Било е направено искане, ако
се установи наличието на такъв, да се наложи запор. На 28.10.2020г. отново е
била депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки
в банка ДСК. На 04.07.2022г. е била депозирана нова молба от взискателя за
проверка за наличие на трудово правоотношение на длъжника и за налагане
на запор на трудово възнаграждение. Такава проверка е била осъществена на
07.07.2022г. и се е установило, че длъжникът няма актуални трудови
правоотношения.
На 17.10.22г. е била депозирана молба от длъжника И. за прекратяване
на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция. Взискателят е
изложил становище по тази молба за неуважаването й и с разпореждане от
25.10.22г. ЧСИ е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело.
Длъжникът е бил уведомен за установения отказ на 28.10.22г. Жалбата е била
депозирана на 07.11.22г. в рамките на законноустановения едноседмичен
срок.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата
е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка. За настъпване на прекратяване на изпълнителното дело
на това основание е необходимо взискателят да е демонстрирал пасивно
поведение и незаинтересованост от събиране на вземането си. В случая не се
коментира дали е настъпила погасителна давност по отношение на вземането
или не, а само единствено дали поведението на взискателя е такова, че да даде
основание по закон да настъпи прекратяване на изпълнителното дело. Видно
от изложената фактическа обстановка, в конкретния случай, макар и да не е
могъл да събере вземането си, взискателят многократно е отправял молби до
съдебния изпълнител за предприемане на различни изпълнителни действия за
събиране на вземането му. Непредприемането на такИ. не е зависила от
взискателя, а от други обективни обстоятелства, а именно липса на трудови
правоотношение у длъжника и липса на негови банкови сметки. Въпреки
3
това, взискателят е продължил непрекъснато да брани правата си, поради
което хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е настъпила.
С оглед на изложеното депозираната частна въззивна жаба следва да
бъде оставена без уважение.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на И. Й. И., ЕГН **********, от с.
Ковачите, общ. Сливен, *********** против отказа на ЧСИ Грозева да
прекрати изп. дело № 33/2018 г. поради настъпила перемпция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4