РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Б., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102129 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Ю**“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., 1404, район Т., бул. „Б.“ № *****,
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник – адвокат В. П. Г. против Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № ******.
С исковата молба се иска ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю**“ ЕООД, ЕИК
********, в размер 67.47 лв. (шестдесет и , седем лева и четиридесет и седем стотинки) -
неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнителни споразумения с клиентски номер
********** от дата 18.04.2018. г. с Допълнително споразумение от дата 30.04.2018. г.,
сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните
такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
12521******/22.08.2018 г., за периода от 22.07.2018 г. до 21.08.2018 г.;
Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да се присъди в полза на „Ю**“ ЕООД, ЕИК ********, 180 лева - адвокатско
възнаграждение. Претендира се и съдът да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство.
Твърди се в исковата молба от ищцовото дружество, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ТПК,
срещу ответника е образувано ч.гр.д. № 1498/2021, по описа на PC - Б., като в
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ТПК предявявам
настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Поддържа се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Д. Г. К.,
ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.*****“ ООД, ЕИК **********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
1
Сочи се, че „Ю**“ ЕООД, ЕИК ******** е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № **********. Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “.
Поддържа се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
********* и Д. Г. К., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 18.04.2018. г. за ползване
на мобилна услуга за номер 08******** при условията на тарифен план Smart L+ с месечна
абонаментна такса 26.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
18.04.2020 г. С допълнително споразумение на дата 30.04.2018 г„ Д. Г. К., ЕГН ********** е
продължил срока на действие на договора с още 24 месеца.
Поддържа се, че въз основа на сключен договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ********** от дата 18.04.2018. г., между ответника Д. Г. К.,
ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са
издадени фактури 12*********/22.05.2018г., 12********/22.06.2018 г., 12*******/23.07.2018
г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
22.04.2018 г. до дата 22.07.2018 г. на стойност 143.83 лева. Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец
05/2018г.,06/2018 и за месец 07/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 106,69лв. е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната М. К. Д., ЕГН **********. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният Оператор е издадал по клиентски номер № ********** на
дата 22.08.2018г. крайна фактура № 12521******. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 293.76 лв., от които за ищецът претендира сумата до размер на 67.47 лв.
(шестдесет и седем лв. и 47 ст.усума представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 25.07.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
2
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Поддържа се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски
номер **********, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите до
края на срока, за който са били договорени.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се
и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени на лизинг).
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по
ЧЛ.41 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуг,
които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение
за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка:
Твърди се, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
*********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да
прекрати предсрочно гореописания договор на дата 16.04.2018г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 67, 47 лв., уговорена в т.2 от договора: „
С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени на
лизинг) представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3x22.49 лв. /без ДДС/ (двадесет и
два лв. и 49 ст.) за тарифен план Smart L+.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът
3
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;
/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор е потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът
може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която
ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Твърди се, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за
прекратяване ползването на услугите.
Сочи се, че предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията
си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
Датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е
имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставенитеуслуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
4
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведенш за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “
В конкретният случай ответникът Д. Г. К., ЕГН ********** е подписал договори за
далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart L+, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са му е фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Твърди се от ищцовото дружество, че и двата договора за цесия са облигационни,
консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му,
като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати.
Сочи се, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия, като същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно
страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.*****” ООД, е
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. ”
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Сочи се, че с настоящата искова молба се представя извлечение от Приложение № 1, от
което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С. Г. ****” ООД е собственик на вземането ответника, което в последствие
е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. ****” ООД и
„Ю**” ЕООД. Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни,
за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава
5
да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за
цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. С оглед
гореизложеното, с исковата молба представя извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. ****” ООД е
прехвърлител, а „Ю**” ЕООД е собственик на вземането спрямо ответника.
Поддържа се от ищеца, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019
г., считано от подписването му, „Ю**“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Поддържа се, че няма никаква законова пречка старият кредитор
да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата
молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Г****“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Изразява се становище, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от
ЗЗД и в практиката на ВКС.
С Разпореждане № 818/14.09.2021 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея, както и постъпилото от ищеца уточнение да се
изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Предвид неоткриване на ответника и залепено уведомление с Определение № 69 от
20.01.2022г. Районен съд Б. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във
връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на процесуално
представителство по гр. дело № 2129/2021г. на ответника Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ул. „И.“ № ******, като е изискал от АК Б. определяне на адвокат, който да бъде
назначен за особен представител на последния.
С Определение № 317/28.02.2022г. съдът е назначил адв. В.Т. В., към АК Б., вписана под
№ 3511 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Д.
Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № ******, по гр.дело № 2129/2021г. по описа
на РС Б. до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението е връчено на адвокат В. на 16.03.2022г.
Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок на 04.04.2022г. е депозиран
писмен отговор по подадената искова молба от особения представител. Със същия се
оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Сочи се, че в настоящото исково
производство ответникът, въпреки положените усилия, не е открит на регистрираните
постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се представлява в
процеса от особен представител, на когото е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключените
договори за цесия, имащи действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В практиката си по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС приема, че прехвърлянето
на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. /Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 г. на II т.о., Решение №
3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/13 г. на I т.о./.
Поддържа се в писмения отговор, че в настоящото производство длъжникът обаче не се
6
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, на който са връчени съдебните книжа. Изразява становище, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Твърди се, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за
извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Сочи се, че процесният договор за далекосъобщителни услуги е сключен между цедента и
длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При
тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът следва да
изпълнява задълженията си по договора спрямо цесионера "Ю**" ЕООД, ЕИК ********, а
не спрямо цедента „БТК” ЕАД, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за
сключения между последните двама договор за цесия. Възможно е длъжникът вече да е
изпълнил на стария кредитор, на първия цесионер или на овластено от тях лице до момента
на уведомлението. Сочи се, че в случая самият ищец твърди, че едва към исковата молба е
приложено уведомление за цесия от първоначалния цесионер в качеството си на
пълномощник на цедента по първия договор за цесия, имащ качеството на цедент по втория
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., като двете уведомления са
обективирани в едно единствено уведомление за цесия без достоверна дата.
Твърди се, че в основата на назначаването на особен представител е липсата на връзка с
ответника, поради което изначално е известно, че особеният представител не би могъл да
доведе до знанието на страната съобщението за цесията и същата да породи действие за
длъжника. Посоченото води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се
легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника - длъжник.
Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по
отношение на спорното право, което води до неоснователност на иска.
Счита, че представените доказателства не установяват прехвърлянето от страна на „БТК”
ЕАД на „С. *****” ООД, респективно от последното на ищеца на твърдяното вземане. За
установяване на този факт не са достатъчни представените доказателства, по следните
съображения:
Сочи се в писмения отговор, че от представеното по делото извлечение от приложение №
1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., неразделна част от договора за цесия, е невъзможно
да се индивидуализира кое е прехвърлено вземане към ответника предвид липса на посочени
номер на договор, фактура или др. идентификационен признак. Това е достатъчно да се
приеме за недоказано твърдението на ищеца, че е оправомощен да поиска съдебното
присъждане на вземанията по процесния договор за цесия.
Поддържа, че в посочената от ищеца крайна фактура № 12521****** от 22.08.2021 г. не е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги, както необосновано се твърди в исковата молба. При прочита на тази фактура се
установява, че сумата от 293,76 лв. е начислена за корекции, дарения и услуги от партньори,
а не както твърди ищецът, че сумата е начислена като неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за електронни съобщителни услуги, част от която е и претендираната сума в
размер на 67,47 лв.
Сочи още, че не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно
частите от тях, в които се твърди, че са индивидуализирани прехвърляните вземания.
Представените документи, наименовани „потвърждение“ и „извлечение“ не сочат конкретен
договор, от който произтича посоченото в тях задължение на ответника за парична сума в
размер на 67,47 лева, нито за какво точно е това вземане. В договора за цесия между „БТК”
ЕАД и праводателя на ищеца от 16.10.2018 г. изрично е посочено, че Приложение № 1
представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с
7
информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по
искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне
на даденото вземане.
Изразява становище, че представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на 02.08.2021 г., не
индивидуализира конкретно вземане към посоченото в него физическо лице, тъй като едно
вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в
случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото
посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.” (в извлечението от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.) Цитираното съдържание не
конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че
вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно
правоотношение. Не е индивидуализиран и характера на задължението доколкото, видно от
представения договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка е възможно
да възникнат задължения от различно естество - за месечен абонамент и за ползвани услуги,
неустойки и др.
Поддържа се в писмения отговор от особения представител, че приложените по делото
дубликати на данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях доставка.
Няма спор, че фактурата е първичен счетоводен документ, който отразява съответната
стопанска операция във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводна
отчетност. Така съставени фактурите са частни свидетелстващи документи, които не
удостоверяват предоставяне на услуги, когато не са подписани от получателя.
Неподписаната фактура съставлява само доказателство за изявлението, което се съдържа в
нея, но не може да и бъде предадена и функцията на доказателство за получена услуга. В
тази насока съдебната практика е категорична, че фактурата не е основание за плащане.
Оспорва твърдението на ищеца, че на ответника са предоставени твърдените мобилни
услуги на фактурираната стойност, които същият да е следвало да заплати.
Оспорва, както предоставянето, респ. ползването на услугите, така и изобщо данните
/верността/ в представените от ищцовото дружество копия на фактури от 22.05.2018 г.,
22.06.2018 г., 23.07.2018 г. и 22.08.2018 г. и приложените към фактурите извлечения за
потреблението на мобилен номер 08********, както и твърдението, че е извършена реална
доставка на посочените в тях мобилни услуги, а от там и основанието за прекратяване на
процесния договор от 18.04.2018 г. и споразумението към него от 30.04.2018 г. и намира, че
договорът не е прекратен по вина на ответника, поради неплащане в уговорения срок на
предоставени мобилни услуги.
Поради изложеното намира, че твърденията на ищеца са недоказани и необосновани.
Твърди се в писмения отговор, че в настоящия случай от ищцовото дружество не се
ангажираха доказателства, че в негова полза действително съществува процесното вземане
по основание и в размер 67,47 лв., а и счита по отношение на процесното вземане е изтекла
предвидената погасителната давност.
Предвид всичко гореизложено се иска да се постанови решение, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител,
изразява становище по същество в писмена молба. Иска се да бъде уважен предявения иск,
като се присъдят сторените по делото разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна, редовно призована чрез назначения особен
представител-адв. В.В., се представлява от особения представител, който поддържа
подадения отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявения иск,
като се иска отхвърлянето му. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
8
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 1498/2021г. по описа на
РС-Б. на 14.06.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, за разглеждането на което е образувано приложеното ч. гр. дело, по което на
14.06.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
165, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните парични суми: сумата
от 67.47 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
********** от дата 18.04.2018. г. с Допълнително споразумение от дата 30.04.2018. г.,
обективирано във фактура № 12521******/22.08.2018 г., сключени между длъжника Д. Г. К.,
ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
което вземане е прехвърлено на ”С. *****" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от
дата 16.10.2018 г., а "С. *****" ЕАД, с ЕИК: ********* го е прехвърлило на „Ю**" ЕООД
ЕИК ******** с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 14.06.2021г. до изплащането; сумата от 25
/двадесет и пет/ лева държавна такса; сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което с Разпореждане № 386/19.07.2021г. заповедния съде е дал указания на заявителя по чл.
415 от ГПК, като последният в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявил процесния иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От прието като доказателство по делото заявление/договор от 18.04.2018 г. се установява,
че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Д. Г. К., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от дата 18.04.2018. г. за ползване на мобилна услуга за номер 08********
при условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 26.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 18.04.2020 г. В споразумението се
съдържа клауза, съгласно която с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане на или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка, равна на оставащата до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
С допълнително споразумение на дата 30.04.2018 г., представено и прието по делото Д. Г.
К., ЕГН ********** е продължил срока на действие на договора с още 24 месеца.
По делото са представени и ОУ към договорите. В т. 43.1. от ОУ е посочено задължението
на абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, като съобразно т.
50.6.б.“в“ от ОУ договорът се прекратява едностранно от БТК с 30 дневно писмено
предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на Универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
За потребените от ответника услуги от БТК ЕАД са издадени месечни сметки, които
включват стойността на предоставените мобилни услуги от дата 22.04.2018 г. до дата
22.07.2018 г. на стойност 143.83 лева., а именно: месечна сметка №
12*********/22.05.2018г. на стойност 132, 12 лв., и баланс от предходни периоди 30, 34 лв.,
с краен срок на плащане -08.06.2018 г.; месечна сметка № 12********/22.06.2018г. на
стойност 163, 62 лв. с баланс по предходни периоди 132, 12 лв. и краен срок за плащане
09.07.2018г.; месечна сметка № 12*******/23.07.2018 г. на стойност 143, 83 лв. с баланс от
предходни периоди 139, 58 лв. с краен срок за плащане 08.08.2018г.
Видно от месечна сметка № 12521******/22.08.2018г. същата е издадена за сумата от 293,
76 лв.-корекции, дарения и услуги от партньори, 143, 83 лв.-баланс от предходни периоди
9
или обща сума за плащане 438, 68 лв., като видно от приложението на гърба на месечната
сметка корекциите касаят неустойки сред които и сумата от 67, 47 лв.-неустойка за тарифен
план Smart L+.
По делото е приет като доказателство Договор 46********** за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД
(цедент) и „С.Г.*****“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1. По делото е прието
Приложение № 1 към Договора за цесия от 16.10.2018г., приобщено чрез визуализация на
електронния документ в съдебно заседание, от което се установява съдържанието на
приложението като на ред 5781 по Договор № ********** е посочено името на ответника Д.
Г. К. с размер на цялото задължение 383, 68 лв., със сума за плащане 383, 68 лв. Представено
е потвърждение за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник Д. Г. К. с ЕГН
********** с общ размер на прехвърлените вземания 67,47 лв. По делото е прието като
доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с което
упълномощава „С.Г.*****“ ООД да представлява БТК пред лицата, чиито задължения към
БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на
уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните
уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.*****“ ООД (цедент) и „Ю**“ ЕООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък
на вземанията. Видно от извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019
г., в същото е посочено вземане спрямо ответника Д. Г. К., произтичащо от договори за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от дата 01.10.2019 г. в размер
на 67, 47 лв.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.*****“ ЕАД, представлявано от Ю. Ц. и от
„Ю**“ ЕООД, с което уведомяват ответника за цедирането на вземане на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги в размер
на 67, 47 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1498/2021 г. по описа на Районен съд - Б.. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй като издадената заповед е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, за което заявителят - ищец в настоящото производство е уведомен на
26.07.2021 г.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия),
сключен от него със „С.Г.*****“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Ищецът твърди, че вземането произтича
от сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 18.04.2018. г. за ползване на мобилна услуга за номер 08******** при
условията на тарифен план Smart L+ и допълнително споразумение на дата 30.04.2018 г.,
сключени между Д. Г. К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на
вземането остава цедентът. Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цесионера „Ю**“ ЕООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД и
„С.Г.*****“ ЕАД, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата
18.04.2018. г. за ползване на мобилна услуга за номер 08******** при условията на тарифен
план Smart L+ и допълнително споразумение на дата 30.04.2018 г., сключени между Д. Г. К.,
ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Установи се, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.*****“ ООД е
сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, посочени
в приложение № 1. По делото е представено въпросното Приложение № 1, в което на ред
5781 е посочено по Договор № ********** с посочено името на ответника Д. Г. К. с размер
на цялото задължение 383, 68 лв., със сума за плащане 383, 68 лв. Едновременно с това в
приетото потвърждение за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник Д. Г. К.
с ЕГН ********** е посочен общ размер на прехвърлените вземания 67,47 лв. в
противоречие с така приетото Приложение № 1.
Установи се и че на 01.10.2019 г. между „С.Г.*****“ ООД и „Ю**“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък
на вземанията. По делото не е представено Приложение № 1 към този договор, а е
представено извлечение от приложение № 1, в което е посочено вземане спрямо ответника
Д.К., произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената
цесия от дата 01.10.2019 г. в размер на 67, 47 лв.
Представеното приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. и извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия 01.10.2019 г. обаче не съдържат индивидуализация на
конкретно вземане. В приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. се съдържа
индивидуализация на процесния договор, но липсва индивидуализация на съдържанието на
вземането, като не е ясно посочената в приложението сума от 383, 68 лв. какво включва, още
повече, че в потвърждението е отразен друг размер. В извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия 01.10.2019 г. липсва конкретно основание, от което произтича вземането,
съдържание на вземането. За индивидуализиране на предмета на прехвърляне е необходимо
посочване на: предмет на вземането, кредитор, длъжник, съдържание на вземането (какви
действия трябва да извърши длъжникът по отношение предмета на задължението) и
основанието на възникване на вземането. На следващо място извлечението представлява
частен документ и поради това съставлява доказателство само за обстоятелството, че
изявленията, които се съдържат в него са направени от подписалото го лице /чл.180 от ГПК/.
Противно на твърдението и отбелязването в посоченият документ, че представлява
извлечение-извадка на хартиен носител на Приложение № 1 към Договора за цесия, съдът не
счита, че същото представлява такова, а представлява удостоверение, издадено едностранно
от цедент, тъй като е подписано само от едната страна по договора и не съдържа никакви
данни за конкретно прехвърленото право. Доказване цедирането на едно вземане не може да
се осъществи чрез удостоверение, издадено впоследствие от цедента /прехвърлителя/, тъй
като прехвърлянето на вземания /Цесията/ е договор, т.е. за установяване прехвърляне на
вземане е необходимо представяне на сключен между предишния и последващия кредитор
11
договор за цесия, необходимо е постигане на съгласие между цедента и цесионера за
прехвърляне на вземането, за да настъпи правновалидно ефекта на действието на договора,
съобразно предмета му и предвид конкретните елементи от съдържанието му /правата,
респ.конкретните задължения на страните по цесията/, които съществени елементи на
договора за цедиране на конкретното спорно вземане спрямо ответника не се представиха от
страната, която носи доказателствената тежест за това – ищеца, тъй като е сред фактите,
които тази страна сочи и твърди и от въз основа на които обосновава исканията си – арг.
чл.154, ал.1 от ГПК. Неустановен е от ищеца главния факт от фактическия състав на
установителния иск, че именно конкретното спорно вземане е било предмет на цедиране, а
такова доказване не може да се осъществява с едностранно удостоверяване от цедента,
поради изложеното по-горе за договорния характер на цесията. Приложеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019г., което според съда по
своето естество е удостоверение, освен, че не съставлява част от договора за цесия, също
така не определя /индивидуализира/ прехвърленото вземане по размер и основание спрямо
длъжника. В него е посочено само името на лицето длъжник и ЕГН, а вземанията, както
всяко субективно право, се индивидуализират освен чрез своите страни, чрез посочване на
правопораждащия ги факт и съдържанието им. При положение, че не съществува пречка
едно и също лице да има сключени няколко договора, по които да ползува различни
абонатни номера, посочването на името на длъжника не е достатъчно да индивидуализира
вземането предмет на договора за цесия. Други доказателства в подкрепа на твърдението си,
че процесното вземане е цедирано от „С.Г.*****“ ООД на „Ю**“ ЕООД, ищецът не е
представил.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен
начин, че по силата на Договор 46********** за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г. “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е прехвърлила на
“С.Г.*****“ ООД претендираното вземане, респ. че процесното вземане е цедирано от
„С.Г.*****“ ООД на „Ю**“ ЕООД.
На самостоятелно основание, искът е неоснователен и поради следното: Претендира се
вземане за начислена неустойка в размер на 67,47 лв. по фактура № 12521******/22.08.2018
г. Представената от ищеца и неподписана от ответника месечна сметка №
12521******/22.08.2018 г по правния си характер представлява частен свидетелстващ
документ, който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от лицето, което ги е подписало (вж. решение № 959/16.10.2008 г. на ВКС по гр.д.
№ 2554/2005 г., III г.о.).
По принцип частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че
изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и
относно верността на това изявление, не и относно верността на фактите, относно които е
направено изявлението. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него
издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни (така решение № 30/12.07.2011
г. на ВКС по гр.д. № 284/2010 г., II т.о.). По изключение частните документи се ползват с
доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти.
Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (в тази насока
решение № 3715/10.10.1980 г., I г.о.). Подпис на ответника в цитираната фактура с оглед
удостоверяване обстоятелството, че е получил услуга от ищеца, няма.
12
Ищецът, върху когото е доказателствената тежест, не представи доказателства, че между
ответника и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са съществували договори за
услуги, които са предсрочно прекратени от страна на ответника. В тази връзка следва да се
отбележи, че според договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение страните
са договорили дължима неустойка в случай на неплащане от абоната на дължимите суми на
БТК ЕАД, която е равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява. Договорът е сключен и при Общи условия. Съобразно представените такива в
т.50 от същите - Раздел ХIII - Прекратяване на договора - т.50.6, б "в" - страните са
уговорили, че договорът може да се прекрати едностранно от БТК с 30 /тридесет/ дневно
писмено предизвестие, в случаите на неплащане в срок, като при универсална услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
При тези данни се установява, че между ответната страна и „БТК“ ЕАД е имало валидно
сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на мобилни
услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили
дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставената и
ползвана мобилна услуга, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно
правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен
договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в
случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „БТК“
ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина,
по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства,
че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и
изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на
чл.50.6, б "в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна – „БТК“ ЕАД да упражни
правото си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се
представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена
форма. По същество - това представлява договорена клауза за едностранно разваляне на
договори от страните при договорени условия и предпоставки.
Твърденията в исковата молба са, че поради неплащане на четири поредни месечни
вноски, мобилният оператор, който е цедирал на ищеца спорното вземане, е упражнил
правото си едностранно да прекрати сключения между страните договор. За посоченото
обстоятелство обаче липсват писмени доказателства. След като договорът за мобилни
услуги е сключен в писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено
от едната страна по договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят
следва да е уведомен по надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено
прекратяване на договора от страна на мобилния оператор и за уведомяването на
потребителя за това. Поради това съдът приема, че договорът не е прекратен, в резултат на
което не се дължи и процесната неустойка, доколкото не се установи по делото, че за
мобилния оператор е възникнало материалното основание за претендиране на неустоечно
задължение от потребителя, поради виновно неизпълнение от последния по посочения в
исковата молба начин.
Горните факти не могат да се установят и от издадените фактури. Последните са частни
документи, съставени от мобилния оператор и в този смисъл съдържат изгодни за тази
страна по материалното правоотношение факти и като частни документи, които нямат
свидетелстващо значение, въз основа на записванията в тях не могат да се правят изводи
13
относно осъществени релевантни факти и обстоятелства. Поради неустановяване факта на
прекратяване на правоотношението между ответника и „БТК“ ЕАД, то неустановен е
останал и фактът на конкретната дата, на която това е станало, което от своя страна прави
невъзможно преценката дали вземането е станало изискуемо и считано от коя дата.
Последното от своя страна прави невъзможно преценката на съд по възражението на
ответната страна за погасяване на това вземане по давност, тъй като е неясен началният
момент, от който да се отчита течението на такава.
Поради неустановяване от ищеца, че в полза на цедента "БТК" ЕАД е възникнало
материално притезателно право за неустойка, това право тази страна не е могла
правновалидно да прехвърли на ищеца, като цесионер по последния договор за цесия от
01.10.2019г., доколкото договорите за цесия са деривативни основания за прехвърляне на
права, т.е. ако вземането не е възникнало за кредитора, същият не може и да го цедира
валидно на последващ цесионер, какъвто в случая се явява ищецът.
Следва да се изтъкне също така, че неустойката, претендирана от ищеца, е и нищожна
поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай
ответникът в договорните си правоотношения с “Българска телекомуникационна компания“
ЕАД има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя -
икономически по-слабата страна. От съдържанието на заявление/договор от 18.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 30.04.2018г., както и от общите условия към него,
представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част
от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно
устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително
заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно
договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така
излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката.
По изложените съображения предявения установителен иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като на ищеца в тази връзка не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Ю**“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град С., 1404, район Т., бул. „Б.“ № *****, представлявано
от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник – адвокат В. П. Г. против Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ул. „И.“ № ****** , иск за признаване за установено в правоотношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 165 от 14.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1498/2021 г.
по описа на Районен съд- Б., а именно: сумата в размер на 67,47 лева (шестдесет и седем
лева и четиридесет и седем стотинки)- неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнителни споразумения с клиентски номер ********** от дата 18.04.2018. г. с
Допълнително споразумение от дата 30.04.2018. г., сключени между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № 12521******/22.08.2018 г., за периода
от 22.07.2018 г. до 21.08.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. *****“ ЕАД, с договор
за цесия от дата 16.10.2018 г., а „С. *****“ ЕАД го е прехвърлило на „Ю**“ ЕООД с договор
за цесия от дата 01.10.2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
15