РЕШЕНИЕ
№ 317
15.10.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 13.09.2018г., в следния състав :
Председател
: Капка Павлова
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Кристина Костадинова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 341 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от И.Б.А.; С.Г.А.; Б.Г.А.
и М.Г.А. срещу Решение № 179 от 07.03.2017г., постановено по гр. д. № 5456/2017г.
по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателите срещу А.С. иск за установяване правото на собственост върху
недвижим имот: УПИ XVI-1217, кв. 70 по плана на село
Кладница, общ. Перник утвърден със заповед 365/02.08.1988г., изменен със
заповед 1901/22.05.1991г. с площ 660 кв.м.
Твърди се неправилност на решението, необоснованост-
поради липса на задълбочено обсъждане на доказателствата и в противоречие с
писмените доказателства по делото.
Оспорват се изводите на ПРС относно датата на
нотариалния акт на ответника, превратно тълкуване на доказателства необсъждане
на доводите на ищците, неправилно възприемане на свидетелските показания на св.
Н.М.. Счита, че ответника не е извършвал действия, които да са от естество да
обективират намерение за своене на имота, оспорва изводите на ПРС касаещи
показанията на свидетелите на ответника. Оспорва се изводите за началната дата
на владението твърдяно от ответника като необосновани.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който същата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
ПОС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо като постановено от законен съдебен състав, в
правораздавателната власт на съдилищата, съдържащо всички изискуеми от ГПК
реквизити и в рамките на заявените искания.
Относно правилността на решението ПОС е ограничен от
оплаквания в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства ПОС намира
решението за правилно, а оплакванията в жалбата за неоснователни.
От фактическа страна няма спор и се установява от
писмените доказателства представени и от двете страни, че ищците като
наследници на Г. А. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, а
ответника е собственик на съседен имот.
Установява се от писмените доказателства, че през
2016г. ищците са предприели действия по откриване на строителна линия за строеж
в процесния имот, както и, че са положили ограда от бетонни колове. Последното
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Няма спор и че ответника е разрушил през м. 04.2017г.
положената от ищците ограда.
Спорно по делото е дали ответника след м.04.1999г. е
установил фактическа власт върху имота и с какво намерение-дали със съзнанието,
че имота се владее за себе си като собственик и дали е извършил действия
обективно годни да бъдат възприети от ищците и от които да може да се направи
извод, че счита имота за свой.
За тези обстоятелства са събрани свидетелски
показания.
ПОС намира, че оплаквания в жалбата относно кредитирането
на свидетелските показания са неоснователни.
ПРС е обсъдил всички показания поотделно и преценени
едни спрямо други и е приел, че показанията на св. М.са недостоверни като
противоречиви.
ПОС споделя този извод.
От една страна свидетелката посочва, че е ходила често
на имота, а след това когато говори за посещенията си там използва изрази
предполагащи ограничен брой посещения: „първия път…. втория път, това беше
третия път…“. Ако свидетелката бе посещавала често имота едвали би имала
толкова ясни и конкретни спомени какви действия е извършвала всеки път. Освен това
твърдението за чести посещения се опровергава от свидетелката, която заявява,
че след 2013 г. е ходила три пъти на барбекю с единия ищец, но пък иначе
твърди, че често е ходила на имота и на гости на „.. леля М.“ (майка на
ответника) и си беряла цветя, а в същото време едновременно твърди, че е
влизала в къщата на въпросната М., но впоследствие заявява, че стояла навън. Не
е в състояние да опише вътрешността на къщата.
Освен това видно от показанията ѝ първите две
посещения не са били в процесния имот, а при съседката („..баба М.…“) и са били
през 2013г.
Отделно свидетелката няма лични преки впечатления кой
е засаждал твърдените от нея насаждения (боб, картофи). Излагат се нейни
предположения, че това е ищцата И.А., базирани на присъствие на св. при
закупуване от А. на растителен разсад. Не може да каже и къде точно са засадени
картофите в имота. Поради тези противоречия и ПОС намира, че не следва да се
кредитират показанията ѝ.
Неоснователни са оплакванията относно наличие на жив
плет, лоза, кокошарник. Единствено св. М. говори за жив плет който служел за
ограда според нея. Останалите свидетели не дават такива сведения, напротив
всички казват , че огради между двата имота няма. Свидетеля К. оборва и
показанията на св. М. относно наличие на порта в имота в оградата откъм улицата
като заявява, че такава няма. Същият също няма преки впечатления кой е засаждал
картофи. Неговите сведения са му дадени от едната от ищците. Посочва, че поне
два три пъти годишно е ходил да помага на ищците да почистват мястото, но в
същото време не знае кога била построена къщата на ответника (намираща се в
съседния имот XI 815) и дали изобщо я е имало преди 1999г.. От писмените
доказателства по делото обаче се установява, че тази къща е започната като
строеж още от 1989г.- в Нотариалния акт от 2005г. на л. 87-88 от делото на ПРС
е посочено разрешението за строеж в имота. Ако бе посещавал процесния имот с
твърдяната честота на посещенията свидетеля неизбежно би възприел строеж на
жилищна сграда в съседния имот и много вероятно би спомнял дали е на повече от
един етаж при положение, че сам твърди че къщата е „спретната“; „ има цокъл от
мрамор“, което сочи на по-внимателно разглеждане на обекта.
От друга страна свидетелите доведени от ответника са
съседи на имота, живеят от много време в селото. Посочват непротиворечиво
белезите на имота на ответника и на спорния, установяват, че ответника е
обработвал имота като го е засаждал със земеделска продукция. Установяват
действия, които сочат на намерение за своене - разрушаване на плевнята,
изграждане на кокошарник и септична яма. Свидетелите имат пряко участие в тези
действия като няма данни по делото които да оборват показанията им.
Неоснователно е оплакването, че не били взети предвид
писмените доказателства за собственост представени от ищците. Напротив те са
обсъдени и на тяхна база ПРС е приел, че ищците са били собственици на имота, но
с оглед възражението на ответника за придобивна давност в негова полза и събраните
в подкрепа на това възражение доказателства ПРС е намерил, а ПОС споделя този
извод, че ответника е придобил имота на оригинерно основание чрез
недобросъвестно владение. Тъй като давността е оригинерно придобивно основание,
то и писмените доказателства представени от ищците са без значение за
възникването на собствеността у ответника. ПОС намира, че ответника е установил
владение от 2000г. (а не веднага след смъртта на Г. А.-наследодател на ищците
както е приел ПРС видно от посочената решението датата 17.04.1999г.) предвид
показанията на св. С., която заявява, че ответника е засаждал имота всяка
година след 1999г. и съответно давността е изтекла в началото на 2010г. но това
не променя крайния извод, че решението е правилно като краен резултат.
Неоснователни са оплаквания за действията на нотариуса
извършил обстоятелствената проверка след която е издаден констативния акт на
ответника за процесния имот. Такава проверка чл. 587 ГПК не изисква, а и доколкото
в България действа персоналната система на вписване (по лице, а не по имот)
нотариуса не би могъл да разбере за вписания констативен акт на ищците, а и
вписването на констативен акт не е манифестиране на намерение за своене от
ищците и съответно да е действие отблъскващо владението на ответника (вж.
Решение 7/10.09.208г. по гр.д. 1903/2017г. на ВКС, II Г.О.)
Погрешното посочване от ПРС на датата на констативния
нотариален акт на ответника е явна техническа грешка. Факта, че ответника се е
снабдил с констативен акт за собственост след като е премахнал оградата
поставена от ищците не е обстоятелство което да доведе до обратен извод за собствеността.
Неоснователни са и оплакванията и съжденията свързани
с това, че по делото не е била разпитана като свидетел П.О.К.-разпитана от
нотариуса признал собственост на ответника. Ищците са имали възможност да
поискат нейния разпит, но не са го направили, а не може от това, че ответника
не я е довел като свидетел да се черпят доводи в негова вреда. В същата насока
в която жалбоподателите се опитват да тълкуват недовеждането ѝ като
свидетел може да се тълкува и непоискването от тяхна страна тя да бъде
разпитана при положение че пред ПРС е представен Протокола за разпит по чл. 587 ГПК в който тя фигурира.
Предвид гореизложеното ПОС намира решението за
правилно и ще следва да го потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателите не се
дължат разноски.
Въззиваемия има право на сторените разноски за адвокатски
хонорар в размер на 900,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179 от 07.03.2017г., постановено
по гр. д. № 5456/2017г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен,
предявеният от И.Б.А.; С.Г.А.; Б.Г.А. и М.Г.А. срещу А. Й.С. иск за
установяване правото на собственост върху недвижим имот: УПИ XVI-1217, кв. 70 по плана на село Кладница, общ. Перник
утвърден със заповед 365/02.08.1988г., изменен със заповед 1901/22.05.1991г. с
площ 660 кв.м.
ОСЪЖДА И.Б.А.; С.Г.А.; Б.Г.А. и М.Г.А. ДА ЗАПЛАТЯТ НА А.
Й.С. сумата от 900,00 лева –разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1. 2.