РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Велико Търново, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000096 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд
Велико Търново „Аглика трейд“ ООД е осъдено да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.,
дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с
регистрационен № 320611000201611040099 следните суми:
83 968.67 щатски долара – главница, на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“) – дължима
покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура №
YMO-235 G от 24.02.2011 година, издадена от Н. Й. на Аглика;
48 455.67 щатски долара – обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за времето от 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да
заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното
изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство
относно определяне размера на обезщетението за забава;
23 680.15 лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
1
С посоченото решение е отхвърлено искането на ищеца за разноски по делото за
сумата 239.19 лева.
Със същото решение „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. е осъдено да заплати на „Аглика
трейд“ ООД сумата 19.68 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
С посоченото решение е отхвърлено искането на ответника за заплащане на
разноски по делото за сумата 2 590.32 лева.
С Решение от 24.02.2021 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд
Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико
Търново в частта: „Осъжда „Аглика трейд“ ООД, гр. В. Търново, ЕИК *********, бул. „Н.
Габровски“ 73 да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо
съгласно законите на Китайската народна република, с регистрационен №
320611000201611040099, със седалище и адрес на управление: „Уест Хуангжа Роуд“ 38, гр.
Нантун, провинция Дзянсу, Китайска народна република, следните суми: главница 83 968.67
щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), която представлява дължима
покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура №
YMO-235 G от 24 февруари 2011 година, издадена от Н. Й. на Аглика; сумата 48 455.67
щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе,
начислена за периода 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да
заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното
изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство
относно определяне размера на обезщетението за забава.“, да се чете: „Осъжда „Аглика
трейд“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК *********, бул. „Н. Габровски“ 73 да заплати на „Н.
Й. текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на
Китайската народна република, с регистрационен № 320611000201611040099, със седалище
и адрес на управление: „Уест Хуангжа Роуд“ 38, гр. Нантун, провинция Дзянсу, Китайска
народна република, следните суми: главница 83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска
конвенция“), която представлява дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда,
кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 година, издадена от
„Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика Трейд“ ООД; сумата 48 455.67 щатски долара,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе, начислена за
периода 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да заплати лихва за
забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното изплащане, като
при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно определяне
размера на обезщетението за забава. Отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за сумата 1 006.08 щатски долара, а именно: разликата между присъдената
2
сума от 48 455.67 щатски долара до претендираната сума от 49 461.75 щатски долара, като
неоснователен.“
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Аглика трейд” АД,
представлявано от адвокат П. Н., против Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. №
28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че
решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при
съществени процесуални нарушения, и е необосновано. Първостепенният съд не се е
произнесъл по оспорванията, възраженията и твърденията на „Алика трейд“ ООД. Липсва
подробно изложение на фактическата обстановка по спора. Не е изрично посочено кое е
приложимото право – на Китайската народна република, на друга държава или конкретен
международен акт. Съставът на Окръжен съд Велико Търново не е уточнил на какви правни
източници, получени по допустим от ГПК способ и доказващи тяхната автентичност и
действие към процесния период, базира своите изводи. Допуснато е разместване на
доказателствената тежест. Развиват се подробни съображения за неправилност на извода на
решаващия съд, „че от изслушаните компютърни съдебно-технически експертизи не се
установи категорично неполучаване на приложените по делото писма по ел. поща,
съответно приложените към тях документи“. Изтъква се, че в изслушано по делото
заключение, неоспорено от страните, е отразено, че претендираната по делото сума с
произход Фактура № YMO-235-G от 24 февруари 2011 година не фигурира като налично
задължение, което е „отчетено като погасено по давност на 31.12.2016 г.“. Последната дата
предхожда депозирането на исковата молба през 2017 година, въз основа на която е
образувано производството по делото. Първостепенният съд недопустимо е приел
приложения към писмената защита на дружеството-ищец, въпреки представянето им след
приключване на устните състезания. Развиват се подробни аргументи за погрешност на
заключението, че „…оспорването на обстоятелството, че тази покана не е получена от
ответника, е преклудирано като направено извън срока по чл. 367, ал. 2, точка 5 от ГПК“.
Юридическото лице-ищец е трябвало да докаже твърдението си за надлежно изпращане и
получаване на „поканата“, което не е сторено. Представителят на „Аглика трейд“ ООД е
оспорил истинността на представените писмо и пълномощно от 7.03.2013 година от Н. Й. в
полза на адвокат Д. Х., извършените превод и нотариално удостоверяване на същите, в това
число на електронните съобщения – документите са антидатирани, посоченото като адвокат
лице Д. Х. не е имало учредена по съответния ред представителна власт.
От съдебния акт не е ясно кое е приложимото право, кои са относимите
нормативни актове, в частност конкретните разпоредби, обосноваващи или отричащи
основателността на исковете. Дружеството-ищец не е установило при условията на главно и
пълно доказване изпращането и получаването на „покана“. Към момента на депозиране на
исковата молба претенцията на дружеството-ищец е погасена по давност. „Н. Й. текстайл
Ко.“ Лтд. не е представило годни доказателства за приложимото право, независимо от
дадените указания от страна на съда. Съобразно визирания от дружеството-ищец чл. 129 от
3
Закона за договорите на Китайската народна република давностният срок за предявяване на
иск при спорове по международни договори е четири години, считано от деня, в който
страната е узнала или би трябвало да узнае, че нейните права са нарушени. Представителят
на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. твърди, че претендираното с исковата молба вземане е станало
изискуемо на 12.05.2011 година – давностният срок за предявяване на исковите претенции е
изтекъл на 12.05.2015 година, а исковата молба е депозирана на 6.03.2017 година (след близо
шест години от датата, посочена от дружеството-ищец като такава, от която вземането е
станало изискуемо). Не е налице и прекъсване на давностния срок поради изпратено писмо
до „Аглика трейд“ ООД от лице на име Д. Х., за което се твърди да е имало качеството на
адвокат. Такова писмо не е получавано от „Аглика трейд“ ООД. Изрично е оспорена
истинността на представеното в съдебно заседание на 17.04.2018 година нотариално
удостоверяване с пореден номер 2449, с вписана дата на издаване 25.05.2017 година.
Развиват се подробни съображения за неизпращане и неполучаване на „поканата“, съставяне
на „документа“ за нуждите на производството. Представителят на „Аглика трейд“ ООД
изрично е оспорил представените от дружеството-ищец заверени копия от документи и е
направил искане за прилагане на същите в оригинал, което не е сторено, но първостепенният
съд не е изключил преписите от документи от доказателствата по делото. Излагат се доводи
за неоснователност на претенциите с оглед направеното от „Аглика трейд“ ООД възражение
за прихващане. Приетото за установено от фактическа страна, неправилното интерпретиране
на съществени факти, свързани със спорното право, необсъждането на възражения,
оспорвания и твърдения на „Аглика трейд“ ООД, погрешната оценка на представени от
представителя на „Аглика трейд“ ООД доказателства обуславят необоснованост на
обжалваното решение, включително на крайните правни изводи. Липсва индивидуализиране
на присъдените разноски в полза на дружеството-ищец.
Направено е искане да се отмени Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. №
28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се отхвърлят предявените искове като погасени по давност; алтернативно – да се отхвърлят
претенциите поради лошо и неточно изпълнение на договорните задължения от страна на
дружеството-ищец, обективирани в доставена прежда при съществено отклонение от
установените стандарти за качество Uster (Устер) стандарт; алтернативно – да се отхвърлят
исковете поради прихващане до размер на причинените от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на
„Аглика трейд“ ООД имуществени вреди и пропуснати ползи, дължащи се на доставено
прежда при съществено отклонение от установените стандарти за качество Uster (Устер)
стандарт; в полза на „Аглика трейд“ ООД да се присъдят направените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат В. Ц. – пълномощник на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., в който са развити съображения
за нейната неоснователност.
С Молба с вх. № 2075/16.04.2021 година адвокат П. Н. – представител на „Аглика
трейд“ ООД, уточнява, че дружеството не обжалва решението на първостепенния съд в
4
частта за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за сумата 1 006.08 щатски долара.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на
„Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 28/2017 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат А. Г., адвокат Г. М. –
пълномощници на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., против „Аглика трейд“ ООД искове с
посочени правни основания чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.
В исковата молба се твърди, че „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. е учредено съгласно
законите на Китайската народна република. В края на 2010 година представителите на
страните се договорили „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. да достави на „Аглика трейд“ ООД
непресукана прежда, кардиран памук 14S+PVA80S 90C чрез доставки на 15.12.2010 година
и на 30.12.2010 година при цена 5.74 щатски долара за един килограм прежда или общо
195 160 щатски долара, която да се заплати чрез акредитив, издаден в срок до 30.11.2010
година. Издадена е Проформа фактура № YM235F/22.11.2010 година от „Н. Й. текстайл Ко.“
Лтд. Впоследствие са изменени първоначално уговорените дати за извършване на двете
доставки на стоката – съответно до 31.12.2010 година и 30.01.2011 година. На 28.11.2011
година е издаден акредитив от „Банка ДСК“ ЕАД по искане на „Аглика трейд“ ООД в полза
на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. във връзка с поръчката на стоката, обективирана в посочената
проформа фактура. От проформа фактурата и акредитива е видно, че стоката следва да се
достави по море, при условията на „CFR“, мястото на натоварване е гр. Шанхай, Китай, а
местоназначението – гр. Варна, България. „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. доставило на „Аглика
трейд“ ООД 18 275.100 килограма памучна непресукана прежда, чиято цена е заплатена
посредством акредитива. Останалото количество от поръчаната стока – 15 724.90 килограма
памучна непресукана прежда (втората доставка), е натоварена от дружеството-ищец на
кораб в гр. Шанхай на 25.02.2011 година (Коносамент № WELS15005/25.01.2011 година). За
втората доставка е издадена Фактура № YMO-235-G/24.02.2011 година на стойност
90 363.67 щатски долара. Стоката от втората доставка е придружена от коносамента,
фактурата, Сертификати за произход № *********/25.01.2011 година, №
*********/30.03.2011 година, Опаковъчен лист от 24.02.2011 година, Сертификат за
качество от 24.02.2011 година. При представяне на документите, изискуеми съгласно
условията на акредитива за освобождаване на втората доставка и заплащане на цената за
нея, „Банка ДСК“ ЕАД констатира нередовности, в това число забава при натоварването на
съответната стока, изтичане на срока на валидност на акредитива, липса на представена
5
застрахователна полица, поради което отказва плащането и се обръща към „Аглика трейд“
ООД за допълнителни инструкции. „Аглика трейд“ ООД се съгласило да приеме
представените документи и да вдигне стоката по втората доставка при намаляване на
продажната цена до 83 968.67 щатски долара. Юридическото лице-ищец приело
предложението на „Аглика трейд“ ООД за намаляване на цената, в потвърждение на което
обслужващата банка на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. изпратила SWIFT съобщение до „Банка
ДСК“ ЕАД на 12.05.2011 година. По нареждане на „Банка ДСК“ ЕАД документите и стоката
по втората доставка са предадени на „Аглика трейд“ ООД, но последното не е заплатило
дължимата цена. На 3.03.2013 година „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. потърсило съдействие от
адвокат. С писмо, изпратено по имейл на 12.03.2013 година от адвоката на дружеството-
ищец – Д. Х., до управителя на юридическото лице-ответник – Ю. П., и търговския
представител господин М., „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. поканило „Аглика трейд“ ООД да
заплати дължимата цена за втората доставка, ведно с лихва за забава в седмодневен срок,
което не е сторено до момента на депозиране на исковата молба. На основание чл. 78 от
Виенската конвенция поради продължаващото неизпълнение на задължението да заплати
цената на стоката по втората доставка „Аглика трейд“ ООД дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от датата на падежа на задължението –
12.05.2011 година (датата, на която съгласието на продавача документите, контролиращи
разпореждането със стоката, да се освободят в полза на „Аглика трейд“ ООД е достигнало
до купувача чрез неговата обслужваща банка. Законната лихва, изчислена съгласно
приложимото китайско право, за времето от 12.05.2011 година до 25.02.2017 година (датата,
предхождаща депозирането на исковата молба) е в размер на 49 461.75 щатски долара.
Предмет на спора е договор за международна продажба на стоки, за който са
приложими правилата на Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки, по която Република България и Китайската
народна република са страни. Излагат се доводи за релевантни по силата на чл. 9 от
Виенската конвенция на обичайните правила Инкотермс 2000, публикувани от
Международната търговска камара със седалище в Париж. Страните не са избрали
приложимото към договорните им отношения право. Мотивира се приложимостта на
правото на Китайската народна република. От текста на акредитива е видно, че същият е
подчинен на правилата на „UCP, последна редакция“ („Еднообразните правила и обичаи за
документарните акредитиви“, редакция 2007 година). Издаването на акредитива по искане
на „Аглика трейд“ ООД, плащането от последното на цената за първата доставка
представляват признание от дружеството-ответник за сключения договор при условията,
визирани в исковата молба. Излагат се подробни съображения за изпълнение на
задълженията на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. по договора за международна доставка на стоки
на 25.02.2011 година; приложимото право за правоотношенията, материализирани в
коносамента; неизпълнение на задълженията на купувача за плащане на цената на втората
доставка. Страните уговорили намаляване на дължимата цена за втората доставка на
83 968.67 щатски долара, но не и дата, на която да се извърши плащането. В съответствие с
6
чл. 58 от Виенската конвенция изискуемостта на задължението на „Аглика трейд“ ООД за
плащане на претендираната сума е настъпила на 12.05.2011 година – датата, на която
съгласието на продавача документите, контролиращи разпореждането със стоката по
втората доставка, да се освободят в полза на „Аглика трейд“ ООД е достигнало до купувача
чрез неговата обслужваща банка. Развиват се аргументи за дължимостта на обезщетение за
забава и начина на изчисляване на неговия размер съобразно правото на Китайската народна
република.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Аглика
трейд“ ООД да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. сумите:
83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), представляваща
дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно
Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 година, издадена от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.
на „Аглика Трейд“ ООД;
49 461.75 щатски долара – обезщетение за забава върху главницата, посочена по-
горе, начислена за периода 13.05.2011 година – 25.02.2017 година; лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
основание чл. 78 от Виенската конвенция във връзка с приложимите разпоредби на
китайското право за начисляване на закони лихви; направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
П. Н. – пълномощник на „Аглика трейд“ ООД, с който прави възражение за изтекла
погасителна давност; излага доводи за съществено неизпълнение на задълженията на
дружеството-ищец по договора за доставка – допусната забава от три месеца и половина;
качеството на преждата се отклонява съществено от установените стандарти; оспорва
приложения към исковата молба Сертификат за качество, издаден на 24.02.2011 година;
уточнява обстоятелствата, свързани с промяната на цената на преждата от втората доставка;
изброява установените отклонения от дължимото качество след влагане на част от
процесната прежда в производството на дружеството-ответник, констатирани от
четиричленна комисия, протокол за лабораторно изследване, позовава се на кореспонденция
по електронна поща; алтернативно навежда възражение за прихващане на причинени на
дружеството-ответник имуществени и неимуществени вреди до размера на предявените
искове; излага твърдения за претърпени имуществени и неимуществени вреди на „Аглика
трейд“ ООД вследствие доставката на прежда с изключително лошо качество от
юридическото лице-ищец; оспорва твърденията на представителя на дружеството-ищец,
„установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, заявени от нас в предходните
пунктове на настоящия писмен отговор“; спори приложените към исковата молба
извлечения от интернет страници.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат А. Г., адвокат Г. М. –
представители на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., с която поддържат твърденията, обективирани в
първоначалната искова молба, излагат подробни съображения за неоснователност на
7
възраженията на „Аглика трейд“ ООД – претенциите не са погасени по давност;
допуснатата забава при изпълнението на втората доставка не освобождава „Аглика трейд“
ООД от задължението да заплати намалената вследствие забавянето цена на стоката, която е
доставена и приета от купувача; стоката, предмет на двете доставки, няма отклонения от
установените стандарти за качество, при условията на евентуалност – недостатъците на
стоката не са съществени, страните нямат уговорка за приложимия стандарт за качество,
достатъчно е стоката да отговаря на стандарт, което я прави „пригодна за целите, за които
стока със същото описание обикновено се използва“; при условията на евентуалност –
„Аглика трейд“ ООД е загубило възможността да се позовава на недостатъци на стоката;
дори да се приеме, че купувачът е изпратил, а продавачът е получил надлежно известие за
недостатъци, съответстващо на всички изисквания на чл. 39, § 1 от Виенската конвенция,
което обстоятелство се оспорва, „Аглика трейд“ ООД е пропуснало да упражни в срок някое
от правата, регламентирани от Виенската конвенция; влагането на стоката в производството
от дружеството-ответник и последващата продажба на готовата продукция на трети лица
следва да се тълкуват като равнозначни на приемане на стоката, независимо от наличието на
дефекти в последната и дали „Аглика трейд“ ООД е изпратило, а юридическото лице-ищец
получило съобщение за откритите недостатъци и претенция на купувача за
удовлетворяването им в разумен срок; възражението за прихващане е недопустимо (не е
конкретизиран размера на твърдените вреди), при условията на евентуалност –
неоснователно (липсват доказателства именно стоката, предмет на втората доставка, да е
вложена в продукцията, доставена на германските контрагенти на „Аглика трейд“ ООД;
няма данни недостатъците на крайната продукция да се дължат изключително на
недостатъци в стоката, предмет на втората доставка; вредите не биха настъпили при
невлагане на стоката в производството от дружеството-ответник и непродаване на готовите
продукти на трети лица).
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от адвокат П.
Н. – пълномощник на „Аглика трейд“ ООД, с който поддържа изложеното в отговора на
исковата молба; излага доводи за погасяване по давност на претенциите на дружеството-
ищец; оспорва приложените към допълнителната искова молба извлечения от интернет
страници; заявява, че на имейл на „Аглика трейд“ ООД не е получавано представеното
писмо от Д. Х.; изтъква липсата на доказателства посоченото лице да има качеството на
адвокат на юридическото лице-ищец, да има правомощие да изпрати покана до „Аглика
трейд“ ООД.
Със Становище с вх. № 9186/26.09.2017 година процесуалните представители на
„Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. вземат отношение по доводите, обективирани в допълнителния
отговор.
Депозирано е становище от адвокат П. Н. – пълномощник на „Аглика трейд“
ООД, с което изразява несъгласие с твърденията, изложени в Становище с вх. №
9186/26.09.2017 година; оспорва истинността на предоставените писмо и Пълномощно от
7.03.2013 година от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. в полза на адвокат Д. Х., превода и
8
нотариалното удостоверяване на тези документи, в това число на електронните съобщения,
заявява, че същите са антидатирани; на основание чл. 190 от ГПК прави искане за
представяне на посочените документи в оригинал.
Със Становище с вх. № 2867/21.03.2018 година адвокат П. Н. – представител на
„Аглика трейд“ ООД, оспорва представени документи от пълномощника на „Н. Й. текстайл
Ко.“ Лтд.
В съдебно заседание пред първостепенния съд и с писмена защита адвокат П. Н.
– пълномощник на „Аглика трейд“ ООД, оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд
Велико Търново, поправено с Решение от 24.02.2021 година по т. д. № 28/2017 година на
Окръжен съд Велико Търново, е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Страни по спора са „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., със седалище и адрес на
управление: „Уест Хуангжа Уест Роуд“ 38, , гр. Нантун, провинция Дзянсу, Китайска
народна република, и „Аглика трейд“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, бул. „Никола Габровски“ 73А.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените искове са с правни
основания чл. 53, във връзка с чл. 62 (претенция за заплащане на цената на стоката) и чл. 78
(претенция за заплащане на лихва за забава върху цената на стоката) от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки (Конвенцията), в сила за Република България от 1.08.1991 година, ратифицирана от
Китайската народна република на 11.12.1986 година. Отношенията между страните, чиито
места на стопанска дейност са в различни договарящи държави, са породени от договор за
продажба на стоки (чл. 1, § 1, буква „а“ от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки). Не са налице хипотезите,
регламентирани в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки. Представителите на страните не са
изключили изрично или мълчаливо приложението на Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки съобразно чл. 6
от същата.
В чл. 7, § 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки е визирано, че въпроси, засягащи материя,
за която тази конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат
уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана, а при липса на такива
принципи – в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата на международното
9
частно право. Не е спорно, че страните не са избрали приложимо право при сключване на
договора. При липса на избрано приложимо право се прилага правото на държавата, с която
договорът е в най-тясна връзка (чл. 94 от Кодекса на международното частно право).
Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която
трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или
главно управление към момента на сключване на договора (чл. 94, ал. 2 от Кодекса на
международното търговско право). При договора за продажба характерна е непаричната
престация (тази на продавача – „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.), поради което в случая
приложимото материално право за неуредените въпроси в Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки е правото на
Китайската народна република.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неяснота на мотивите на
атакуваното решение за приложимото право. Първостепенният съд е приел, че предявените
искове са с правни основания чл. 53 (Купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да
приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция) и
чл. 78 (Ако страна не плати цената или друга сума, за която е в забава, другата страна може
да иска лихва върху нея, като си запазва правото да търси обезщетение, дължимо в
съответствие с чл. 74) от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки. Формирал е извод, че приложимото право
по въпросите, неуредени в Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки, е това на Китайската народна република и
се е позовал на съответните разпоредби. В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико
Търново, проведено на 19.05.2021 година, процесуалният представител на „Аглика трейд“
ООД е заявил, че не оспорва заключението на първостепенния съд относно приложимото
право (това на Китайската народна република).
Безспорно е, а и от представените по делото преписи от Проформа фактура №
YM235F/22.11.2010 година, Документарен акредитив № 118DSK1116/28.12.2010 година,
издаден от „Банка ДСК“ АД, се установява, че „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. се задължило да
достави на „Аглика трейд“ ООД 34 000 килограма прежда без усукване, кардиран памук
14S+PVA80S 90 градуса, при единична цена 5.74 щатски долара за килограм, на обща
стойност 195 160 щатски долара; допустимото отклонение е до +/- 10% в стойността и
количеството. Уговорено е стоката да се натовари на пристанище в гр. Шанхай, Китайска
народна република и да се разтовари на пристанище в гр. Варна, Република България при
клауза CFR (Cost and Freight – стойност и навло). В проформа фактурата са посочени
срокове на доставка 15.12.2010 година и 30.12.2010 година, а в документарния акредитив е
отразено, че първата пратка следва да се изпрати не по-късно от 31.12.2010 година, а втората
пратка – не по-късно от 30.01.2011 година. В документарния акредитив са изброени
необходимите документи за заплащане на цената на стоката.
„Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. издало на „Аглика трейд“ ООД Фактура № YM0235-
G/24.02.2011 година – прежда без усукване 14S+PVA80S 90 градуса, 15 742.800 килограма,
10
на стойност 90 363.67 щатски долара (левова равностойност 134 063.54 лева), пристанище на
натоварване – гр. Шанхай, Китайска народна република, пристанище на разтоварване – гр.
Варна, Република България, условия на доставката – CFR (Cost and Freight – стойност и
навло), пристанище гр. Варна. Стоката е натоварена на борда на кораб в пристанището в гр.
Шанхай, Китайска народна република на 25.02.2011 година, навлото е предплатено (препис
от Коносамент № WELS15005, издаден от World Express Logistics Inc.).
От представения препис от SWIFT съобщение на „Банка ДСК“ ЕАД от 11.05.2011
година е видно, че е отказано плащане на сумата 90 363.67 щатски долара по акредитива
поради забавено изпращане на стоката, изтекъл акредитив, непредставен документ за
застраховка; вследствие установените несъответствия заявителят „Аглика трейд“ ООД е
изразил съгласие да приеме документите и извърши плащане единствено при намаляване на
сумата с 2 500 щатски долара – обезщетение за забавеното изпращане, като дължимата сума
е 83 967.67 щатски долара.
В SWIFT съобщение от 12.05.2011 година до „Банка ДСК“ ЕАД (представен
препис) е отразено, че бенефициентът („Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.) е приел намаляването на
сумата 86 468.67 щатски долара, новата сума за плащане е 83 968.67 щатски долара.
В отговора на исковата молба се изтъква, че стоката е пристигнала на
пристанището в гр. Варна на 15.05.2011 година. В писмо, изпратено по електронна поща от
Ю. П. – управител на „Аглика трейд“ ООД, до господин М. А. (Приатекс, Индия), с копие до
*******, е отразено, че към 10.05.2011 година контейнерът по втората доставка от „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. е на пристанището в гр. Варна.
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от експерта Т. Г.
Б., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението и обясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че счетоводството на „Аглика трейд“ ООД
за процесния период е водено редовно, има възможност за извършване на последваща
проверка, контрол и установяване на действителното състояние на разчетите с доставчици,
клиенти и трети лица. По счетоводните регистри на „Аглика трейд“ ООД са отразени
доставки от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. по Фактура № YM0235D/10.10.2010 година – прежда
без усукване 14S+PVA80S 90 градуса, 12 931 килограма, на стойност 53 017.10 щатски
долара (левова равностойност 74 738.74 лева); Фактура № YM-235F/25.01.2011 година –
прежда без усукване 14S+PVA80S 90 градуса, 15 424.900 килограма, на стойност 88 538.93
щатски долара (левова равностойност 127 365.91 лева); Фактура № YM0235-G/24.02.2011
година – прежда без усукване 14S+PVA80S 90 градуса, 15 742.800 килограма, на стойност
90 363.67 щатски долара (левова равностойност 134 063.54 лева). Посочените фактури са
отразени в Дневника за покупките на „Аглика трейд“ ООД и в Справките-декларации за
ДДС съответно за месец декември 2010 година, месец март 2011 година и месец юни 2011
година, ползван е данъчен кредит по тях. Съобразно счетоводните регистри на „Аглика
трейд“ ООД сумата по Фактура № YM0235F/25.01.2011 година е заплатена. Относно
Фактура № YM0235-G/24.02.2011 година в счетоводството на „Аглика трейд“ ООД е взета
следната счетоводна операция: Дебит сметка 3020 – „Основни материали“, партида „040055-
11
Прежда PVA щ14 със сумата 128 320.93 лева (равностойност на 90 363.67 щатски долара) за
15 742.800 килограма прежда, Кредит сметка 4013 – „Доставчици във валута“, партида
„130057-Нантонг Китай“, със същата сума – 128 320.93 лева. Операцията изразява
заприходяване на материален запас по сметка, отчитаща основни материали с данни за обща
стойност, единична цена, количество и вид на материала; едновременно с това се формира
разчет, задължение към доставчика „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. със стойността по фактурата.
По Фактура № YM0235-G/24.02.2011 година в счетоводството на „Аглика трейд“ ООД не са
отразени плащания. Задължението към „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. в размер на 90 363.67
щатски долара (левова равностойност 134 063.54 лева) е налично по счетоводните регистри
на „Аглика трейд“ ООД до 1.01.2016 година. Към 31.12.2016 година задължението е с
нулева стойност – отчетено е като погасено по давност (дебитирани са сметки с разчети за
доставчици и са кредитирани сметки за отчитане на извънредни приходи).
В Писмо с изх. № 01-10-77162/1 от 19.01.2018 година на „Банка ДСК“ ЕАД е
посочено, че по нареждане на „Аглика трейд“ ООД на 28.12.2010 година „Банка ДСК“ ЕАД
е издала Акредитив с реф. № 116DSK1116, с валидност 18.03.2011 година. С Писмо от
7.04.2011 година Bank of China, Nantong Branch, Китай изпратила на „Банка ДСК“ ЕАД
комплект документи по акредитива относно експедирани в Република България стоки на
стойност 86 468.67 щатски долара. Пратката с документи е получена след изтичане на
валидността на акредитива (18.03.2011 година), поради което със съгласието на двете страни
„Банка ДСК“ ЕАД е действала по правилата на документарно инкасо. Страните по
документарното инкасо се договорили комплектът разпоредителни документи за стока на
стойност 86 468.67 щатски долара да се предаде на платеца срещу писмо за ангажимент,
изготвено и подписано от „Аглика трейд“ ООД, за плащане на сумата 83 968.67 щатски
долара на падеж 30.06.2011 година (получени инструкции по SWIFT от изпращащата банка).
На 13.06.2011 година на представител на „Аглика трейд“ ООД е предаден комплект
оригинални стоково-разпоредителни документи, съдържащ: придружително писмо на
китайската банка, декларация на бенефициента – един екземпляр, фактура – четири
екземпляра, опаковъчен лист – четири екземпляра, коносамент 3/3 оригинал и три копия,
сертификат за произход – два екземпляра, сертификат за качество – два екземпляра.
В чл. 30 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки е визирано, че продавачът трябва да достави
стоката, да връчи всички отнасящи се до нея документи и да прехвърли собствеността върху
нея в съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция. При условие, че
продавачът не е длъжен да достави стоката на някакво друго място, при необходимост на
превоз на стоката задължението на продавача за доставка се състои в предаване на стоката
на първия превозвач за препращане на купувача (чл. 31, буква „а“ от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки). Страните са обвързани от всеки обичай, с който са се съгласили, както и от
практиката, която те са установили помежду си (чл. 9, § 1 от Конвенцията на Организацията
на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки).
12
Представителите на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. и „Аглика трейд“ ООД са
уговорили стоката да се натовари на пристанище в гр. Шанхай, Китайска народна република
и да се разтовари на пристанище в гр. Варна, Република България при клауза CFR (Cost and
Freight – стойност и навло). Условието за доставка CFR (Cost and Freight) – стойност и навло
(уговорено пристанище в местоназначението) съгласно Incoterms 2000; Incoterms 2010, в
сила от 1.01.2011 година, означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е
преминала над/през борда на съда/кораба в договореното разтоварно пристанище на
местоназначението. Продавачът е длъжен да заплати разходите и навлото, необходими за
доставката на стоката в уговореното пристанище на местонастоназначението, но рискът от
загуба и повреди на стоката, а също и обичайните допълнителни разходи, възникващи след
разтоварването на стоката, преминават от продавача върху купувача. При условията на
термина CFR на продавача се възлага задължението по митническото изчистване на стоката
за експорта/износа. Инкотермс са условия за международна доставка, публикувани от
Международната търговска камара (ICC) и широко използвани при международните
търговски сделки. Те се използват и в митническата декларация на Европейския съюз.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че „Н. Й. текстайл Ко.“
Лтд. е изпълнило задължението си за доставка на стоката на „Аглика трейд“ ООД.
Съобразно чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки купувачът е длъжен да плати
цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и
на тази конвенция. Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява,
че уговорената крайна цена за стоката, предмет на спора, е 83 968.67 щатски долара.
Посочената сума не е заплатена от „Аглика трейд“ ООД на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.
В исковата молба се твърди, че с писмо, изпатено по имейл на 12.03.2013 година
от адвоката, ангажиран от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. – Д. Х., до управителя на „Аглика
трейд“ ООД – Ю. П., и търговския представител господин М., „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.
поканило „Аглика трейд“ ООД да плати цената за втората доставка, ведно с дължимата
лихва за забава върху главницата в седмодневен срок. Въпреки писмото и многократните
подследващи опити за установяване на контакт с „Аглика трейд“ ООД с цел извънсъдебно
уреждане на спора цената не е заплатена. Към исковата молба са представени заверени от
процесуалния представител на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. преписи от съобщение, изпратено
по електронна поща на 12.03.2013 година, от адвокат Д. Х. – пълномощник на „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд., до господин Ю. П. и господин М. („извадка от изходящата пощенска
кутия на имейла на адв. Д. Х. от 12.03.2013 г., удостоверяваща изпращане на писмото“);
приложено към него писмо от адвокат Д. Х. до господин Ю. П. и господин М., в което е
обективирана покана за заплащане от „Аглика трейд“ ООД на доставена стока от „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. през 2011 година на стойност 83 968.67 щатски долара в седмодневен
срок от получаване на писмото, с превод на български език в съответствие с чл. 185 от ГПК.
С отговора на исковата молба пълномощникът на „Аглика трейд“ ООД не е
13
оспорил изрично факта на получаване на имейла, изпратен на 12.03.2013 година,
приложеното към него писмо, както и тяхното авторство, респективно липсата на надлежна
представителна власт на адвокат Д. Х.. Съдържащото се в отговора на исковата молба
изявление: „Изрично заявявам, че оспорваме всички заявени от ищеца твърдения,
установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, заявени от нас в предходните
пунктове на настоящия писмен отговор!“, не е основание да се направи друго заключение.
Оспорванията на твърденията на другата страна, както и на приложените към исковата
молба документи трябва да са конкретни, а не общи. Съобразно принципа на
диспозитивното начало предметът на делото се определя от страните. Всяка от страните в
процеса посочва релевантните за правния спор факти, на които основава своите искания и
възражения, ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване в съответствие с
чл. 154, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на правомощията, произтичащи от принципа на
служебното начало (чл. 7 от ГПК), съдът съдейства на страните за събиране на поисканите
доказателства, за изясняване на делото от фактическа страна в неговите предметни предели,
очертани от ищеца с исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова
молба и допълнителния отговор. При формиране на своите фактически и правни изводи
съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните, от събраните с тяхно участие
доказателства, които е длъжен да обсъди при постановяване на решението (чл. 236, ал. 2 от
ГПК). Съгласно чл. 370 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. С изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. С оглед концентрационното начало в процеса страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство (в този смисъл Тълкувателно решение №
1/9.12.2013 година по тълкувателно дело № 1/2013 година, ОСГТК, Върховен касационен
съд на Република България).
Посочените съобщение, изпратено по имейл, и писмо на чужд език са
придружени с превод на български език, заверени от процесуалния представител на „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. в съответствие с чл. 185 от ГПК и чл. 184 от ГПК, са приложени към
исковата молба. Несъстоятелна е тезата на пълномощника на „Аглика трейд“ ООД, че са
представени незаверени копия от същите. Оспорването им не е направено изрично в срока
по чл. 193, ал. 1 от ГПК (с отговора на исковата молба), респективно в срока по чл. 184 от
ГПК, съответно не са изтъкнати доводи във връзка с авторството на електронното изявление.
Едва с отговора на допълнителната искова молба, в която се сочи, че с писмото е прекъсната
погасителната давност, без да се изтъкват нови обстоятелства и доказателства относно
поканата за плащане, пълномощникът на „Аглика трейд“ ООД е навел за първи път довод,
че документът не е подписан с електронен подпис, няма данни указаното лице Д. Х. да има
14
качеството на адвокат на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. Независимо от изложеното липсата на
представителна власт на пълномощника е порок, който рефлектира в правната сфера на
ненадлежно представляваната страна, поради което единствено тя може да се позовава на
него, но не и трети лица. Същевременно преписи от електронното писмо и поканата са
приложени към исковата молба, с което са потвърдени извършените от Д. Х. действия, макар
по делото да са налични данни за неговото упълномощаване. В исковата молба е визирана
датата на изпращане на писмото, с което „Аглика трейд“ ООД е поканено да заплати цената
на стоката, поради което е несъстоятелна тезата за липса на твърдения относно момента на
нейното изпращане. С отговора на исковата молба не са оспорени изрично и получаването
на съобщението, изпратено по имейл, писмото, с което „Аглика трейд“ ООД е поканено да
заплати цената на стоката, приложени като преписи към исковата молба, а това е сторено
едва с отговора на допълнителната искова молба – установяването на факта на получаване
на съобщението с приложеното към него писмо, не е въведено своевременно от
процесуалния представител на „Аглика трейд“ ООД в предмета на спора. По изложените
съображения, настоящият състав смята, че оспорванията на електронното съобщение,
приложеното към него писмо-покана, както и тяхното получаване не са направени в
регламентираните в ГПК срокове, поради което възраженията на „Аглика трейд“ ООД са
преклудирани. Съвкупността на твърдените факти и възраженията на ответника е от
значение за изпълнението на задължението на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Некоректно е позоваването във въззивната жалба на съдебна практика относно
възможността на страната да предприеме процесуални действия в първото по делото
заседание след доклада по делото. Тази хипотеза в случая не е налице поради настъпилата
преклузия в предходен етап от производството. Съобразно концентрационното начало в
процеса страната не може да предприема действия, с които да санира собствените си
пропуски – да направи оспорвания и искания, които е следвало да стори с отговора на
исковата молба.
От данните по делото се установява, че кореспонденцията между страните е
осъществявана чрез електронна поща. Електронното съобщение от 12.03.2013 година е
изпратено на адреси, които са били публично обявени от „Аглика трейд“ ООД на неговите
потенциални клиенти и партньори в периода 10.03.2013 година – 15.03.2015 година,
включително на електронен адрес, ползван от Ю. П. – управител на „Аглика Трейд“ ООД
(електронно писмо – лист 54-55; Молба с вх. № 10625/28.11.2018 година, депозирана от
адвокат П. Н. – пълномощник на „Аглика трейд“ ООД – лист 571). В съдебно заседание,
проведено на 29.01.2019 година, експертът доц. д-р Й. Щ. И., изготвил заключения по
делото, е потвърдил съществуването на имейл адреса ****** към 2013 година.
В чл. 129 от Облигационното право на Китайската народна република
(приложимо за давностния срок) се определят давностният срок и началният момент на
влизане в сила на договорите за международна продажба на стоки. Съобразно посочената
разпоредба срокът за завеждане на дело или за подаване на молба за арбитраж във връзка с
международен договор за продажба на стоки или договор за внос и износ на технологии е
15
четири години, считано от датата, на която страната е знаела или е трябвало да знае, че
правата са нарушени. В чл. 140 от Общите принципи на Гражданското право на
Китайската народна република е визирано, че погасителната давност се прекъсва при
предявяване на иск, при покана за изпълнение от една от страните или при съгласие от една
от страните за изпълнение на задължението. Нова давност започва да тече, считано от
момента на прекъсването.
В Становище с вх. № 4478/14.09.2022 година заклетият преводач П. В. Ц. е
посочила, че предоставеният от нея превод смислово не се различава от вече направения
превод на цитираните норми от китайското право от преводача В. Г. К..
Във въззивната жалба се изтъква, че съобразно твърденията на представителя на
дружеството-ищец вземането за цената на стоката е станало изискуемо на 12.05.2011 година.
Първостепенният съд е направил извод, че падежа на задължението за плащане на цената на
стоката е 30.06.2011 година, относно което заключение не са наведени конкретни
оплаквания във въззивната жалба.
С цел правилното прилагане на правните разпоредби относно системата за
ограничаване на исковете и за защита на законните права и интереси на страните в
съответствие с нормите на Общите принципи на Гражданското право на Китайската народна
република, Имущественият закон на Китайската народна република, Договорното право на
Китайската народна република, Гражданският процесуален закон на Китайската народна
република и други закони в съчетание със съдебната практика Върховният народен съд на
Китайската народна република е дал задължително тълкуване на разпоредби относно
погасителната давност. В чл. 10, § 2 от Разпоредбите на Върховния народен съд по
отношение на някои въпроси, свързани с прилагането на системата за ограничаване на
исковете по граждански дела, се сочи, че при някое от следните обстоятелства то се
признава за предявяване на искане/покана за изпълнение, както е посочено в чл. 140 от
Общите принципи на Гражданското право, което води до прекъсване на давността: една от
страните поиска изпълнение чрез писмо по пощата или по електронна поща, и писмото или
имейлът пристигнат или следва да са пристигнали при другата страна.
От изложеното по-горе е видно, че „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. чрез упълномощен
адвокат е поискало изпълнение на задължението на „Аглика трейд“ ООД за заплащане на
цената на стоката със съобщение, изпратено по електронна поща, с приложена към него
покана на обичайните адреси за електронна кореспонденция, ползвани „Аглика трейд“ ООД
през релевантния период, включително на този на Ю. П. – управител на „Аглика трейд“
ООД. Следователно имейлът е следвало да пристигне при другата страна в съответствие с
даденото тълкуване от Върховния народен съд на Китайската народна република.
Презумпцията за получаване на електронното съобщение от „Аглика трейд“ ООД („или
следва да са пристигнали при другата страна“) не се опровергава от доказателствата по
делото. Следователно от 12.03.2013 година погасителната давност е прекъсната и започва да
тече нова давност, която не е изтекла към 1.03.2017 година – датата на депозиране чрез
пощенски оператор на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
16
т. д. № 28/2017 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. Изслушаните пред
първостепенния съд заключения, изготвени от експерта доц. д-р Й. Щ. И., не са основание
да се направи друг извод.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че възражението на процесуалния
представител на „Аглика трейд“ ООД за погасяване по давност на претенциите на „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. е неоснователно и недоказано.
С отговора на исковата молба е направено алтернативно възражение за
отхвърляне на исковете вследствие лошо и неточно изпълнение на договорните задължения
от страна на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. – доставена прежда при съществено отклонение от
установените стандарти за качество съобразно общоприети стандарти – Uster стандарт.
От SWIFT съобщение от 11.05.2011 година е видно, че поради установени
несъответствия заявителят („Аглика трейд“ ООД) ще приеме документите и ще извърши
плащане при намаляване на сумата с 2 500 щатски долара – обезщетение за забавено
плащане, новата сума е 83 968.67 щатски долара. В придружително писмо от 7.04.2011
година на „Банка ДСК“ АД посочено, че дължимата сума следва да се намали с 3 895 щатски
долара Представено е потвърждение от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. за приспадане на сумата
3 895 щатски долара като обезщетение за купувача във връзка със загуби поради
некачествена опаковка. В SWIFT съобщение от 12.05.2011 година до „Банка ДСК“ АД
(представен препис) е отразено, че бенефициентът („Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.) е приел
намаляването на сумата 86 468.67 щатски долара, новата сума за плащане е 83 968.67 щатски
долара. Във връзка със SWIFT съобщение от 8.06.2011 година до Bank of China е изпратено
писмо, с което „Аглика трейд“ се задължава да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. сумата
83 968.67 щатски долара на датата на падежа – 30.06.2011 година. След приспадане на
сумите 2 500 щатски долара, 3 895 щатски долара от първоначално уговорената цена –
90 363.67 щатски долара, се получава сумата 83 968.67 щатски долара, предмет на спора.
В отговора на исковата молба се изтъква, че стоката е пристигнала на
пристанището в гр. Варна на 15.05.2011 година. В писмо, изпратено по електронна поща от
Ю. П. – управител на „Аглика трейд“ ООД, до господин М. А. (Приатекс, Индия), с копие до
*********, е отразено, че към 10.05.2011 година контейнерът по втората доставка от „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. е на пристанището в гр. Варна.
В отговора на исковата молба се твърди, че дружеството-ищец е допуснало
съществена забава от три месеца и половина при изпълнение на задължението си за доставка
на стоката. От документарния акредитив, издаден от „Банка ДСК“ АД, се установява, че
стоката е следвало да се изпрати не по-късно от 30.01.2011 година. На 24.02.2011 година е
издадена Фактура № YM0235-G от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика трейд“ ООД.
Представителите на дружествата са уговорили стоката да се натовари на пристанище в гр.
Шанхай, Китайска народна република и да се разтовари на пристанище в гр. Варна,
Република България при клауза CFR (Cost and Freight – стойност и навло). Стоката от
17
„втората“ доставка е натоварена на борда на кораб в Шанхай, Китайска народна република
на 25.02.2011 година с предплатено навло – с двадесет и шест дни закъснение. Няма данни
страните да са договорили краен срок за разтоварване на стоката на пристанището в гр.
Варна. Твърдението на пълномощника на „Аглика трейд“ ООД за допусната съществена
забава от три месеца и половина от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. във връзка с доставката на
стоката е неоснователно и недоказано. От изложеното по-горе е видно, че първоначалната
стойност на стоката от „втората“ доставка (90 363.67 щатски долара) е намалена с 2 500
щатски долара – обезщетение за забавено изпращане, по искане на „Аглика трейд“ ООД,
направено чрез „Банка ДСК“ АД, издала документарния акредитив. „Н. Й. текстайл Ко.“
Лтд. е приело намаляването на цената. Относно Фактура № YM0235-G/24.02.2011 година в
счетоводството на „Аглика трейд“ ООД е взета следната счетоводна операция: Дебит сметка
3020 – „Основни материали“, партида „040055-Прежда PVA щ14 със сумата 128 320.93 лева
(равностойност на 90 363.67 щатски долара) за 15 742.800 килограма прежда, Кредит сметка
4013 – „Доставчици във валута“, партида „130057-Нантонг Китай“, със същата сума –
128 320.93 лева. Операцията изразява заприходяване на материален запас по сметка,
отчитаща основни материали с данни за обща стойност, единична цена, количество и вид на
материала; едновременно с това се формира разчет, задължение към доставчика „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. със стойността по фактурата (заключение на експерта Т. Г. Б.). Въз
основа на изложеното, съдът смята, че „Аглика трейд“ ООД е обезщетено за забавеното
изпращане на стоката с намаляването на цената на същата с 2 500 щатски долара.
Към исковата молба е приложен Сертификат за качество към Фактура №
YM0235-G/24.02.2011 година, издаден от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., с който удостоверява, че
техническата спецификация на стоките се отклонява с не повече от 5% от Uster стандартите.
Сертификатът е оспорен от пълномощника на „Аглика трейд“ ООД.
Към отговора на исковата молба са приложени преписи от: документ на
английски език с превод на български, изхождащ от „Аглика трейд“ ООД, съставен на
22.06.2011 година, наименуван: „Предварителна спецификация за качество“; протокол от
дейността на комисия, назначена със Заповед № 13/20.06.2011 година на Управителя на
„Аглика трейд“ ООД, за разглеждане и констатиране на проблеми с доставката на 15 742.80
килограма прежда от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на 15.06.2011 година – Фактура № YM0235-
G/24.02.2011 година, изготвен на 24.06.2011 година, в който са отразени проблеми при
пускането на преждата в производство и в процеса на работа. В допълнителната искова
молба се изтъква, че посочените документи са частни такива, удостоверяват изгодни за
„Аглика трейд“ ООД последици, нямат достоверна дата; не става ясно кой е авторът на
протокола за лабораторно изследване (липсват посочени имена на лицето).
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от вещото лице д-р
инж. Д. Н. Г.. В съдебно заседание експертът е пояснил, че не е извършвал изследване на
преждата, а е използвал резултатите, отразени в протокола на комисията, представените от
„Аглика трейд“ ООД препис от таблица, в която са посочени качествата на преждата на
английски език с превод на български. Посочил е допуснати грешки в таблицата и ги е
18
отразил в писменото заключение. След извършените корекции от таблицата в заключението
се установява, че от общо двадесет и три показателя и граничните им стойности за 5% ниво
от лабораторията на „Аглика трейд“ ООД е установено несъответствие по два от тях: CVm 1
m – Uster statistics – 3.52%, лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 3.56%; H (завласеност) –
Uster statistics – 5.2%, лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 5.4%. В писменото заключение е
отразено, че Uster statistics (коректният термин) са референтни стойности за качество и
преди всичко практическо ръководство за „добър текстил“, доказателство за специфични
дефекти или недостатъци в качеството на преждата, което може да стане очевидно чрез
използването на статистиката като сравнителен стандарт, средство за технологичен контрол
на качеството в отделните процеси на предачното производство. Принципно Uster statistics
няма форма на стандарт, но неговото използване и постигането на параметрите, заложени в
него, е въпрос на престиж. С Uster statistics са формирани нива на качество, наречени
процентни граници – най-доброто качество е петпроцентната граница (всички показатели да
не са „по-лоши“ от достигнатите стойности от текстилната практика за това ниво).
Качеството на преждата предопределя в голяма степен това на готовата продукция.
Преждата, отговаряща на 5% ниво, трябва да е и сплайсвана (без възли). При влошени
разривни характеристики и завишена неравномерност на средно периодични участъци се
появява повишена късливост при съответния процес – всяко едно скъсване е спиране на
процеса, връзване (появява се възел) и евентуален дефект. Към момента няма други
действащи стандарти за продукти от щапелни памучни влакна. Данните, съдържащи се в
Протокол за лабораторно изследване от 26.11.2011 година, са направени със съответната
апаратура, инсталирана в „Аглика трейд“ ООД, и по методиката на Uster statistics.
Принципно причините за неравномерност, респективно колебания в качествените
показатели са: несъвършенство на суровините и машините. Петпроцентното ниво на
качество е най-високото, равняващо с достиженията на световното производство.
Необходими са висококачествени памуци (предимно дълговлакнести) и високотехнологично
предачно оборудване. В случая няма данни от лабораторни изследвания, сочещи на
конкретните причини, които оказват влияние на готовата прежда. Неправилното
транспортиране води до повреди в опаковъчните единици, които в някои случаи създават
допълнителни технологични усложнения – най-често има претрити участъци, които при
развиване на всеки слой от намотката придърпват (вследствие на слепването на слоевете)
или просто се късат. Преценката за това се прави органолептично и на място – в конкретни
производствени условия. Нормалният срок за съхранение на памучна прежда е около една
година в сухи, проветриви и затворени помещениь. При наличие на посочените условия в
контейнер този срок е валиден. Товарищата и разтоварищата са предимно морски гари
(налице е повишена влажност) и евентуалният престой там е по-голям, поради което
условията за съхранение няма да се спазени (необходимо е да се отчетат конкретните
климатични условия на даденото място и времето за престой). Според експерта данните от
изпитванията са репрезентативни и достатъчни. Целият набор от физико-механични
показатели, касаещи дадено свойство на преждата, има за цел да опише максимално близко
„поведението“ на преждата в процесите на нейната преработка и експлоатация. При
19
достатъчно богат опит (теоретичен и практичен) могат да се предвидят съответните
последици, макар най-точната преценка да е при зареждането и пускането на машината. При
съвременното оборудване компромисите са недопустими. Неправилното/лошо съхранение
на преждата и лошо качество на други, съпровождащи материали, обуславят лошо
състояние на опаковъчните единици, претриване на горните слоеве от намотката, при
завишена влажност – до нежелано омокряне на обикновено крайните бобини, което след
достатъчно дълъг престой води до поява на мухъл по същите. Вещото лице изразява
становище, че не е налице неправилен производствен процес, а по-скоро са възможни
технологични проблеми в този процес.
От заключението на експерта Т. Г. Б. е видно, че стойността, представляваща
данъчната основа (общо 3 103.65 лева) по фактури с №№ **********/10.06.2011 година,
**********/14.06.2011 година, издадени от „Ен ти зет спед“ ЕООД, гр. Варна, преписи от
които са приложени по делото, е отнесена в увеличение на доставната стойност на основния
материал – партида: „Прежда PVAщ14“ (отчетени по сметка 3020 – „Основни материали). В
счетоводството на „Аглика трейд“ ООД са отчетени разходи, свързани с извършен превоз на
прежда, доставчик на която е „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., в размер на 3 103.65 лева,
осъществени в периода 10.06.2011 година – 14.06.2011 година, осчетоводени на 29.06.2011
година.
В чл. 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки е посочено, че страните са обвързани от
всеки обичай, с който са се съгласили, както и от практиката, която те са установили
помежду си. Освен ако друго е уговорено, счита се, че страните мълчаливо са приели за
приложим спрямо техния договор или неговото сключване обичая, който им е известен или
би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и
постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
Принципно Uster statistics няма форма на стандарт, но неговото използване и
постигането на параметрите, заложени в него, е въпрос на престиж. С Uster statistics са
формирани нива на качество, наречени процентни граници – най-доброто качество е
петпроцентната граница (заключение на експерта д-р инж. Д. Н. Г.).
Представените преписи от документ на английски език с превод на български,
изхождащ от „Аглика трейд“ ООД, съставен на 22.06.2011 година, наименуван:
„Предварителна спецификация за качество“; протокол от дейността на комисия, назначена
със Заповед № 13/20.06.2011 година на Управителя на „Аглика трейд“ ООД, за разглеждане
и констатиране на проблеми с доставката на 15 742.80 килограма прежда от „Н. Й. текстайл
Ко.“ Лтд. на 15.06.2011 година – Фактура № YM0235-G/24.02.2011 година, изготвен на
24.06.2011 година, са частни документи и се ползват с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството при условие, че са подписани, а в хипотезите,
визирани в чл. 181 от ГПК, имат и достоверна дата за трети лица. Тези документи нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила – при оспорване на удостоверените с тях
факти последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Изводите на вещото
20
лице д-р инж. Д. Н. Г. относно качеството на стоката от „втората“ доставка се основават
единствено на посочените частни документи без да е извършено изследване на преждата.
В отговора на исковата молба се изтъква, че стоката е пристигнала на
пристанището в гр. Варна на 15.05.2011 година. В писмо, изпратено по електронна поща от
Ю. П. – управител на „Аглика трейд“ ООД, до господин М. А. (Приатекс, Индия), с копие до
********, е отразено, че към 10.05.2011 година контейнерът по втората доставка от „Н. Й.
текстайл Ко.“ Лтд. е на пристанището в гр. Варна. В счетоводството на „Аглика трейд“
ООД са отчетени разходи, свързани с извършен превоз на прежда, доставчик на която е „Н.
Й. текстайл Ко.“ Лтд., в размер на 3 103.65 лева, осъществени за времето от 10.06.2011
година до 14.06.2011 година, осчетоводени на 29.06.2011 година. Следователно стоката от
„втората“ доставка е престояла на пристанището в гр. Варна около месец. Съобразно
заключението на експерта д-р инж. Д. Н. Г. в случая няма данни от лабораторни изследвания
за конкретните причини за отклонения в качеството на преждата. Неправилното
транспортиране води до повреди в опаковъчните единици, които в някои случаи създават
допълнителни технологични усложнения – най-често има претрити участъци, които при
развиване на всеки слой от намотката придърпват (вследствие на слепването на слоевете)
или просто се късат. Преценката за това се прави органолептично и на място – в конкретни
производствени условия. Нормалният срок за съхранение на памучна прежда е около една
година в сухи, проветриви и затворени помещения. При наличие на посочените условия в
контейнер този срок е валиден. Товарищата и разтоварищата са предимно морски гари
(налице е повишена влажност) и евентуалният престой там е по-голям, поради което
условията за съхранение няма да се спазени – необходимо е да се отчетат конкретните
климатични условия на даденото място и времето за престой. В случая стоката от „втората“
доставка е престояла на пристанището в гр. Варна около месец, което сочи, че условията за
нейното съхранение не са били спазени. Същевременно от общо двадесет и три показателя и
граничните им стойности за 5% ниво от лабораторията на „Аглика трейд“ ООД е
констатирано незначително несъответствие по два от тях: CVm 1 m – Uster statistics – 3.52%,
лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 3.56%; H (завласеност) – Uster statistics – 5.2%,
лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 5.4%. Въз основа на изложеното, настоящият състав
смята, че не се установява при условията на главно и пълно доказване „Н. Й. текстайл Ко.“
Лтд. да е доставило „прежда с лошо качество, съдържаща съществено отклонение от
установените стандарти за качество“. При констатирани предварително качествени
показатели като тези, отразени в протокола за лабораторно изследване, може да се предвиди,
че при пускане в производство преждата ще доведе до отклонения като визираните в
протокола от 24.06.2011 година (заключение на експерта д-р инж. Д. Н. Г.), а в случая
стоката от „втората“ доставка е използвана в производството от „Аглика трейд“ ООД. В чл.
35, § 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки е визирано, че продавачът трябва да достави стока, която
съответства по количество, качество и описание на указаната в договора и която е
кондиционирана или опакавана в съответствие с изискванията на договора. При липса на
друга уговорка между страните стоката не е съобразена с договора при условие, че не е
21
пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва (чл. 35, § 2,
буква „а“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки). Не се доказва по категоричен начин стоката от „втората“
доставка да не е пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се
използва.
Независимо от изложеното купувачът трябва да провери стоката или да
предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно
съобразно обстоятелствата. При условие, че договорът налага превоз на стоката, проверката
може да бъде отложена за времето, след като стоката пристигне на местоназначението (чл.
38, § 1 и § 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки). Купувачът изгубва правото да се позовава на
несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача, посочвайки естеството на
несъобразността, в разумен срок, след като я е открил или е трябвало да я открие (чл. 39, § 1
от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки). „Аглика трейд“ ООД е следвало да прегледа стоката при
пристигането на пристанището в гр. Варна, където тя е престояла около месец. Преписът
от имейл от 28.03.2011 година от Ю. П. – управител на „Аглика трейд“ ООД, до господин
М., с копие до ******* касае качеството на прежда от предходна доставка и е ирелевантно
за настоящия спор. Електронното съобщение от 10.05.2011 година от Ю. П. – управител на
„Аглика трейд“ ООД, до господин М., с копие до ******** предхожда прегледа на стоката
от „втората“ доставка – към момента на неговото изпращане процесната стока не е
прегледана и не са констатирани реално недостатъци на същата. Представен е и препис от
електронно съобщение от 27.06.2011 година от Ю. П. – управител на „Аглика трейд“ ООД,
до господин М., с копие до *********, в което се изтъква, че преждата е с дори по-лоши
показатели от преди, приложен е резултатът от лабораторен тест и е направено изявление за
неплащане на цената с оглед качеството на стоката. Разумен срок по смисъла на чл. 39, § 1
от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки е този, в рамките на който при полагане на необходимата
грижа на добрия професионалист за делата си, купувачът е в състояние да установи
несъобразността и не е бил обективно препятстван да уведоми продавача за установеното.
От изложеното е видно, че процесната стока е престояла на пристанището в гр. Варна около
месец. „Аглика трейд“ ООД не е изпълнило своевременно задължението си да вдигне
стоката (чл. 60, буква „b“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки). Несвоевременното вдигане на стоката от
пристанището в гр. Варна е довело до неизпълнение на задължението на купувача да
провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е
практически възможно съобразно обстоятелствата (чл. 38, § 1 от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки). Стоката е транспортирана от пристанището в гр. Варна до производствените
помещения на „Аглика трейд“ ООД за времето от 10.06.2011 година до 14.06.2011 година, в
22
предварителната спецификация за качество е отразена дата 22.06.2011 година, а в протокола
на комисия, назначена със заповед на Управителя на „Аглика трейд“ ООД, се сочи дата
24.06.2011 година. Следователно в рамките на десет дни след транспортирането на стоката
до помещенията на „Аглика трейд“ ООД е извършена проверка на същата съобразно
представените от дружеството-купувач доказателства. При полагане на дължимата грижа
„Аглика трейд“ ООД е могло да осъществи проверката на стоката най-късно до края на
месец май 2011 година (в имейл от 10.05.2011 година на Ю. П. – управител на „Аглика
трейд“ ООД, се съдържа изявление, че към посочената дата контейнерът по втората
доставка се намира на пристанището в гр. Варна). Въз основа на изложеното, съдът приема,
че съгласно чл. 39, § 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки купувачът е изгубил правото да с е позовава
на несъобразността на стоката, тъй като не е уведомил продавача, посочвайки естеството на
несъобразността, в разумен срок, в който е трябвало да я открие. Бездействието на „Аглика
трейд“ ООД да провери стоката и да уведоми продавача за твърдените несъобразности на
същата в разумен срок го лишава от възможността да се позовава на тях като
правоизключващо възражение за задължението му за заплащане на покупната цена. Не се
твърди и не се установява „Аглика трейд“ ООД да е упражнило някое от правата по чл. 45 –
чл. 52 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки, включително правото да развали договора съгласно чл.
49, § 2, буква „i“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки. Същевременно няма данни „Н. Й. текстайл
Ко.“ Лтд. да е уведомено в разумен срок за естеството на несъобразностите на стоката от
„втората“ доставка, отразени в протокола на комисията, назначена със заповед на
Управителя на „Аглика трейд“ ООД.
По изложените съображения, съдът намира, че правоизключващото възражение
на „Аглика трейд“ ООД е неоснователно и недоказано.
С отговора на исковата молба е направено алтернативно възражение за
прихващане до размер на причинените от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика трейд“ ООД
имуществени вреди и пропуснати ползи, дължащи се на доставена прежда при съществено
отклонение от установените стандарти за качество съобразно общоприетите Uster statistics.
Възражението за прихващане е средство за защита на ответника и максималният
резултат, който той може да постигне чрез него, е отхвърляне на първоначалния иск.
В отговора на исковата молба се твърди, че вследствие доставката на прежда с
„изключително лошо качество“ „Аглика трейд“ ООД е претърпяло преки имуществени
вреди в размер на 82 712.46 евро (предявени рекламации от германските търговски
дружества „Малградо“ и „Поко сървиз“); пропуснало е ползи от фактическото прекратяване
на търговските отношения с германските търговски дружества „Малградо“ и „Поко сървиз“;
дискредитирано е доброто производствено и търговски име на „Аглика трейд“ ООД, които
сумарно надхвърлят размера на претенциите на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд.
23
От изложеното по-горе е видно, че не се установява при условията на главно и
пълно доказване „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. да е доставило „прежда с лошо качество,
съдържаща съществено отклонение от установените стандарти за качество“. При
констатирани предварително качествени показатели като тези, отразени в протокола за
лабораторно изследване, може да се предвиди, че при пускане в производство преждата ще
доведе до отклонения като визираните в протокола от 24.06.2011 година (заключение на
експерта д-р инж. Д. Н. Г.), а в случая стоката от „втората“ доставка е използвана в
производството от „Аглика трейд“ ООД. В чл. 35, § 1 от Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки е визирано, че
продавачът трябва да достави стока, която съответства по количество, качество и описание
на указаната в договора и която е кондиционирана или опакавана в съответствие с
изискванията на договора. При липса на друга уговорка между страните стоката не е
съобразена с договора при условие, че не е пригодна за целите, за които стока със същото
описание обикновено се използва (чл. 35, § 2, буква „а“ от Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки). Не се доказва
по категоричен начин стоката от „втората“ доставка да не е пригодна за целите, за които
стока със същото описание обикновено се използва.
Освен горното от заключението на експерта Т. Г. Б. се установява, че по
счетоводните регистри на „Аглика трейд“ ООД от 1.01.2011 година до 31.12.2013 година са
отчетени рекламации във връзка с продадена продукция на фирмите „Малградо“ и „Поко на
основание Кредитно известие № 61300319/6.12.2013 година към Фактура №
**********/10.08.2011 година; Кредитно известие от 6.12.2013 година и Дебитна нота от
11.08.2011 година. Отчетени са суми в намаление на вземанията от продажбите на двете
фирми на база кредитни известия и дебитна нота. Намалението е осъществено в самите
преводи по конкретните доставки, описани в заключението. Неполучените суми по
продажбите от „Аглика трейд“ ООД са: 20 700 евро по продажби на „Малградо“ – в
кредитното известие е вписано рекламация, без да се описани основанията за нея; 4 488 евро
по продажби на „Поко“ по Фактура № **********/20.01.2011 година (глоба), 31 700 евро по
продажби на „Поко“ по Фактура № **********/6.07.2011 година – в кредитното известие е
вписано рекламация, без да се описват основанията за нея; 30 312.46 евро по продажби на
„Поко“ по Фактура № **********/10.08.2011 година – основание за рекламацията съобразно
дебитната нота „поради сериозно разминаване в цветовете“. Общо платени по-малко
87 200.46 евро, в това число: рекламации – 82 712.46 евро, глоба – 4 488 евро. Общият
размер на осчетоводения в „Аглика трейд“ ООД търговски оборот, осъществен в периода
21.04.2011 година – 30.09.2011 година с дружествата „Малградо“ и „Поко“ е: с „Малградо“,
Германия – общо 5 712 евро с левова равностойност 11 171.70 лева; с „Поко“, Германия –
общо 394 307.62 евро с левова равностойност 771 198.67 лева. Търговският оборот за
времето след 10.08.2011 година е: с „Малградо“, Германия – общо 3 034 евро, с левова
равностойност 5 933.99 лева; с „Поко“, Германия – общо 46 172.52 евро, с левова
равностойност 90 305.60 лева. Не се установява при условията на главно и пълно доказване
24
основанията за рекламациите да се дължат на влагането на прежда с твърдени от „Аглика
трейд“ ООД недостатъци (несъобразности). В двете кредитни известия не са посочени
основанията за рекламациите, а в дебитната нота е визирано „поради сериозно разминаване
в цветовете“. Не може да се формира заключение, че вредите, претърпени от „Аглика
трейд“ ООД, посочени по-горе, са пряко свързани с качеството на преждата, вложена в
продуктите, доставени на „Малградо“ и „Поко“, респективно именно това да е причината за
намаляване на търговския оборот с „Малградо“, Германия и „Поко“, Германия след
10.08.2011 година.
Обезщетението за нарушаване на договора от една от страните се състои в сума,
равна на претърпяната загуба и на пропуснатата полза от другата страна поради
нарушението. Това обезщетение не може да надвишава вредите, които страната, нарушила
договора, е предвиждала или е трябвало да предвиди при сключване на договора като
възможна последица от неговото нарушаване, като държи сметка за фактите, които е знаела
или е трябвало да знае (чл. 74 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки). С оглед събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. е нарушило
договора, вследствие на което „Аглика трейд“ ООД да е претърпяло загуба и да е
пропуснало полза. Възражението на прихващане на „Аглика трейд“ ООД е неоснователно и
недоказано.
По изложените съображения, съдът намира, че „Аглика трейд“ ООД дължи на
„Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. сумата 83 968.67 щатски долара за доставената стока по Фактура
№ YM0235-G/24.02.2011 година – прежда без усукване 14S+PVA80S 90 градуса, 15 742.800
килограма в съответствие с чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки. Предявеният иск с правно
основание чл. 53, във връзка с чл. 62 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки е основателен и доказан.
При условие, че страна не плати цената или друга сума, за която е в забава,
другата страна може да иска лихва върху нея, като си запазва правото да търси обезщетение,
дължимо в съответствие с чл. 74 (чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки). Първостепенният съд е
приел, че „Аглика трейд“ ООД е изпаднало в забава за плащане на цената на доставената
стока от 1.07.2011 година. Решението на Окръжен съд Велико Търново не е обжалвано в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
сумата от 1 006.08 щатски долара – разликата между присъдените 48 455.67 щатски долара и
претендираните 49 461.75 щатски долара.
В Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки не е регламентиран размера на дължимото обезщетение за
забава. За същия са приложими разпоредбите на правото на Китайската народна република.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно периода, за който се
дължи обезщетение за забава, и неговия размер. В Становище с вх. № 4478/14.09.2022
25
година заклетият преводач П. В. Ц. е посочила, че предоставеният от нея превод смислово
не се различава от вече направения превод на цитираните норми от китайското право от
преводача В. Г. К.. От заключението на експерта Т. Г. Б. е видно, че дължимата лихва за
забава за времето от 1.07.2011 година до 25.02.2017 година е 48 455.67 щатски долара.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки е основателен и доказан в размер на
48 455.67 щатски долара – обезщетение за забава за плащане на цената на доставената стока
(83 968.67 щатски долара) за периода 1.07.2011 година – 25.02.2017 година.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико
Търново, поправено с Решение от 24.02.2021 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен
съд Велико Търново, в обжалваните части е правилно – във въззивната жалба не са
изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на
императивни правни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди. Доводите на пълномощника на „Аглика трейд“ ООД да
допуснати нарушения от състава на Окръжен съд Велико Търново са неоснователни.
Първостепенният съд е обсъдил доводите на представителите на страните, релевантните
доказателства и е направил обосновани правни изводи. Приложенията към писмената
защита на процесуалния представител на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. касаят установяване
съдържанието на приложимото право и тълкуването на разпоредби от същото, представени
са и Условия за доставка съгласно Incoterms. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Кодекса на
международното частно право съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно
съдържанието на чуждото право. Страните могат да представят документи, установяващи
съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или
възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ
орган (чл. 43, ал. 2 от Кодекса на международното частно право). Съдържанието на правото
на Китайската народна република е установено и от състава на въззивния съд.
С оглед изхода на спора „Аглика трейд“ ООД следва да бъде осъдено да заплати
на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. сумата 1 404 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година
на Окръжен съд Велико Търново, поправено с Решение от 24.02.2021 година по т. д. №
28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново, в обжалваните части.
26
ОСЪЖДА „АГЛИКА ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 73А, да заплати на „Н. Й.
ТЕКСТАЙЛ КО.“ ЛТД., с регистрационен № 320611000201611040099, със седалище и адрес
на управление: „Уест Хуангжа Уест Роуд“ 38, гр. Нантун, провинция Дзянсу, Китайска
народна република, със съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“
8А, ет. 4 – „Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, сумата 1 404
(хиляда четиристотин и четири лева) – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27