№ 375
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201600 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „****“ ООД, ЕИК **** чрез
управителя А.А.Ф с адрес: ***** против наказателно постановление № 538198-
F567498/13.10.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че
не бил издаден фискален касов бон заради това, че фискалният апарат бил повреден –
изгоряла захранваща платка, което било отразено в паспорта на ФУ. В обекта били издавани
фискални касови бележки като бил представен и кочанът на проверяващите органи. Моли да
се вземе под внимание големината на обекта, това че бил сезонен обект и имало малко
клиенти поради пандемията от Ковид 19. Нарушението било първо по ред и моли да се
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата,
моли да му се предостави възможност да ангажира доказателства. Съдът, с оглед
осигуряване на правото на защита на санкционираното лице, предостави възможност на адв.
Т. да ангажира доказателства като същият представи такива, които вече са налични по
преписката и са представени от АНО.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Янчева, която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на
16.02.2021 г., а жалбата е депозирана с п.к. на 23.02.2021г.). Жалбата е подадена от
1
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че при проверка от служители на НАП, сред които св. К.Г. се установило, че на
28.08.2020 г. в 14:28 часа в търговски обект съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС - Заведение за
бързо хранене, находящ се в: гр. Бургас, кв. Крайморие, морски плаж, стопанисван от „****"
ООД , ЕИК ****, при монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП
и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел Datecs DP - 150, ИН на
ФУ DT836010 и ФП № 02836010 в отпечатан в 14:28 часа дневен финансов „X“ отчет, с
номер № 0002195/28.08.2020 г. се установило, че касова наличност от ФУ е в размер на 0,00
лв., „служебно въведени” суми във ФУ са в размер на 0,00 лв., „служебно изведени” суми от
ФУ са в размер на 0,00 лв. Фактическата касова наличност в търговският обект била в
размер на 270,55 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства в касата, с дата
28.08.2020г. Сумата била преброена и описът бил изготвен от присъствалата на проверката
Ж.М.К. с ЕГН **** - готвач в обекта. Констатирана е положителна разлика на паричните
средства в размер на 270,55 лв., която представлява промяна на касовата наличност и не е
отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени“ суми.
Фискалното устройство притежавало и са активни функциите „служебно въведени“ суми и
„служебно изведени“ суми, видно от отпечатания служебен бон. В резултат на събраните
при проверката доказателства е установено, че „****“ ООД, ЕИК ****, не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ, всяка
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми. Не
отразената във фискалното устройство сума била в значителен размер - 270,55 лв., като
посоченото нарушение било свързано с неотразяване на приходи, доколкото разликата се
явява положителна и сочи за очевидни постъпления в касата, които не са регистрирани.
Нарушението било констатирано и документирано с Протокол за извършена проверка. Била
нарушена нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4
ЗДДС.
АУАН е връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 31.08.2020г. като е
вписано възражение, че касовият апарат е на ремонт.
Представят се касови бележки от кочан за деня преди проверката и от деня на
проверката, както и последващи бележки от ФУ.
За деня на проверката 28.08.2020г. са били издадени касови бележки от кочан без
посочен час за сумата в размер на 25 лева; 29 лева и 22 лева или общо 76 лева.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Съгласно разпитаната в съдебно заседание
свидетелка, чийто показания съдът намира за последователни и логични и затова следва да
кредитира, освен установената разлика в касовата наличност и отчетената с ФУ била
извършена контролна покупка, за която не бил издаден касов бон. Видно от представения
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверка в касата на
обекта е била налична сума в размер на 270,55 лева. Констатирано е, че момента на
проверката в обекта е било налично работещо фискално устройство, но въпреки това
фискална касова бележка за извършена контролна покупка не била издадена.
2
Действително се установява, че фискалното устройство е било ремонтирано на
28.08.2020г., но към момента на проверката то вече е било налично и работещо в обекта и
това е констатирано от проверяващите. Следва да се отбележи, че доводите, изложени в
жалбата касаят неиздаването на касова бележка, докато в случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана заради това, че е налице разлика в касовата наличност и тази,
отчетена с фискалното устройство. Въпреки това съдът извърши служебна проверка относно
законосъобразността на АУАН и НП.
Съдебният състав намира, че АУАН е съставен от инспектор по приходите, в рамките
на неговата компетентност, наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно представената Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г. - от Изпълнителния директор на
НАП. Според този състав АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и
не са налице процесуални нарушения. Самият жалбоподател не е посочил конкретни
нарушения, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН и според настоящия състав нарушението е
установено безспорно.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика в размер на 270,55 лева в повече, която не е отразена във фискалното
устройство. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми като не е предоставил
възможност за преценка поради какви причини не се отчита промяната в касовата
наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази,
отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана
отговорността му.
Обстоятелството, че ФУ е било на ремонт не освобождава търговецът да въведе
служебно сумите, след като устройството е вече налично в обекта. Отделно видно от
представените касови бележки от кочан общия им сбор е в размер на 76 лева, а в обекта е
установена разлика в размер на 270,55 лева. Дори да се приемат касовите бележки издавани
от предходния ден – 27.08.2021г., то е видно, че техния общ сбор е 140,50 лева или общата
стойност на издадените бележки от кочан е 216,50 лева, което не подкрепя тезата на
защитата, че са били издавани бележки от кочан и затова сумата не била въведена във
фискалното устройство.
Съдът счита, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на ****
ООД.
3
По наказанието: Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
максималния предвиден от законодателя размер от 2000 лева. В случая въпреки, че в АУАН
е посочено, че нарушението е свързано с неотразяване на приходи наказанието е наложено
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Дадената от АНО
квалификация на санкционната норма не е довела до ограничаване на правата на
санкционираното лице, тъй като то се е защитавало при повече факти от тези, за които е
санкционирано, не е засегнато правото му на защита, но липсват аргументи от АНО за
определения максимален размер на наказанието имуществена санкция.
Относно възражението, че следва да се приеме, че нарушението е маловажно, съдът
намира, че в случая изобщо е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От данните по
делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение,
насочено срещу фиска.
Макар да се касае за сезонен обект законодателят не въвежда изключение за
отговорността, напротив, това че работи за кратък период от време означава, че следва да
отговаря на завишени изисквания, защото е ноторно, че голям брой туристи посещават
Черноморието именно през летния сезон. Обстоятелството, че е налице отлив от туристи
заради Ковид 19 засяга цялото общество като цяло и излиза извън границите на страната и
не дава основание на правните субекти да нарушават установените от закона правила.
Въпреки това съдът отчита, че разликата не е значителна, ангажират се доказателства,
че действително ФУ е било на ремонт, поради което съдът намира, че размерът на санкцията
е завишен и същият при отчитане на всички обстоятелства следва да се намали като се
определи над минималния в размер от 800 лева, който следва да постигне целите на
наказанието.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
измени.
4
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя, жалбоподателят не претендира разноски, а на АНО следва да се
присъдят съразмерно потвърдената част от НП. На АНО се определят разноски на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева
като следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а именно 32 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 538198-F567498/13.10.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС НА „****“
ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева КАТО
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2000 лева на 800
/осемстотин/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК **** да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 32 /тридесет и два/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5