№ 89
гр. Разград , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2600074/ 07. 12. 2020 г. по гр. д. № 378/ 2019 г. по описа на РС Исперих
е обявен за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, Договор за потребителски кредит № PLUS-14138439 от 02.11.2016
г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД-гр.София, в качеството му на
Кредитодател и Т. Г. М., в качеството на Кредитополучател. Съдът е признал за установено
на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 във вр. с ал. 4 от ГПК по отношение на Т. Г. М., че
има парично задължение към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” сумата в размер на 6 988, 69 лв.,
представляващо главница по договора за потребителски кредит. Отхвърлен е иска в
останалата му част за признаване за установено, че ищеца има парично вземане от ответника
в размер на 1 550, 92 лв. възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит №
PLUS-14138439 от 02. 11.2016 г.; 1 225, 96 лв. законна лихва за забава за периода от 20. 06.
2017 г. до 11. 03. 2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания до окончателното им
изплащане, като неоснователен, поради недължимост на задължението за лихви на осн. чл.
23 от ЗПК.
1
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от «БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България” гр.София. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и събраните
по делото доказателства. За да отхвърли исковете, районният съд неправилно е приел, че
процесният договор не отговаря на изискванията на закона, относно размера на шрифта за
сключената застраховка, както и по отношение на декларацията за лични данни. Твърди се,
че договорът за застраховка, макар и да е свързан с кредитното правоотношение, не е част от
неговото съдържание и са налице два отделни договора и самостоятелни правоотношения
между страните по тях. За застрахователния договор не важат изискванията на чл. 10 от
ЗПК.
Въззиваемият Т. Г. М. чрез особен представител е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния
търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", при което
надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
на 25. 03. 2019 г. на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 216/2019 г. по описа на ИРС,
ищецът - въззиваем се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата 6 988, 69 лева главница по договора за потребителски кредит № PLUS-14138439 от
02. 11.2016 г., ведно със законна лихва, считано датата на подаване на заявлението; 1 550, 92
лева договорена възнаградителна лихва за периода от 20. 05. 2017 г. до 20. 11. 2019 г. и
1 225, 96 лева изтекла мораторна лихва за забава за периода от 20. 06. 2017 г. до 11. 03. 2019
г. Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноските по ч.гр.дело в размер на 195, 31
лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 във вр.
с ал. 7 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за отпускане на потребителски
кредит № PLUS-14138439 от 02. 11. 2016 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит и приложен към него Сертификат за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“. Договора за кредит е за 7 000 лева, по силата на който ответникът се е
задължил да върне заемната сума на 34 месечни вноски с оскъпяване. Договорен е ГПР-
21,66 % , лихвен процент 17, 28 %, удържана е такса ангажимент 245 лева и е закупена
2
застрахователна премия от 1411, 20 лева.
По делото пред районния съд е назначена съдебно- счетоводна експертиза. Според
приетото заключение, размера на главницата, вкл. и застрахователната премия е 6 988, 69
лв., възнаградителната лихва за периода 20. 05. 2017 г. до 20. 11. 2019 г. е в размер на 1 550,
92 лв., мораторната лихва за периода 20. 05. 2017 г. до 20. 11. 2019 г. в размер на 1 718, 70
лв. и мораторна лихва за периода от 20. 06. 2017 г. до 11. 03. 2019 г. е в размер на 1223, 02
лв.
Няма спор, а видно и от заключението на вещото лице ответникът има извършени пет
плащания на вноски по кредита в общ размер от 1 459, 55 лева, като последната погасителна
вноска е с дата 28. 04. 2017 г.
Според заключението на СТЕ, договорът за потребителски кредит и условията по
него (6 страници), както и приложение № 2 към чл.5 ал.2 ЗПК – стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (2 страници), е на
кирилица, формат „Garamond“ нормален, с размер на шрифта 12. Печатният текст на
декларацията за предоставяне на личните данни (една страница) има същите характеристики
на формата, но е с размер на шрифта 10. Шрифтът, с който е отпечатан текстът на
застрахователния сертификат (8 страници), също е на кирилица, но формат „Arial Narrow“,
нормален, с размер 10. Крайното заключение на експертизата е, че видът, форматът и
размерът на печатния текст на изследвания договор за потребителски кредит и останалите
негови елементи са различни и не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от Закона за
потребителския кредит.
Въз основа на тази фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивната
инстанция, районният съд е отхвърлил законосъобразно като неоснователен предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземането на ищеца в размер на 1 550, 92 лв.
за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит № PLUS-14138439 от 02.
11.2016 г.; за 1 225, 96 лв. законна лихва за забава за периода от 20. 06. 2017 г. до 11. 03.
2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 216/2019 г.
Договорът за кредит е достатъчно четлив, но по отношение на сертификата за
уговорената застраховка, който е част от договора и без техническа експертиза е ясно, че е
изготвен на шрифт по-малък от 12. Изготвен е с шрифт, който е нечетлив и неясен, което е
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1
от ЗПК. Заключението на СТЕ безспорно установява, че шрифтът, с който е отпечатан
текстът на застрахователния сертификат е с размер 10. Клаузата за застраховка е явно
елемент на сключения договор за кредит, тъй като е включена в предмета на договора за
кредит „Параметри и условия“ и застрахователната премия е част от погасителната вноска
по кредита. По образуваното дело С-535/2020г. Съдът на ЕС е постановил определение от
14.04.2021г., с което е дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2, и
съображение 31 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
3
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит –
неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (член 10, параграф 2
буква „б“ от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2 буква „о“ от
директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването
им по ясен начин. Посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да хармонизира някои аспекти
на правната уредба на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски
кредит. Член 22, параграф 1 от същата директива уточнява, че доколкото тя съдържа
хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат
национални разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар
Директива 2008/48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране на
прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация държавите
членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на
кредиторите, като същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с
хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че
предоставената преди или по време на сключването на договора информация относно
условията на договора и последиците от сключването му е от основно значение за
потребителите. Що се отнася до условията, на които трябва да отговаря информацията,
която трябва да бъде предоставена на потребителя в договора за кредит, член 10 параграф 1
от Директива 2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен
или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях. Член
10 параграф 2 от Директивата изброява 4информацията, която трябва да се съдържа в
договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в съображение 31 от
посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и задълженията си по
съответния договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и
размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип
компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази
информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при
условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10 параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че
чл.10 ал.1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както
и ще възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността
важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна уредба се
ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи
информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън
хармонизирано установената в член 10 параграф 2 от Директива 2008/48. Поради това член
10 параграф 2 и член 22 параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
4
допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не
по-малък от 12.
Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се
приложи в настоящия случай. На осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита на осн. чл. 55 ЗЗД. Обжалваното решение законосъобразно и
подлежи на потвърждаване в тази част.
Решението в частта, с която е отхвърлено искането за установяване на дължимост на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, е неправилно. Законната лихва се
дължи като последица от уважаване на предявения иск за главницата. Тя не попада в
приложното поле на чл.23 ЗПК, което обхваща само лихвите и разходите, уговорени в
договора за потребителски кредит. В тази част решението следва да се отмени и вместо това
да се признае задължението за законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата. Жалбоподателят претендира за присъждане на
направените по делото разноски, но предвид изхода от правния спор, такива не му се
следват – искането за законна лихва не е отделен иск, а само последица от уважаването на
главния иск, както бе посочено по-горе. Въззиваемият е представляван пред въззивния съд
от особен представител, на когото следва да се изплати възнаграждение в размер на 424, 38
лв., което не е внесено, поради което въззивникът следва да бъде осъден да го заплати.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2600074/ 07. 12. 2020 г. по гр. д. № 378/ 2019 г. по
описа на РС Исперих в частта, с която е отхвърлен иска на «БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” гр.София за
признаване за установено, че Т. Г. М. има парично задължение в размер на 1 550, 92 лв.
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит № PLUS-14138439 от 02.
11.2016 г.; както и за сумата 1 225, 96 лв. законна лихва за забава за периода от 20. 06. 2017
г. до 11. 03. 2019 г.
ОТМЕНЯ 2600074/ 07. 12. 2020 г. по гр. д. № 378/ 2019 г. по описа на РС Исперих в
частта, с която е отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България за установяване на задължението
5
на Т. Г. М. за законната лихва върху главницата от 6 988, 69 лв. от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 216/2019 г. по описа на РС
Исперих до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
Признава за установено задължението на Т. Г. М. към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А.Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България,
за плащане на законната лихва върху главницата от 6 988, 69 лв. от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 216/2019 г. по описа на РС
Исперих до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България Париж” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” гр.София да заплати по сметка на
Разградския окръжен съд сумата 424, 38 лева за възнаграждение на особен представител на
въззиваемия за процесуално представителство пред въззивната инстанция, след което
същото да се изплати на адвокат А.М. от АК Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6