Р Е Ш Е Н И Е
№ 1806
03.10.2019 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, Първо отделение,І състав,
в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3318 по описа за 2019год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 93 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/.
Образувано е по жалба /наименована
искова молба/ на **** - ГЕО, ЕИК **** Ю, със седалище и адрес:
гр. *, ул. “К.Х.“ № 2, представлявано от В.И.К. с искане за прогласяване нищожността на Решение №
ПВ-41-ПР/2018 год. за преценка на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда ,издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите-* /РИОСВ-*, с което на
основание чл. 93, ал.1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е
решено да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда за
инвестиционно предложение: „Изграждане на нов рибарник - развъдник на
риба“ с местоположение имот №016032, землище на с. **, Община С., Област *, с
възложител О.Д..
В жалбата се поддържа,че оспореният
административен акт е изцяло лишен от законово основание и това го прави
нищожен. Нарушени са изискванията за законосъобразност при одобряване на
инвестиционното предложение като са изложени подробни съображения в тази посока.Твърди
се,че решението е постановено,без да е взето предвид ,че инвестиционното предложение
за “Изграждане на нов рибарник-развъдник на риба” предвижда изкопни работи на
площ от 25 дка земеделска земя,до дълбочина
от 4 до 6 метра и тъй като площта
е върху терасата на река Въча,в действителност става дума за намерение за добив
на баластра от терасата .От друга страна,добивът на баластра изисква концесия
по Закона за подземните богатства,каквато в случая нито е налична,нито е
заявено намерение на възложителя да кандидатства за такава.Поддържа се още,че
административният орган не се е съобразил със Закона за подземните
богатства,още повече,че същият е бил
добре информиран,че на мястото на бъдещия рибарник има подземни маси,като е
записал в решението си една препоръка,а именно да не се допуска търговска
дейност с иззетите земни маси.По този начин е навлязъл в компетентостта на друг
административен орган,поради което оспореното решение се явява
нищожно.Представя подробни писмени бележки.
Ответникът –
Директорът на РИОСВ-*, чрез процесуалния си представител, намира оплакванията
на жалбоподателя за неоснователни. Излага подробни писмени съображения.На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – О.П.Д., намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни.
Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА по следните съображения.
Жалбоподателят има правен интерес да
оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на административни
актове, свързани с околната среда, в т.ч. и решението по оценка на
въздействието върху околната среда,тъй
като §1, т.24 от ДР ЗООС определя, че „общественост” е едно или повече
физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи,
създадени в съответствие с националното законодателство. Съгласно §1т.25 от ДР на ЗООС.(доп. - ДВ, бр. 77 от 2005
г.) „засегната
общественост” е обществеността по т. 24,
която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при
процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при
вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда
на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните
неправителствени организации, създадени в съответствие с националното
законодателство.
Съгласно
чл. 149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. При това положение съдът
приема, че искането за обявяване на нищожността на Решение №ПВ-41-ПР/2018г по оценка на
въздействието върху околната среда, издадено от Директора на РИОСВ-* е направено от лице с правен интерес и е процесуално допустимо.
От фактическа страна се установява следното.
Административното производство е
инциирано във връзка с уведомление за инвестиционно предложение от О.П.Д. за
изграждане на нов обект :»Рибарник-развъдник на риба» в УПИ 016032,съответстващ
на ПИ 016032,в землището на с.**,Община С.,област * с вх.№
ОВОС91470/22.11.2017г./л.66/Към уведомлението са представени доказателства за
собственост и скица на имота/л.66 и сл./.
Директорът на РИОСВ – * с писмо, изх.
№ ОВОС-1470/05.12.2017г. до О.Д., го е уведомил за документите и процедурите,
които следва да се извършат във връзка с извършването на оценка на
въздействието върху околната среда./л.65/.
Възложителят
е бил уведомен, че за определяне на приложимата процедура по реда на Гл.Шеста
от ЗООС е необходимо уведомлението да съдържа информацията, посочена в 4, ал.З
от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда, в т.ч. информация за начина на водоснабдяване, внасяне на копия
от уведомлението по чл.4 от Наредбата за ОВОС до кметовете на Община С. и
кметство с. ** и да представи доказателства за уведомяване на засегнатото
население чрез средствата за масово осведомяване и-или по друг подходящ начин.
С
Писмо вх. №ОВОС-1470/13.12.2017г. възложителят е изпълнил указанията на
административния орган. Последвало е представяне на уведомление за
инвестиционно предложение от О.Д. ведно с приложения към него/л.57 и сл./
С
Писмо изх. №ОВОС-1470/20.12. в изпълнение на разпоредбата на чл.4а от Наредбата
за условията и реда за извършване на ОВОС документацията във връзка с
постъпилото уведомление за инвестиционно предложение е изпратена за становище
до Басейнова дирекция - *./л.56/.
С Писмо изх. ПУ-01-368/12.01.2018г. Басейнова
дирекция - *
изразява становище за допустимост на инвестиционното предложение от гледна
точка на Плана за управление на речните басейни. /л.53 и сл./
С
писмо изх. №ОВОС-1470/23.01.2018г. директорът на РИОСВ-* указва на възложителя,
че относно приложимата процедура по реда на Глава Шеста от ЗООС,
инвестиционното предложение попада в обхвата на т.1, буква „е“ от Приложение №2
към чл.6 от ЗООС и на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон подлежи на
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, а относно приложимата
процедура по реда на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие ще бъде
извършена и преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на
инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената
зона./л.52/
С писмо вх. №ОВОС-1470/06.02.2018г. О.Д. е
депозирал искане за издаване на Решение по ОВОС, ведно с необходимите
приложения. /л.44 и сл./
С
Писмо изх. №ОВОС-1470/14.02.2018г. на възложителя е указано да отстрани
нередовностите по внесеното уведомление./л.43/
С Писмо вх. №ОВОС-1470/23.02.2018г. О.Д. е
представил изисканата допълнителна информация./л.41/
С Писмо изх. №ОВОС- 1470/28.02.2018г., в
изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, б от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда,
документацията по инвестиционното предложение е изпратена за компетентно
становище до РЗИ-*. /л.40/
С
Писмо изх. №ОВОС-1470/01.03.2018г. на основание чл.6, ал.9 от Наредбата за
условията и реда за извършване на ОВОС, информацията по Приложение 2 от
Наредбата за ОВОС е изпратена до кмета на Община С. и кмета на с. ** за
осигуряване на обществен достъп./л.39/
От
направление „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“ към Дирекция
„Превантивна дейност“ към РИОСВ-* е издадено Становище за преценка
№БР-41/2018г. за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените
зони./л.37 и сл./ Съгласно текста на становището, част от инвестиционното
предложение с площ 0,595 дка попада в границите на защитена зона ВС0000424
„Река Въча Тракия“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и
фауна. Имотът не попада в границите на защитени територии, съгласно Закона за
защитените територии. ИП подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и
целите на опазване на защитените зони по реда на чл.31, ал.4 във връзка с ал.1
от Закона за биологичното разнообразие. След преглед на представената
информация и на основание чл.40, ал.З от Наредбата по ОС, въз основа на
критериите по чл.16 е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно
въздействие, според която предвид местоположението, характера и мащаба на
инвестиционното предложение,, реализацията му няма вероятност да окаже
значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и
местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони.
С
Писмо изх. №РД-13-1534/08.03.2018г. РЗИ-* изразява становище, че от
реализацията на инвестиционното предложение не се очакват съществени
отрицателни въздействия по отношение на компонентните на околната среда и риск
за здравето на хората./л.34-35/
Кметът
на кметство с.** и кметът на Община С. са изпратили до директора на РИОСВ-*
писма, с които уведомяват, че е бил осигурен достъп до инвестиционното
предложение и до изтичане на 14-дневния срок не са постъпили възражения./л.30 и
сл./
На 03.04.2018г. е издадено процесното Решение №
ПВ-41-ПР-2018г. В мотивите си компетентния орган подробно е описал
съображенията си за издаване на решение с характер „да не се извършва ОВОС“.
Въз основа на характеристиката и параметрите на
инвестиционното предложение, административният орган е обосновал извод за
липсата на необходимост от извършването на ОВОС.
Органът е посочил,че:” След преглед на представената
информация и на основание чл.40, ал.З от Наредбата по ОС, въз основа на
критериите по чл.16 от нея е извършена преценка за вероятната степен на
отрицателно въздействие, според която, предвид местоположението, характера и
мащаба инвестиционното предложение, реализацията му няма вероятност да окаже
значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и
местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони.“
За
да стигне до този извод, са преценени :І. Характеристика на инвестиционното
предложение: размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем; взаимовръзка и
кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения;
използване на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на
биологичното разнообразие; генериране на отпадъци; замърсяване и вредно
въздействие; риск от големи аварии и/или бедствия; рисковете за човешкото
здраве;ІІ.Местоположение на инвестиционното предложение: съществуващо и
одобрено земеползване; относителното изобилие, достъпност, качество и
възстановителна способност на природните богатства; абсорбционен капацитет на
природната среда; крайбрежни зони и морска околна среда; планински и горски
райони; защитени със закон територии; засегнати елементи от Националната
екологична мрежа; територии, свързани с инвестиционното предложение, в които
нормите за качество на околната среда са нарушени или се смята, че съществува
такава вероятност; гъсто населени райони; ландшафт и обекти с историческа,
културна или археологическа стойност; територии и/или зони и обекти със
специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита и ІІІ.Тип и
характеристики на потенциалното въздействие върху околната среда: степента и
пространствения обхват на въздействието; естество на въздействието;
трансграничен характер на въздействието; интензивност и комплексност на
въздействието; вероятност за въздействие; очакваното настъпване,
продължителност, честота и обратимост на въздействието; комбиниране с
въздействия на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения;
възможност за ефективно намаляване на въздействията;ІV .Обществен интерес към
инвестиционното предложение.
По
всеки един от критериите са изложени подробни мотиви.
В Решението административният орган е посочил още,че
с инвестиционното предложение се предвиждат извършване на изкопни работи, с цел
оформяне на землените басейни, с дълбочина 4-6 метра, както и необходимите
водозахранващи и отводнителни съоръжения. Получените земни маси от изкопните
дейности, ще се използват за оформяне на дигите между отделните басейни и
алеите за обслужване на рибопроизводствената дейност.Имот №016032, с площ
25.000 дка, местност „*", землище на с. **, община С., област *, в който
се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, част с площ 0,595 дка
попада в границите на защитена зона ВС0000424 „Река Въча Тракия" за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета от МС с
Решение №122/02.03.2007 г. (ДВ бр.21/2007 г.). Имотът не попада в границите на
защитени територии, съгласно Закона за защитените територии.
Във
връзка с основните оспорвания ,които е заявил жалбоподателя ,в съдебното
производство са допуснати две съдебно-технически експертизи с вещи лица със
специалност “промишлено рибарство и аквакултури
и “хидрогеология и инженерна геология”.
Вещото
лице Н.К.,със специалност “промишлено рибарство и аквакултури” дава следните отговори на поставените
въпроси:
1.
Не
са налице данни и предпоставки да се очакват определени негативни последствия от
завиряването на рибовъдния басейн с дълбочина около 2,50 м върху прилежащите
земеделски земи и тяхната влажност и продуктивност при условия, че басейнът се
изгради в съответствие с изработения технически проект.
2.
Наличието
на плътен глинен екран по цялата повърхност на дъното и стените на басейна,
изключва всякаква филтрация и проникване на води в двете посоки - от басейна
към грунда под дъното и към съседните терени и обратно.
3.
Не
може да се очаква и че завиряването на рибовъдния обект ще се отрази на влажността
и продуктивността на прилежащите земеделски земи, както и обратното, не може да
се очаква, че показателите влажност и продуктивност на земеделските земи ще се
отразят на рибностопанските параметри на басейна, респективно на неговата
рибопродуктивност. Това е така именно поради спецификата на изграждане на
рибовъдния басейн и предвидения глинен екран с дебелина 50 см по цялата
повърхност на басейна (по дъното и стените до нивото на дигите).
4.
Не
може да се очаква, че завиряването на рибовъдния басейн ще се отрази негативно
върху биоразнообразието в прилежащата защитена зона „Река Въча Тракия“,
доколкото изграждането на рибовъдно стопанство представлява създаване на нова
изкуствена влажна зона, която благоприятства развитието на биологичните видове
в обекта и в прилежащата защитена зона, особено на водолюбивите птици, за които
водният обект е блогоприятна среда.
5.
Не
е налице възможност и не може да се очаква за наличие или създаване на
кумулативен ефект от съседството на баластриери по отношение на биоразнообразието
в района на обекта, доколкото баластриерите са доста отдалечени от рибовъдния
обект, а освен това неговата изолация с глинения екран и с дигите от съседните
терени прави невъзможен обмена на подпочвени или повърхностни води между тях.
По-скоро е налице благоприятстващото въздействие на водния обект върху климата
в микрорайона и върху обитаващите го биологични видове.
В
съдебно заседание вещото лице дава
обяснения,че предвидената дълбочина на рибарника 4,00-6,00 м. не е
целесъобразна,но от дългата си и богата практика с процедури по Закона за
опазване на околната среда и издаването на такива разрешения по Закона за
водите знае,че практиката е първо да се
внесе инвестиционно предложение на
база,на което РИОСВ издава съответното решение.Инвеститорът на етапа на
подаване на инвестиционното предложение дава предварителни данни,с които
разполага,защото техническият проект към този момент не може да се изготви,той
се изготвя след като се издаде разрешителното по Закона за водите.Такъв
технически проект е наличен и представен по делото от заинтересованата
страна/л.215 и сл по делото/.
Вещото
лице заявява:
„Тъй
като тези данни влизат в противоречие с издаденото решение от РИОСВ, а такава е
обичайната практика по всички процедури и по тази причина, когато техническият
проект започва да се изпълнява, съответния изпълнител уведомява РИОСВ за новите обстоятелства и
параметри на обекта, като съответно представя доказателства- например извадка
от техническия проект , скица или схеми, от които се виждат новите параметри.
От този технически проект се виждат две много важни обстоятелства. Първо, че
целият басейн е облицован с глинен екран - тръмбована глина, както е обичайната
практика и изискване на рибовъдните ферми с дебелина 50 см., и това
предотвратява филтрация на водата надолу към грунда и към съседните терени
и съответно просмукване на водата отдолу
от подпочвените води и към басейна, т.е. не може да има свободно движение на
водни маси свободно с изключение на това, което се поддава към басейна и се
източва от басейна. От тази схема се вижда, че дълбочините на които ще се прави
изкопа са от 3.38 м. до 3.50 м., когато тази дълбочина на изкопа е изваден 50
см. глинен екран и още 50 см. разстояние от нивото на водата до горната част на
дигата - 1 м., реалната дълбочината на водата във басейните ще бъде 2.5 м.“
Експертът
пояснява в съдебно заседание, че в техническия проект е указано, че
подпочвените води на този терен са на дълбочина от 3.5 м. до 4.00 м., поради което на по - голяма дълбочина, не
може да бъде изграден басейна, защото няма да може да бъде източван.
Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице Н.К. като изготвено
компетентно,обективно и неоспорено от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице Г.Т.,но същото не се характеризира с
конкретика,тъй като за отговора на
поставените от жалбоподателя въпроси ,са
необходими допълнителни хидроложки и инженерно-геоложки изследвания.
По
делото е приета ,представена от заинтересованата страна Заповед от 04.02.2019г. на гл.архитект на
Община С. ,с която на основание чл.91 от АПК във връзка със заявление вх.№
571/04.02.2019г. на О.Д. *** е отменено
Разрешение за строеж № 3/24.01.2019г.Представен е,както вече се посочи Технически проект,част хидротехническа за обект “Рибарник-развъдник
на риба в УПИ 016032- рибовъдство/имот № 016036 по КВС/с.**,община С.,област *,с
възложител “****”ЕООД-гр.* ,Извадка от
КВС с.** ;Технологична програма за производство на топлолюбиви видове риби
,Рибовъдна ферма в с.**;Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№ 31160088/14.12.2018г.
Жалбоподателят е представил Решение № ПВ-24-ПР/2012г. за
преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху
околната среда издадено от директора на РИОСВ Пловдив,с което на основание
чл.93,ал.1 и ал. 5 от ЗООС е решено да се извърши ОВОС на инвестиционно
предложение :Изграждане на кариера за добив на баластра“. /л.204 и сл./
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът стига до следните правни изводи:
Процедурата по издаване на оспореното решение е
детайлно регламентирана в глава шеста "Екологична оценка /ЕО/ и
ОВОС", раздел III "ОВОС на инвестиционни предложения" от Закона
за опазване на околната среда/ЗООС /и Наредба за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с
ПМС № 59/2003
г. обн. ДВ, бр. 25 от 2003 г., наричана за краткост - Наредба за
ОВОС, Закона за
биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредба за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони -
Наредба за ОС (ДВ, бр. 73/2007 г.).
Обжалваното Решение № ПВ-41-ПР/2018г. е издадено на
основание чл.93,ал.1 и ал.5 от ЗООС.
Според чл. 81, ал.
1, т. 2 ЗООС екологична оценка и оценка на въздействието върху
околната среда се извършват на инвестиционни предложения за строителство,
дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2, при чието осъществяване са
възможни значителни въздействия върху околната среда.
Съгласно обаче чл. 91, ал. 2
от ЗООС (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) "Когато за инвестиционно
предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на
самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по
околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне
извършването само на една от оценките по глава шеста".
Именно в тази хипотеза попада и процесния случай и по
този ред е процедирано от ответника, като по негово преценка е преминато към
осъществяване на процедурата по ОВОС.
По смисъла на чл. 93, ал.
1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗООС
въпросният "рибарник-развъдник за риба" попада в приложното поле на
т. 1 б. "е" от Приложение № 2 и подлежи на преценка от необходимостта
от извършване на ОВОС, която се извършва от директора на съответната РИОСВ,
който се произнася с мотивирано решение за всеки конкретен случай съобразно
критериите по ал. 4 от същата правна норма. Критериите за преценка са:
характеристики на инвестиционното предложение; местоположението на
инвестиционното предложение; типа и характеристиките на потенциалното
въздействие върху околната среда и общественият интерес към инвестиционното
предложение.
Преценката
следва да включва анализ на І. Характеристика на инвестиционното предложение:
размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем; взаимовръзка и кумулиране с
други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; използване на
природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното
разнообразие; генериране на отпадъци; замърсяване и вредно въздействие; риск от
големи аварии и/или бедствия; рисковете за човешкото здраве;ІІ.Местоположение
на инвестиционното предложение: съществуващо и одобрено земеползване;
относителното изобилие, достъпност, качество и възстановителна способност на
природните богатства; абсорбционен капацитет на природната среда; крайбрежни
зони и морска околна среда; планински и горски райони; защитени със закон
територии; засегнати елементи от Националната екологична мрежа; територии,
свързани с инвестиционното предложение, в които нормите за качество на околната
среда са нарушени или се смята, че съществува такава вероятност; гъсто населени
райони; ландшафт и обекти с историческа, културна или археологическа стойност;
територии и/или зони и обекти със специфичен санитарен статут или подлежащи на
здравна защита и ІІІ.Тип и характеристики на потенциалното въздействие върху
околната среда: степента и пространствения обхват на въздействието; естество на
въздействието; трансграничен характер на въздействието; интензивност и
комплексност на въздействието; вероятност за въздействие; очакваното
настъпване, продължителност, честота и обратимост на въздействието; комбиниране
с въздействия на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения;
възможност за ефективно намаляване на въздействията;ІV .Обществен интерес към
инвестиционното предложение.
По реда на чл. 93, ал. 5
ЗООС, за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС,
възложителят на инвестиционното предложение следва да представи: 1) информация
за характеристиките на инвестиционното предложение и за вероятните значителни
последици от него за околната среда и човешкото здраве; 2) описание на
инвестиционното предложение (физическите характеристики; местонахождението;
аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат значително засегнати от
инвестиционното предложение; описание на всички вероятни значителни последици
на инвестиционното предложение за околната среда и човешкото здраве, които
произтичат от: очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните
отпадъци; използването на природните ресурси, почвите, земните недра, водите и
на биологичното разнообразие; наличните резултати от други съответни оценки на
въздействието върху околната среда, извършени по реда на специален закон;
характеристиките на инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за
избягване или предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни
последици за околната среда и човешкото здраве).
За да извърши преценката за необходимостта от ОВОС,
когато инвестиционното предложение е свързано със заустване на отпадни води,
компетентният орган по реда на чл. 4а от
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда (обн. ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г.) следва да изиска
становище от директора на съответната басейнова дирекция по чл. 155, ал.
1, т. 23 от Закона за водите.
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, задължителен
етап от процедурата е провеждането на консултации със съответната РЗИ в
зависимост от местоположението на инвестиционното предложение, когато
компетентен орган за вземане на решение за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС, е директорът на съответната РИОСВ. Консултации с други
специализирани ведомства се провежда при необходимост.
По реда на чл. 4, ал. 2
от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната
среда /в приложимата редакция ДВ, бр. 12 от 2016 г. / едновременно с
уведомяването на компетентния орган, възложителят на инвестиционното
предложение следва да уведоми писмено кмета на съответната/ съответните
община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население –
чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.
В срок до 3 дни след получаването на информацията по
Приложение № 2 съответната община/район/кметство, в изпълнение на чл. 6, ал. 10
от Наредбата следва да осигури обществен достъп до информацията за най-малко 14
дни, като поставя съобщение на интернет страницата си (ако има такава) и на
общественодостъпно място за достъпа до информацията и за изразяване на
становища от заинтересувани лица; в срок до 3 дни след изтичането на срока за
обществен достъп да изпрати на съответния компетентен орган резултатите от
обществения достъп, в т. ч. по начина на осигуряването му по образец съгласно
Приложение № 7. Според съдържанието на посоченото приложение като достъпно
място за поставяне на съобщението за осигурен обществен достъп следва да се
счита информационното табло в сградата на адрес на администрацията. Този извод
се подкрепя и от общата норма на чл. 28, ал. 2 АПК, която сочи официалното табло за обявления на администрацията
като способ за разгласяване на съществените аспекти от дейността на ръководещия
административния орган.
При тази фактическа и правна обстановка, съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган ,волеизявлението на административния орган е
облечено в надлежна писмена форма, посочени са фактическите и правни основания
за издаването му и съдържа предвидените както в чл. 59, ал. 2 АПК, така и указаните в чл. 8, ал. 1
от Наредбата за ОВОС реквизити. Решението е подробно мотивирано и
детайлно обосновава защо не се налага извършване на ОВОС по всички критерии,
посочени в ЗООС, Наредбата за ОВОС, ЗБР и Наредбата за ОС.
При тези данни съдът счита, че оспореният индивидуален
административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност,така
както твърди жалбоподателят.Нищожността на административния акт е форма на
недействителност. Липсата на компетентност на органа при издаване на акта и неспазване на предписаната от закона
форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на
административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване
на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв
начин се отразяват на волеизявлението на административния орган.
Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на
нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет,
несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които
по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да
доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.
В конкретния случай,по подробно изложени по-горе в настоящото
решение мотиви,съдът е посочил,че не е налице липса на компетентност на
органа.Доводите на жалбоподателя в тази насока,че с посочването от органа в оспореното
решение да не се извършва търговска
дейност с иззетите земни маси ,по никакъв начин не предпоставя изземване
компетността на друг държавен орган-Министерство на енергетиката.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на
жалбоподателя за противоречие на издаденото решение с материалноправните
разпоредби .
В конкретния случай се претендира нищожност на
оспореното решение,а за такава може да
се говори само при пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др.,което
в настоящия случай не е налице.Съображенията и претендираните пороци на
административния акт в жалбата са
основно по законосъобразността на акта и в тази насока следва да бъде посочено
следното.
По смисъла на § 1, т. 18 от
ДР на ЗООС "въздействие" е всяко въздействие върху
околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на
инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология,
включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната,
почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални
ценности или взаимодействието между тези фактори. Точка 5 от посочения параграф
определя "замърсяването на околната среда" като промяната на
качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или
биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или
извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми; а точка
6 - "увреждането на околната среда" като изменение на един или повече
от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на
хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено
възстановяване на природните екосистеми.
Необходимо в случая е да се съобразят и понятията:
"опасност" - вътрешно свойство на опасни вещества или физическа
ситуация с възможности за нанасяне на вреда на човешкото здраве и/или на
околната среда /т. 54в/; "риск" - вероятността от възникване на
специфичен ефект в рамките на определен период или при определени условия /т.
54д/; "околна среда" - комплекс от естествени и антропогенни фактори
и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху
екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното
и историческото наследство /т. 1/.
Най-сетне по смисъла на § 1, т. 12 от
ДР на Закона за здравето "факторите на жизнената среда"
са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за
къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за
профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни,
обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните,
производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните,
производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични
фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни
ресурси; и) въздух.
Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на
понятието "значително въздействие", за нуждите на съдебния контрол
съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява обективна
вероятност от реализирането на инвестиционното предложение да възникнат
отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота, здравето
на хората, културното и историческото наследство. Наличието на значително
въздействие може да се обоснове както от умерено кумулативно засягане на всяка
от охранените ценности, така и при отделно, но явно изразено интензивно
увреждане.
В случая, от приложените по делото здравни и
екологични становища на компетентните ведомства, еднозначно се установява, че
не е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху
релевантните по смисъла на т. 1 от ДР на
ЗООС аспекти на околната среда, респ. върху факторите на жизнената
среда.
По реда на чл. 93, ал. 3
ЗООС, директорът на съответната РИОСВ преценя необходимостта от
извършване на ОВОС за всеки конкретен случай, като съобразява критериите по чл. 93, ал. 4
ЗООС. Административният орган е спазил това задължение, като е
изложил конкретни мотиви по всеки показател. Фактическите констатации на
ответника се подкрепят изцяло от събраните в хода на административното и
съдебното производство писмени доказателства. При реализацията на процесното
инвестиционно предложение не се очаква въздействие върху водите и водните
екосистеми. Реализацията му ще бъде извършена по класически методи за подобен
тип обекти в рамките на разглеждания имот, без да излиза с влиянието си извън
границите му. Действително, очаква се известен дискомфорт на околната среда по
време на дейностите по оформяне на рибовъдния басейн, свързано с шумово
натоварване на площадката от работата на строителната механизация, но то ще
бъде минимално и локализирано само в рамките на площадката, като по време на
експлоатацията не се очаква замърсяване и дискомфорт на околната среда в
близост до обекта. Предвидените дейности няма да окажат негативно влияние върху
водите в района и върху заложените цели за поддържане на тяхното добро
състояние при спазване на разпоредбите на Закона за водите и
поставените условия, доколкото водата като природен ресурс ще се ползва само
като естествена среда да обитаване на рибата. Процесното инвестиционно
предложение няма да засегне площта на най-близките защитени зони и да се
фрагментират местообитания и популации на видовете, предмет на защита.
Реализирането на инвестиционното предложение не предполага генериране на емисии
и отпадъци във вид и количества, които могат да окажат значително отрицателно
въздействие върху защитената зона и нейните елементи. Териториалният обхват на
въздействие на инвестиционното предложение е ограничен и локален в рамките на
процесния имот, поради което не се очаква негативно въздействие върху околната
среда и земеползването в района, в частност върху водоизточниците и
земеделските земи.
Тук следва да се отбележи, че предвидената дълбочина
от 4-6 метра за въпросния рибарник, не води след себе си задължително
незаконосъобразно използване на обекта за баластиера за добив на строителни
материали – пясъци и чакъл, в каквато насока са възраженията в жалбата. От
обясненията на вещото лице К. дадени в съдебно заседание се установи,че
предвидената дълбочина на рибарника 4,00-6,00 м. не е целесъобразна,но наложилата
се практика е първо да се внесе инвестиционно предложение на база,на което РИОС издава съответното
решение.Инвеститорът на етапа на подаване на инвестиционното предложение дава
предварителни данни,с които разполага,защото техническият проект към този
момент не може да се изготви,той се изготвя след като се издаде разрешителното
по Закона за водите.От техническия проект за рибарника е видно,че
дълбочината,на която ще се прави изкопа е 3,38 м до 3,50 м.,като от тази
дълбочина на изкопа е изваден 50 см. глинен екран и още 50 см. разстояние от
нивото на водата до горната част на дигата-1м,като реалната дълбочина на
басейните ще бъде 2,5 м.
А и следва да се подчертае ,че тези параметри ще бъдат релевантни към бъдещия етап на
инвестиционно проектиране.Същественото,което се установява от заключението на
вещото лице и което се кредитира като извод от съда е,че не е налице възможност
и не може да се очаква наличие или създаване на кумулативен ефект от
съседството на баластиери по отношение на биоразнообразието в района на
обекта,доколкото баластиерите са доста отдалечени от рибовъдния обект,а освен
това неговата изолация с глинения екран и с дигите от съседните терени прави
невъзможен обмена на подпочвени или повърхности води между тях.От събраните по
делото доказателства по никакъв начин не се доказват твърденията на
жалбоподателя,че в конкретния случай е налице намерение за добив на баластра от
терасата на река Въча.Представеното от жалбоподателя Решение № ПВ-24-ПР/2012г.
на Директора на РИОСВ ,с което е решено да се извърши ОВОС на инвестиционно
предложение: „Изграждане на кариера за добив на баластра“ не сочи на извод
по-различен от вече направения от съда, доколкото
баластриерите са доста отдалечени от рибовъдния обект.Освен това,както се сочи
от вещото лице Т. в имот № 016032 не са правени хидрогеоложки и
инженерно-геоложки проучвания.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на **** - ГЕО, ЕИК **** Ю, със седалище и
адрес: гр. *, ул. “К.Х.“ № 2, представлявано от В.И.К. с искане за прогласяване нищожността на Решение №
ПВ-41-ПР/2018 год. за преценка на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда ,издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите-Пловдив /РИОСВ-*, с което на
основание чл. 93, ал.1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е
решено да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда за
инвестиционно предложение: „Изграждане на нов рибарник - развъдник на
риба“ с местоположение имот №016032, землище на с. **, Община С., Област *, с
възложител О.Д..
ОСЪЖДА **** - ГЕО, ЕИК **** Ю, със седалище и адрес: гр. *,
ул. “К.Х.“ № 2, представлявано от В.И.К. да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – * при Министерство на околната среда и водите сумата
от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: