Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. Враца, 14.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 12.01.2022 г. /дванадесети януари две
хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 585 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба от „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №
П-04000621109814-004-001/09.07.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 110/17.09.2021 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при
Централно управление на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като
постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона. Сочи се, че издаденият Акт за прихващане или възстановяване ненадлежно е
връчен на управителя на дружеството вместо на назначения в откритото
производство по несъстоятелност синдик. Поддържа се, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 645, ал. 2 от ТЗ, изрично уреждаща, че
изявлението за прихващане се отправя до синдика. На следващо място се сочи, че
органът по приходите е извършил прихващане в нарушение на реда, установен в чл.
645 от ТЗ, като по този начин държавата се е удовлетворила от подлежащата на
възстановяване сума, вместо същата да попълни масата на несъстоятелността и да
послужи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по реда, установен в
чл. 722 от ТЗ. Твърди се също, че извършеното от органа по приходите прихващане
е в противоречие с разпоредбата на чл. 645, ал. 1 от ТЗ, тъй като не е налице
изискването двете задължения да са съществували преди датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност. Отправя се искане за отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание
оспорващият, чрез синдика К.П.И., поддържа жалбата. Представя писмени бележки,
в които излага съображения за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски
за платена държавна такса.
Ответникът по
оспорването – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител ** М.Н.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „Б.“ ООД е вписано в регистър на Окръжен съд – ***
по фирмено дело № **/20** г. Задълженото лице е регистрирано по реда на ДОПК в
ТД на НАП офис Враца с ЕИК *********. Регистрация по ЗДДС има от 24.03.2003 г.
С Решение № 260048/13.04.2021 г. по търг. дело № **/20** г. на Окръжен съд - ***
е обявена неплатежоспособност на дружеството с начална дата 26.02.2016 г. и е
открито производство по несъстоятелност. За временен синдик е назначен Г.В.В..
С Определение № 260520/12.10.2021 г. по търг. дело № ** /20** г. на Окръжен съд - ** за синдик в
производството по несъстоятелност е назначен К.П.И..
„Б.“ ООД е обявено в несъстоятелност с Решение № 260131 по търг.
дело № **/20** г. по описа на Окръжен съд – *** , влязло в сила на 04.11.2021
г.
Във връзка с подадена от дружеството справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период м. 05/2021 г. вх. № 06001367838/14.06.2021 г., с която е деклариран ДДС
за възстановяване в размер на 44 555,02 лв., на основание чл. 92, ал. 1,
т. 4 от ЗДДС, на дружеството е извършена проверка, възложена с Резолюция за
извършване на проверка № П-04000621109814-0РП-001/18.06.2021 г. на началник на
сектор при ТД на НАП – Велико Търново. Проверката е завършила с издаването на
процесния Акт за
прихващане или възстановяване № П-04000621109814-004-001/09.07.2021 г.
В акта е констатирано, че за „Б.“ ООД е налице ДДС за възстановяване в размер на 44 555,02 лв. по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
Същевременно е установено, че дружеството има изискуеми публични задължения към
датата на издаване на АПВ, събирани от НАП, присъединени по изпълнително дело №
*********/2017 г. общо в размер на 315 523,04 лв., съгласно служебна
бележка № С210006-181-0064982/09.07.2021 г. на главен публичен изпълнител. С
акта са прихванати следните изискуеми публични задължения на „Б.“ ООД,
общо в размер на 44 555,02 лв.,
включени в изпълнително дело № *********/2017 г.,
посочени в таблица на стр. 5-12 от АПВ:
-
корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.;
-
данък върху добавената стойност за месеците март, април, юни и юли 2019 г.;
-
данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански
договори и др. за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г.;
-
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периодите м. декември 2018 г. и м. януари, март, април, юни и юли 2019 г.;
-
задължения за ДОО, универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване за
периодите от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
АПВ е връчен
на дружеството – жалбоподател по електронен път на 09.07.2021 г.
АПВ е обжалван пред директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново,
като с Решение № 110/17.09.2021 г. същият е потвърден. Решаващият орган е приел,
че с оглед специалния характер на разпоредбите на чл. 92 от ЗДДС и чл. 128 -
129 от ДОПК спрямо тези на чл. 645 от ТЗ, законосъобразно органът по приходите,
извършващ проверка по прихващане и възстановяване, е прихванал посочените в АПВ
публични задължения на дружеството към НАП. Обсъдени са възраженията на
жалбоподателя и същите са отхвърлени като неоснователни.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в предвидения за това срок (решението е връчено
на 20.09.2021 г., а жалбата е подадена на 30.09.2021 г.), след обжалване по
административен ред, поради което същата се явява допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът
констатира, че проверката е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Акт за прихващане или възстановяване №
П-04000621109814-004-001/09.07.2021 г. е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и
има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му. При извършването на проверката не са били допуснати
нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК.
Възражението
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради ненадлежно връчване на АПВ е
неоснователно. Съставът се позовава на Определение № 3238/6.03.2012 г.,
постановено по адм. д. № 1875/2012 г. по описа на ВАС, Първо отделение, според
мотивите на който съдебен акт: „След постановяване на решение по чл. 630 от ТЗ,
с което се открива производство по несъстоятелност и се назначава временен
синдик, а след това и постоянен, както в процесния случай, органите за
управление на търговското дружество запазват всички свои правомощия, които не
са изрично предоставени на синдика и осъществяването на които е съвместимо с
производството по несъстоятелност. Длъжникът - търговец следва да има всички
процесуални средства за защита, включително и чрез упълномощени от него
процесуални представители, както и че в този етап на развитието на процеса,
синдикът не може да противопоставя пълномощията си по чл. 658 от ТЗ.“ В случая
е извършено надлежно уведомяване на търговското дружество за постановения АПВ
по реда на чл. 29, ал. 6 от ДОПК. По делото липсват данни за ограничаване на представителната
власт на органите на „Б.“ ООД към момента на връчване на процесния АПВ. Както е
приел ВАС в цитираното по-горе Определение № 3238/6.03.2012 г. по адм. д. №
1875/2012 г., за търговското дружество – длъжник „е без значение в качеството
му на жалбоподател обстоятелството кой извършва процесуалното му
представителство – синдикът в изпълнение на правомощията си по чл. 658, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ТЗ или легитимните му органи на представителство, съгласно
другите разпоредби на ТЗ, доколкото тези им правомощия не са ограничени при
условията на чл. 635 от ТЗ“. Едва с влизането в сила на решение по чл. 710 от ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност се прекратяват по аргумент от
чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ правомощията на органите на длъжника. В случая
дружеството – жалбоподател е обявено в несъстоятелност с Решение № 260131 по
търг. дело № **/20** г. по описа на Окръжен съд – ***, влязло в сила на
04.11.2021 г. Връчването на процесния АПВ на 09.07.2021 г. на дружеството, чрез
* К П.К., е осъществено по предвидения в закона ред за връчване на съобщения.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за отмяна на оспорения административен акт поради
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.
128, ал. 1 от ДОПК, недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите.
В
съответствие с посочената разпоредба, след като при извършена проверка на „Б.“
ООД органите по приходите са установили суми, подлежащи на възстановяване
съгласно данъчното законодателство, както и изискуеми публични вземания, с
процесния АПВ са извършили прихващане между двете вземания до размера на
по-малкото.
Жалбоподателят
не оспорва размера на прихванатите задължения, а прави възражение, че
извършеното прихващане противоречи на нормата на чл. 645, ал. 1 от ТЗ. Съгласно
посочената разпоредба, „Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение
към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни
и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време
на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в
несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в
резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след
настъпване на изискуемостта, съответно еднородността“.
Възражението
на жалбоподателя е неоснователно.
В
практиката на ВАС се приема, че ЗДДС е специален спрямо чл. 645 от ТЗ, като
посочената разпоредба не се отнася до публичните задължения и съответно няма
пречка да се извърши прихващане съгласно чл. 92 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.
645, ал. 1 от ТЗ не се отнася до публичните задължения и вземания, каквито
представляват данъчните и по отношение на тях специални разпоредби за
прихващане се съдържат в ЗДДС и ДОПК – в този смисъл Решение № 194 от
08.01.2014 г. по адм.д. № 5052/2013 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение
№ 383/14.01.2015 г. по адм.д. № 755/2014 г. по описа на ВАС, Осмо отделение.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че издаденият Акт за прихващане
или възстановяване № П-04000621109814-004-001/09.07.2021 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – Велико Търново и потвърждаващото го Решение № 110/17.09.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново при ЦУ на НАП са издадени при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 81 ГПК
във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните
за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал.
1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 1862,00 лв., определен по реда на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
Административен съд – Враца
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против Акт за прихващане или
възстановяване № П-04000621109814-004-001/09.07.2021 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 110/17.09.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново при Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 1862,00
(хиляда осемстотин шестдесет и два) лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
Административен
съдия: