Решение по дело №801/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от П. на Управителния съвет инж. Я. Й., чрез юк С. К. против Решение № 201 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 567/2024 г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на ЕТ "Иво- И. Минчев " е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първоинстанционния съд, който на основание чл.34, ал.1, б.а от ЗАНН да прекрати съдебното и административно-наказателното производство или да потвърди електронния фиш. Посочва, че приложимите правни норми са неправилно тълкувани, правилно е приложена относимата процедура. Позовава са на изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, с което се предвижда възможност за издаване на електронен фиш от електронните системи. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски да юрисконсултско възнаграждение.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 от НПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание, за касатора, редовно призован се явява юк К., която поддържа изложените аргументи и искания в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Ответникът по касация - ЕТ "Иво- И. Минчев ", редовно призован, представител не се явява. Депозира писмени бележки. Подробно е аргументирано становище допуснати съществени процесуални нарушения, изтекъл давностен срок, липса на основание за издаване на електронен фиш за това нарушение, поради което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на "Хъс транс" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с ППС влекач "Волво ФХ12 420", с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 40000 кг., като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 357 +949. Прието е, че фактическата обстановка е безпротиворчиво установена. След тълкуване и анализ на относимите правни норми е направил извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че се отнася до нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационният жалбоподател посочва, че тъй като административно-наказателната отговорност е лична, смъртта на нарушителя погасява административно-наказателното правоотношение и производството следва да се прекрати на основание чл.34, ал.1, б.а от ЗАНН и в този смисъл не е изпълнил предоставеното му правомощие първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че И. И. М. е починал на 29.11.2020г., а нарушението за което е съставен електронния фиш е извършено на 30.12.2020г.

След извършена проверка в Търговския регистър и към настоящия момент не се установява вписването на промяна – поемане на търговското предприятие на едноличния търговец от наследник или наследниците по реда на чл. 60, ал.2 ТЗ. Не са ангажирани доказателства за отказ от наследство, както и за заличаване и не са налични подобни твърдения.

Предприятието на едноличния търговец е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. Смъртта на едноличния търговец не прекратява неговото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а то преминава в съсобственост на неговите наследници до ликвидирането на тази съсобственост чрез делба (чл. 34 ЗС) или чрез поемането на предприятието само от един наследник или от една част от наследниците (чл. 60 ТЗ). В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран. След поемане на търговското предприятие на ЕТ новият собственик става правоприемник на всички включени в него права и задължения на починалия търговец.

Ако наследниците по закон на починалия собственик на ЕТ не желаят да извършват и да продължат търговската дейност на своя наследодател, не поемат предприятието и фирмата на едноличния търговец, те пак отговарят за задълженията на своя наследодател, които са възникнали в резултат на търговската му дейност, тъй като имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния търговец не е ограничена от имуществото на фирмата. ЕТ носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или имущество СИО, поради което и неговите наследници отговарят за тези задължения със същото това имущество, независимо дали са поели или не са поели предприятието на ЕТ.

Имуществените санкции по чл. 83 ЗАНН не представляват административни наказания по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Нарушенията, за които те се налагат, също не са административни нарушения по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН, а са свързани с неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността на ЮЛ или ЕТ, чиято дейност не е прекратена.

В случая смъртта на физическото лице е преди датата на неизпълнението на задължението, но няма данни за прекратяване на дейността на ЕТ или за заличаване от регистъра по см. на чл. 60а т.2 ТЗ /при смърт – по заявление от наследниците/, поради което не е налице основание за прекратяване на административно-наказателното производство.

По съществото на спора. Установено е, че на 30.12.2020 г, в 09,49 часа, в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на ответника по касация ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Относимата правна уредба се свежда до следното: С разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като в чл. 187а от ЗДвП се посочва, че нарушение е установено в отсъствие на нарушителя и когато собственик на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимия ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш и то чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително в разпоребите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, са вписани правила по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, препращащи към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на извършване на деянието, не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на процедурата административно-наказателна е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е допълнена законовата разпоредба, като е предвидено издаване на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази разпоредба обаче има действие занапред, не й е придадена обратна сила, поради което и изводите, изложени по- горе за липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, към момента на деянието, не се променят от последващото допълнение на закона.

По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, но искане не е направено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - гр. Бургас, ХXVI състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 201 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 567/2024 г. по описа на Районен съд -Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.