Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Я. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение 98/04.12.2023 г. по а.н.д. № 162/2023 г. на Районен съд Момчилград. Претендира се незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение. Твърди се, че е нарушено правото на справедливо и безпристрастно отношение към страната жалбоподател и в този смисъл е разклатено доверието към съдебната институция. При разглеждане на далото, едноличния съдебен състав допуснал съществени нарушения на процесуалните закони, вследствие на което постановеното решение е недопустимо по смисъла на чл. 221, ал.3 от АПК. В касационната жалба са направени твърдения относно образованието на полицейските служители, изпълняващи контролни функции по смисъла на чл.165 от ЗМВР. Посочени са подзаконови нормативни актове, приложими в настоящия случай, както и направените в производството пред РС – Момчилград доказателствени искания. Посочено е, че правната непрецизност в съставомерността на редакциите на чл.189, ал.4 от ЗДвП и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, е преодоляна. Твърди се, че с оглед на изложеното и на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН старата редакция се явява закон по-благоприятен за нарушителя и тя намира приложение. Гореизложеното обосновава правния извод за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

В касационната жалба се сочи, че в постановеното решение на PC – Момчилград е допуснато нарушение и на материалния закон при определяне размера на наказанието. Същото е наложено в двоен размер, съобразно чл. 182, ал.4 от ЗДвП за нарушение, извършено при повторност. Твъриди се, че тъй като издаването на ЕФ е регламентирано по специален ред и е изключение от общите процедурни правила за административнонаказателното производство, квалифициращият признак, въведен в чл. 182, ал.4 ЗДвП не е обстоятелство, което се установява с техническо средство, без участие на контролен орган т.е. недопустимо е налагане на административно наказание, съдържащо квалифициращ признак с електронен фиш. За да е налице посоченият състав на чл. 182, ал.4 от ЗДвП следва да има влязло в сила НП или ЕФ на съответния административен орган, и да не е изминал срок, по-дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, обстоятелство което налага преценка от страна на АНО и следва да се приложи общия ред, предвиден в ЗАНН със съставяне на АУАН съдържащ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, включително и тези, които обуславят квалифициращия признак, което дава възможност на нарушителя да защити правата си в пълен обем. На следващо място в касационната жалба се твърди, че в текста на електронния фиш липсва посочване на административно наказателна разпоредба, която да конкретизира правното основание за нарушение на чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Посочва се, че нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, обстоятелство, което изключва възможността за издаване на електронен фиш. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник по изложените в нея съображения.

Ответникът – ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява. В молба на упълномощен от директора на ОДМВР – Кърджали процесуален представител е изложен довод за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 198/ 2022 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата АС – Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:

С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил електронен фиш Серия ** № *** на ОД на MBP-Кърджали, с който на С. С. Я., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, е наложено на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.6 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 1400 лева, за извършено, 30.08.2022 г. в 17:51 часа, нарушение на ограничението за скорост извън населено място по път *** км. *** м, посока на движение от [населено място] към ***.

В оспореното решение се съдържат мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОД-МВР-Кърджали. РС – Момчилград е приел, че в закона не съществува изискване в ЕФ да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва,същото да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта.

При така посоченото място - на територията на [община], безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

В обжалваното решение е прието, че електронния фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Установено и заснето е нарушение с АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с№ ***, за което свидетелстват приложения клип от 03.05.2022 год., който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Правилна е и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно жалбоподателя е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост 124 км/ч при разрешена 60 км/ч , с превишение от 64 км/ч., както и че нарушението е извършено в условията на повторност, административно наказание, което съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП е глоба в размер на 1400 лв.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо, като не се споделя становището в касационната жалба за недопустимост на решението поради допуснати съществени нарушения от РС – Момчилград, без да са посочени основания за това. В случая решението е постановено от местно и родово компетентен съд, по допустима жалба, конституирани са надлежните страни. АС – Кърджали намира за неоснователен довода, че промените в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, представляват по-благоприятен закон съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото се отнася до дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и системи", а не до закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДвП. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при повторност на нарушението по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП следва да се състави АУАН. За повторно извършване на посоченото нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДвП, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. За извършване на нарушението по чл.182, ал.2 от ЗДвП при условията на повторност не е предвидено лишаване от право да се управлява МПС, както е например за повторно извършване на нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, поради което съставянето на електронен фиш е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Решението е неправилно тъй като не е доказано, че нарушението, за което е издаден оспорения пред РС – Момчилград ЕФ, е извършено при условията на повторност.

В настоящия случай спорът е съсредоточен относно наличието на основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на С. С. Я. при условията на повторност за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.4 от същия закон.

В оспорения пред РС – Момчилград ЕФ, Серия ** № *** е записано, че нарушението, представляващо превишение на скоростта извън населено място при ограничение, въведено с пътен знак В-26, е извършено при условията на повторност в 1-годишния срок от влизане в сила на ЕФ **/***.

В Справка за нарушител е отбелязано, че ЕФ, серия ** *** е съставен на 22.10.2020 г., връчен е на С. С. Я. на 17.11.2021 г. В посочената справка, в графа „Нарушени разпоредби“ за ЕФ **/*** е отбелязано – чл.21, ал.1 от ЗДвП, санкционни разпоредби – чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, видът и размерът на които, са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място (ал. 1) или извън населено място (ал. 2), като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението (ал. 3), при повторно извършено нарушение (ал. 4) и системно такова (ал. 5).

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Съгласно § 5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е посочено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Тъй като в ал.1 на чл.182 от ЗДвП и ал.2 от чл.182 от ЗДвП са предвидени санкции за нарушения на скоростта в населено и извън населено място (като в т.т.1-3 на ал.1 и ал.2 на чл.182 от ЗДвП размерът им е еднакъв), то настоящият състав на АС – Кърджали приема, че се касае до отделни по вид нарушения на скоростта – в населено и извън населено място. Поради посоченото и предвид разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и определението за повторност на нарушението в §6, т.33 от ДР на ЗДвП следва, че за да се наложи административно наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП на касатора С. Я., трябва да се докаже, че нарушението по оспорения пред РС – Момчилград ЕФ, Серия ** № *** е извършено в 1-годишния срок от влизане в сила на ЕФ, с който на лицето е било наложено административно наказание за нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДвП. В настоящия случай това не е доказано, като следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, което е в правомощията на районния съд.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Ето защо и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение 98/04.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 162/2023 год. на Районен съд – Момчилград.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.