Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.11.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На седемнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 11831 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от *****., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв*****, с която се претендира Главна дирекция *****”- МВР, с адрес гр.София, *****, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от *****лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за
периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г., общо 168 часа, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор при
РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. В
този период е работил на 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд,
които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването
му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този
въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите
законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните
правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност
на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като
такъв и заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения
дължими кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и
разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и
умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за
който следва да се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата
искова претенция е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е положил общо 1176 часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от още 168,17 часа, който изчислен
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него
по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в
случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в
дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово
законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е
уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл.
защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите
възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди,
че за процесния период са били действащи Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР /обн.
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната
заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст. Оспорва
приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира
изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън
установеното работно време. Искане е за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
Със
т.1 от
Заповед
№8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи е определено за всеки отработен
нощен час или за част
от него между
22 и 06 ч. на държавните служители да изплаща
допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на
0.25 лева. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и
3 се отчитат в часове и се изплащат
след представяне в съответните финансови звена на протокол
–приложение №5 към чл.32, ал.1
в чл.33 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г.
за реда за
организацията и разпределянето
на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
От представените
платежни бележки за начислени
и изплатени възнаграждения на ищеца за
периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г се установява, че не му е
заплащан извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд.
Платени му са 558,07 лв. за положен
извънреден труд.
Съгласно заключението на вещото лице /писмено и устно в о.с.з./ по приетата по делото ССчЕ се
установява, че на *****. не е заплащан
извънреден труд за приравнен нощен труд. Според прегледаните протоколи за отчитане
на работното време межди 22.00 ч. и 6.00ч. на Първа РСПБЗН–Варна,
*****. е положил общо 1170 часа нощен труд в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г. Дължимата сума за
извънредния труд от 168 ч. получен след приравняването на тези часове нощен
труд в дневен при приложение на коефициент 1,143, е на стойност 1702,65лв. На
*****. е платено 558,07лв. допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от общо 79 часа за периода от 01.04.2017г.- 31.03.2019г при увеличена двойно часова ставка.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Не се спори от
страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заема длъжността „мл. инспектор“ при Регионална дирекция *****“ – Варна към ГД „ПБЗН”, като има статут
на държавен служител.
Не е спорно твърдението на ищеца, че
за периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г. е положил 1170 часа нощен труд, което
се установява и от приложените протоколи за отчитане
на нощния труд и заключението на вещото лице
по ССчЕ. Основният спорен въпрос по тази
претенция е дали нощният труд следва
да се преизчисли
в часове дневен такъв, така както
претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли резултата
от изчислението да се счита
за извънреден труд респ. да
се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР. В чл.178, ал.1, т.3
е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187,
ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи. В процесния период от 01.04.2017г.- 31.03.2019г. е действала
Наредба №
8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./,издадена от Министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Съобразно чл.3, ал.3 от
наредбата при работа на смени
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В действалата преди процесния период Наредба
№8121з-407 изрично е предвидено,
че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата.
Наредба №8121з-407 е отменена
с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016г., влязло в сила
от датата на постановяването му.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №
8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма,
която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота
в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата
и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. Определянето на възнаграждения на служители на МВР със заповед, вместо с
наредба противоречи на цитираната норма на чл. 187, ал.9 ЗМВР. В
чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба
се предвижда при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143. Предвид заключението
на вещото лице, че извънреден
труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца
и с оглед на изложените съображения съдът намира претенцията
на ищеца за основателна, поради което следва
да бъде уважена
в цялост.
По разноските :
Ищецът е представил
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420лева с ДДС /350 лева без ДДС/. С оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от отвтената
страна и при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото, съдът намира, че размерът на възнаграждението
не е прекомерен, като данъчната основа надвишава с ок 10 % рамките на
минимално установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. ал. 1, т. 1,
предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати следващите се държавни такси
по делото: в размер на 50 лева за
уважения иск и сумата от 200 лева, представляваща изплатения от бюджета
на съда депозит
за ССчЕ.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Главна
дирекция *****”, с адрес: гр. София, ул*****А да заплати на *****., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от *****лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер
на 168 часа за периода от 01.04.2017г.- 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на завеждане на иска - 25.07.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция *****”, с адрес: гр.
София, ул*****А да заплати на *****., ЕГН **********, сумата от 420 лева, представляваща направените в производството разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна
дирекция *****”, с адрес: гр. София, ул*****А, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250 лева – държавна такса и възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: