Решение по дело №514/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 37
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20194340200514
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                        

 

                                                 гр. Троян, 16.03.2020 год.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 514  по описа  на Троянски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                                                           Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

 

             С наказателно постановление № 19-0359-001095 от 29.11.2019 г., издадено от М.И.Б.–  Началник сектор  към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, на В.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание  „Глоба” в размер на 20.00 лева  за нарушение по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

            Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от  В.Н.Б., като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения за  допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

            Жалбоподателят В.Н.Б. се явява лично в съдебно заседание,  като поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП. В представена писмена защита е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

             За въззиваемото РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.

             За Районна прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител. Не е взето становище по жалбата.

 От приложените към делото и приети писмени доказателства,  както и  от показанията на разпитаните по делото свидетели И.Б. и Б.И., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

             На 18.11.2019 г. около 14.35 часа свидетелите И.Б. и Б.И. - полицейски служители от РУ-Троян, работели съвместно като автопатрул, като се намирали на установъчен пункт в с.******“. В посоченото време те видели, че водачът на лек автомобил „Форд Тоурнео“  с рег. № *****, движещ се по ул.“**** не спрял на пътен знак В-2, указващ „Спри! Пропусни движещия се по път с предимство!“ Свидетелят И.Б. подал сигнал със стоп палка и водачът на автомобила - жалб.Б., спрял на указаното място. Полицаят го уведомил  за констатираното нарушение и му обяснил, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Б.  възразил с довода, че пътният знак бил поставен много  надалеч от улицата, поради което заявил, че не е спрял пред него.

          Свид. Б. съставил на В.Н.Б. АУАН   за нарушение по чл.6,   т.1 от ЗДвП,  за това, че на 18.11.2019 г.,  около 14.35 часа, в с**** , с посока  на движение  към град Троян, управлявал лек автомобил „Форд Тоурнео“ с рег. № ****  като на кръстовището с ул.“**** не спазва пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“      

          Актосъставителят И.Б. към датата на съставяне на АУАН заемал длъжността „Младши инспектор” в РУ-Троян. В акта е отразено, че свидетел е Б.И.. АУАН е съставен и предявен за запознаване със съдържанието му на В.Б., в качеството му на нарушител, който подписал акта, като отразил възражения, че докато му е съставян АУАН, два автомобила не са спрели на знака „Стоп“ , но не са спрени за проверка. Препис от акта му бил връчен срещу подпис.

           В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН В.Н.Б. не е представил писмени възражения срещу съставяния му АУАН.    

             На 29.11.2019 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ - гр.Троян М.И.Б.е издал атакуваното наказателно постановление.

           При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

              Разгледана по същество, същата се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:  Обжалваното НП е издадено от  упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,  поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Съдът счита, че атакуваното наказателно  постановление е издадено в срок, както и че в производството по издаването му не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на същото  и съответно - да са основание за отмяна на НП.

Съдът не споделя доводите на адв.С.П. ***-пълномощник на жалбоподателя, изложени в представената писмена защита по делото, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че по начина, по който е дадено описание на нарушението и в акта, и в издаденото НП, то същото е посочено  пълно, ясно, точно и недвусмислено. Посочено е времето и мястото на констатираното нарушение и начина на неговото извършване- като водач на МПС жалбоподателят не съобразява поведението си със пътен знак Б-2, указващ да спре и да пропусне преминаване на движещите се с предимство ППС. С даденото по този начин описание на нарушението съдът счита, че не е нарушено правото на защита на обвиненото лице да разбере за какво нарушение е санкциониран.

          По приложението на материалния административен закон: 

         Жалбоподателят В.Н.Б. е наказан за нарушение по   чл.6, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, участниците в движението са длъжни да  съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

Настоящият състав намира, че нарушението, за които е санкциониран жалб. Б., е осъществено от него и извършването му е доказано от събраните доказателства. Самият той не е отрекъл пред проверяващите полицейски служители, че не е спрял пред знака Б-2, а е сочил възражения, че знакът е на далечно разстояние от улицата. И двамата полицейски служители, разпитани по делото, са свидетели-очевидци на констатираното нарушение и са възприели непосредствено извършването му. Съдът кредитира техните показания като последователни и съответстващи помежду си, които не се опровергават от други доказателства по делото.

Съдът намира, че нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на съответния състав. Правилно е определена нарушената законова разпоредба- чл.6, т.1 от ЗДвП, както и съответната санкционна разпоредба на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на глобата от 20.00 лева, което наказание е наложено на жалбоподателя.

  При тези съображения  жалбата се явява  неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,

            и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                          Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0359-001095 от 29.11.2019 г., издадено от М.И.Б.–  Началник сектор  към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, с което на В.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание  „Глоба” в размер на 20.00 лева  за нарушение по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата,     като правилно и законосъбразно.    

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: