№ 1428
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:М.а Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от М.а Св. Томова Гражданско дело №
20224430100822 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Ж. Д. *** с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез *** против П. В. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, в която се твърди, че по силата на
сключен между страните договор за заем, обективиран в разписка от
30.09.2021г. ищцата предоставила на ответницата сума в размер на 5 500лв.,
представляваща заем за лечение и възстановяване. Навеждат се доводи, че
вземането е станало изискуемо към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което следвало да се счита
за покана за доброволно изпълнение. В условията на евентуалност, ищцата
моли искова молба да се счита за покана.
Излага се, че вземането било претендирано по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.*** била издадена за същото вземане заповед за
изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били
дадени указания за предявяване на иск за установяване вземанията на
кредитора.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
1
на установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата 5 500лв.,
дължима по договор за заем между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата П. Н., чрез особен представител адв.П. А. от *** е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковата претенция. Твърди, че представената от ищцата разписка не е
подписана от ответницата, както и няма достоверна дата. Твърди също, че
вземането не е станало изискуемо към момента на предявяване на иска, а
връчването на исковата молба на особен представител не може да се приеме
за лично връчване на заемателя, поради което не би могло да играе ролята на
покана.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите
на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. *** по описа на ПлРС се установява, че ищцата
Ж. *** е депозирала на 03.12.2021г. пред ПлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата П. Н. за процесното вземане.
Заповед за изпълнение *** е издадена на 06.12.2021г. При наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което съдът го намира за допустим и следва да го
разгледа по същество.
От представената разписка от 30.09.2021г., подписана от ищцата и
ответницата се установява, че в съставения документ е отразено, че П. В. Н. е
получила от Ж. Д. *** – К.а сума в размер на 5 550 лв., представляваща заем
за лечение и възстановяване.
Ответницата, чрез процесуалния си представител е оспорила
автентичността на документа, в частта, съдържаща изходящ от нея подпис и е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК.
Установи се от заключението по допуснатата съдебно-графологична
експертиза, че подписът в оспорената разписка в графа „приел“ е положен от
2
ответницата П. Н.. Експертното заключение е изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специални знания и при използване за
сравнителен материал на подпис на ответницата в заявление за издаване на
документи за самоличност, който е положен пред длъжностно лице. В същото
време не са налице никакви основания за съмнение в обективността и
безпристрастността на експерта. Ето защо, съдът кредитира изцяло приетото
заключение и приема, че оспорването по реда на чл.193 от ГПК на
автентичността на представената разписка от 30.09.2021г. не беше проведено
успешно.
Ответницата е оспорила и датата на документа. С оглед характера на
документа като частен диспозитивен, обективиращ договор между страните,
част от съдържанието на който е посочената в него дата, съдът е указал на
ответницата, че в нейна тежест е да установи, че документа не е съставен на
посочената в него дата. В хода на производството по делото пред
първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства в тази насока,
поради което съдът приема, че и това оспорване не беше проведено успешно.
При установената въз основа на събраните доказателства фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на ищцата се основава на сключен с ответницата на
30.09.2021г. договор за паричен заем в размер на 5 550лв.
Договорът за заем е неформален, реален договор, при който писмената
форма има само доказателствено значение. Тежестта да докаже
съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по
него. В настоящото производство ищцата трябваше да установи по пътя на
пълно и главно доказване наличието на съгласие за съществените елементи на
сделката с насрещната страна и предаване на обещаната сума.
Съдът счита, че доказването беше проведено успешно, т.к. от
представената разписка от 30.09.2021г., подписана от двете страни, се
установи постигнатото съгласие между тях за предоставяне на заем в размер
на 5 550лв. от страна на ищцата като заемодател в полза на ответницата като
заемател. Установи се също така и предаване на сумата. Съдът приема, с
оглед неуспешно проведеното оспорване на документа, че изявленията които
се съдържат в същия са направени от посочените в него лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени.
3
В сключения между страните договор за заем не е уговорен падеж,
поради което вземането на заемодателя става изискуемо от датата на
поканата, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗЗД. Трайната съдебна
практика приема, че исковата молба следва да се счита за покана по смисъла
на сочената норма и съдът приема, че това разбиране се отнася и за
настоящия случай. Исковата молба е връчена на ответницата по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, т.е. от момента на изтичане на законоустановения двуседмичен
срок от залепване на уведомлението, в който е следвало да се яви в съда за
получаване на съдебните книжа, което връчване е редовно по смисъла на
процесуалния закон и влече последиците на такова. Последващото връчване
на особения представител е за нуждите на процесуалните действия, които
следва да извърши в това му качество и е ирелевантно, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни.
Ответницата не е ангажирала твърдения и доказателства за връщане на
заемната сума и не е въвела други правопогасяващи или правоизключващи
възражения. Ето защо, съдът счита, че това нейно основно задължение,
произтичащо от процесния договор е останало неизпълнено.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно се
признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 5 500лв. по
процесния договор за заем, за която е издадена заповедта за изпълнение в
производството по ч.гр.д.*** Законната лихва е дължима върху главницата от
датата на предявяване на иска, която в случая е датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, както регламентира нормата на чл.422, ал.1 от
ГПК.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 110лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. или общо
760лв. Ищцата е направила в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 110лв., за възнаграждение на особен представител в размер
на 615лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. или общо 1
4
125лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло дължими
от ответницата. Ответницата дължи и разноски за вещо лице в размер на
200лв. в полза на ПлРС, от чийто бюджет е разходвана сумата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
П. В. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на Ж. Д. *** с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 5 500 (пет хиляди и
петстотин) лева, дължима по Договор за заем от 30.09.2021г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.12.2021г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение *** от 06.12.2021г. по
ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. В. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. *** с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, сумата от 760лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.*** по описа на
ПлРС и сумата от 1 125лв., представляваща деловодни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. В. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски
районен съд сумата от 200лв., представляваща деловодни разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5