Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр. Сливен, 30.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и трети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо
Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 100 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.Ч.С. с адрес: ***, подадена против Решение № 260158 от 22.04.2021 г., постановено по АНД № 272/2021 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-004047 от 14.01.2021 г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Сливен, с което на Г.Ч.С., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Заявява, че съдът не е събрал всички доказателства за изясняване на фактическата обстановка, които в седем точки от жалбата си е описал, за да бъдат изискани от АНО. Районният съд не го е направил, поради което решението му е формално и не отговаря на истината. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа жалбата си. Депозира писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което са му наложени административни наказания; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложените наказания са правилно определени, поради което е приел обжалваното НП за законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:
На 25.10.2020 г. в 14 часа, 24 минути и 41 секунди по път І-6, в с. Трапоклово, община Сливен, в посока гр. Бургас, до б."Ж.", жалбоподателят, при разрешена максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявал лек автомобил с измерена скорост 112 км/ч и наказуема такава – 108 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство тип „тринога“ ARH CAM S1 №11743cc. и приложена разпечатка снимка № 11743сс/0137580 от 25.10.2020г., и декларация по чл. 188 от ЗДвП. За констатираното нарушение - превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч в населено място, на жалбоподателя е съставен АУАН № 341892 от 26.12.2020 г., който му е връчен на 07.01.2021 г. Въз основа на съставения АУАН, на 14.01.2021 г. е издадено процесното НП.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд Сливен, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.
Настоящата касационна инстанция не е оправомощена да проверява фактическите констатации на акта, предмет на проверка от нея. Тя следва да се произнесе в пределите на възприетите за доказани от въззивния съд фактически положения и при спазване на забраната по чл. 220 от АПК. Именно в тези рамки, в настоящия случай, съдът дължи произнасяне досежно съответствието на обжалваното решение с материалния закон, при проверката, която е длъжен да извърши съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1, изр.ІІ/второ/ от ЗАНН.
Същевременно, независимо от изложеното, касационната инстанция в настоящия състав намира, че постановеното от районен съд Сливен съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и макар решението да е мотивирано и постановено от законен съдебен състав, то следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия първоинстанционен съд, за разглеждане от друг съдебен състав, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Такова техническо средство безспорно е и използваният за установяване на процесното нарушение „тринога“ ARH CAM S1 №11743cc., като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, разпечатки, снимки или видеозаписи са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП, а за да бъдат такива, те следва да са изготвени с годни средства за измерване от одобрен тип. В случая по делото липсват доказателства, че „тринога“ ARH CAM S1 №11743cc. е такова годно техническо средство, от одобрен тип, преминало последваща проверка.
Съгласно чл. 189, ал. 8 изр.3 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш /в конкретния случай НП/, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. От АНО не са били приложени по административнонаказателната преписка, изпратена заедно с жалбата на районния съд, сочените доказателства, но не е изискана служебно и от съда, за да бъде извършена безспорна преценка и да се установи по несъмнен начин, дали така посочените в АУАН и в процесното НП обстоятелства, а именно - датата, часа/времето/ на засичане и съответно засечената скорост на движение на МПС, съвпадат или кореспондират с отразените такива в АУАН и в НП.
На следващо място следва да се посочи, че са въведени допълнителни изисквания към установяването на нарушения с АТСС с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал.3 от специалния закон. Въпреки изрично направените искания с жалбата за изискване на такива доказателства, същите не са изискани и приложени по делото.
Липсват Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство вид : „тринога“ ARH CAM S1 №11743cc. с дата на използване 25.10.2020 г. и място за контрол, протокол от извършено обучение и Протокол от проверка на Автоматизирано Техническо средство или Система, съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
При подадена жалба против НП по реда на чл. 59 от ЗАНН районният съд следва да установи дали при установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по-горе наредба, за което в случая не са събрани доказателства. В жалбата, с която е бил сезиран районният съд се съдържат изрични оплаквания в тази насока.
Така, с оглед изложеното и при така наведените в жалбата касационни доводи и оплаквания, в рамките на своите правомощия касационната инстанция е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В изпълнение на тези свои правомощия, настоящият касационен състав намира, че в случая районният съд не е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина и като е провел съдебното дирене по този начин, съдът е нарушил всъщност нормите на чл. 13, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.2 и ал.3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НПК, приложима в производството пред въззивния съд, с оглед препращането, което прави чл. 84 от ЗАНН, този съд, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като приобщи към доказателствената съвкупност доказателства, от които да се установят по недвусмислен начин или респ. да се опровергаят посочените в АУАН и в процесното НП обстоятелства, свързани с конкретното твърдяно нарушение. Водейки такова процесуално поведение, съдът не е обезпечил всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая, респективно съществено е нарушил процесуалните правила, като следва да се посочи, че в това производство съдът следва да бъде активен участник за изясняване на релевантните факти и за установяване на обективната истина.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и постановяването на съдебния си акт. Съдът е бил длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства - дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Като не е направил необходимото да приобщи посочените доказателства районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е разкриването на обективната истина. Следователно е налице допуснато от съда при разглеждане на делото и постановяване на решението съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид това и предвид забраната по чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане, съдът следва да събере относимите за правния спор доказателства и съобразно изложените по-горе съображения, да ги обсъди и съобрази при постановяването на акта си.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.222, ал. 2, т. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260158/22.04.2021 г. постановено по АНД № 272/2021 год. по описа на Районен съд гр.Сливен
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: