Р
Е Ш Е
Н И Е № 49
гр.
Пловдив, 06.04.2020 г.
Пловдивски
Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател:
Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при
секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладното от съдията Белева
в.гр.д. № 550/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се от ищеца по спора СНЦ„ ВСК**в ЕООД „ В ..„ – гр. С.З., ЕИК *** Решение №
430/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2016 г. на Окръжен Съд – С.З., с
което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени исковe за осъждането на С.Г.Б.,
ЕГН – ********** да заплати на основание чл. 74 от ЗЗД сумата
31 837, 50 лв. – съставляваща причинена от нея вреда, която ищецът
заплатил на увреденото „В.. „ ЕООД вместо членовете на ВСК при дружеството и за осъждането на Б. да заплати сумата
42 659, 85 лв. – общ размер на липсващи по вина на Б. във ВСК. парични
средства на членовете й, което вземане последните прехвърлили на ищеца с
Договор за цесия от **********г. Поддържаните оплаквания са за неправилност,
искането за отмяна на решението и постановяване на друго такова за уважаване на
исковете.
Въззиваемата
С.Б. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът
установи следното:
Производството
пред първостепенния съд е образувано по предявени от СНЦ„ ВСК**в ЕООД „ В. „ –
гр. С.З., ЕИК *** два обективно кумулативно съединени исковe - за Осъждането на С.Г.Б., ЕГН –
********** да заплати на основание чл. 74 от ЗЗД сумата
31 837, 50 лв. - която ищецът заплатил – чрез „ *** „ ООД, на увреденото
от ответника Б. търговско дружество „В..
„ ЕООД – гр. С.З. за сметка на всички членове на ВСК при дружеството, която
вреда причинена в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. от вредоносни действия
и бездействия на ответницата в качеството й на счетоводител на ВСК при
дружеството и За осъждането на Б. да заплати и сумата 42 659, 85 лв. -
съставляваща общ размер на понесени от членовете на ВСК вреди от неправомерни
нейни действия и бездействия в качеството й на счетоводител на Кта за същия
период януари 2010 г. – декември 2014 г. включително, което вземане последните
прехвърлили на ищеца с Договор за цесия от **********година.
Безпротиворечиво
установено е че ищецът е новоучредено юридическо лице с нестопанска цел –
вписано в регистъра към ОС – С.З. през 2015 г.- Решение № 163/4.8.2015 г. по
ф.д. № 41/2015 г. на ОС – С.З..
Преди
това и конкретно към 31.12.2014 г. съществуващата ВСК**/ ВСК / във „В.. „ ЕООД
– гр. С.З. е била доброволно сдружаване без статут на юридическо лице - не е
имала правно организационно форма на кооперация по ЗК или на сдружение по
ЗЮЛНЦ. Дейността й е регламентирана от КТД, като съгласно КТД от 01.04.2008 г.
органи на управление на ВСК са ОС, УС и РК/ Приложение № 7 към КТД /, а
съгласно КТД от 01.12.2014 г. – ОС, УС – председател, счетоводител и касиер и
Р.К.– членове вътрешен одит, счетоводител и представители на КТ П.„ и КНСБ.
Безспорно установено е че за периода 2010 г. – 2014 г. включително ВСК не е
имала председател, управителен и контролен орган, ревизии не са
извършвани.
Няма
спор също и е установено че ответника Б. е била в трудово правоотношение като
материално отговорно лице, във „В.. „ ЕООД – гр. С.З. за периода 01.01. 2010 г.
– 31.12.2014 г., като до 07.07.2010 г. на длъжност „ счетоводител „, от
7.7.2010 г. до 10.09.2013 г. – заместник главен счетоводител, а след 10.09.2013
г. до 22.07.2014 г. и ръководител направление „ счетоводна дейност „, от
22.07.2014 г. до 30.12.2014 г. – главен счетоводител. Преди
и за периода 2010 г. – 2014 г. Б. е изпълнява и функцията на
счетоводител на ВСК – срещу заплащане, касиер на ВСК е била С.Г.И., а касиер на
„В.. „ ЕООД – С.З., Централна К е била Т.Ц.К.. Така за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2014 г. ответницата е съвместявала дейността счетоводител и на
дружеството и на ВСК при дружеството. В обясненията си по чл. 176 от ГПК същата
заявява че изпълнението на дейността счетоводител на ВСК й е било наредено –
устно, от главната счетоводителка на дружеството Т.Г., не е подписвала договор
– трудов или граждански, не е имала длъжностна характеристика, за тази си
дейност е получавала възнаграждение – до края на 2013 г., както и че дейността
на счетоводител на ВСК реално е изпълнявала до 05.08.2014 г., след която дата до 31.12.2014 г. е ползвала отпуск
по болест, като на 31.12.2014 г. трудовото й правоотношение с „В.. „ ЕООД е
прекратено на основание съкращаване на щата.
Безпротиворечиво
установено е също че ВСК – стара от съществуването си и в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. не е
имала собствена сметка и средствата й са се съхранявали по сметка на
дружеството „В.. „ ЕООД.
При
така установеното и като поддържа че ответницата в качеството си на
счетоводител на ВСК – стара, е разпореждала всички счетоводни операции относно
движението на средствата на Кта и подписвала документите за тях, в които
си качества е била длъжна да осъществява – но не е
осъществила, дължимите отчетност и
контрол, ищецът основава вземането по първия си иск на извършена през 2015 г.
финансова инспекция по чл. 10 ал. 1 т. 3 и чл. 5 ал. 1 т. 5 от ЗДФИ с обхват „
Проверка за законосъобразност на
разчетните взаимоотношения между „В.. „ ЕООД – С.З. и ВСК за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2014 г., в това число и документалната обоснованост на счетоводните
операции, счетоводното им отчитане и извършените плащания. С изготвения за
проверката Доклад ***г. – възпроизведен в исковата молба, било констатирано че
за ревизирания период ВСК при „В.. „ ЕООД
е надвзела парични средства от дружеството, които към 31.12.2014 г. са в
размер на исковата сума от 31 837, 50 лв. – невъзстановена разлика. Тази
сума не е била заплатена от ответницата, не е могла да бъде заплатена и от
членовете на ВСК поради това че е липсвала в Кта и ищецът я заплатил
/възстановил / на дружеството – чрез „ *** „ ООД, поради което и на основание
чл. 74 от ЗЗД се суброгирал в правата на „В.. „ ЕООД срещу ответницата, която е
задълженото към него лице поради това че с неправомерни свои действия като
материално отговорно длъжностно лице
е причинила вредата. В исковата
молба не възвежда правен интерес да
изпълни чуждото задължение и не пояснява
защо плащането на „В.. „ ЕООД е
осъществено чрез „ *** „ ООД. Твърдения в тази насока са възведени в
частната жалба на ищеца срещу постановеното
определение на окръжният съд за прекратяване на производството исковете
/ отменено с определение от АС – П. по негово ч.гр.д. № 83/2017 г. /. Относно
плащането чрез „ *** „ ООД се поддържа да е по причина че към този момент
банковите сметки на „ В ..„ „ ЕООД били запорирани от съдебен изпълнител поради
задължения на това дружеството към трети лица, с оглед което между ищеца, „В.. „
ЕООД и „ *** „ ООД била постигната тристранна договорка ищецът да престира на „В..
„ ЕООД чрез „ *** „ ООД. Правният интерес по смисъла на чл. 74 от ЗЗД се възвежда да произтича от самия факт на
плащането от ищеца на процесната сума на „В.. „ ЕООД, която е задължение на
ответницата към дружеството.
Освен
липсата на сумата 31 837, 50 лв., към 31.12.2014 г. е налице – според
ищеца, и липса на още 121 928 лв. от средствата на ВСК, общо липси в размер на 153 765, 50 лева –
установени при извършена вътрешна финансова проверка на ВСК при „В.. „ ЕООД
съгласно издадена от управителя на дружеството Заповед № 3 – 646/11.11.2014
година. Тези липси съставлявали 64,35% от целия финансов актив на ВСК, който в
размер на 238 938 лева - дяловите вноски на всички нейни членове към тази
дата. След приспадане на сумата 31 837, 50 лв. по първия иск, след приспадане и на сумата от 53 519
лв. - доброволно внесени и удържани от ответника Б., разликата в размер на 68 409 лв. е реалната липса
на средства от активите на ВСК и за нея тя е отговорна към всеки член на ВСК –
стара съобразно дела му. Част от членовете на ВСК – стара, притежаващи 62,35%
от дяловия капитал, съответно от липсваща сума, цедирали вземанията си към ответницата на ищеца,
поради което се поддържа той да е носител на съответната на този процент сума
от 42 659, 85 лева от невъзстановената липса 68 409 лева и се
претендира за осъждането на Б. да му я заплати като пряко отговорна за липсата
на тези средства към всеки член на ВСК –
според дела му, тъй като липсата е вследствие неправомерни нейни действия като
материално отговорно лице – счетоводител на Кта. След оставяне без движение с допълнителна
искова молба се сочи паричния размер на вземането на всеки от цедентите.
Ответницата
е депозирала отговор за неоснователност
на исковете. По първия се възразява че сдружението не е извършвало плащане –
възстановяване, на паричната сума на „В.. „ ЕООД – С.З., а дори и да е платило
за сдружението не се установява – не се и твърди, правен интерес по смисъла на
чл. 74 от ЗЗД, чието наличие е задължителна предпоставка за да се настъпи
суброгацията в правата на кредитора по силата на същата разпоредба. По втория
иск се твърди че договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона,
невъзможен предмет и липса на съгласие. В тази насока са възведени доводи че -
съгласно чл. 359 ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД, е недопустимо
прехвърляне на дялови вноски от гражданско дружество / каквато е била ВСК –
стара според твърдения на ищеца / докато то съществува и че е налице пълна
неопределяемост какво точно вземане цесионерите прехвърлят на цедента и срещу
каква цена. По така изложените съображения се поддържа че ищецът не е носител
на предявените и по двата иска материални права. Освен това ответницата оспорва
да е причинила възведените вреди и липси. В тази насока поддържа да няма
валидно възникнали нейни задължения към ВСК – стара, доколкото между тях не е
имало сключен договор - трудов или граждански
и длъжностна характеристика. Не оспорва че е осъществявала счетоводно
обслужване на ВКС – стара, но то се е изразявало само в изготвяне и попълване
на вторични счетоводни документи – главната книга и регистрите, но не и
първичните, въз основа на които се съставят вторичните. Конкретно не е съставяла
разходните и приходни касови ордери / съставяни от касиера /, нито списъците с
удръжки за членски внос на членовете на ВСК / съставяни от ръководителя на
дружеството/ и не е боравила фактически с парични средства. Съгласно действащия
КТД и Приложение № 7 към него – Правила и за устройството и дейността на ВСК
при „В.. „ ЕООД С.З., ръководството на ВСК следва да се осъществява от
председател, секретар, контролните функции са на двете синдикални организации
в предприятието и ревизионна комисия/ чл.
80 от КТД / и ръководството на Кта съвместно със синдикатите изготвят правилата
за дейността на ВСК, отчетността и управлението й. Като така и при липса на
изготвени такива правила тя не е имала вменените й задължения за управление,
отчетност и контрол върху средствата на ВСК. Не е подписвала всички документи
за движението по средствата на ВСК, не е давала разпореждания на касиера на Кта
и на дружеството, а дори да е давала такива те не са еднолични, необходимо е
разпореждане и на ръководителя на дружеството. Както е посочил ревизора и както
е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, заеми на
членове на ВСК / в това число и тя, но не само / са давани без същите да
отговарят на условията за това и без в Кта да са налице средства за отпускането
на тези заеми. Тогава, с оглед създадената порочна практика в дружеството /за
която ответницата отрича да има отговорност, респ. да носи еднолична такава/,
заемите са давани директно от Кта на „В.. „ ЕООД, но поради липсата на
основание за такова кредитиране са били оформяни чрез РКО като дадени от ВСК,
без изобщо средствата за тях да са постъпвали във ВСК. В този смисъл не е
налице липса на средства от ВСК, а посочената от ревизора документална
необоснованост на РКО/ без съставени за това договори и подадени молби/ и
кредитиране на членовете на ВСК със средства на „В.. „ ЕООД. Но РКО са налице,
от тях се установява кое лице какви суми, оформени като заем от ВСК, е получило и връщането им следва да се търси
от получателите, а не от нея като счетоводител на ВСК. Получените от нея по
горепосочената схема заемни средства - без съставени за това договори и
подадени молби, а само с РКО, тя е
върнала, а невърнатите от други членове следва да се търсят от тях, а не от нея
в качеството й на счетоводител на ВСК за липси от Кта.
По
иска по чл. 74 от ЗЗД.
Според
Доклад ***г. на финансовия инспектор от АДФИ – представен по делото, за периода
2010 г. – 2014 г. членският внос и заемните вноски за ВСК при дружеството са се
начислявали като удръжки от работната заплата на работниците и служителите –
членове на Кта, за което е декларирано съгласие от всички тях. При
осчетоводяването на удръжките за ВСК в дружеството е съставяна счетоводна
операция по дебита на счетоводна сметка 4211 „ Работници и служители – трудови
договори „ и по кредита на счетоводна сметка 4993 – 499018 „ Удръжки от заплати
– ВСК „. Ежемесечно са изготвяни персонални поименни списъци за удръжки за ВСК
– заем и членски внос от касиерите на всеки район, списъците са предавани на
С.Б. – счетоводител на ВСК за обработка и разнасяне по личните партиди на
лицата. ВСК - стара не е разполагала със собствена банкова сметка, *** /
удържан членски внос и погасителни заемни вноски/ са изтегляни от С.И.– касиер
на ВСК за целия горепосочен период, от главната
К на „В.. „ ЕООД. Разчетните взаимоотношения между дружеството и ВСК се
отчитали по счетоводна сметка 4993 – 499018 „ Удръжки от заплати – ВСК „. При
изплащане на средствата на ВСК са издавани разходни касови ордери / РКО / и е
съставяна счетоводна операция по дебита на счетоводната сметка 4993 – 499018 „
Удръжки от заплати – ВСК „ и по кредита на счетоводна сметка 5010 – „ К ЦУ „.
Инвентаризация на счетоводна сметка 4993 – 499018 „ Удръжки от заплати – ВСК „
не е извършвана в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013г.;
При документалната проверка за съответствие на
удръжките за ВСК на работниците и служителите, членували в същата по фишове за
работна заплата е установено съответствие – удръжките отговарят на
рекапитулацията на ведомостта за работна заплата;
При извършена проверка за съответствие
между оформените РКО в дружеството с основание за изплащане на средствата на
ВСК и разходнооправдателните документи е установено несъответствие – разлики,
съставляващи преведени от дружеството в повече средства на ВСК от средствата, с
които тя е разполагала. Така в началото на периода – 01.01.2010 г. салдото по
счетоводна сметка 4993 – 499018 „ Удръжки от заплати ВСК „ е кредит 20 100
лв., начислените удръжки от РЗ по ведомост на работниците и служителите –
членове на ВСК – 1 125 335лв., а изплатените от дружеството средства
на ВСК - 1 231 010, 50 лв., поради което в края на периода –
31.12.2014 г. салдото е дебитно в размер на 67 575, 50 лв. - изплатени от
дружеството на ВСК средства повече от тези, с които Кта е разпогала за целия
период 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г.. След приспадане на възстановените от ВСК
на дружеството 35 738 лв. / 35 000 лв. с ПКО № 0439854/29.12.2014 г.
и 738 лв. с ПКО № 0438997/7.3.2014 г./ дебитното салдо е в размер 31 837, 50 лева. Плащането на
средствата в размер на 1 231 010, 50 лв. е с 185 броя РКО / първият №
22/8.1.2010 г., последният № 12046/8.12.2014 г. /, от които 112 броя РКО на
стойност 634 648 лв. - подписани от Т.Г.в качеството й на ръководител
направление „ счетоводство „ и ръководител направление „ финансова икономическа
дейност „ , 71 броя РКО на стойност 566 882, 50 лв. – от С.Б. в качеството
й на главен счетоводител на „В.. „ ЕООД
/ която в този период и счетоводител на ВСК /, 1 РКО за 9 480 лв. – от
****** – специалист счетоводител и 1 РКО за 2 000 лв. – от главен касиер
на „В.. „ ЕООД Т. ****, без подпис на главен счетоводител. Посочени са лицата,
подписвали РКО за ръководител и за касиер, както и лицата, подписвали РКО за
получател на сумата – основно касиера на ВСК С.Г.И. / 169 ордера за
1 158 571, 50 лв. и С.Б. – счетоводител на ВСК / 5 ордера за
41 559 лв./;
Констатирани са документални нарушения
във връзка с издадените РКО, част от които посочени. Например една част от ордерите са без приложени
разходно оправдателни документи - 11 броя на обща стойност 12 880 лв.,
всички подписани от С.Б. в качеството й на главен счетоводител на дружеството - същевременно и
счетоводител на ВСК. Втора част РКО - 6 броя на обща стойност 70 900 лв.,
подписани от също Б. в горните й две качества, с което е допуснато нарушение на
закона като на горното лице е позволено за един и същи период да осъществява и отчетническа и контролна
дейност. С трета част от ордерите - 5
броя РКО за м. юли 2013 г. на обща
стойност 52 800 лв. / три от които на стойност 33 000 лв., подписани
от Б. като главен счетоводител на дружеството и счетоводител на Кта / от
дружеството в полза на ВСК са изтеглени повече от средствата, с които Кта е
разполагала, поради което салдото по разчетната сметка през м. юли 2013 г. е
достигнало дебит 77 842 лева. В 27 броя РКО не е посочено за кой период са
изтеглени сумите, а 3 броя РКО на обща стойност 20 500 лв. са записани за
два периода – месеца, без да е каква е сумата за всеки. Посочени са и други
документални нарушения. В обобщение вследствие всички тях са формирани разлики
- съставляващи преведени от дружеството в повече средства на ВСК от средствата,
с които тя е разполагала за месец декември 2010 г., месеците март, април и юни
2011 г., месеците януари, март и април 2012 г., месеците март и юни 2013 г. и
м. януари 2014 г., и крайното дебитно салдо към 31.12.2014 г. в размер на
67 575, 50 лв., а след приспадане на възстановените средства -
31 837, 50 лева;
Изготвена
е таблица – равносметка за това какви следва да бъдат салдата по разчетната
сметка на взаимоотношенията между ВСК и „В.. „ ЕООД, според която към
31.12.2012 г. не е имало разлики, към 31.12.2013 г. е налице салдо от минус
44 778 лв., а към 31.12.2014 г. – салдо от минус 31 837, 50 лв.,
съответно разлики от 45 000 лева към 31.12.2013 г., а към 31.12.2014 г. –
разлика от 85 093 лв.;
Посочено е че за прикриване на
горепосочените отрицателни разлики са извършени неправилни счетоводни
записвания за намаляване на дебита и създаване на несъществуващо кредитно
салдо, както следва: На 03.07.2013 г. е
взета счетоводна операция без документална обоснованост, Кеща предходна дата
31.05.2013 г., с която преднамерено е увеличен кредита по счетоводна сметка 4993
– 499018 „ Удръжки от заплати – ВСК „ с цел непосочване на надвзети от ВСК суми
от дружеството в размер на 50 000 лева; На 15.02.2014 г. е взета
счетоводна операция без документална обоснованост, Кеща предходна дата
31.12.2013 г., чиято цел е да не се покаже дебитно салдо по същата счетоводна
сметка поради надвзетите от ВСК суми в размер на 45 000 лева. С тези
счетоводни записвания неправилно е посочено салдо по разчетната сметка от 222
лева – каквото е трябвало да бъде, и е прикрито действителното дебитно салдо в
размер на 44 778 лева. На 21.07.2014 г. е взета счетоводна операция, Кеща
предходна дата 01.05.2014 г., с която отново без документална обоснованост се
намаляват дебитните обороти по счетоводна сметка 4993 – 499018 „ Удръжки от
заплати – ВСК „ чрез отнасяне на 80 000 лв. в ненаблюдавана сметка 4992
п.499260 „ 13 Общопр. Райони – Аванс „.. Всички тези счетоводни операции са
извършени от потребител с потребителско име „ sgb „, което е дадено на счетоводителя
С.Б.;
Относно разликата от 85 093
лева към 31.12.2014 г. ревизорът е констатирал че е осчетоводен с дата 31.12.2014 г. „Вз. начет на С.Г.Б. за
сумата 85 093 лв. - на основание
Доклад за извършена по издадена
от ръководителя на дружеството заповед вътрешна финансова проверка на ВСК, осчетоводяването е по дебит счетоводна
сметка 442 – 442001 „ Вземания по липси
и начети“ срещу кредита на счетоводна
сметка 4993 - 499018 „ Удръжки от заплати - ВСК „ за 85 093 лева.
Осчетоводяването е неправилно, тъй като начетът не е вследствие извършена инвентаризация
/ финансова проверка / на счетоводна сметка на „В.. „ ЕООД 4993 - 499018 „
Удръжки от заплати – ВСК“, а е за констатирани липси при ВСК. Поради което на 16.09.2015 г. във „В.. „ ЕООД
е взета червена сторнировъчна счетоводна
операция в размер на 85 093 лв. за неправилно осчетоводения начет.
В доклада е посочено още че
изисканите от отговорните длъжностни лица обяснения за фактите и
обстоятелствата относно неправилно изплатените в повече средства от „В.. „ ЕООД
към ВСК / сред които длъжностни лица С.Б., но не само, а също и Т.Г., ******и
С.Г.И./ те не приемат своята отговорност относно положените от тях подписи и
оформени по казания по горе начин 185 броя РКО, а несъздадения ред на
взаимоотношенията между „В.. „ ЕООД и ВСК, липсата на разписани правила и
неправилно оформените разплащания с РКО не позволяват да се извърши съпоставка
по месеци и години на начислените и изплатените суми от дружеството на ВСК и да
бъде разграничена и определена конкретната отговорност на всяко едно от
подписалите РКО длъжностни лица.
Изцяло в съответствие с Доклада
на финансовия инспектор от АДФИ е и заключението на назначената по делото ССчЕ
по въпросите: Какви следва да са салдата по разчетната сметка на
взаимоотношенията между „В.. „ ЕООД и ВСКта
при дружеството за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. и какви са салдата по
тази разчетна сметка според извършените счетоводни записвания; Има ли
счетоводни записвания без документална обоснованост, на каква стойност, от кое
длъжностно лице са извършени и на кои дати и водят ли те до прикриване на
платени от дружеството на ВСКта парични средства в повече от средствата, с
които Кта е разполагала; Налице ли са изплатени в повече парични средства от
Кта на „В.. „ ЕООД в полза на ВСК, в какъв размер, възстановени ли са – изцяло
или отчасти.
В потвърждение на така
установената порочна практика – кредитиране на ВСК при „В.. „ ЕООД от
дружеството „В.. „ ЕООД са и показанията на разпитаните свидетели – служители
във „В.. „ ЕООД. Свидетелката ******- специалист счетоводител в дружеството, твърди да са й известни случаи заеми на
членове на ВСК да са давани с пари на
дружеството, в това число и на свидетелката. Когато пари за заеми нямало във
ВСК, се вземали от Кта на „В.. „ ЕООД с разрешение на главния счетоводител на
дружеството, но се оформяли като заем от ВСК. При вземането на парите се
оформял РКО в полза на ВСК, „ после се оправяли „ пак чрез РКО. Свидетелят
С.И.твърди да не знае да е имало случаи на членове на ВСК да са отпускани заеми
с пари на дружеството поради липса на пари във ВСК, но знае за допускани
изключения, при които на определени лица са плащани директно суми от главната К
на „В.. „ЕООД по нареждане на главния счетоводител на дружеството Т.Г.. Според
свидетеля ******са отпускани заеми от ВСК без да са налице средства, парите за
тези заеми са теглени директно от главната К на „В.. „ ЕООД срещу РКО. След
това – когато във ВСК е имало постъпления и набрани от тях средства, сумите се
прихващали. Тоест ВСК е получавала
авансово суми от „В.. „ЕООД, оторизирани да разрешават тези аванси са главния
счетоводител на дружеството и неговия ръководител, които съответно са полагали
и подписи. Никой друг не може да нареди плащане на средства на „В.. „ ЕООД на
трети лица. Свидетелят ******– сестра на ответницата, депозира показания да не
е служител във „В.. „ ЕООД, но от сестра си знае начина по който се раздавали
заеми на членове на ВСК в дружеството. В тази връзка Б. казвала че „ задачата й
е да раздава вече раздадени заеми“. Според свидетеля ******– главен касиер във „В..
„ ЕООД „, при финансова нужда „ на
лицето – било то член на ВСК или не, главния счетоводител преценява дали да се
даде заем и как да се даде от Кта на дружеството. Разпореждането за това се
дава от управителя и главния счетоводител на дружеството, съответно и със
съгласие на счетоводителя на ВСК, като се издава РКО. РКО се издава на ВСК, а
ако получателят на сумата не е член на ВСК на негово име и съответно той
персонално се счита отговорен да я възстанови. Извън служебните правомощия на
свидетелката е да следи има ли пари за това. При наличие на подписан от
управителя и главния счетоводител РКО касиерът е длъжен да даде парите на
лицето, посочено в ордера като получател.
Така установеното обосновава
извод за изплатени в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. от „В.. „ ЕООД на
ВСК – стара парични средства, каквито във ВСК не са постъпвали и съответно с
тях не е разполагала, те са били средства на дружеството, така надвзетата от ВСК сума към 31.12.2014 г.
е била в размер на 67 575, 50 лв., а след прихващане на възстановените
през м. март и декември 2014 г. средства / от ответницата, но не само / - в
размер на исковата сума от 31 837, 50 лева.
Установен е факта че дебитните
салда по разчетната сметка са прикривани чрез посочените в доклада и
заключението на ССчЕ счетоводни операции без документална обоснованост,
извършени през 2013 г. и 2014 г. Приема се че те са извършени от ответницата –
с нейното потребителско име „ S§B „. Показанията на
свидетелите ******относно това че
потребителското й име е било известно и на други нейни колеги – счетоводители и касиер, не опровергават
авторството й досежно конкретните счетоводни операции Нито един от свидетелите
не установява точно тези операции да са извършени от други осъществяващи
счетоводна дейност в дружеството служители с потребителското име на
ответницата. Показанията в тази насока са общи – че понякога и конкретно в
случаи на заместване Б. е предоставяла
паролата и потребителското си име на свои колеги за извършване на неотложни
операции. Свидетелят **** признава да е извършвала такива от името на
ответницата, но категорично отрича сред тях да са процесните три, прикриващи
дебитните салда.
Установен е факта на плащане /
възстановяване /на надвзетите средства от ищеца на „В.. „ ЕООД. Съгласно
заключението на ССчЕ преведената от ищеца на „ *** „ ООД сума 31 837, 50
лв. по представеното към исковата молба платежно нареждане от 09.12.2015 г. с
посочено в него основание „ възстановяване сума на „В.. „ ЕООД е постъпила по
сметка на „В.. „ ЕООД и с нея е закрито вземането на ВСК - стара по разчетната
сметка на дружеството с Кта, посочена по горе.
С оглед така установеното за да
се уважи иска по чл. 74 от ЗЗД следва да се установи правния интерес на ищцовото
сдружение от плащането, както и отговорността на ответницата за тази вреда –
към „В.. „ ЕООД, съответно и към ВСК – стара.
Според
констатациите в доклада – в който смисъл и извода на финансовия инспектор в
него, изплатените в повече средства от „В.. „ ЕООД на ВСК са вследствие
издадени от посочените длъжностни лица при дружеството 185 броя РКО, сред които
длъжностни лица и ответницата - в качеството й на счетоводител на дружеството,
но не само. А несъздадения ред за взаимоотношенията между „В.. „ ЕООД и ВСК,
липсата на разписани правила и неправилно оформените разплащания с РКО не
позволяват да се извърши съпоставка по месеци и години на начислените и
изплатените суми от дружеството на ВСК и да бъде разграничена и определена
конкретната отговорност на всяко едно от подписалите РКО длъжностни лица. Тоест не се установява от
доклада за извършената финансова ревизия – на който по исковата молба се основава вземането по претенцията по чл. 74 от ЗЗД, еднолична отговорност на ответницата за
вредата от 31 837, 50 лв. / напротив опровергава се така твърдяната
еднолична отговорност/, респ. не се установява конкретен размер на нейната
отговорност в рамките на тази вреда. Те не се установяват – ако е възможно да
бъдат установени, и от приетата по делото ССчЕ. Липсата им е самостоятелно
основание за отхвърляне на иска срещу Б. като единствена причинила вредата и
като така отговорна за нея. Счетоводното прикриване на дебитното салдо / за
което – видно от доклада, също са знаели
и другите длъжностни лица / не е равнозначно на причиняването на вредата.
Поради което и с оглед изложеното по горе досежно механизма на причиняването й
и участвалите в него материално отговорни лица – с неустановим конкретен размер
отговорност , взетите без документална
обоснованост счетоводни операции с цел прикриване на надвзетите средства сами
по себе си не обосноват извод в противна насока.
Освен това не се установява и
правен интерес по смисъла на чл. 74 от ЗЗД за осъщественото от ищеца плащане на
процесната сума на „В.. „ ЕООД и липсата на правен интерес е също самостоятелно
основание за отхвърляне на иска на
така предявеното основание. Съгласно трайно установената съдебна практика
правен интерес от изпълнение на чуждо задължение означава облигационното правоотношение
между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на платилото
лице, респ. да е налице заплаха за претърпяване на вреди от последното и/или
настъпване на други неблагоприятни правни последици в имуществената му сфера.
Зависимостта на изпълняващия чуждия дълг следва да е конкретна и във връзка с
отношенията му с кредитора.
Отговорността на Б. и останалите
материално отговорни лица към „ В.“ ЕООД за така причинената вреда е по КТ и по
делото няма данни – не се и твърди, да са предприети от дружеството действия за
ангажирането й, съответно да е ангажирана. Отговорността им към ВСК и конкретно
към всеки неин член – доколкото към 31.12.2014 г. тя не е била персонифициран
правен субект, е гражданска. Дори и да се приеме че ответницата е еднолично
отговорна към „В.. „ ЕООД за вредата, за ищеца не е налице правен интерес да
изпълни това й задължение към
дружеството – в който смисъл твърдения от него изложени в казаната по
горе депозирана от него частна жалба / предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. №
83/2017 г. на АС-П/. Ищецът е новосъздадено – без правоприемство, юридическо
лице, между него, евентуалния първоначален длъжник Б. и кредитора „В.. „ ООД не
се установява да съществуват / не се и твърдят / каквито и да било правоотношения и няма данни
/ не се и твърди / имуществения патримониум на ищеца да е застрашен от
евентуално съществуващо задължение на Б. към дружеството. Факта на плащането не
е правен интерес за плащането – както неправилно се поддържа от него в казаната
по горе частна жалба. Дори и да се
приеме че ответницата в качеството й на единствен счетоводител на ВСК - стара е
еднолично пряко отговорна към членовете й, правен интерес да изпълни процесното
задължение към „В.. „ ЕООД като
съществуващо в крайна сметка за членовете на ВСК – стара също не се установява.
Както се каза ищецът е новосъздаден – учреден без правоприемство, самостоятелен
правен субект. Действително част от
членовете на ВСК - стара / без междувременно напусналите предприятието и
ВСК / са членове – учредители на сдружението. Но сам по себе си този факт не
обосновава извод за наличие на правен интерес за него да погаси чрез плащане
процесните задължения на свои членове, възникнали преди сдружаването им. За да
се обоснове правен интерес от изпълнението следва да се посочи и установи
конкретна зависимост, конкретни имуществени права на юридическото лице – ищец
във връзка с отношенията му с кредитора „В.. „ ЕООД. Писмото от „В.. „ ЕООД до ищеца да плати
/стр. 48 – 49 от първоинстанционното дело / не представлява и не създава такава
конкретна зависимост при липса на съществуващо за нея материално
правоотношение. Неоснователно е поддържаното в писмената защита че съгласно чл.
74 от ЗЗД всеки, който е изпълнил чуждо задължение се суброгира в правата на
кредитора. Факта на изпълнението не е достатъчен за да настъпи суброгацията, трябва да е налице и
правен интерес за изпълнението.
Предвид
горното искът по чл. 74 от ЗЗД е неоснователен и макар и с мотиви, различни от
гореизложените правилно като краен резултат
е отхвърлен. Затова обжалваното решение в тази му част се потвърждава.
По
иска за заплащане на липсващи
парични средства от ВСК – стара на основание договора за цесия от **********г.
Твърденията на ищеца са че
липсата на средства от ВСК – стара е в
размер на 153 762 лв., от които средства на „В.. „ ЕООД в размер на
31 837, 50 лв. / сумата по първия иск / и възстановени липси от
ответницата в размер на 53 519 лв. - доброволно внесени и удържани от нея,
след което разликата възлиза в размер на
68 409 лв. от активите на ВСК. Като поддържа че 62,35% от вземания към
ответницата за липси са му цедирани ищецът претендира за осъждането й да
заплати съответните на този процент 42 659, 85 лв. като пряко отговорна
към всеки член на ВСК – според дела му, тъй като липсата е вследствие неправомерни нейни
действия/бездействия като материално отговорно лице – счетоводител на Кта.
Според ССчЕ е налице липса на
парични средства във ВСК- стара за исковия период и към крайната му дата
31.12.2014 г. липсата е в размер на 153 762 лв. – в това число и сумата от
по първия иск, съответно без нея липсата е в размер на сумата 121 924, 50 лв. – според допълнителното
заключение на вещото лице и обясненията
му в с.з. на 29.08.2017 г. размера на липсващите към 31.12.2014 г.
средства е определен като от удържаните лични вноски са извадени раздадените
заеми и вземанията на „В.. „ ЕООД и така получената сума е съпоставена с
наличните във ВСК парични средства. Според обясненията в разходната част на
водената за ВСК книга е отбелязана сума от 107 680 лв., за част от която
няма никакви първични счетоводни документи на кои лица и на какво основание е
раздадена, а за друга част са съставени мемориални ордери, но без подписи. Пак
според заключението общият размер на дяловите вноски на всички членове на ВСК
към 31.12.2014 г. е 238 937 лева и липсващите 153 762 лв. съставляват
64, 35% от този размер. Действителната липса е 121 924, 50 лв. -
доколкото сумата 31 837,50 лв. са
средства на „В.. „ ЕООД, а не на ВСК и реално не са постъпвали в Кта.
Представен е договора за цесия
от **********г., както и уведомлението за него до ответника - връчено й лично на 08.08.2016 г.
Договорът не е нищожен на
основание невъзможен предмет – прехвърляне на дялови вноски от гражданско
дружество по ЗЗД, докато то съществува. ВСК- стара няма характеристиките на
дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД – както неправилно се поддържа в исковата
молба, а дори и да имаше то в случая не се Ке за прехвърляне на дял от него –
противно на заявеното с отговора по чл. 131 от ГПК възражение.
Договорът за цесия за всеки от
цедентите е сключен чрез пълномощник – адвокат Н.М.. Прехвърлените вземания не
са посочени като размер за всеки от цедентите, нито като обща стойност, на
която възлизат за всички тях. Но е посочен общия размер на дяловите им вноски –
148 992 лв. и че този размер е 62,25% от натрупаните към този момент
вноски на всички членове във ВСК – стара / 238 938 лева/. Действително
посочено е още че размерът на прехвърлените вземания е тази част от дяловите им
вноски, с която са увредени от липсите, посочено в проценти – 64,35 % , но е пояснено че този процент е всъщност
съотношението между липсващите от ВСК – стара средства / 153 765, 50 лв. /
и всички средства в нея – 238 938 лева. В този смисъл и пълномощните,
дадени от всеки от цедентите на адвокат ****, като във всяко е посочен размера
на дяловата вноска на упълномощителя,
както и че адвокатът е овластен да цедира тези им вземания на ищцовото
сдружение при условия по своя преценка.
С оглед което съдът намира да е
неоснователно възражението на ответницата за нищожност на договора поради
неопределеност и неопределяемост на прехвърленото на ищеца вземане.
Действително то не е определено в парична стойност, но е определяемо и общия му
размер възлиза на 95 719,02
лв. – твърдяните 62,25 % от липса в размер на 153 765, 50 лева. Съобразно
посочената в пълномощните / към които договорът препраща / притежавана от всеки
цедент дялова вноска към 31.12.2014 г. в
общия дялов капитал е определяем и размера прехвърленото с облигацията
конкретно негово вземане за липсващи средства.
Относно цената в договора за
цесия е изрично посочено че вземанията се прехвърлят възмездно, като насрещното
задължение на цесионера СНЦ „ ВСК**в ЕООД „В.. „ – С.З. е както следва: Да изплати
на всеки един от цедентите при прекратяване на членственото му правоотношение /
вследствие пенсиониране, напускане или други основания / пълния размер на
натрупаните вноски, включително и частта, която събере чрез реализация на
цедираните права.
При така формулираната насрещна
престация настоящият съд намира за основателно възражението на ответницата за
липса на цена. Прехвърлянето на процесните вземания е правно ирелевантно за
задължението на сдружението ВСК да изплати направените от членовете му и в
частност от цедентите вноски при прекратяване на членственото им правоотношение
със сдружението, поради което така уговорената насрещна престация не е и не
може да се приеме да съставлява дължима от цесионера цена за прехвърлените му
вземания към ВСК – стара. Втората част на насрещната престация – „ в това число
и частта, която събере чрез реализация на цедираните права „ всъщност означава
че вземането се прехвърля срещу насрещно задължение за приобретателя в
определен по късен момент да го върне обратно на прехвърлителя - в случай че го е събрал от длъжника. Такава
насрещна престация също не съставлява цена на цесията. Цената е съществен
елемент на двустранните възмездни договори и липсата на този съществен елемент
обуславя извод за нищожност. Вярно е че законът допуска вземанията да се
прехвърлят и безвъзмездно, цесионерът да
не дължи цена за тях. В случая обаче цесията изрично е договорено да е възмездна – срещу казаното по горе насрещно
задължение, което с оглед изложеното съдът намира да не съставлява цена.
Освен това в доказателствена
тежест на цесионера – ищец е да установи че цедентите притежават прехвърлените
вземания и техния размер. Тези обстоятелства и конкретно размера на придобитите
с облигацията вземания той не установява. Единствения представен по делото
поименен списък на членовете на ВСК-стара към 31.12.2014 г. е този, приложен
към доклада на финансовия инспектор при АДФИ, но в него дяловите вноски не са
посочени – нито сумарно за всички цеденти, нито поотделно за всеки от тях. Не се
е и дължало такова посочване, тъй като предметът на ревизията не е бил
установяване на липси във ВСК – стара – както неправилно поддържа ищеца.
Заключението на ССчЕ сочи общия дялов капитал на ВСК – стара към 31.12.2014 г.,
но не и участието / дяловата вноска / на всеки от нейните членове и в частност
на цедентите. Приложенията към заключенията установяват размер на дяловия
капитал на ВСК - стара към 31.12.2014 г., както и неговия размер по звена
/ЦУ,***, звено ****, звено ****, звено **** и звено **** /. По този начин е и
посочването в приложението № 6 към допълнителното заключение относно
удържаните вноски за ВСК / стара / - по
звена, но не и по членове на Кта.
Предвид изложеното обжалваното решение се потвърждава
и в тази му част. Макар и с мотиви, различни от изложените правилно като краен
резултат искът е отхвърлен.
Въззивникът – ищец дължи на въззиваемата
страна направените от нея разноски за първото и настоящото второ въззивно
разглеждане на спора, както и за Кционното производство, които са в общ размер
на 12 800 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение № 430/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2016 г. на Окръжен Съд
– С.З..
Осъжда СНЦ„ ВСК**в ЕООД „ В …„ – гр. С.З., ЕИК ***
да заплати на С.Г.Б., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на
12 800 /дванадесет хиляди и осемстотин / лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: