Присъда по дело №4282/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.06.2021г. ПО НОХД № 4282/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
И.С.А. за това, че на 19.06.2021г. в гр. Пловдив е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. номер
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно -
2.77 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол № 394/22.06.2021г.
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели, прочитане и
приемане на писмени доказателства, изслушване заключение на СХЕ.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че целите на наказанието могат
да бъдат постигнати и при приложение на чл. 66 НК.
Защитника на подсъдимия моли за налагане на справедливо наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия И.С.А. е роден на *******, живее в *******, *******, б.г.,
с основно образование, работи като *******, неженен, неосъждан, ЕГН
*******.
Подс. И.А. е правоспособен водач и притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Свидетелите Д.П., И.Т. и С.П. – ******* в Пето РУ при ОДМВР
гр.Пловдив били на работа за времето от 00.00ч. до 08.00ч. на 19.06.2021г. на
територията на Пето РУ при ОДМВР гр.Пловдив, във връзка с участие в
специализирана полицейска операция по линия на безопасност на
движението.
На 19.06.2021г. около 02.00ч. извършвали проверка на преминаващи
превозни средства в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, на ул. „Ягодовско шосе“ в
района на „Скобелева майка“ срещу бл.277.
В 02.25ч. св.И.Т. спрял за проверка лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с рег. № *******, който се движел посока „Скобелева майка“. Св.Т.
извършил проверка на водача – подсъдимия И.А.. Докато извършвал проверка
на документите на водача, на свидетеля му направило впечатление, че от
подс.А. се носи силен мирис на алкохол. Св.Т. пристъпил към изпробване на
подс. А. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабричен № ARDM 0249. Приборът отчел концентрация на алкохол в
количество 2,73 на хиляда в издишания въздух. На подсъдимия бил издаден
талон за изследване с № 0066090, на който подс.А. посочил, че приема
показанията на техническото средство и желае да даде кръвна проба, след
което същият бил отведен от полицейските служители в УМБАЛ „Св.Георги“
гр.Пловдив, където му била взета кръвна проба за медицинско изследване.
Подс.А. бил отведен в районното управление, където му бил съставен и
връчен АУАН бл.№ 798623/19.06.2021г., който подписал без възражения.
1

Видно от заключението на приложения по делото протокол №
394/22.06.2021г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби кръв от подс.А. се
доказва етилов алкохол в количество 2.77 на хиляда. Изследването е
извършено по газхроматографски метод.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебно
следствие доказателства:
-обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебна фаза, прочетени по
реда на чл. 279, ал.2 НПК;
-показания на свидетелите И.Т., С.П.;
-заключение на изготвена СХЕ;
-писмените доказателства по делото сред които: справка за съдимост,
характеристична справка, АУАН бл. № 798623, талон за изследване №
00660090, протокол за медицинско изследване, справка за регистрация на
МПС, заповед за задържане, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, заверено
копие от СУМПС, справка за нарушител/водач.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в прочетените
на основание чл. 279, ал.2 НПК обяснения на подсъдимия е изразено само
признание на вината и желанието му да сключи споразумение. Липсва обаче,
каквито и да било конкретни фактически твърдения, поради което и същите
не спомагат по какъвто и да било начин за правилното установяване на
фактическата обстановка по делото.
Всички съставомерни фактически обстоятелства на престъпния състав
обаче, както вече се посочи по-горе, се установяват безпротиворечиво от
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което
съдържателния дефицит в обясненията на подсъдимия, не се отразява на
попълването на делото с доказателствено релевантна информация.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимия на 19.06.2021г. в гр. Пловдив е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. номер
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно -
2.77 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол № 394/22.06.2021г.
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по 343б, ал.1 НК.
2

Съгласно трайната съдебна практика това престъпление е формално /на
просто извършване/, като за съставомерността му е достатъчно наличието на
следните елементи от фактическия състав:
управление на МПС;
концентрация на алкохол в кръвта на дееца по-висока от 1,2 промила
към момента на управлението;
концентрацията да е установена по надлежния ред.
Без значение за съставомерността по възведения престъпен състав (с
оглед формалния характер на престъплението) е причиняването или не на по-
далечен обществено опасен резултат, какъвто би бил създаването на опасност
за движението, изпадането на водача във реално състояние, в което да не
може да управлява МПС или на ПТП.
Това е така, доколкото законодателят (с оглед достиженията на
съдебната медицина) е приел, че управлението с концентрация на алкохол в
кръвта по висока от 1,2 промила само по себе си застрашава обществените
отношения свързани със законосъобразното и безопасно осъществяване на
транспортната дейност в страната в достатъчна степен, за да бъде
инкриминирано.
Така Решение № 483 от 17.12.2015 г. по н. д. № 1488 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 6 от 06.02.2018 г.
по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.

Съгласно задължителните указания на т.2 от Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС под управление на МПС се
разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици.
В конкретния случай при доказателствения анализ се установи, че
деецът е установен от полицейските служители по време, когато е шофирал
процесния лек автомобил, който е бил в движение, поради което първият
признак от фактическия състав е налице.
Налице е и вторият кумулативно предвиден признак, с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта -2.77 на хиляда, като е
спазено и изискването концентрацията да е установена именно към
момента на управлението.
Така Решение № 566 от 04.02.2009 г. по н. д. № 605/2008 г., III н. о. на
ВКС.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика, когато концентрацията се установява въз основа на химическо и
лабораторно изследване на дадена кръв, ако деецът се е явил в лечебното
заведение в указания в талона за изследване времеви отрязък необоримо
се презюмира, че резултатите от химическото изследване отразяват
3

концентрацията на алкохол в кръвта именно към момента на
управлението, като не е необходимо назначаване на СМЕ, която да
екстраполира показанията на химическата експертиза към даден минал
момент, тоест момента на управлението.
Така Решение № 448 от 22.10.2013 г. по нак. д. № 1385/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 94 от 06.06.2018 г. по н. д. № 265 /
2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 241 от 17.05.2010 г. по н.д.
№ 124/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 263 от 14.06.2012 г.
по нак. д. № 786/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№13/24.04.2019 по дело №1218/2018. На 15.06.2017 г., Решение № 229 от
13.06.2011 г. по нак. д. № 1246/2011 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно трайната съдебна практика под „надлежен ред“ се разбира
редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан в
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като меродавна е редакцията на наредбата именно към момента на
констатираното управление.
Така Решение № 355/ 2 октомври 2015 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 915/2015 г на ВКС, Решение № 143/ 18 май 2015 година,
трето наказателно отделение,наказателно дело № 350/2015 г. на ВКС,
Решение №244/05.12.2019 по дело №949/2019, Решение № 16 от 05.03.2019 г.
по н. д. № 28 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 146 от
11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение.
В чл. 3 и 3а от Наредбата са очертани три алтернативни, но
равнопоставени помежду си метода за установяване на концентрацията:
-чрез техническо средство Дрегер;
-чрез доказателствен анализатор;
-чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна
проба от водача.
Така изрично Решение № 603 от 27.12.2012 г. по нак. д. № 1931/2012 г.
на Върховен касационен съд.

В случая концентрацията първоначално е установена по първия от
алтернативно предвидените методи, а именно чрез техническо средство-
дрегер. Съгласно чл. 3а от Наредбата лицето може да даде кръв и на същата
се провежда химическо лабораторно изследване.
От систематичното тълкуване на чл. 3а и чл. 6, ал.9 от Наредбата
следва, че ако концентрацията на алкохол е установена едновременно с
техническо средство дрегер и с медицинско и химическо изследване на
кръвта –меродавна е стойността от химическото изследване.
Така Решение № 448 от 22.10.2013 г. по нак. д. № 1385/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 94 от 06.06.2018 г. по н. д. № 265 /
4

2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 241 от 17.05.2010 г. по н.д.
№ 124/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 263 от 14.06.2012 г.
по нак. д. № 786/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 229 от
13.06.2011 г. по нак. д. № 1246/2011 г. на Върховен касационен съд.
Точно така е процедирано и в процесния случай, като за съставомерна е
приета стойността от 2,77 промила, установена от химическото изследване
(експертиза), като по този начин надлежния ред е изцяло спазен.

Нещо повече от доказателствата по делото се установява, че
полицейските органи стриктно са спазили задълженията си по Наредбата
в случаи, когато с техническо средство дрегер се установи концентрация над
1,2 промила:
по чл. 3, ал.2 от Наредбата, като надлежно е попълнен талон за
изследване по образец с отбелязване, че деецът може да се яви и да даде
кръвна проба за оборване показанията на дрегера, като в талона са
надлежно индивидуализирани времето за явяване и мястото за даване
на кръв;
по чл. 7, ал.1 от Наредбата, като полицейските органи лично
съпроводили подсъдимия до указаното в талона медицинско
заведение за вземане на кръвна проба. Така Решение № 86/ 13 август
2018 г., трето наказателно отделение, касационно наказателно дело №
299 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение №244/05.12.2019 по дело
№949/2019 на ВКС;
по чл. 11 от Наредбата, поставящ изискване към вида лечебно заведение,
в което да се вземе кръвната проба, като УМБАЛ св. Георги Пловдив
точно отговаря на законовите изисквания;
по чл. 12 от Наредбата, като подсъдимият бил представен пред лекар,
който да извърши медицинското и лабораторно изследване на кръвта;

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед:
-установената концентрация- 2,77 промила, която два пъти и половина
надхвърля съставомерната;
-мястото на извършване на престъплението- на път, отворен за
обществено ползване в гр. Пловдив
според настоящия състав не може да се приеме, че на деянието липсва
обществена опасност или че тя е явно незначителна, поради което чл. 9, ал.2
НК се явява изцяло неприложим.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 343б, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Кумулативно в чл. 343г. е предвидено и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
7. Дадена е възможност и за лишаване от право по чл. 37, т.6 НК.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
5

съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, а
именно една година и два месеца лишаване от свобода и 200 лева глоба.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете високата стойност на
установената концентрация на алкохол в кръвта- 2, 77 промила, която
почти два пъти и половина надхвърля съставомерната;
В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която като
отегчаващи следва да се ценят всички обстоятелства надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019 на ВКС, Решение №
65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о., Решение
№248/22.01.2020 по дело №863/2019 на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по
дело №1180/2019 на ВКС, Решение № 323 от 17.07.2009 г. по н. д. № 323 /
2009 г. на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019 на ВКС,
Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС, Решение №
27/07.02.2017 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1295 по
описа за 2016 г. на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и данните от справката за
нарушител водач, от която е видно, че на дееца и друг път са налагани
административни наказания все за управление на МПС след употреба на
алкохол, което го очертава като системен нарушител във връзка със
спазване на правилата за безопасно управление на МПС.
Така Решение №246/13.01.2020 по дело №782/2019 на ВКС, Решение
№160/14.04.2020 по дело №667/2019 на ВКС, Решение №28/16.04.2020 по
дело №36/2020 на ВКС.

Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, направеното още в хода на досъдебното
производство признание на вината и желание за своевременно приключване
на наказателния процес, влошеното семейно положение- полагани грижи за
болно дете и три други деца.
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
6

№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.

Предвид липсата на предходна съдимост у подсъдимия и
обстоятелството, че до този момент върху него не е въздействано със
средствата на наказателната репресия, съдът не намира за необходимо
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно,
като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно
отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.

Съгласно, че 343г. НК съдът е длъжен да наложи наказание лишаване от
право да се управлява МПС, което съгласно трайната съдебна практика не
може да бъде с по-кратък срок от този на наказанието лишаване от
свобода.
Така Решение № 114 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 42/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 91/12 април 2017 г., първо наказателно
отделение, н. дело № 270/2017 година на ВКС, Решение № 648 от 11.01.2013
г. по нак. д. № 1976/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 10/5
февруари 2019 година, първо наказателно отделение, н. д. № 1118 / 2018 на
ВКС, Решение №165/01.10.2019 по дело №571/2019, Решение
№175/03.10.2019 по дело №742/2019 на ВКС, всички поозваващи се на
задължителните указания на ППВС №1 от 17.01.1983г.
Изрично следва да се съобразят и Решение № 271/ 31 януари 2019
година, първо наказателно отделение, н. д. № 1096 / 2018 година на ВКС и
Решение №39/12.03.2019 по дело №1143/2018 на ВКС, в които е посочено, че
при условно осъждане размера на лишаване от правоуправление не може
да бъде по-малък от размер на наложеното наказание лишаване от
свобода, като изцяло неотносим при тази преценка е размера на изпитателния
срок.
7

Предвид данните, че подсъдимият работи като професионален
******* и по този начин изкарва своята и на семейството си прехрана, не
може да бъде уважено искането на прокуратура за определяне на по-висок
размер на наказанието лишаване от правоуправление и то следва да се
фиксира в размер равен на лишаването от свобода- една година и два
месеца. По изложените съображение съдът не счита за необходимо да се
възползва от факултативната възможност да налага и наказание лишаване от
право да се заема определена длъжност.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият бил задържан на 19.06.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, а именно от 19.06.2021 г. до влизане в сила на
настоящата присъда.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден
да заплати разноски по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, по сметка
на ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

8

Номер на акта:	54
Дата:	29 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330204282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юни 2021 г.

Присъда по дело №4282/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите