№ 2
гр. Велико Търново, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500242 по описа за 2022 година
С Решение № 10/25.01.2022 год. по гр. д. № 111/2021 год. Габровският окръжен
съд осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ) – гр. София да заплати на осн. чл. 2а от ЗОДОВ на
Т. С. Д. от с. Врабците, общ. Габрово, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2018 год., като за разликата до 40 000
лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил КПКОНПИ – гр. София да заплати на осн. чл. 2а от ЗОДОВ на К. Х. Д.
от гр. Габрово, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със
законната лихва от 09.03.2018 год., като за разликата до 40 000 лв. отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Осъдил КПКОНПИ – гр. София да заплати на Т. С. Д. и К. Х. Д. разноски по
делото съобразно уважената част на исковете в размер на по 348 лв. за всеки един от
тях.
Осъдил Т. С. Д. и К. Х. Д. да заплатят на КПКОНПИ разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 448 лв.
С Определение № 185/29.03.2022 год., постановено по същото дело в
производство по чл. 248 от ГПК, съдът допълнил решението, като осъдил КПКОНПИ
1
да заплати на Т. С. Д. още 8 лв. платена ДТ, а на К. Х. Д. – още 308 лв., от които 8 лв.
платена ДТ и 300 лв. депозит за вещо лице.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за сумите над 8 000 лв. до 40 000 лв. за всеки един от ищците, е подадена Т. С.
Д. и К. Х. Д. чрез адв. Д. Д.. Счита решението за постановено в нарушение на
материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), при съществени нарушение на процесуалните
правилна и за необосновано. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
присъди обезщетение в претендирания размер от по 40 000 лв. за всеки един, като
присъди и направените в производството разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощника адв. Р. Р..
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – КПКОНПИ чрез
юрисконсулт П. Алипиева. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без
уваЖ.е.
Въззивна жалба против същото решение в частта, с която предявените искове са
уваЖ. за сумите от по 8 000 лв. за всеки един от ищците, е подадена от КПКОНПИ
чрез пълномощника Д. Д.. Счита съдебния акт за неправилен. Моли съда да отмени
решението в обжалваните части и да отхвърли изцяло предявените искове,
алтернативно – да намали размера на присъдените обезщетения. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Т. С. Д. и К. Х. Д. чрез адв. Д. Д.. Моли
съда да отхвърли жалбата на КПКОНПИ като неоснователна и недоказана като
присъди направените от тях разноски.
Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново прокурор Р. И.
заема становище за основателност на въззивната жалба, подадена от КПКОНПИ и за
неоснователност на жалбата, подадена от ищците. Процедурата е започнала по законен
повод. Счита за невъзможно присъждането на еднакви суми на двамата ищци, които са
преживели съвсем различни емоции. Ищецът е осъден за две тежки умишлени
престъпления, което се е отразило на неговите емоции и преживявания преди да
започне процедурата от страна на комисията. Няма как тези емоции да не са се
отразили на ищеца. Счита решението за неаргументирано и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени, алтернативно – да намали обезщетението в съответствие с
действително преживените болки и страдания от двамата ищци поотделно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба ищците Т. С. Д. и К. Х. Д. твърдят, че с Решение от
10.06.2009 год. на КУИППД срещу тях е образувано производство за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Мотивираното искане е
2
внесено в съда на 02.08.2010 г. и е образувано съдебно производство. С влязло в сила
на 13.04.2016 г. съдебно решение искането на Комисията е отхвърлено. Твърдят, че
през целия период на производството по ЗОПДИППД (отм.) са били подлоЖ. на стрес,
изпитвали притеснения, били тормозени и репресирани. Искането за деклариране на
имуществото, придобито в период от 25 г., е било връчено на ищеца, докато той е бил
задържан, поради което е бил затруднен да събере и представи в определения срок
нужните документи, при което била приложена презумпцията по чл. 17, ал. 5 от
Закона. Положили многобройни усилия да оборят презумпцията на ЗОПДИППД (отм.)
за придобиване на имуществото от престъпна дейност. Здравето на първия ищец се
влошило. Не можели да си позволят да платят възнаграждение на юристи, защото
цялото им имущество било запорирано. В съдебното производство били проведени
многобройни заседания, развили се и много частни производства (за допускане на
обезпечение, за разрешаване за плащане); искът бил изменен от Комисията по
отношение на един от имотите, увеличен чрез включване на още един имот в предмета
на отнемане. За целия период от 7 години нямали достъп до паричните си средства и до
движимите си вещи. Останали без средства и приходи. Развивали дейност по покупко-
продажба на земеделски земи и след допускане на обезпечението представители на
Комисията и съдебен изпълнител, заедно с полицаи, влезли в кантората, в която имало
клиенти и пред тях отправили груби заплахи Бизнесът западнал. Воденото от
Комисията производство добило гласност – появили се негативни публикации, хората
ги избягвали. Спрели ремонтите на хотел-ресторанта в местността „Люляците“ и на
кафе-сладкарницата в ЖСК „Електрон“ в гр. Габрово. Спрели да обслужват кредита си
към „ОББ“ АД и банката продала на публичен търг имота на ******* в гр. Габрово, в
който се намирал новият им офис. Трудовият договор на първия ищец бил прекратен.
За да разсрочат задълЖ.ята си към „ОББ“ АД, майката на ищцата встъпила в дълга.
Независимо от това, кредитът бил обявен за изискуем и банката продала техни имоти.
Не можели да издържат сина си, който през м. ноември 2009 г. станал студент. Не
можели да си плащат сметките за парно, за местни данъци и за здравни осигуровки.
Наложило се ищецът да ходи в други градове да свири като уличен музикант и да
проси. Ищецът бил майстор на музикални инструменти, но след започване на
производството имало отлив и от тази дейност. Родителите им преживяли много
тревоги и стрес, почти спрели да се събират с тях. Заради тежкото си финансово
състояние не можели да подпомагат възрастните си родители. К. започнала да получава
финансова помощ от майка си. Поради невъзможността Т. да дава издръжка на майка
си, тя развалила сключения преди това договор за своята идеална част. Бащата на К. и
майката на Т. починали от сърдечна недостатъчност, провокирана от ежедневния стрес.
Отишли си огорчени и разочаровани преди да видят края на производството. Стресът и
притесненията се отразили на здравословния живот на ищците – К. получила
вестибуларни нарушения през 2011 – 2012 г., а Т. започнал да посещава ЦСМП –
3
Габрово, ДПБ – Севлиево, Поставили му диагноза афективна психоза, а през 2011 г. –
паническо разстройство. През 2013 г. е инвалидизиран и получава инвалидна пенсия.
Започнали спорове и конфликти в семейството, обвинявали се взаимно. От м. октомври
2010 г. Т. се изнесъл от семейното жилище и от тогава живеят разделено. За
претърпените в периода 10.06.2009 г. – 13.04.2016 г. неимуществени вреди в резултат
на воденото срещу тях производство по ЗОПДИППД (отм.), претендират от Комисията
да им заплати обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки един, ведно със законната
лихва от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане.
В отговора си ответникът КПКОНПИ е оспорил исковете. Становището е, че не
е налице незаконосъобразен акт на комисията, от който да са настъпили вреди за
ищците. Във фазата, в рамките на която се проверява имущественото състояние на
лицата, дейността на комисията няма властнически характер. Комисията е изпълнявала
задълЖ.ята, вменени й със закон и в нито един момент нито тя, ни то нейни органи са
действали извън рамките на закона. При извършване на проверката, след получаване на
уведомление от съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство,
органите на комисията действат в условията на обвързана компетентност. В случая е
налице законосъобразна проверка и производство по ЗОПДИППД (отм.), образувано
срещу ищците. След извършената проверка комисията е направила обосновано
предполоЖ.е, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна дейност,
доколкото не е установен законен източник. Обезпечението е допуснато от ГОС в
процедура, регламентирана в закона. Органите на комисията нямат право да
преценяват дали да образуват проверка при получено годно уведомление и дали да
образува или не производство по закона, след като установи имущество на значителна
стойност, за което липсват законни доходи. Ограничаването на правата на ищците е
настъпило вследствие на влязлото в сила определение на съда за допускане на
обезпечението и се отнася само до разпореждането с имуществото. Ищците не са били
лишени от правната и фактическа възможност да го ползват или да се издържат от
него. Твърденията за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Недоказана е и
причинната връзка между действията или бездействията на комисията и твърдяните
настъпили вреди.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, че проверката на КПКОНПИ (тогава с наименование
КУИППД) срещу ищеца Т. С. Д. е образувана на 03.06.2009 год. (преписка № 177/2009
г.) след получено уведомление от ОД на МВР – гр. Габрово за извършено от него
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Изискана е информация от
съответните органи и институции и с Решение № 230/10.06.2009 г. Комисията е
образувала срещу Т. С. Д. производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност. С Решение № 273/08.07.2009 г. Комисията е взела решение да се
4
внесе искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Т. С. Д. и К. Х. Д. чрез
възбрана върху недвижими имоти, запор върху МПС, дружествени дялове и сметки. С
Определение № 10/09.07.2009 г. на ГОС по гр. д. № 5/2009 г. обезпечението е
допуснато. Не се спори, че обезпечителните мерки са прилоЖ..
Видно от прилоЖ.я протокол от 21.07.2009 г., на същата дата представител на
Комисията е изискал от Т. С. Д. да представи декларация за обстоятелствата по чл. 17,
ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Според отбелязването проверяваното лице е отказало да му
бъде връчена декларацията.
Обвинителният акт срещу Т. С. Д. е внесен в ГОС на 27.10.2009 г. и по него е
образувано НОХД № 105/2009 г. На 03.05.2010 г. съдът е одобрил споразумение между
Прокуратурата и Т. С. Д., съгласно което същият се е признал за виновен в извършване
на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 НК.
Предварителното задържане на Д. с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е било в периода 29.05.2009 г. до 09.10.2009 г., когато мярката е изменена в
„домашен арест“, продължил до 03.05.2010 г.
С Решение № 312/28.07.2010 г. Комисията е взела решение да внесе в съда
мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата от двамата ищци имущество на
обща стойност 1 722 485 лв., придобито от престъпната дейност на първия от тях,
както следва: от Т. С. Д. – дялове от две търговски дружества, суми от продажба на
дялове, а от Т. С. Д. и К. Х. Д. – „хотел - ресторант” в м. „Люляците”, два апартамента
в гр. Габрово, дворно място в с. Ангелово, общ. Габрово с построените в него сгради,
идеални части от УПИ в гр. Габрово с построените в него сгради, идеални части от ПИ
в гр. Габрово, идеални части от Кафе-аперитив “Шипка” в гр. Габрово, идеални части
от ПИ в гр. Габрово, заедно с галериен етаж, заведение за обществено хранене (кафе-
сладкарница) в ЖСК”Електрон”, новопостроена жилищна сграда в гр. Габрово, гараж в
гр. Габрово, ниви, пасища и гори – 29 на брой, три МПС - леки автомобили, идеална
част от товарен автомобил, суми от продажба на три недвижими имота, както и на
магазин за хранителни стоки в гр. Габрово и от продажба на един лек автомобил.
Искането е внесено в Габровски окръжен съд на 02.08.2010 г. и е образувано гр. д. №
115/2010 г.
С Решение № 35/14.02.2014 г. на ГОС по гр. д. № 115/202 г. искането на КОНПИ
по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е отхвърлено. С Решение № 224/25.07.2014 г. на ВТАС
по в. гр. д. № 153/2014 г. решението на ГОС е потвърдено. Съдебният акт на
въззивната инстанция е отменен с Решение № 162/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6592/2014 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение
№ 49/09.03.2016 г. на ВТАС по в. гр. д. № 253/2015 г. решението на ГОС, с което искът
на Комисията е отхвърлен, е потвърдено. Решението на въззивната инстанция не е
5
обжалвано и е влязло в сила на 13.04.2016 г.
В производството по гр. д. № 115/2010 г. по описа на ГОС ответниците по
делото Т. С. Д. и К. Х. Д. са направили искане по чл. 95 от ГПК за предоставяне на
правна помощ за защита в производството, което е оставено без уваЖ.е от съда с
определение от 03.11.2010 г., както и искане по чл. 63 от ГПК за продължаване на
срока за подаване на отговор на исковата молба, предвид отказа за предоставяне на
правна помощ и необходимостта от ангажиране на адвокат, което искане е било
уважено (определение от 11.11.2010 г.).
В хода на съдебното производство по ЗОПДИППД (отм.) ответникът Т. С. Д. е
направил искане по чл. 402 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение в частта за
наложената възбрана върху недвижимия имот в гр. Габрово, ЖСК „Електрон“ (кафе-
сладкарница), поради това, че имотът е придобит със средства с установен законен
произход. Искането е било оставено без уваЖ.е от ГОС с влязло в сила определение от
23.11.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г.
В производство по чл. 23, ал. 4, т. 7 от ЗОПДИППД (отм.) с Определение от
26.03.2013 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 96/2013 г. е уважено искането на Т. С. Д. и е
разрешено плащането на сумата 1 000 лв. от запорираната му разплащателна сметка в
„ОББ“ АД на адв. Р. Р. по договора за правна защита по гр. д. № 115/2010 г. Със
същото определение е потвърден съдебния акт на първоинстанционния съд в частта, с
която е отказано разрешаване на плащане от сметката му в „Райфайзенбанк
(България)“ АД на балнеолечение, на изследвания в МБАЛ „Токуда“, на разходи за
транспорт, храна, такси и спане в гр. София. Определението на ВТАС е било
обжалвано пред ВКС, но не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч.
гр. д. № 3140/2013 г.
С Определение от 16.05.2014 г. на ВТАС по в. гр. д. № 153/2014 г., образувано
при първото обжалване на решението на ГОС пред въззивната инстанция, от
запорираните сметки в „Райфайзенбанк (България)“ АД и в „ОББ“ АД е разрешено
плащане на още две суми на адв. Р. Р. – в размер на 670 лв. и 750 лв. за защита и
представителство на ответниците по делото. Определението на ВТАС е било
обжалвано от Комисията пред ВКС, но е било потвърдено с Определение от 18.11.2014
г. по гр. д. № 6591/2014 г.
В заключението си вещото лице Николай Дойчев – клиничен психолог в ДПБ –
Севлиево, изготвил съдебнопсихологичната експертиза, допусната от
първоинстанционния съд, посочва, че не са предоставени данни преди 2009 г. Т. Д. да е
страдал от психични заболявания, като същото се отнася и за К. Д.. Ищецът е потърсил
специализирана помощ, видно от медицинската документация, като влошаване на
психичното му състояние е настъпило в края на 2009 г. Ищцата също е извършила
консултации със съответните специалисти. На 09.12.2009 г. Д. е бил прегледан от
6
психиатър в дома му, а в в периода 04.01.2010 – 24.01.2010 г. е бил хоспитализиран в
ДПБ – Севлиево с диагноза „Емоционално нестабилна личност – граничен тип.
Посттравматично стресово разстройство“, след което, около 5 месеца приемал
медикаменти. На 28.06.2011 г. отново е прегледан от психиатър, като посочената в
медицинското удостоверение диагноза е „Паническо разстройство“. На 12.05.2014 г.
ищцата К. Д. е провела психологично изследване от психолог. Резултатът от
изследването е показал емоционална нестабилност с висока тревожност,
раздразнителност, автоагресивност, неспокойствие и напрегнатост.
Заключението на съдебнопсихологичната експертиза е изготвено въз основа на
представените от ищците медицински документи, включително и прилоЖ.те по
наказателното производство, както и след извършено от вещото лице психологично
изследване на ищците. Експертът е дал заключение, че воденото от Комисията
производство е предизвикало силен емоционален стрес у ищците. Психологичните
проблеми в хода на процеса са наложили да потърсят професионална помощ от
специалисти. От психологична гледна точка между негативните им изживявания и
воденото дело има връзка и зависимост. Според вещото лице причинно-следствена
връзка съществува и между настъпилите нарушения в психичното им здраве и
воденото производството. Настъпили са негативни психологични и медицински
ефекти, социален резонанс, уронване на достойнството и други неприятни последици
за семейството и за начина им на живот. Задържането на ищеца в досъдебното
производство, самото досъдебно производство и осъждането му в наказателното дело
са повлияли на емоционалното му състояние – предизвикали са напреЖ.е, тревожност,
подтиснато настроение, мисли за безперспективност, чувство на огорчение, обида,
униЖ.е, социално отхвърляне и изолираност. Според наличната медицинска
документация влошаване на психичното състояние на ищеца е настъпило през м.
декември 2009 г. и е било съпътствано с обостряне на предшестващи соматични
проблеми.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че паническото разстройство,
посттравматичното разстройство, разстройството в адаптацията, представляват група
заболявания, включени в рубриката психични разстройства, като общото при тях е, че
винаги има стресогенен фактор, който ги предизвиква. Според вещото лице воденото
наказателно производство е по-малко стресогенен фактор отколкото производството
по отнемане на имущество, тъй като продължаването на неясната обстановка държи
потърпевшия в постоянно безпокойство и стрес, който се отразява във времето и не
може да отмине („Това, което е и което предстои, то ни плаши, а не това, което е
минало и сме го преживяли“ – с. з. от 25.11.2021 г.). По отношение на сегашното
психично състояние вещото лице е заявило, че при ищеца се касае за добре изразено
невротично състояние, а при ищцата – леко изразено.
7
По делото е представена Заповед № 2685/26.07.2011 г. за изпълнение на парично
задълЖ.е въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена от ГРС по ч. гр. д. №
2143/2011 г. и Изпълнителен лист от същата дата за сумите 180 177.88 лв. главница,
ведно със законната лихва от 22.07.2011 г. до окончателното изплащане, 23 674.09 лв.
договорна лихва от 10.12.2009 г. до 21.07.2011 г. и 1 252.28 лв. наказателна лихва за
периода от 10.12.2009 г. до 21.07.2011 г., дължими от Т. С. Д. и поръчителя Т.ка Б. Х.
на „ОББ“ АД по Договор за кредит от 04.09.2006 г.
Представена е също Заповед № 2272/19.05.2012 г. за изпълнение на парично
задълЖ.е по чл. 410 ГПК, изд. от ГРС по ч. гр. д. № 1225/2012 г. за дължими от К.
Дросега на „Топлофикация-Габрово“ ЕАД суми за използвана и неплатена
топлоенергия за периода от м. февруари 2009 г. до м. юни 2011 г.
Към м. юни 2012 г. ищците са имали дължими здравни осигуровки за периода
2011 г. – 212 г. Неплатени за времето от 2010 – 2016 г. са дължими от тях данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Т. С. Д. и К. Х. Д. са съпрузи от 1988 г. и имат син – С. Т. Д., роден на 04.11.1988
г. Видно от Удостоверение от 12.01.2021 г. на Община – Габрово, считано от
15.10.2010 г., постоянният адрес на ищеца е в с. Врабците.
От показанията на свидетелите К. С. Д. – брат на ищеца, Б. Д. Т. – приятелка на
ищцата и С. К. С. – приятел на двамата, се установява, че преди да започнат делата Т. и
К. имали агенция за недвижими имоти и продажбата на имоти бил основният им
бизнес. Освен това, Т. бил добър майстор на традиционни музикални инструменти.
След като запорирали имотите им, бизнесът бил преустановен. Нямали доходи и
възможности за издръжка. Т. се сринал психически, държал се неадекватно, изпадал в
кризи. Уплашил се, защото ще му вземат всичко. Притеснявал се за това, че не може да
издържа семейството си, майка си. Двамата имали кредити, които не можели да
обслужват и банките им взели обезпеченото имущество. В началото се опитвали да
скрият всичко от родителите си, но впоследствие те научили. След като започнали
делата отношенията между двамата се влошили, К. станала сприхава, нервна,
уплашена. Обвинявала Т., че е виновен за всичко. Разделили се - Т. отишъл да живее в
Люляците, а К. останала в апартамента в гр. Габрово. Синът им С. живеел при баба си.
Станал студент и ходел на бригади в Англия, за да осигури издръжката си. Променило
се отношението на приятелите им - отдръпнали се от тях, злорадствали. Свидетелят Д.
присъствал, когато представители на Комисията влезли в офиса на агенцията за
недвижими имоти и казали на К. Д., че трябва да опишат всички имоти и тя да им
отключи. Притеснила се много. След това настанал срив – К. и Т. изпаднали в
депресия, бизнесът им западнал, започнали семейни проблеми, сина им се изнесъл при
баба си. Хората се отдръпнали от тях, защото се разчуло за започналата процедура.
Непрекъснато се обвинявали. Разделили се и Т. отишъл да живее на Люляците, където
8
било недовършено, но той си направил една стая. Притеснявал се, че ще му отнемат
всичко, бил неадекватен, казвал, че ще се обеси, ако му вземат всичко. Ходил и в
Психиатрична клиника в гр. Севлиево. Лекар му казал да не кара кола в това
състояние. После при него отишъл приятелят му Стилиян, за да не е сам. В началото
свидетелят Д. им помагал финансово, но след това му било невъзможно. Били теглили
кредит и банката ги притиснала и майката на К. станала гарант по кредита. Това също
много ги притеснило. Майката на Т. научила, плачела, че ще вземат къщата, която
прехвърлила на Т. срещу издръжка и гледане. Консултирали се с адвокат и развалили
сделката, защото Т. не можел да дава издръжка. Останал без пари и ходел със Стилиян
по градовете с гайдата, кавала, гъдулката, да свири, за да изкара пари – дребни пари за
съществуване. Бизнесът на Т. бил закупуване на земеделски земи за препродажба.
Преди това правел кавали, бил много добър майстор на традиционни музикални
инструменти и ги продавал в целия свят. С това се занимавал до 2000 г., когато този
бизнес замрял и след това му било само хоби. К. изпаднала в нервна криза, спряла да
излиза с приятели, обвинявала Т., че всичко е заради него. Свидетелката Т. си
партнирала с К. в бизнеса с недвижими имоти. След 2010 – 2011 г. всички, освен
свидетелката, обърнали гръб на К. и никой не работел с нея. Затова тя затворила
кантората и започнала да работи със свидетелката. От 2013 – 2014 г. работят заедно в
един офис. К. била амбициозен човек, отлична ученичка. Сега е несигурна, изчезнала
увереността и бодростта й. Свидетелката посъветвала К. да ползва помощта на
психолога К. П..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Въззивната жалба на ищците е частично основателна, а жалбата на ответника –
изцяло неоснователна.
Предявеният иск е доказан по своето основание. Налице е фактическият състав
по чл. 2а от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на КПКОНПИ по ЗОПДИППД
(отм.), извършени при изпълнение на нейните правомощия и претърпени от ищците
вреди, пряка и непосредствена последица от действията на Комисията. Образуването
на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
съгласно чл. 15 ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.) и предявяването на иск по чл. 28 от с. з. са
действия на КПКОНПИ при изпълнение на правомощията й за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност. Мотивираното искане на Комисията за
отнемане в полза на държавата на имуществото на ищците е отхвърлено от съда с
влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че доходите, с които е придобито
имуществото, не са свързани с престъпната дейност на ищеца и имат законен
произход. С оглед на това, следва да се приеме, че действията на Комисията по
9
образуване на производство по ЗОПДИППД (отм.) и по предявяване на иск по чл. 28 от
с. з., са незаконосъобразни и причинените от тях вреди следва да бъдат обезщетени на
основание чл. 2а от ЗОДОВ.
Неоснователни са доводите на ответника КПКОНПИ, че всяко от действията й
по образуване на проверка, по внасяне на искане за допускане на обезпечение и по
предявяване в съда на мотивирано искане са законосъобразни, което изключва нейната
отговорност по чл. 2а от ЗОДОВ. В случая отговорността на Комисията е за
предприетото и проведено производство по ЗОПДИППД (отм.), за което, според
влязлото в сила съдебно решение, не е била налице една от предвидените в закона
предпоставки - липса на законен източник за придобиване на имуществото. Предвид
това, отделните действия на комисията, част от цялото производство, са ирелевантни за
осъществяване на фактическия състав на чл. 2а от ЗОДОВ.
Неоснователни са и възраЖ.ята, че при изпълнение на задълЖ.ята си по
ЗОПДИППД (отм.) Комисията действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие на уведомление и установено имущество, за което може да се направи
обосновано предполоЖ.е, че е придобито от престъпна дейност на проверяваното лице,
тя е длъжна да инициира производство по чл. 28 от Закона. Действително, органите на
досъдебното производство са длъжни да уведомяват незабавно директорите на
съответните териториални дирекции на Комисията за всеки случай на започнало
наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), след
което Комисията следва да извърши проверка и да събере доказателства за произхода
на имуществото, местонахождението му и пр. (чл. 15, ал. 1 от Закона). Едва след като
извърши тази проверка комисията преценява налице ли са основанията по чл. 4, ал. 1
от Закона и ако това е така, взема решение за образуване на производство по отнемане
на имуществото (чл. 15, ал. 3). Дори и след образуване на производството, всяко едно
от действията на комисията се извършва след изготвяне на доклади и заключения,
които трябва да бъдат мотивирани и подкрепени с доказателства. Това важи както за
искането по чл. 22, ал. 1 за налагане на обезпечителни мерки, така и за внасянето на
мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 в съда. Законът поставя изисквания всяко едно от
решенията на комисията във всяка отделна фаза от производството по ЗОПДИППД
(отм.) да бъде мотивирано въз основа на щателни проверки и проучвания на
имуществото на проверяваното лице, което означава, че всяко едно от действията на
комисията е въпрос на преценка доколко събраните доказателства обосновават
наличието на предпоставките по чл. 4, ал. 1 за образуване и продължаване на
производството по отнемане на имущество.
Отделно от това, в съдебната фаза на производството по ЗОПДИППД (отм.) са
приложими общите правила на ГПК за десезиране на съда, включително и
разпоредбите на чл. 232 и чл. 233 от ГПК за оттегляне на исковата молба и за отказ от
10
иска. Въпрос на преценка е също дали съдебните решения на отделните инстанции да
бъдат обжалвани или не (в случая както съдебното решение на ГОС, така и първото
решение на ВТАС са били обжалвани от Комисията по съответния ред).
Не може да бъде споделено и становището на Комисията, че бездействието на
първия ищец и отказът му да съдейства, включително и чрез отказа да получи и подаде
декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД (отм.), представлява по съществото си
съпричиняване по см. на чл. 5 от ЗОДОВ. Единствената последица от отказа на
проверяваното лице да подаде декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е
прилагането на презумпцията по ал. 5 на същата норма - че имуществото, което не е
декларирано, е придобито от престъпната му дейност. Неподаването на декларация не
освобождава Комисията от задълЖ.ето й още при образуване на производството и при
внасяне на мотивираното искане в съда да събере всички необходими доказателства за
наличието на предпоставките на чл. 4 от закона и да обоснове претенцията си за
отнемане на имуществото от проверяваните лица.
С оглед на всичко изложено, първостепенният съд правилно е приел, че е налице
хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ и отговорността на КПКОНПИ за обезщетяване на
причинените на ищците вреди следва да бъде ангажирана.
По отношение на вредите, причинната им връзка с воденото производство по
ЗОПДИППД (отм.) и справедливия размер на обезщетението:
Въззивната инстанция намира, че определеното обезщетение в размер на 8 000
лв. за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
образуваното производство по ЗОПДИППД (отм.), приключило с отхвърляне на
искането за отнемане, е занижено и неадекватно на доказаните по делото вреди. В
случая първостепенният съд не е оценил в достатъчна степен конкретни обстоятелства,
свързани с характера и степента на увреждането, а именно - продължителността на
производството, вида и тежестта на налоЖ.те спрямо ищците обезпечителни мерки и
отраЖ.ето на производството върху личния им живот, върху упражняваната от тях
дейност и върху психичното им здраве.
Трайно и без отклонение в съдебната практика се приема, че справедливостта по
см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално полоЖ.е. Този подход при
преценката е приложим и в производството по ЗОДОВ, в т. ч. и в това по чл. 2а от с. з.
В него обаче следва да се съобразят и специфичните обстоятелства, произтичащи от
характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.), а именно: че за
разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и
цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по
11
ЗОПДИППД (отм.) проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него
обстоятелства, от които черпи права. В практиката е прието, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по
ЗОПДИППД (отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства,
обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди,
индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отраЖ.е върху
личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени
блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за
справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда (Решение № 94 от
23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2019 г., III г. о., ГК.; Определение № 216 от
24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 153/2021 г., IV г. о.).
В случая производството по ЗОПДИППД (отм.) срещу ищците е продължило
около 7 години, през които правата им върху притежаваното от тях имущество са били
сериозно ограничени. Поради налоЖ.я запор те не са могли да се разпореждат с
наличните суми по банкови сметки, което е наложило да искат от съда разрешение по
реда на чл. 23, ал. 4 от ЗОПДИППД (отм.) за заплащане на възнаграждение на
упълномощения в съдебното производство адвокат. Собствените им недвижими имоти
са били възбранени и това е дало негативно отраЖ.е върху част от търговската им
дейност, предвид установеното по делото, а именно – че са развивали дейност чрез
агенция за недвижими имоти. Голяма част от имотите (29 на брой) представляват
земеделски земи и поради налоЖ.те възбрани същите не са могли да бъдат предмет на
разпоредителни сделки. Обосновано е да се приеме, че тези имоти са били
предназначени за продажба, тъй като по делото не се твърди и не се установява преди
започване на производството по ЗОПДИППД (отм.) те да са били отдавани от ищците
под аренда, т. е. да са били купувани с тази цел. Не се установява също така
възбранените търговски обекти, да са работили в процесния период и да са генерирали
доходи за ищците като техни собственици (тежестта за доказване на този положителен
факт е на ответника). Дори и да се приеме, че тези търговски обекти са функционирали
по предназначението си, общият размер на доходите на ищците в процесния период е
бил значително по-малък, което безспорно е довело до съществена негативна промяна
във финансовото им състояние.
В резултат на налоЖ.те обезпечителни мерки за един дълъг период от време
ищците са били лишени от възможността да реализират доходи по начин и в размери
отпреди започване на производството по ЗОПДИППД (отм.) и това е предизвикало
затруднения при изплащане на задълЖ.ята на ищеца като кредитополучател по
договора с „ОББ“ АД, и в крайна сметка – до издаване на изпълнителен лист и
принудително събиране на вземането от съдебен изпълнител. Въззивната инстанция
намира, че е налице причинна връзка между започналото производство по отнемане на
12
имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.) и спирането на плащанията по договора за
кредит, съответно – не споделя мотивите на първостепенния съд в обратна насока.
Производството по отнемане на имущество е започнало въз основа на решение на
Комисията от 10.06.2009 г., а обезпечителните мерки са налоЖ. на 10.07.2009 г.
Банката-кредитор е предприела процедура по снабдяване със Заповед за изпълнение на
парично задълЖ.е въз основа на документ по чл. 417 от ГПК през м. юли 2011 г., като
видно от издадените заповед и изпълнителен лист, просрочието по кредита е
настъпило на 10.12.2009 г. (от тази дата са начислените, но неплатени договорни и
наказателни лихви). При това полоЖ.е, съдът приема, че невъзможността да внасят
месечните погасителни вноски е настъпила непосредствено след започване на
производството по ЗОПДИППД (отм.) и налагане на обезпечителните мерки, и е довела
до изискуемост на цялата главница по кредита, а след това до принудително събиране
на вземането.
По делото е доказано, че ищците са били затруднени и при заплащане на
разходите за домакинството: неплатени са били задълЖ.ята им към „Топлофикация-
Габрово“ за периода до м. юни 2011 г., т. е. след започване на производството по
ЗОПДИППД (отм.), за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК;
задълЖ.ята им за местни данъци и такси, както и за здравни осигуровки.
НалоЖ.те в производството по ЗОПДИППД (отм.) обезпечителни мерки са се
отразили негативно върху финансовото състояние на ищците и сериозно са
ограничили имуществената им сфера, което е довело до невъзможност да получават
обичайните доходи от развиваната от тях дейност и да отчуждават свое имущество за
покриване на поетите до този момент задълЖ.я и на текущите си разходи. Житейски
обосновано е да се приеме, че подобен обрат в живота е предизвикал у ищците
съществен отрицателен ефект върху емоционалното им състояние и стабилност -
притеснения, тревога, несигурност, страх, гняв, но в случая те се установяват и чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели. За един дълъг период от време
животът на ищците е бил променен както в личен план, така и от гледна точка на
развиваната от тях дейност.
Предвид тежестта на доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.), ищците
е следвало да установят всички свои доходи, приходи и източници на средства за
придобиване на имуществото за период от 25 години, като усилията им за доказване на
тези факти са били в рамките на цялото съдебно производство, развило се в продълЖ.е
на 6 години и 4 месеца, включително и при второто разглеждане на делото във ВТАС
(при отмяната на първото решение на въззивната инстанция ВКС е дал конкретни
указания и това е наложило допускане на съдебно-икономическа експертиза при
новото разглеждане на делото). С оглед на това, необоснован е акцентът, който
Комисията поставя върху факта, че съдебните инстанции при първото разглеждане на
13
делото са отхвърлили искането по ЗОПДИППД (отм.). Независимо от този изход на
делото пред ГОС и пред ВТАС възможността искането на Комисията да бъде уважено
и имуществото на ищците – отнето в полза на Държавата, е била реална, особено след
отменителното решение на ВКС.
Съдът намира за установено по делото, че в резултат на започналото
производство по ЗОПДИППД (отм.) отношенията между ищците са се влошили,
настъпило е отчуждаване, заживели са отделно и независимо, че съпружеската им
връзка не е разтрогната по официален начин, тя е дълбоко накърнена. Повод за
предприемане на производството по отнемане на имущество е повдигнатото срещу
ищеца обвинение за извършено от него престъпление и това е довело да напреЖ.е
между съпрузите, до обвинения и разрив.
Образуваното срещу ищците производство по ЗОПДИППД (отм.) се е отразило
негативно върху психичното състояние на ищците и този факт според настоящия
състав е доказан по делото. По отношение на ищеца съдът игнорира данните за
влошено психично състояние преди 2010 г., тъй като то е последица от образуваното
срещу него наказателното производство (прегледи от психиатър и хоспитализация в
ДПБ – Севлиево). Данните за проведен преглед при психиатър след приключване на
наказателното производство през м. май 2010 г. (28.06.2011 г.), при който е поставена
диагноза „паническо разстройство“, обаче следва да бъдат съобразени, като относими
при определяне на неимуществените вреди, претърпени от него в резултат на
производството по ЗОПДИППД (отм.). Като достоверно, понеже е изготвено по време
на производството по отнемане на имущество (през 2014 г.), т. е. преди образуване на
настоящото производство, следва да бъде оценено и психологичното изследване на
ищцата, в което състоянието й е описано като емоционално нестабилно, с тревожност,
напрегнатост, автоагресивност. Отделно от това, заключението на допуснатата по
делото съдебнопсихологична експертиза е категорично относно връзката между
образуваното производство по ЗОПДИППД (отм.) и преживения от ищците
емоционален стрес и нарушенията в психичното им здраве. Вещото лице определя
психичното състояние на ищеца сега като добре изразено невротично състояние, а на
ищцата – като леко изразено невротично състояние. Въззивният съд възприема изцяло
като обосновано експертното становище, че предвид несигурността и неяснотата за
начина, по който ще приключи производството по ЗОПДИППД (отм.), то е по-голям
стресогенен фактор от наказателното производство, образувано срещу ищеца. Още
повече, че наказателното производство в случая е приключило със споразумение.
Житейски логично е да се приеме също така, че производството за отнемане на
имуществото на ищците в полза на Държавата, е станало известно в обществото, в
социалния им кръг, сред техните приятели и близки. В малък град подобни „новини“ се
разпространяват бързо, при това, без да е необходимо да бъдат медийно отразявани
14
или съобщавани официално. Ищците са били дискредитирани в обществото, накърнена
е била репутацията им, подлоЖ. са били на негативен обществен интерес. Родителите
им – възрастни хора, са били разстроени от ситуацията, разтревоЖ., притеснени от
общественото мнение и от бъдещето на семейството.
Като съобразява всичко изложено по-горе, въззивната инстанция приема, че
определеното от първостепенния съд обезщетение от по 8 000 лв. за претърпените от
ищците неимуществени вреди в резултат на воденото срещу тях производство по
ЗОПДИППД (отм.) е занижено и счита, че адекватният размер на дължимото
обезщетение, което КПКОНПИ следва да заплати на ищците на осн. чл. 2а от ЗОДОВ е
по 15 000 лв. за всеки един от тях. Няма основание обезщетението да бъде различно по
размер, тъй като в по-голямата си част и като стойност имуществото, което е било
предмет на внесеното от Комисията мотивирано искане по чл. 28 от ЗОПДИППД
(отм.), е собственост на двамата ищци (недвижимите имоти) и производството по
отнемане на това имущество е било насочено срещу двамата ищци.
По-висок от този размер е необоснован, предвид принципа по чл. 52 от ЗЗД за
справедливост при определяне на обезщетението и несъответен на доказаните по
делото неимуществени вреди. Не е доказано инвалидизирането на ищеца да е във
връзка с воденото производство по ЗОПДИППД (отм.), предвид заболяването, заради
което ТЕЛК е определил намалена трудоспособност. През процесния период той е бил
съдружник в търговски дружества и е получавал (е могъл да получава) дивиденти,
които са извън периода, за който е образувано производството по отнемане на
имущество. Недоказани са твърденията, че здравословното състояние на родителите им
се е влошило в резултат на притесненията и тревогите във връзка с производството по
отнемане на имущество, още по-малко, че смъртта им е последица от това. По делото
няма данни воденото производство по ЗОПДИППД (отм.) да има негативни последици
за ищците към настоящия момент - в търговската им дейност и във възможността да
управляват и да се разпореждат със своята собственост.
Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение на ГОС, с което
предявените искове по чл. 2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв. за всеки
един от ищците, ведно със законната лихва от 09.03.2018 год. до окончателното
изплащане, следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния
закон и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК исковете в този размер следва да
бъдат уваЖ..
В останалата част, с която исковете са уваЖ. до размер на 8 000 лв. за всеки
един от ищците, ведно със съответната законна лихва и в частта, с която са отхвърлени
за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки
един от ищците, ведно със съответната законна лихва, решението на ГОС следва да
15
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото дължимите разноски пред двете инстанции са както
следва:
Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК разноските, направени от
ищеца Т. Д. пред двете инстанции са в общ размер 2 345 лв. (1 740 лв. пред първата
инстанция и 605 лв. пред въззивната инстанция). Съобразно уважената част на иска
(15 000 лв.) дължимите от ответника на ищеца разноски са в размер на 879 лв.
Разноските, направени от ищцата К. Д. са в общ размер 2 645 лв. (2 040 лв. пред
първата инстанция и 605 лв. пред въззивната инстанция) и съобразно уважената част
на иска дължимите разноски са в размер на 992 лв.
С обжалваното решение, допълнено с определението по чл. 248 от ГПК, съдът е
присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 356 лв., а на ищцата – 656 лв.
Предвид това, въззивната инстанция следва да присъди в тяхна полза съответно още
523 лв. и 336 лв.
Съобразно отхвърлената част на исковете (общо 50 000 лв.), дължимите в полза
на КПКОНПИ разноски са в общ размер за двете инстанции 575 лв. (направените пред
първата инстанция разноски са в размер на 200 лв. възнаграждение за вещо лице и по
360 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка от инстанциите, определено съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ). С първоинстанционното
решение в полза на Комисията са присъдени разноски в размер на 448 лв., което
означава, че в нейна полза следва да бъдат присъдени още 127 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/25.01.2022 год. на Окръжен съд – Габрово, допълнено
по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 185/29.03.2022 г. по гр. д. № 111/2021 год.
по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. С. Д. от с.
Врабците, общ. Габрово против Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество – гр. София иск по чл. 2а от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на разликата над 8 000
лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва от 09.03.2018 год. до окончателното
изплащане и в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Х. Д. от гр. Габрово против
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество – гр. София иск по чл. 2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв., ведно със
законната лихва от 09.03.2018 год. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
16
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. София, ЕИК *********, да заплати на осн. чл. 2а
от ЗОДОВ на Т. С. Д. от с. Врабците, общ. Габрово, ЕГН ********** разликата над
8 000 лв. до 15 000 лв. (сумата 7 000 лв.) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от воденото срещу него производство по ЗОПДИППД (отм.), приключило с
отхвърляне на мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) с влязло в сила
съдебно решение по гр. д. № 115/2010 г. по описа на ГОС, ведно със законната лихва
върху тази разлика от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. София, ЕИК *********, да заплати на осн. чл. 2а
от ЗОДОВ на К. Х. Д. от гр. Габрово, **********, с ЕГН ********** разликата над
8 000 лв. до 15 000 лв. (сумата 7 000 лв.) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от воденото срещу нея производство по ЗОПДИППД (отм.), приключило с
отхвърляне на мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) с влязло в сила
съдебно решение по гр. д. № 115/2010 г. по описа на ГОС, ведно със законната лихва
върху тази разлика от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. София, ЕИК *********, да заплати на Т. С. Д. от
с. Врабците, общ. Габрово, ЕГН ********** сумата 523 лв. (петстотин двадесет и три
лева) разноски по делото пред двете инстанции съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. София, ЕИК *********, да заплати на К. Х. Д.
от гр. Габрово, **********, с ЕГН ********** сумата 336 лв. (триста тридесет и шест
лева) разноски по делото пред двете инстанции съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА Т. С. Д. от с. Врабците, общ. Габрово, ЕГН ********** и К. Х. Д. от
гр. Габрово, **********, с ЕГН ********** да заплатят на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество –
гр. София, ЕИК ********* сумата 127 лв. (сто двадесет и седем лева) разноски по
делото пред двете инстанции съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18