№ 2925
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110112382 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 23.11.2023 г. на адв. В. Т., със служебен адрес
гр. София, ж.к. „Л., офис – партер, в качеството му на процесуален
представител на Е. Т. Г., с която се иска съдът да измени постановеното на
09.11.2023 г. решение по гр. д. № 12382/2023 г. по описа на СРС, 90 състав в
частта за разноските като му присъди адвокатско възнаграждение,
претендирано на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът по молбата „Банка ДСК“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „..“ № 19, в качеството си на правоприемник на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК .., е взел становище по същата в срока
за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Счита молбата за изменение на
постановеното решение в частта за разноските за неоснователна, доколкото
разпределените с акта на съда съдебни разноски били в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Съдът намира молбата на процесуалния представител на ищеца за
допустима, като подадена в срок и при наличен списък по чл. 80 ГПК, но
неоснователна по следните съображения:
С решение от 09.11.2023 г. съдът е уважил предявения иск на ищеца Е.
Т. Г. срещу ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК .., като е
признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 07.03.2011 г., издаден от Софийски районен съд, 68
състав, по гр. дело № 4786/2011 г., както следва: сума в размер на 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 13.11.2007 г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника, за което
вземане е образувано изп.д. № 1657/2021 по описа на ЧСИ .., рег. № 924 на
КЧСИ, поради погасяването й по давност. С решението ищецът е осъден да
заплати на ответника направените разноски за заплатено юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 100 лв., като съдът е направил преценка за
основателност на твърдението на ответника за наличието на предвидените в
закона предпоставки за разпределяне на разноските в тежест на ищеца
въпреки основателността на предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че разноските по делото са правилно определени и
присъдени. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. От текста на посочената правна норма се
установява, че за да се приложи същата следва да се установи кумулативното
наличие на две предпоставки – първата е с извънпроцесуален характер и се
отнася до поведението на ответника преди завеждане на делото, а втората е
процесуална и се изразява в направено от ответника изявление за признание
на иска. В настоящата хипотеза, както е посочено и в процесното съдебно
решение, с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като не
оспорва, че процесната сума, предмет на изпълнителното дело, е погасена по
давност. Спор е налице относно обстоятелството дали ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за образуване на настоящото
съдебно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че макар да не е
спорно, че ответникът притежава срещу ищеца изпълнителен титул и към
датата на депозиране на исковата молба изпълнителното производство
формално е било висящо, тези факти не представляват достатъчно основание,
обвързващо съда, за формиране на извод за това че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Извършването на преценка за наличие на поведение,
което по естеството си да представлява повод за завеждане на делото
предполага съдът да изследва цялостното извънсъдебно и съдебно поведение
на ответника. В случаите, в които ответникът е такъв в производство по
предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, основан на настъпила
погасителна давност за вземането и след направено изявление за признание на
иска, за възлагане на разноските на ответната страна е необходимо да се
установи активно извънпроцесуално поведение на ответника – кредитор,
насочено към принудителното събиране на вземането, предмет на издадения
изпълнителен титул. Установеното бездействие на кредитора, продължаващо
и след изтичане на давността, предпоставя прилагане на разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК при направено признание на иска.
В хода на настоящото производство безспорно е било установено, че
независимо от обстоятелството, че в полза на цедента на ответника е бил
издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело, по което ответникът се е легитимирал като
взискател, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания, част от предмета на който е било и процесното вземане, преди
изтичане на давностния срок за последното, поради бездействие на взискателя
е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Дори след
перемиране на изпълнителното дело ответникът не е отправял искания до
2
съдебния изпълнител за предприемане на нови изпълнителни действия, както
и не е образувал друго изпълнително производство за осъществяване на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист въпреки
наличието на възможност за това.
Прекратяване на изпълнителното дело при перемпция (чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК) настъпва по силата на закона. Със закона адресатите на нормата
следва да съобразяват поведението си, включително страните в
изпълнителното производство. Считано от последното надлежно предприето
изпълнително действие насетне, именно бездействието на кредитора и
взискател съставлява новия факт, изтъкнат с иска по чл. 439 ГПК.
Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да получи
и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но в
конкретност съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на
чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се
отчита и правомерният характер при поведението на кредитора /в този
смисъл определение № 744 от 18.04.2023 г. по к. ч. гр. д. № 1170/2023 г., на
ВКС, III ГО/.
Ето защо, предвид установеното бездействие на ответника в хода на
образуваното от неговия праводател изпълнително производство, както и с
оглед изричното и своевременно сторено изявление за признание на исковата
претенция, съдът намира, че приложение следва да намери именно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските се възложат в тежест на
ищеца. Затова съдът намира, че молбата на процесуалния представител на
ищеца за изменение на решението в частта за разноските се явява
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.11.2023 г. на адв. В. Т., със
служебен адрес гр. София, ж.к. „Л., офис – партер, в качеството му на
процесуален представител на Е. Т. Г., с която се искат съдът да измени
постановеното по делото решение от 09.11.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3