№ 1192
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501317 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32652/17.05.2022г. от
Прокуратурата на Р.България, представлявана от Главния Прокурор, чрез процесуален
представител – главен експерт юрисконсулт С. П. срещу Решение № 1206/28.04.2022г. по
гр.д. № 143221/2021г. по описа на ВРС,53 св., В ЧАСТТА с която ВЪЗЗИВНИКА Е
ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на ищеца С. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
ВЛАДЕНИЕТО на мотоциклет, марка „ВИКТОРИ", модел „ОКТАН", рама: ***, двигател №
***, цвят - черен, рег.№ ***, на основание чл. 108 ЗС.
Решението не е обжалвано , в частта, с която по предявения от С. И. против
въззивника иск с правно основание чл.108 от ЗС Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И.
И. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** е собственик на мотоциклет, марка „ВИКТОРИ",
модел „ОКТАН", рама: ***, двигател № *** цвят -черен, рег.№ ***, на основание сключен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство със нотариална заверка на подписите, сключен на
19.06.2018г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и противоречащо на събраните
доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което решението в
обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на
ищеца да се предаде владението на процесния мотоциклет да бъде отхвърлено. Твърди се, че
в хода на процеса ищеца чиято е доказателствената тежест не е установил елемент от
фактическия състав на ревандикацията, а именно – ответника да владее процесната вещ без
основание. Излага се, че мотоциклета е веществено доказателство, по неприключило
досъдебно производство, поради което същия се държи на законно основание – чл.111 ал.2
1
от НПК. Поради това, дали вещественото доказателство следва да се върне или не, е изцяло
на преценката на наблюдаващия прокурор, за което по настоящото производство са
представени доказателства.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество въззивника, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба, оспорва отговора към нея. Претендират отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне осъдителната претенция за предаване на
владението на процесната вещ. Претендира присъждане на разноски.Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С. И. И., чрез процесуален
представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира потвърждаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество въззиваемия,чрез процесуалния си представител
поддържа отговора на депозираната въззивна жалба. Претендират потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. И. И. срещу Прокуратурата
на Р.България, представлявана от Главния Прокурор, иск с правно основание чл.108 от ЗС
за признаване за установено по отношение на ответника, че С. И. И. Е СОБСТВЕНИК на
мотоциклет, марка „ВИКТОРИ", модел „ОКТАН", рама: ***, двигател № *** цвят -
черен, рег.№ ***, на основание сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство със
нотариална заверка на подписите, сключен на 19.06.2018г. и осъждане на ответника да й предаде владението на
гореописаната движима вещ.
В исковатa молбата ищцата обосновава претенцията си, като твърди , че е
собственик на мотоциклета, както и, че до момента на предявяване на иска, същият се
задържа за целите на образуваното ДП №31/2018г. по описа на СО – СП. Твърди, че в
периода от 06.08.2018г. до 28.07.2020г. е депозирала молби за връщане на мотоциклета
по реда на чл. 111 от НПК, но всяка от тях е била оставена без уважение от органите на
прокуратурата, а техните откази са били потвърдени от сезирания съд, с мотива, че тя
не е собственик и не е оправомощена да иска връщане, както и,че първоначалният
номер на рамата е бил заличен по механичен начин и на същото място е бил нанесен
допълнително съществуващият номер на рамата, т.е този номер не е оригинален за
предоставения мотоциклет, респективно докато не се изясни собствеността на
мотоциклета, не следва да се разрешава връщане на същия.
Изложени са твърдения, че Прокуратурата държи вещта без законово
основание, а задържането на вещта е извършено в нарушение на действащото
законодателство и е лишено от справедливост между обществения и частен интерес. В
тази връзка сочи, че не е известно трети лица да имат претенции върху собствеността
на мотоциклета, а дори и да има такова твърдение от трето лице, то това обстоятелство
не може да се проверява от прокуратурата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
2
становище за неоснователност на иска. Твърди, че Прокуратурата на Република
България държи вещта на годно правно основание, тъй като в настоящия случай, във
воденото наказателно производство не е установено иззетата вещ на кого принадлежи,
а при наличието на този факт - прокурорът има правото да откаже да върне вещта.
Също така сочи, че вещта не може да се върне на лицето, от което е иззета до
приключване на наказателното производство.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Безспорни между страните в настоящото производство и доказани от представените
писмени доказателства са следните факти и обстоятелства:
С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 19.06.2018г. с
нотариална заверка на подписите на страните К. С. А. е продал на С. И. И. собственото
си МПС - мотоциклет Виктори Октан с рег. № ***, с рама № *** и двигател № ***,
като на 05.07.2018г. същия е регистриран в КАТ на името на ищеца.
С Протокол за доброволно предаване от 01.08.2018г. С. И. е предала
горепосочения мотоциклет, ключ за него, свидетелство за регистрация част 1 и част 2 и
други документи, свързани с мпс на служител в ОД МВР Варна.
С Протокол за отговорно пазене, съставен на 02.08.2018г. служител в СлО на
СпП е предал мотоциклета на Д. И. И. в присъствието на свидетел. Мотоциклетът е
предаден за пазене в гараж в гр. Б., а ключът от него е предаден на следовател. С
Разрешение на Специализиран наказателен съд от 12.06.2018г. и за нуждите на ДП№
31/2018г. по описа на СО-СП, в/на мотоциклет Виктори-Октан с ДК № ***. е
извършено претърсване.
С Приемо-предавателен протокол от 10.01.2019г., служител на МВР София, по
3
постановление на следовател от СО-СП по ДП №31/2018г., е приел от Д. И. И.
процесния мотоциклет, без увреждания и ожулвания.
ДП № 31/2018г. по описа на СлО-СпП е образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 321 от НК. Процесното МПС е предадено с протокол за
доброволно предаване от брата на ищцата, за нуждите на воденото досъдебно
производство. В хода на разследването от назначената комплексна съдебно-
автотехническа експертиза е установено, че са намерени следи от допълнително
механично третиране на площадката на номера.
Към настоящия момент производството по ДП не е приключило и все още е
висящо.
Ищцата многократно е депозирала пред наблюдаващия делото прокурор молби
с искане да бъде освободено процесното МПС, приобщено като веществено
доказателство по досъдебно производство № 31/2018г. по описа на СлО-СпП, които са
оставени без уважение, като същите са потвърдени с определения на СпНС, на
основание чл. 111, ал. 3 от НПК.
С последното представено по делото Определение от 31.05.2021г. по ч.н.д. №
1824/2021г. на СпНС по реда на чл.111 ал.3 от НПК, съда е потвърдил Постановление
от 13.05.2021г. по ДП № 31/2018г. по описа на СО-СП, с което е отказано на С. И.
връщането на процесния мотоциклет.В мотивите си съда е посочил, че „единствената
причина за задържане на мотоциклета е обстоятелството, че жалбоподателката не е
негов собственик и няма право да иска връщането му.“ Посочено е , че : „този
мотициклет реално не е нужен като доказателство по делото, поради което основание
за задържането му, само в битието на доказателство, не стои“. Дал е разяснения на С.
И., че претендирайки да е собственик на процесната вещ, същата следва да заведе иск
по съдебен ред за установяване на това свое право.
Както вече беше посочено Решение № 1206/28.04.2022г. по гр.д. № 143221/2021г.
по описа на ВРС,53 св., не е обжалвано , В ЧАСТТА , с която по предявения от С. И.
против въззивника иск с правно основание чл.108 от ЗС Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че С. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** Е СОБСТВЕНИК на мотоциклет, марка
„ВИКТОРИ", модел „ОКТАН", рама: ***, двигател № *** цвят -черен, рег.№ ***, на
основание сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство със нотариална заверка на
подписите, сключен на 19.06.2018г., т.е. по делото няма спор от носно принадлежността на правото на
собственост и установеното от ответника владение.
Спорът по делото е по правото и касае последната от предпоставките на
основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответника за упражняваното от него владение върху спорната вещ. В
конкретната хипотеза спора се свежда до това наличието на висящо ДП, по което веща е
иззета като веществено доказателство, достатъчно основание ли е да се приеме, че тя се
държи от Прокуратурата на Р.България на правно основание, или не.
Възраженията на въззвиника в тази насока настоящия състав намира за
неоснователни по следните аргументи:
Безспорно в конкретиката на настоящия правен спор, процесната вещ е във владение
на ответника по силата на нормите на НПК, като веществено доказателство по ДП .Това
4
обаче не дава право на въззивника да я държи , ако собственика й е установен, т.е. не е
налице гражданско-правен спор по смисъла на разпоредбата на чл.113 НПК , няма
претенции на други лица към нейната собственост, както и ако по отношение на същата
вече са извършени необходимите процесуално – следствени действия/оглед, експертизи и
т.н./. /Така в Решение № 10 от 04.03.2015 г., по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о., и
Решение № 164 от 26.10.2017г. по гр.дело № 557/2017г. на ВКС, първо г. о./Настоящия
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ответника –
въззивиник, чиято е доказателствената тежест не е представил убедителни доказателства, от
които да се обоснове положителен извод, че връщането на веща на нейния собственик би
затруднило разследването. Нещо повече, установено е, че същата е била предмет на
експертизи и обследване и както е посочено от СпНС -„този мотициклет реално не е
нужен като доказателство по делото, поради което основание за задържането му, само
в битието на доказателство, не стои“. Аргумента на въззивника, че веществените
доказателства не могат да бъдат върнати преди приключване на разследването позовавайки
се на разпоредбата на чл.111 ал.1 от НПК е несъстоятелно , доколкото в следващите алинеи
на посочената норма законодателя изрично е предвид ред за връщане на веществени
доказателства и то в хода на висящо ДП.
С оглед изложените мотиви, решението по осъдителната част на ревандикационната
претенция е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалванато решение не следва
да бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на
980.00 лв. –заплатено възнаграждение на един адвокат , съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78
ал.5 от ГПК съда счита за основателно до посочената сума предвид Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената от процесуалния представител на
страните дейност за изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално
представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1206/28.04.2022г. по гр.д. № 143221/2021г. по описа
на ВРС,53 св., В ЧАСТТА с която Прокуратурата на Р.България, представлявана от Главния
Прокурор Е ОСЪДЕНА да предаде на ищеца С. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
ВЛАДЕНИЕТО на мотоциклет, марка „ВИКТОРИ", модел „ОКТАН", рама: ***, двигател №
***, цвят - черен, рег.№ ***, на основание чл. 108 ЗС, както и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ЕИК *********, с адрес гр. София,
5
бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главен прокурор Иван Гешев ДА ЗАПЛАТИ на С. И.
И. с ЕГН **********, сумата от 980.00/деветстотин и осемдесет/ лева - разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6