№ 39328
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20221110117336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 341816 от 28.10.2024 г., подадена на
22.10.2024 г. по електронна поща, на ищеца - „*******“ ЕАД, с искане за
изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско
дело решение № 17591 от 02.10.2024 г. В молбата се твърди, че съдът не е
присъдил сторените разноски в размер на 619,16 лв., както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и счита, че такива се
дължат, тъй като ответниците са станали причина за завеждане на делото.
В дадения от съда едноседмичен срок не е постъпило становище от
ответниците.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Видно от мотивите на решението, съдът е приел за установени всички
елементи на фактическите състави за уважаване на предявените искове и е
счел същите за доказани по основание и размер, като по реда на чл. 235 ГПК е
съобразил извършеното плащане в хода на делото, поради което предявените
искове са отхвърлени.
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид
отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй
като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
1
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските. Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото, с
оглед извършеното след подаване на исковата молба плащане, с което са
признали дължимостта на вземанията на ищеца, в това число на вземанията за
лихва за забава, начислена върху главниците т.е. признали са обстоятелството,
че към датата на депозиране на исковата молба са били в забава за заплащане
на дължимата цена на топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период, същите дължат заплащането на ищеца на сторените разноски (в този
смисъл напр. опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о.,
ТК и цитираните в последното актове).
В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на
ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило
разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза
сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като не
са погасили дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. Задълженията на наследодателя преминават с наследствената маса у
наследника с откриването на наследството - арг. от чл. 48 ЗН. Оттук и съдът
намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е
след образуване на производството, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото. Дължимите съдебни
разноски не са заплатени на ищеца с извършеното от ответниците в хода на
процеса плащане, поради което същите се дължат. Видно от приложените на л.
44, 47 и 69 от делото платежни документ ищецът е внесъл сумата в общ
размер на 614,19 лева. Съдът намира, че дължимите държавни такси по
исковете предявени срещу всеки от ответниците са в размер на 200 лева или
общо 400 лева. Следователно всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от
200 лева за платени държавни такси по предявените срещу него искове.
Ищецът е надвнесъл държавна такса по предявените срещу ответниците
искове в размер 209,16 лева, която подлежи на връщане при подаване на молба
от ищеца в този смисъл с посочена банкова сметка. Ищецът е заплатил и
държавна такса в размер 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, която е
дължима от ответниците според квотата им в съсобствеността. На ищеца
следва да се присъдят и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
2
съдът определя в минимален размер от 50 лв., които са дължими от
ответниците според квотата им в съсобствеността.
В случая с диспозитива на решението съдът е пропуснал да се произнесе
по тези разноски, поради което молбата за допълване на решението е
основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 17591 от 02.10.2024 г., постановено по
гражданско дело № 17336 от 2022 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на „*******“ ЕАД,
ЕИК ******* сумата от 241,25 лева разноски по делото, от които 203,75 лева
държавни такси и 37,50 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. В. Д. с ЕГН **********, да заплати на „*******“ ЕАД,
ЕИК ******* сумата от 213,75 лева разноски по делото, от които 201,25 лева
държавни такси и 12,50 лева юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, че надвнесената от него сума в размер 209,16 лева с
платежно нареждане от 14.06.2022 г., като недължима, подлежи на връщане
при подаване на молба в този смисъл с посочена банкова сметка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3