№ 2634
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 10621/20.06.2023 г., постановено по гр.д. № 24791/2022 г.
на СРС, ГО, 79 състав, е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. К. А., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. К. А.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 029,75 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. „******* с аб. № *******, за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г.; сумата от 6,00 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 184,70 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.12.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 72160/2021 г. по описа на СРС,
79 състав е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г., като
е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1 029,75 лв. до пълния предявен размер от 1 217,08 лв., или за
размера от 187,33 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.; искът за
1
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 184,70 лв. до пълния предявен размер от 211,08 лв.,
или за размера от 26,38 лв., както и искът за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 1,38 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г.
Със същото решение е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу П. П. И., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. И.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 514,87 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„******* с аб. № *******, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата
от 3,00 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2021
г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 92,35 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 72160/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г., като е отхвърлен искът за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 514,87 лв. до пълния
предявен размер от 608,54 лв., или за размера от 93,67 лв., и за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.; искът за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 92,35 лв. до
пълния предявен размер от 105,54 лв., или за размера от 13,19 лв., както и
искът за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 0,69 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г.
Със същото решение е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу К. П. И., ЕГН **********,
, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. П. И.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 514,87 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„******* с аб. № *******, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата
от 3,00 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2021
г. до окончателното им заплащане, както и сумата о т 92,35 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 72160/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г., като е отхвърлен искът за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 514,87 лв. до пълния
предявен размер от 608,54 лв., или за размера от 93,67 лв., и за периода от
2
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.; искът за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 92,35 лв. до
пълния предявен размер от 105,54 лв., или за размера от 13,19 лв., както и
искът за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 0,69 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г.
С решението е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу К. Б. К., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Б. К.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1029,75 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„******* с аб. № *******, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата
от 6,00 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2021
г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 184,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 72160/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г., като е отхвърлен искът за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 029,75 лв. до пълния
предявен размер от 1 217,08 лв., или за размера от 187,33 лв., и за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.; искът за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 184,70 лв. до
пълния предявен размер от 211,08 лв., или за размера от 26,38 лв., както и
искът за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 1,38 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове
срещу К. Б. К., е постъпила въззивна жалба от посочения ответник чрез
особения му представител адв. Ш.. В жалбата се поддържа, че решението е
неправилно, тъй като договор от 05.09.2002 г. е за срок от 5 години и е
изтекъл, поради което и не е налице облигационна връзка между етажната
собственост на адрес гр. София, ж.к. ******* и енергиен сервиз „Н.И.“ ООД
за процесния период. Отделно се поддържа, че К. К. не е бил ползвател на
имота в процесния период, тъй като титуляр на партидата е Н.К. И.. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове спрямо К. К..
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Н.“ ЕАД.
3
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Е. К. А., П. П. И., К. П. И. и К. Б. К., с която по реда на
чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които суми по ч. гр. дело №
72160/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
ответникът К. Б. К. и ищецът са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. От
представения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 09.04.1996 г., издаден въз основа на
Заповед № ДИ-03- 3308/28.09.1995 г., се установява, че на 09.04.1996 г. Н.К.
И. е придобил процесния апартамент № 7, находящ се в гр. София, *******
ет. 2, заедно с избено помещение № 7 към него и 1,353 % идеални части от
правото на строеж върху мястото. От представения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 181, том II, нот. дело № 337/19.06.2007 г.,
както и искане от 26.04.2017 г. за вписване на подновяването на такава до
Служба по вписванията – гр. София се установява, че за обезпечаване на
отпуснатия на „Телекомуникационна компания“ ООД кредит Н.К. И. е
4
учредил в полза на „Банка Пиреос България“ АД договорна ипотека върху
притежавания от него имот. По изложените съображения и съдът приема, че
Н.К. И. е бил едноличен собственик на процесния недвижим имот до смъртта
си. От удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ051- 15916/24.11.2020
г., издадено от СО, район „Люлин“ се установява, че Н.К. И. е починал на
18.09.2017 г. е оставил за наследници по закон сестра си Е. К. А., брат си П.К.
И. и въззивника К. Б. К. /син на сестрата на наследодателя Е. К.а, починала на
29.03.2006г./, като всеки от наследници е наследил на основание чл.8,ал.1 ЗН
по 1/3 ид. от имуществото на наследодателя, вкл. от процесния апартамент.
Ето защо и въззивникът е бил собственик на 1/3 идеална част от процесния
недвижим имот през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице,
което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Действително,
всеки от съсобствениците би могъл да сключи с топлопреносното
предприятие индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, което
би изключило облигационната връзка с останалите съсобственици.
Същевременно по делото няма доказателства за сключен такъв договор, вкл.
за подадено заявление от някой от другите съсъобственици за откриване
партида на негово име, като е без значение, че партидата е открита на името
на друг съсобственик – партидата няма как да се открие едновременно на
всички съсобственици. Ето защо и в качеството си на собственик на
процесния недвижим имот въззивникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като
договорът касае обект с абонатен № *******, поради което и доводът на
въззивника за липса на облигационно правоотношение се явява
неоснователен.
Пред първоинстанционния съд са отделено за безспорно между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на
исковия период процесният имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“,
******* ет. *******, е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до
него твърдяното количество топлинна енергия в посочената стойност. Ето
защо и въззивникът дължи 1/3 от стойността на доставената топлинна
енергия и стойността на извършената услуга дялово разпределение, като е
без значение валидността на сключения договор за извършване на дялово
разпределение между топлинния счетоводител и етажните собственици –
съществено е дали и в какъв размер е доставена топлинна енергия до
процесния имот.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
5
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 312 лв. за депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10621/20.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 24791/2022 г. на СРС, ГО, 79 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, срещу К. Б. К., ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Б. К. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1029,75 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******* с аб. № *******, за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 6,00 лв., представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2021 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 184,70 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 01.12.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 72160/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, разноски за въззивното производство в размер
от 312 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“
ЕАД.на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7