О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 381
гр. Кюстендил,
02.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на втори юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Е. С.
с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 283
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения В.Й.П. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на Затвора-
юрисконсулт Г., упълномощена със
заповед №Л- 685а/ 02.07.2018 г. на Началника на
Затвора, изразява становище за неоснователност на молбата.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за
допускане на УПО.
Защитникът на лишения от свобода- адв. Б. пледира за допускане на УПО.
Лишеният от свобода В.Й.П. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на
страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода В.Й.П. е постъпил в Затвора –
Бобов дол на 31.08.2018
г.
Изтърпял е наказание, постановено с присъда № 106 от 02.07.2015г.
по НОХД № 71/2015г. на РС- Радомир,
изменена с решение по НОХД № 235/2015г.
на ОС-Перник, с която е осъден на ЛС в размер на 3 месеца за престъпление по чп. 129, ал. 2 НК, в сила
от 09.10.2015г. и приведено в изпълнение
на осн. чл. 68, ал. 1 от
НК с присъда от 12.01.2018 г. по НОХД № 485/2016г. на Районен съд Радомир, при първоначален
„общ" режим. Посоченото наказание е изтърпяно в периода от 31.08.2018 г.
до 17.11.2018 г.
Понастоящем изтърпява
наказание с присъда от 12.01.2018 г. по НОХД № 485/2016 г. на РС- Радомир, изменено с решение
№ 43 от 03.08.2018г. по ВНОХД № 75/2018г. по на ОС-Перник, с която е осъден на ЛС в размер на 1 години, при
първоначален „строг“ режим за престъпление по чл. 131, ал.1, т.7 НК, в сила от 03.08.2018г.
Начало
на наказанието 17.11.2018 г.
Към датата на произнасяне от КнОС- 02.07.2019 г. е изтърпял фактически –
7 месеца и 15 дни, от работа- 2 месец и 19 дни; всичко – 9 месеца и 29 дни;
остатък – 2 месеца и 1 дни.
Лишеният от свобода П. е настанен в ЗООТ
„Самораново“ на 20.09.2018 г. При постъпването му в затворническото заведение е изготвен
първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС, в който е отчетена безпроблемна адаптация
в местата за лишваане от свобода. Отчетени са и дефицитни зони- отношение към правонарушението и
умения за мислене. Рискът от рецидив е определен първоначално в ниските
стойности - 33 точки, а рискът от вреди- като среден на база на криминалното му
минало и склонност към немотивиран риск.
Отчетени са ресурсите му- млада възраст и семени връзки. Изготвен е първоначален
план за изпълнение на присъдата по
чл.156 ЗИНЗС, в който са включени визираните дефицитни зони. Изготвено е
и заключение от проведено скринингово изследване, в което е отчетена семейната
подкрепа и съхранения контакт с близките.
В общността е заемал среден социален статус. Контактите му с останалите лишени от свобода са
били селектирани; контактувал предимно с лишени от свобода, отговарящи на неговия ценз. Към служителите има необходимото
уважение. Предвид трудовата си
ангажираност нощува в Затвора - гр. Бобов дол.
В условията на изолация не е
проявил рисково поведение, но оценката на риска от вреди не е намалявана. Не приема изцяло
вината и отговорността за
деянията, за които е осъден, като се наблюдават самооправдателни нагласи. Оневинява себе си за случилото се.
Със заповед № 83/11.10.2018
г. е назначен като гледач на служебни кучета в Затвора - гр. Бобов дол. Не са установени пропуски на
трудовата дисциплина. Показва трудово
усърдие и постоянство.
Награждаван е както
следва: със заповед № ЗО – 189 от 18.03.2019
г. е награден е със заличаване на наложено
дисциплинарно наказание; със заповед № ЗО - 266/12.04,2019 г. е награден
е домашен отпуск за 3 дни.
Към момента няма действащо дисциплинарно наказание. Запазени и
позитивни са семейните му отношения. Близките му оказват необходимата му
морална подкрепа.
По делото е представено предложение на осн. чл.155, ал.2 ЗИНЗС за замяна
на режима на наказанието. Видно от изявлението на представителя на Затвора в с.з. е, че със заповед № 30-377/17.06.2019 г. режима на изтърпяване на наказанието е заменен от „общ“ на „лек“.
Видно от
справката на Началника на Затвора и становището на затворническата
администрация е, че лишения от свобода не следва да бъде освобождаван,
като е необходимо да се следва
прогресивната система.
Предвид гореизложеното,
КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се
остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1, т.2 НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително
П. е изтърпял фактически повече от ½
от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1,
т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на
чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че действително рискът от вреди е нисък, но не е налице занижение на същия,
респ. не е отчетена промяна в
дефицитните зони по посока на намалението им. Това обстоятелство сочи, че
процеса на превъзпитание по отношение на осъдения е приключил. Действително,
лишеният от свобода упражнява обществено полезен труд, показал е поведение,
свидетелстващо за поправяне, но същото не е пълно и е необходимо напълно да се
постигнат целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
отношението му към правонарушението и необходимостта от формиране на умения за
мислене, по които дефицитни зони не са констатирани промени. В този аспект
следва да бъдат изпълнени поставените задачи по изграждане на критично
отношение към сериозността на извършеното деяние, приемане изцяло на
отговорността за действията му и преосмисляне на поведението му.
Съобразно плана на присъдата, задачите, по които трябва да се работи с
осъдения до края на престоя си в затвора, са насочени към повишаване на
самоконтрола, усвояване на алтернативи за решаване на проблеми, готовност за
поемане на отговорности, извличане на поуки от минал опит, разпознаване и
законосъобразно решаване на проблемите и понижаване на импулсивността. В
становищата си служителите на затворническата администрация, които осъществяват
пряко наблюдение и имат непосредствен контакт с осъдения, не оспорват доброто
му поведение, но същевременно са преценили, че работата с него следва да
продължи. В тази връзка следва да се отчете, че социалната дейност и възпитателната
работа по отношение на осъденото лице за постигане целите на специалната
превенция, обхващат целия период на изтърпяване на наказанието. Липсата на
напредък по отношение на посочените дефицитни зони сочи, че не е постигната
съществена промяна в отношението му към водене на законосъобразен начин на
живот, което пък мотивира извода, че П. не се е поправил до степен, че да се
приеме наличие на завършеност на корекционния процес.
От друга
страна през м. юни 2019 г. е настъпило изменение на режима на наказанието,
което вече е “лек“. От облекчаването на режима на наказанието е отминал малък
период от време, който не е достатъчен, за да се извърши цялостна преценка
относно проследяването на поведението му при условията на лекия режим. Това обстоятелство е необходимо с оглед
нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от
свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този аспект заключението на съда е,
че изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен,
за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието. Липсата на снижаване на риска от вреди през изминалия период от време при
изтърпяване на наказанието сочи, че процесът на поправително въздействие в
насока промяна на мисленето му и
повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите при лицето следва да
продължи. Необходимо е да се затвърдят настъпилите позитивни промени и да
продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за
конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати
по отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е
така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва
да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението
на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по
посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на
осъдения, характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на
заложените цели при планирането на присъдата. В този аспект е необходимо да се
проследи и поведението му при условията на облечкения лек режим на изтърпяване
на наказанието.
Сочените от осъдения лични
причини, налагащи допускане на УПО, не попадат сред кръга обстоятелства,
подлежащи на преценка по см. на чл. 439а НПК и не следва да ъбдат обсъждани.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения В.Й.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Й.П. , с ЕГН **********, роден в
гр. П., обл.
П., с постоянен
адрес ***, със
средно образование, без професия, неженен /във фактическо съжителство/,
българин, с българско гражданство, категория-ОТ за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наказанието „лишаване от свобода” , постановено по НОХД № 485/2016г. на РС- Радомир,
изм. решение от 03.08.2016 г. по ВНОХД
№485/16 г. на РС- Радомир, в сила от 03.08.2018
г., в размер на 1 г. при първоначален
„общ“ режим. с неизтърпян остатък към 02.07.2019 г. в размер на 2 месеца и 1 ден.
Предложения или нова молба
по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора- Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: