№ 20
гр. Малко Търново, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20232140200054 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG2022/1000-1084/HП от
20.10.2022 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“
към Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, административнонаказващ
орган съгласно Заповед № ЗАМ-1447/32-264887 от 09.08.2022 г. на Директора
на Агенция „Митници”, в частта с което на основание чл. 238в, ал. 2 вр с чл.
238в, ал. 1 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -
автобус „SETRA“ с регистрационен номер № B84BUS и шаси №
WKK*********** от „БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА CPJI“
/BUSTRANS INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на
управление Република Румъния.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат
основания за отмяна на наказателното постановление. В становище защитата
на жалбоподателя пледира НП да бъде отменено.
Административнонаказващия орган, редовно призован, изпраща
представител. Пледира НП да бъде потвърдено.
ТО - М. Търново към РП - Бургас предоставят на съда.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице,
имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е
допустима.
1
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано с акт за
установяване на административно нарушение сериен № BG20042022/1000/M-
922 от 20.04.2022 г. по описа на ТД Митница Бургас, съставен от К. С. С. -
старши инспектор в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД
Митница Бургас, Агенция „Митници“ за това, че на 20.04.2022 г., около 00:30
часа, на трасе „Изходящи автомобили и автобуси“ на митнически пункт
„Малко Търново“, на път от Р. България за Р. Турция, пристигнал автобус
марка Setra, с румънски per. № В 84 BUS, управляван от U. A. /Ю. А./.
При регистрация на превозното средство в модул ПТРР, сработил
рисков профил №6756 за превозното средство. Преди започване на
митническа проверка, ст. инспектор К. С. запитал водача и пътниците, на
разбираем за тях език, дали имат нещо за деклариране пред митническите
органи. Водачът и пътниците отговорили, че нямат нищо за деклариране. На
основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, ст. инспектор С.,
съвместно със ст. инспектор Н. Б., инспектор Д. Ж. и ст. инспектор Д. Т.
пристъпили към проверка на превозното средство и багажа на пътниците.
По повод на предходно съставен АУАН № BG12042022/1000/М-825 от
12.04.2022 г. срещу същото лице, за това, че при преминаване на държавната
граница използва същото превозно средство, в което са установени наличие
на тайници, проверката е била насочена в тази насока. Митническите
инспектори са установили, че тайниците в превозното средство са били
затворени и не са били премахнати. В тях не са били намерени стоки.
Направени са натривки с тест за наркотици D4D DRUG DETECTION KIT, но
се оказали негативни.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, от U. A. /Ю. А./
са снети писмени обяснения.
Контролните действия на митническите органи са обективирани в
Протокол за извършена митническа проверка №
22BG1000M017868/20.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № BG20042022/1000/M-922 от
20.04.2022 г. по описа на ТД Митница Бургас, срещу U. A. /Ю. А./, турски
гражданин, роден на **.**.**** г., в К., Turkey, с персонален № ***********,
издаден на 17.12.2021 г., от Babaeski, Turkey, с адрес: Република Турция, гр.
К., ул. "Г. О. П.", кв. Дж., ап. ****, общ. Бабаески, за нарушение по чл. 238в,
ал. 1 от ЗМ. Актът е връчен лично на нарушителя в деня на съставянето му и
му е преведен на разбираем за него език видно от показанията на св. С..
Съгласно nap. 1, т. 33 от ДР на Закона за митниците „тайник“ е
специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното
средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция
на производителя. В конкретния случай, в задната част на пътническото
отделение на превозното средство, от лявата страна (от страната на водача на
2
ППС) е установен тайник, който е с дължина 2 метра, а от дясната друг
тайник с дължина 4 метра и широчини 40 сантиметра. Двата тайника
представляват допълнително изработени кухини в превозното средство, които
са различни от оригиналната конструкция.
Административнонаказващият орган съобразил, че към датата на
извършване на нарушението - 20.04.2022 г., срещу същото лице е издадено
Наказателно постановление № 851/2022 по описа на ТД Митница Бургас,
влязло в законна сила на 19.04.2022 г., с което е наказан за същото по вид
нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, осъществено със същото превозно
средство - автобус марка Setra, с румънски per. № В 84 BUS. Настоящото
нарушение е извършено един ден след това, тоест в рамките на 1-годишен
срок, от влизане в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение, поради което е налице повторност по
смисъла на nap. 1, т. 35 от ДР на Закона за митниците.
Предвид наличието на повторност, административнонаказващият орган
обсъдил въпроса за наличие на предпоставки за отнемане на превозното
средство, в което са установени тайниците. Автобус марка Setra, с румънски
per. № В 84 BUS е собственост на юридическото лице “BUSTRANS
INTERNTIONAL IBRA SRL” /БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ/, с
данъчен номер ********, със седалище и адрес на управление в Р. Румъния.
Видно от справка в публично достъпен ел. регистър на превозвачи
осъществяващи международни превози на пътници, воден на основание
Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21
октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния
пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006,
фирмата е регистрирана в Р. Румъния, град Букурещ, с адрес: str. Cutitul de
Argint Sector 4, nr. 2B, In Incinta Sediul Central Autotrans Calatori Filaret Sa
Suprafata de 66,00 MP. Следователно фирмата притежава Лиценз на
Общността за осъществяване на международен превоз на пътници. Съгласно
чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно
условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията
автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, като
„ръководител на транспортната дейност“ е посочено лицето Y. V. /Й. В./.
Съгласно чл. 4, nap. 1, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009,
ръководителят на транспорта ръководи действително и постоянно
транспортната дейност, като има реална връзка с превозвача.
АНО е приел,че за да са налице предпоставки за отнемане на
превозното средство в полза на държавата, предвид постановено
Преюдициално заключение по дело С-393/2019 г. от Съда на Европейския
съюз, следва третото лице собственик да е недобросъвестно, тоест да е
знаело, че в транспортното средство има наличие на тайници и същото се
използва за преминаване през държавната граница. В конкретния случай, от
установените по преписката обстоятелства, АНО е счел, че може да бъде
направен извод, че “BUSTRANS INTERNTIONAL IBRA SRL” /БУСТРАНС
3
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ/, в качеството си на лице осъществяващо
международен превоз на пътници е било недобросъвестно.
За да стигне до този извод, административнонаказващият орган
съобразил, на първо място, че фирмата “BUSTRANS INTERNTIONAL IBRA
SRL” /БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ/ осъществява
международни превози на пътници по смисъла на чл. 2, nap. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) № 1073/2009. Предвид това, превозвачът попада в обхвата на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози - арг. чл. 1, т. 1 и Наредба
№ 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари (Наредбата) - арг. чл. 1, ал. 1, доколкото в Общностното
право не са предвидени други правила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата,
международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки
едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице. Съгласно изискванията на чл. 57, ал. 6 от
Наредбата, лицето по чл. 2, ал. 1 (превозвача) извършва превозите на пътници
само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка
на техническата изправност, като са посочените различните системи и
компоненти на превозното средство, които подлежат на проверка преди всеки
превоз.
При определяне на санкцията, в съответствие с чл. 27 от Закона за
административните нарушения и наказания, административнонаказващият
орган преценил тежестта на извършеното нарушение, причините за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство се взели предвид, че с превозното
средство се осъществява обществен транспорт на пътници, което предполага
по-висока обществена опасност на деянието. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се взело предвид, че лицето е оказало необходимото
съдействие на митническите органи при осъществяване на контролните им
правомощия.
АНО е счел, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на nap. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, което
мотивирало административнонаказващия орган да приеме, че не е налице
възможност да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и на U. A.
/Ю. А./, роден на **.**.**** г., следва да се наложи наказание в посочения в
постановителната част вид и размер, тъй като по този начин ще бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция. При
определяне на наказанието, административнонаказващият орган взел предвид,
че нарушението е в условията на повторност, за което в закона не е
предвидено по-тежко наказание, поради което при индивидуализирането
следва да се наложи наказание, ориентирано към предвидения от закона
максимум, тъй като предвид личността на нарушителя по този начин в по-
пълна степен ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.
4
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 238, ал. 1 от ЗМ и
чл. 238в, ал. 2 вр с чл. 238в, ал. 1 от ЗМ Актът е подписан от нарушителя.
Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал
атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
По делото бе разпитан св. С., който потвърждава изложените в Акта и
НП обстоятелства.
При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Акта и НП имат необходимите реквизити
съобразно разпоредбите на ЗАНН.
В случая отговорността на нарушителя е била ангажирана на основание
чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв.
за лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно
или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Съгласно
nap. 1, т. 33 от ДР на Закона за митниците „тайник“ е специално изработена
или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от
кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. В
конкретния случай, в задната част на пътническото отделение на превозното
средство, от лявата страна (от страната на водача на ППС) е установен
тайник, който е с дължина 2 метра, а от дясната друг тайник с дължина 4
метра и широчини 40 сантиметра. Двата тайника представляват
допълнително изработени кухини в превозното средство, които са различни
от оригиналната конструкция.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служител - С., че е налице наличие на този
тайник.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т. е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол й
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция.
Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата
съставомерност, релевантни и изискуеми са два елемента - преминаване на
държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез
използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник.
5
Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци,
са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното АНП.
На тази доказателствена основа и установените характеристики на
откритите съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично
установено, че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР
на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за
осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 238в, ал. 1 ЗМ от страна на водача на процесното МПС, за което същият е
бил наказан с налагане на адм. наказание Глоба.
Спорно по делото е постановената репресивна мярка „отнемане в полза
на Държавата” на основание чл. 238в, ал. 2 вр. с чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на
превозното средство - автобус „SETRA“ с регистрационен номер № B84BUS
и шаси № WKK***********, собственост на дружеството жалбоподател
„БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ“ /BUSTRANS
INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на управление
Република Румъния.
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата” при повторно
нарушение по ал. 1 на чл. 238в от ЗМ на превозното или преносното средство,
независимо чия собственост е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 238в,
ал. 2 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 238в, ал. 1 от същия
закон.
Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело
С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че: член 2, параграф 1 от
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления
във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. Прието е
също, че Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от
Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява в наказателно
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице,
различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с
ефекпгивни правни средства за защита. Или иначе казано национална правна
уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване
на престъпление за делото на СЕС квалифицирана контрабанда /респективно
при извършено адм. нарушение/, когато това средство принадлежи на трето
добросъвестно лице, различно от извършителя на престъплението, без това
лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на
правото на Съюза, още повече че произнасянето на съда по горепосоченото
дело, националните разпоредби са обявени за противоконституционни в
6
унисон с приетото от ЕС.
Действително с Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело С-
393/19, съдът се е произнесъл относно съразмерност на предвидената
конфискация предвидена в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, съгласно
която разпоредба е предвидено, че „превозните и преносните средства, които
са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда.”
Разглеждайки двете хипотези, съдът намира висока степен на сходност
помежду им /разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ и чл. 238в, ал. 2 от ЗМ/, тъй
като се отнася до отнемане на чуждо имущество при извършено адм.
нарушение от трето лице. Действително със измененията на ЗАНН е
предвидено в разпоредбата на чл. 58, ал. З, че в случай, че с наказателното
постановление е извършено разпореждане с веществени доказателства или са
отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя,
препис от наказателното постановление се връчва на техния собственик, с
оглед на което следва да се приеме,че българската държава в унисон с
горното решение на СЕС е предвидила средство за защита на собственика на
вещите,респективно на отнети в полза на държавата МПС, които не са
собствени на нарушителя.
Извън това обаче /че дружеството собственик на МПС, чието отнемане
е постановено има процесуален способ да обжалва акта с който се отнема
собствените му вещи/, и съобразно цитираното Решение на СЕС, в което е
прието, че НE ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на
ТРЕТО добросъвестно лице, то за да се отнеме МПС, средство на
извършеното престъпление, респективно адм. нарушение, следва същото да е
собствено на нарушителя или макар да е чужда собственост, то последният да
е недобросъвестен.
Безспорно по делото е, че процесният автобус не е собственост на
посочения в НП нарушител, а е собственост на дружеството жалбоподател,
видно от приобщения по делото надлежен превод на рег. талон на процесното
МПС.
При това положение /доколкото МПС не е собственост на нарушителя/,
следва АНО при решаване на въпроса за отнемане на МПС да установи по
безспорен и категоричен начин, че третото лице е недобросъвестното, но
такива доказателства не се ангажираха в настоящото производство.
Доводът, че нарушителя е бил наказан общо четири пъти, което
обстоятелство би следвало да е било сведено до знанието на собственика на
МПС, не доказват знание от страна на дружеството жалбоподател, че
собственото му МПС е било променено, като в него са били направени
7
тайнци.
Няма събрани доказателства, че дружеството, собственик на процесното
МПС, да е било уведомено за наложените наказания на водача на автобуса.
При липса на каквито и да е доказателства, че третото лице
/дружеството - жалбоподател/ е било недобросъвестно, то обжалваното НП в
тази му част се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е
задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. При
това положение, настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл.
233, ал. 8 от ЗМ, която разпоредба е сходна с разпоредбата на чл. 238в, ал. 2
от ЗМ отнемане на МПС се явява в противоречие с цитираното Решение на
Съда на ЕС, и настоящият Съдебен състав намира, че не следва да приложи
чл. 238в, ал. 2 от ЗМ, като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно и
по тези съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 2 обжалваното
НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
По разноските:
По делото се претендират разноски, както от страна на процесуалният
представител на дружеството – жалбоподател, така и от страна на АНО.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че не се дължат в полза на
АНО разноски, а що се отнася искането за присъждане на разноски по реда на
чл. 38 от ЗАдв от страна на пълномощника на дружеството - жалбоподател,
то съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът може да
оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица. За адресати
на нормата обаче следва да се считат само физически лица, но не и
юридически лица, какъвто е доверителя на адвоката. Това е така, поради
обстоятелството, че юридическо лице няма как да бъде квалифицирано като
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, която
разпоредба има предвид само физически лица, в който смисъл е константната
практика на ВКС.
Ето защо искането за присъждане на разноски на основание на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление
/НП/№BG2022/1000-1084/HП от 20.10.2022 г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция (ТД)
Митница Бургас, административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗАМ-
8
1447/32-264887 от 09.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници”, в
частта, с което на основание чл. 238в, ал. 2 вр с чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е
постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА - автобус „SETRA“ с
регистрационен номер № B84BUS и шаси № WKK*********** от
„БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА CPJI“ /BUSTRANS
INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на управление
Република Румъния.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
9