Р Е Ш Е Н И
Е № 192
Гр. Сливен, 30.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 181 по описа за 2021
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212330200549 по описа
на Районен съд – Ямбол за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 126/02.08.2021
г. по АНД № 20212330200549/2021 г. на Районен съд - Ямбол е потвърдено Наказателно
постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което
на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК
*********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 3 б.
„б“ от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин)
лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Д.бетон“ ООД, гр. Ямбол,
което чрез упълномощен представител го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че изложените
от съда мотиви са бланкетни, а изложеното в диспозитива на съдебния акт
противоречало на възприетото в самото наказателно постановление. Не била
извършена от решаващия състав пълна, съвкупна и всестранна преценка на
доказателствата и решението било постановено при неправилно изяснена фактическа
обстановка. В мотивите не било обсъдено, че с НП е наложена санкция при пълно разминаване
между фактическо и юридическо формулиране на обвинението, съставляващо
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът променил състава на
отразеното в НП нарушение, с което утвърдил порочната практика на наказващия
орган. Посоченото в констативния протокол място на заустване на отпадъчни води
било събирателно за цялата активна индустриална зона, където се намира и
предприятието на санкционираното дружество. Въпреки това обстоятелство,
наказващият орган не ангажирал доказателства, че замърсяването е именно
вследствие дейността на „Д.бетон“ ООД. Заявява още, че в изпълнение на дадени с
констативен протокол указания на 27.05.2020 г. дружеството е сключило договор
за извършване на услуга „Почистване и извозване на отпадни води от изградена
собствена канализация – открит тип и отводнителен колектор на обект г. Я., у.
„О.“ ***. Към жалбата бил приложен и предварителен договор за присъединяване на
недвижимите имоти и потребители на вода към водопроводните мрежи, експлоатирани
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Ямбол от 09.08.2004 г., както и
Разрешение № 20/11.03.2005 г., с което са въведени в експлоатация водопроводно
отклонение и сграден водомерен възел. Моли съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по
делото доказателства, от които е видно, че:
По повод постъпил сигнал за мъртва риба в р. Тунджа на 26.05.2020 г.
експерти от РИОСВ – Стара Загора извършили проверка в промишлена зона на г. Я.
и в частност на „Бетонов център“ – площадка на адрес у. „О.“ ***, стопанисван
от „Д.бетон“ ООД. При проверката длъжностните лица констатирали, че на
площадката се извършва производство на бетонови и варови разтвори, като
отпадните води от производствената дейност постъпват по открит канал в три броя
утаители, а след утаяване, посредством колектор постъпват в открита бетонова
шахта и оттам чрез стар уличен колектор се заустват в р. Тунджа. Констатациите
на експертите били обективирани в констативен протокол № 007 744/26.05.2020
г. и въз основа на същите установеното от фактическа страна било квалифицирано
като административно противоправно деяние по чл. 46 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона
за водите в съставен АУАН № 59/15.06.2020 г. Въз основа на съставения акт било
издадено Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ -
Стара Загора, с което на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г.
Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК *********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение
по чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона за водите и на основание чл. 200 ал. 1 т.
2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) лева.
За да потвърди Наказателното
постановление, Районният съд е приел, че административното нарушение, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Д.бетон” ООД, е
доказано по безспорен начин. Съдът обстойно е анализирал фактическата обстановка
и относимите норми и въз основа на събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и поотделно е извел обоснован извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
В постановеното при
първото разглеждане на делото в Административен съд – Ямбол, касационният
съдебен състав е приел, че в НП е допусната техническа грешка, доколкото
описанието на нарушението от фактическа страна е съответно на нормата на чл. 46
ал. 1 т. 3 б. „б“, а не на чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗВ, като делото е
върнато за ново разглеждане при съобразяване със задължителните указания на
касационната инстанция. С последните първоинстанционният съд е обвързан и
правилно спорът е разгледан по същество, а при произнасянето на решаващия
съдебен състав на Районния съд не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, противно на изложените в жалбата доводи в тази
насока. Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗВ (коректно
посочена като правна квалификация на деянието в АУАН), разрешително за ползване
на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени
места, селищни и курортни образувания. В процесния случай от доказателствата се
установява по безспорен и категоричен начин, че дружеството – касационен
жалбоподател не е притежавало разрешително по смисъла на тази разпоредба, т.е.
ползвало е воден обект без необходимото за това основание. Последният извод се
налага от указаното в разпоредбата на чл. 38 ал. 2 т. 1 от Наредба № 2 от
8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, съгласно която по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание
или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита заустването
на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за
водите. Липсата на проведен и приключил по съответния ред разрешителен режим,
когато такъв е нормативно и фактически изискуем (какъвто несъмнено е настоящият
случай) е прогласена за административно противоправно деяние в изричната
санкционна норма на чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите. Според съдържанието
на последната, приложена коректно от наказващия орган, наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или
в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000
лв. Неизпълнението на нормативно установено задължение, скрепено със следващата
се административна санкция изпълва съдържанието на чл. 2 ал. 1 от ЗАНН и в
разглеждания случай същото е установено и доказано, като при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както правилно е приел първоинстанционният съд.
При горните
съображения първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват
неговата неправилност, респ. незаконосъобразност. Решението е постановено при
правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагането на
нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на
действителното правно положение.
Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице. В атакуваното Решение Районен съд - Ямбол е преценил поотделно и в
тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил
обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което
на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК
********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 3 б.
„б“ от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева.
По
изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения,
съставляващи посочените в жалбата касационни основания и като законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 126/02.08.2021 г. на Районен съд - Ямбол, постановено по АНД № 20212330200549/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.