Решение по дело №181/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20217220700181
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 192

 

Гр. Сливен, 30.11.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                      СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                                                                  

                                              

         при участието на прокурора Красимир Маринов

и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 181 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212330200549 по описа на Районен съд – Ямбол за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 126/02.08.2021 г. по АНД № 20212330200549/2021 г. на Районен съд - Ямбол е потвърдено Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК *********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Д.бетон“ ООД, гр. Ямбол, което чрез упълномощен представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че изложените от съда мотиви са бланкетни, а изложеното в диспозитива на съдебния акт противоречало на възприетото в самото наказателно постановление. Не била извършена от решаващия състав пълна, съвкупна и всестранна преценка на доказателствата и решението било постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка. В мотивите не било обсъдено, че с НП е наложена санкция при пълно разминаване между фактическо и юридическо формулиране на обвинението, съставляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът променил състава на отразеното в НП нарушение, с което утвърдил порочната практика на наказващия орган. Посоченото в констативния протокол място на заустване на отпадъчни води било събирателно за цялата активна индустриална зона, където се намира и предприятието на санкционираното дружество. Въпреки това обстоятелство, наказващият орган не ангажирал доказателства, че замърсяването е именно вследствие дейността на „Д.бетон“ ООД. Заявява още, че в изпълнение на дадени с констативен протокол указания на 27.05.2020 г. дружеството е сключило договор за извършване на услуга „Почистване и извозване на отпадни води от изградена собствена канализация – открит тип и отводнителен колектор на обект г. Я., у. „О.“ ***. Към жалбата бил приложен и предварителен договор за присъединяване на недвижимите имоти и потребители на вода към водопроводните мрежи, експлоатирани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Ямбол от 09.08.2004 г., както и Разрешение № 20/11.03.2005 г., с което са въведени в експлоатация водопроводно отклонение и сграден водомерен възел. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че:

По повод постъпил сигнал за мъртва риба в р. Тунджа на 26.05.2020 г. експерти от РИОСВ – Стара Загора извършили проверка в промишлена зона на г. Я. и в частност на „Бетонов център“ – площадка на адрес у. „О.“ ***, стопанисван от „Д.бетон“ ООД. При проверката длъжностните лица констатирали, че на площадката се извършва производство на бетонови и варови разтвори, като отпадните води от производствената дейност постъпват по открит канал в три броя утаители, а след утаяване, посредством колектор постъпват в открита бетонова шахта и оттам чрез стар уличен колектор се заустват в р. Тунджа. Констатациите на експертите били обективирани в констативен протокол № 007 744/26.05.2020 г. и въз основа на същите установеното от фактическа страна било квалифицирано като административно противоправно деяние по чл. 46 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона за водите в съставен АУАН № 59/15.06.2020 г. Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора, с което на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК *********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона за водите и на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

За да потвърди Наказателното постановление, Районният съд е приел, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Д.бетон” ООД, е доказано по безспорен начин. Съдът обстойно е анализирал фактическата обстановка и относимите норми и въз основа на събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно е извел обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

В постановеното при първото разглеждане на делото в Административен съд – Ямбол, касационният съдебен състав е приел, че в НП е допусната техническа грешка, доколкото описанието на нарушението от фактическа страна е съответно на нормата на чл. 46 ал. 1 т. 3 б. „б“, а не на чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗВ, като делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване със задължителните указания на касационната инстанция. С последните първоинстанционният съд е обвързан и правилно спорът е разгледан по същество, а при произнасянето на решаващия съдебен състав на Районния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противно на изложените в жалбата доводи в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗВ (коректно посочена като правна квалификация на деянието в АУАН), разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. В процесния случай от доказателствата се установява по безспорен и категоричен начин, че дружеството – касационен жалбоподател не е притежавало разрешително по смисъла на тази разпоредба, т.е. ползвало е воден обект без необходимото за това основание. Последният извод се налага от указаното в разпоредбата на чл. 38 ал. 2 т. 1 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, съгласно която по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите. Липсата на проведен и приключил по съответния ред разрешителен режим, когато такъв е нормативно и фактически изискуем (какъвто несъмнено е настоящият случай) е прогласена за административно противоправно деяние в изричната санкционна норма на чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите. Според съдържанието на последната, приложена коректно от наказващия орган, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. Неизпълнението на нормативно установено задължение, скрепено със следващата се административна санкция изпълва съдържанието на чл. 2 ал. 1 от ЗАНН и в разглеждания случай същото е установено и доказано, като при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, както правилно е приел първоинстанционният съд.

При горните съображения първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност, респ. незаконосъобразност. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагането на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.  

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В атакуваното Решение Районен съд - Ямбол е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Д.бетон” ООД, със седалище и адрес на управление г. Я., у. „З. р.“ ***, ЕИК ********, представлявано от А.Д.А. – у., за нарушение по чл. 48 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в жалбата касационни основания и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/02.08.2021 г. на Районен съд - Ямбол, постановено по АНД № 20212330200549/2021 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

              

 

    2.