РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр.Мадан, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100154 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „К. И.” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Ц. Б. № *, ет. М., с ЕИК ***, чрез адв. Р. И. Д. против С. Т. ИВ.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: Р., ул. Кап. П. В. *, с която е предявен иск по чл. 422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и чл.2 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1523.20 лв., от които 700.00 лв., главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ***г., 252.00 лв. договорна лихва за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г.,
504.00 лв. договорна такса „Гарант” за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г. и 67.20лв.,
законна лихва за забава за периода 06.03.2020г. - 23.02.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **/2021 г. на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че ответницата кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството- ищец, на адрес www.creditins.bg. като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване. В резултат на подадената заявка служител на ищеца се е свързал с
ответницата на посочения телефон, която потвърдила желанието си да получи кредит в
размер от 700 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат
на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от
„К. И.” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит
„Екстра” № ***г. и желаната сума е била преведена чрез системата е-рау и получена от
ответницата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от
ответницата лична карта. Съгласно формата за кандидатстване ответницата имала
възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението си или да й бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя
има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от „К. И.” АД, с което на основание т. 4 от договора
сключен между страните, ответницата се задължила към ежемесечната й вноска по кредита
да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Ищецът имал сключен
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „В. К.”
ООД. Последното дружество се задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по
1
отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити
между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била
одобрена. Съгласно чл. 1 ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на
дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл. 1
ал. 3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на
кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не
е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от
датата на предсрочната им изискуемост. В исковата молба се сочи, че съгласно условията на
сключения договор, дружеството- ищец е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е
поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като
общият размер на задължението - 1456.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет
равни месечни вноски със следните падежи: в периода от 05.03.2020 до 05.02.2021.
Кредитополучателят не бил осъществил плащане по нито една от вноските по кредита.
Съгласно чл. 86 ЗЗД ответникът дължал на „К. И.” АД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения. За процесните вземания кредиторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като издадената заповед
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.6
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва сключването на приложения към исковата
молба договор за заем от страна на ответницата. Посочва, че липсват доказателства за
изразено съгласие на ответника за сключване на договора за заем. Позовава се на чл. 240 от
ЗЗД, като посочва, че нямало доказателства процесната сума да е предадена на
кредитополучателя, поради което липсвал задължителен елемент от фактическия състав на
договора - получаване на сумата по кредита от страна на кредитополучателя. При условията
на евентуалност възразява, че договорът е сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл.11 ал.1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. По процесния договор ГПР бил в размер на 49.7
%, а ГЛП е в размер на 36 %. Възразява, че уговорката предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-висок размер от законната
лихва, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Освен това
посочва, че ищецът не бил ангажирал доказателства, от които да се установи, че ответникът
е имал възможност да влияе върху съдържанието на уговорките по договора. Неоснователна
била и претенцията за договорна такса „Гарант“, доколкото същата се претендирала въз
основа на сключен от кредитора с В. к. ООД Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г. а ответникът- кредитополучател не бил страна по
договора. Освен това кредитополучателят бил посочил, че желае банкова гаранция, а не да
ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита. Налице
било нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, доколкото информацията за договорните
задължения, която е предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора,
не съответствала на задълженията по оформения впоследствие договор. Освен това
заплащането на такса „гарант“ бил разход по кредита, който нямало пречка да се възложи в
тежест на кредитополучателя, но следвало да бъде включен в ГПР по сключения договор за
кредит. С включването на тази такса обаче ГПР значително ще надхвърли 5 кратния размер
на законната лихва, който към м. февруари 2020г. е в размер на 10 %. По изложените
съображения намира, че цитираният от ищеца договор за потребителски кредит е
недействителен, а ответникът дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита в
размер от 700 лева. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № **по описа за 2021 г. на МРС, се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми
по чл.410 ГПК № ** г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на
2
предявения иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК,
поради което с разпореждане от 17.03.2021 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Предвид изложеното предявените искове са допустими.
По делото е представен договор за потребителски кредит „Екстра“ от **г., със страни
„К. И.“ ООД /понастоящем „К. И.“ АД/ – кредитодател и С. Т. И. – кредитополучател, с
който е било договорено предоставянето на сумата от 700 лева с цел задоволяване на
текущи потребителски нужди. Средствата по кредита се предоставяли съгласно попълнена
онлайн регистрационна форма и изричен посочен от кредитополучателя начин – брой на
каса на Изипей или по посочена от него банкова сметка. Срокът на погасяване на кредита
бил 12 месеца от датата на подписването, уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер
на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Кредитополучателят бил
избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските
му по кредита, за което се съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“
разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към договора погасителен план.
Дължимата вноска включвала главница, лихви и такса гарант. В договора е инкорпориран
погасителен план, видно от който дължимата месечна вноска по кредита възлиза на 121,33
лева, включваща 58,33 лева главница, 21 лева лихва и 42 лева такса гарант. Съобразно
представения по договора погасителен план дължимата сума за такса гаранция възлиза на
504 лева. Представени са и ОУ на кредитодателя, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредити. Съгласно чл. чл. 4.1 и 4.2 от ОУ към договора
кандидатът за предоставяне на потребителски кредит следва да попълни форма за
кандидатстване, публикувана на интернет страницата на дружеството. Съгласно чл. 3.1 от
ОУ сумата по кредита се отпуска по един от следните начини, посочен от
кредитополучателя, а именно: в брой в офис на К. И. ООД или чрез негов партньор, по
лична банкова сметка или в брой чрез клоновата мрежа на Изипей АД. По делото е
представен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен между
К. и. ООД и Б. К. ООД. Представена е и елетронна заявка № 97166 от С. Т. И. за получаване
на кредит в размер на 700 лева, от **г., в която е посочен метод на плащане: Изипей. Като
доказателство по делото е приета разписка № *** г. на Изипей АД за предаването на сумата
от 700 лева в полза на С. Т. И., с основание за превода: договор № *** г.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
установява, че ищцовото дружество редовно и хронологично е водило счетоводни
записвания по отношение на извършени действия по предоставен кредит на С. Т. И., като в
счетоводните документи фигурирало задължение в размер от 1271,20 лева, от които
главница 700 лева, такса гарант 504 лева, законна лихва 67,20 лева. В счетоводните
документи на „К.и.“ АД по аналитичната партида на С. Т. И. нямало отразено плащане по
договора за кредит. Ищцовото дружество било предоставило сумата от 700 лева на
ответницата чрез системата за електронни плащания ePay.bg на ...г. ГПР по договора за
кредит, ако в него е включена такса гарант съобразно клаузите на договора при главница от
700 лева, лихва 252 лева, изчислена при годишен лихвен процент 36% върху главница 700
лева и платима на 12 равни вноски по 21 лева, такса гарант от 504 лева – платима на 12
равни вноски по 42 лева, би възлизал на 360,31%
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, компетентно, отговарящо в цялост на поставените въпроси, а и
неоспорено от страните.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано сключването на
процесния договор за потребителски кредит от страните. Същият е сключен от разстояние, и
се намира в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
3
или повече. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – електронна заявка
за получаване на кредит № **, разписка за извършено плащане № *** г., договор № ***г.,
както и общи условия към него, както приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, може да се направи извода за възникване на облигационна връзка
между страните. Договорът е консенсуален и реален и се счита сключен с факта на
предаване на договорената сума. В настоящият случай ответницата С. Т. И. е получила
сумата от 700 лева на ...г., който факт се установява от приетата в оригинал разписка *** г от
„Изипей“ АД, с посочено в нея основание: договор № *** г. С оглед гореизложените
мотиви, съдът приема за доказан фактът, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК с
предоставена в заем сума от 700 лв. и срок на връщането й до ** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, който длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49,70 %, а ГЛП 36 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на дружество гарант, за гарантиране
връщане на вноските на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по
усвояване, отпускане и управление на кредита, същото следва да се включи в годишния
процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при включване на главница, лихва и уговорената
в договора за кредит такса „гарант“ то ГПР би възлизал на 360,31%, който от една страна не
отговаря на посочения в договора, а от друга страна противоречи на императивната
4
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва в левове и валута, определена с постановление на МС.
Доколкото посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи, с оглед на което предявеният иск е основателен до размера на предоставената
главница по кредита от 700 лева, като в останалата част касаеща задължения за заплащане
на договорна лихва, обезщетение за забава и такса гарант следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха от
съда в размер на 30,64 лева – платена държавна такса по заповедното производство, 300
лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство. По съразмерност с уважената
част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 152,09 лева по ч.гр.д.
№ **/2021 по описа на РС Мадан. По исковото производство направените разноски от
ищеца са в размер на 30,64 лева – платена държавна такса, 300 лева – адвокатско
възнаграждение, 350 лева – възнаграждение за особен представител и 350 лева –
възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. С оглед уважената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 474,09 лева- разноски по
исковото производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Р, ул. Кап. П В ** дължи на К. И. АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. Ц. Б, ет. М. сумата от 700.00 лв., главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра” № ****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 01.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № **/02.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № **/2021 г. по описа
на РС Мадан, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумата от 252.00 лв.
договорна лихва за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г., 504.00 лв. договорна такса „Гарант”
за периода 05.03.2020г. - 05.02.2021 г. и 67.20лв., законна лихва за забава за периода
06.03.2020г. - 23.02.2021 г.
ОСЪЖДА С. Т. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. Кап. П. В. да
заплати на К. И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.Б., ет. М.
сумата от 152,09 лева (сто петдесет и два лева и девет стотинки) разноски по ч.гр.д. №
**/2021 по описа на РС Мадан и сумата от 474,09 лева (четиристотин седемдесет и четири
лева и девет стотинки) разноски по гр.д. № 154/2021 г. по описа на РС Мадан, по
съразмерност с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5