№ 12887
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110101252 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Е.
П. В. против А. Е. К., М. Е. И., М. Н. Т. и А. Н. С..
Против ответниците А. Е. К. и М. Е. И. са предявени положителни
установителни искове за собственост на недвижим имот. В условията на евентуалност,
в случай че бъдат уважени исковете за собственост, ищецът предявява
ревандикационни искове срещу ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. за процесния имот.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците М. Н. Т.
и А. Н. С.. В отговора на исковата молба е обективиран предявен обратен иск срещу
другите двама ответници - А. Е. К. и М. Е. И. за сумата от 201 779,03 лева /двеста и
една хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 03 стотинки/, както и вреди във
връзка с направени подобрения в имота в размер на 11 125,48 лева /единадесет хиляди
сто двадесет и пет лева и 48 стотинки/. Обективирано е и искане за допускане на
обезпечение по предявения обратен иск чрез запор на банкови сметки и възбрана на
недвижими имоти на ответниците по обратния иск. Съдът намира следното:
По обратния иск:
Съгл. чл. 219, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът,
а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това
лице има право да встъпи, за да помага. Съгл. ал. 3 на посочената разпоредба,
страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно
разглеждане едновременно с искането за привличане.
Налага се извод, че обратен иск може да бъде предявен единствено срещу
привлеченото в производството трето лице, като допустимостта му в производството е
обусловена от конституирането на трето лице - помагач. В случая ответниците М. Н. Т.
и А. Н. С. не са направили искане за привличане на трети лица в производството, но
освен това, сочат, че предявяват обратния иск срещу А. Е. К. и М. Е. И., които имат
качеството на ответници по делото, поради което и не би могло да бъдат
конституирани като трети лица – помагачи.
С оглед изложените факти и обстотялества съдът намира, че ответниците М. Н.
Т. и А. Н. С. имат правен интерес от предявяването на иск срещу А. Е. К. и М. Е. И. в
случай, че бъде уважен искът спрямо тях, но не е допустимо това да бъде сторено с
обратен иск в настоящото производството. Обратен иск се предявява само от
подпомагана срещу подпомагаща страна (така напр. Опр. № 183/20.11.91 г., по гр. д. №
563/91 г., на V г.о.).
1
Освен това следва да се посочи, че на общо основание (чл. 210, ал. 1 ГПК)
обратният иск трябва да е родово подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане
по същия съдопроизводствен ред, както и първоначалния иск. В случая ответниците –
купувачи на процесния имот М. Н. Т. и А. Н. С., сочат, че предявяват обратен иск
срещу ответниците – продавачи на процесния имот - А. Е. К. и М. Е. И., цената на
който обратен осъдителен иск е в размер над 25 000 лева, като по правилата на
родовата подсъдност същият би подлежал на разглеждане от съответния окръжен съд
/чл. 104, т. 4 ГПК/. Ето защо предявеният обратен иск не може да се приеме за
съвместно разглеждане в настоящото производство. Същевременно няма основание
съдът служебно да изпраща на съответния ОС материалите за образуване на ново
гражданско дело, доколкото служебното образуване в отделно производство е
предвидено изрично само при отказ за приемане на насрещен иск. Освен това,
независимо дали искът е предявен като обратен в настоящото производство /когато са
налице предпоставките за това/, или в отделно производство, то и в двата случая
същият следва да отговаря на правилата за редовност на исковата молба, в това число
и заплащане на дължимата държавна такса.
Следва да се посочи, че отказът да бъде приет за съвместно разглеждане
обратен иск не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда по
нататъшното развитие на делото по този иск (Опр. № 55/29.03.2006 г., по т.д. №
54/2006 г., на ТК, 5-членен състав; Опр. № 317/23.06.2010 г., по ч. гр. д. № 251/2010 г.,
на III г.о.; Опр. № 30/20.01.2012 г., по ч. т. д. № 22/2012 г., на I т.о.), тъй като
заинтересованите лица могат да го предявят пред съответния родово компетентен съд
и срещу надлежни ответници /СРС не е родово копетентен да разгледа обратния иск,
като същият е и процесуално недопустим в настоящото производство, тъй като
посочените като ответници лица нямат качеството на трети лица – помагачи, а на
главни страни – ответници по делото/.
По искането за допускане на обезпечение:
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно: предявяването на иска да е допустимо, същият да е
вероятно основателен и да е налице интерес от обезпечението. В случая съдът
достигна до извод, че предявяването на обратен иск в настоящото производство не е
допустимо, поради което съдът не може да се произнесе и по искането за допускане на
обезпечение. Предявеният обратен иск би бил подсъден на съответния ОС, който
следва да се произнесе и по искането за обезпечение. На следващо място предявеният
обратен иск не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, което също е
пречка за разглеждане на искането за обезпечение. Същото следва да бъде оставено
без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство на
предявен обратен иск от ответниците М. Н. Т. и А. Н. С. срещу ответниците А. Е. К. и
М. Е. И. за сумата от 201 779,03 лева /двеста и една хиляди седемстотин седемдесет и
девет лева и 03 стотинки/, както и вреди във връзка с направени подобрения в имота в
размер на 11 125,48 лева /единадесет хиляди сто двадесет и пет лева и 48 стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответниците М. Н. Т. и А. Н. С.
искане за допускане на обезпечение на предявен обратен иск, обективиран в отговор
2
на искова молба с вх. № 93675/17.03.2025 г.
Определението, в частта, в която е оставено без разглеждане искането за
допускане на обезпечение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението пред Софийски градски съд. В останалата си част съдебният акт е
окончателен.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3