Р Е Ш Е Н И Е
№ 277 / 26.04.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Биляна Икономова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №66 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Хасково срещу Решение №231/10.12.2021г., постановено по АНД №1067/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението било необосновано и неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че съдът приел, че липсващото посочване на конкретна точка от ал.1, чл.30 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково било съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Вярно било, че текстът на чл.30 ал.1 от Наредбата съдържал седем хипотези, които обаче били предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновавало ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя по този текст. Допуснатия пропуск бил несъществен и по никакъв начин незасягащ правото на защита на жалбоподателката. В тази връзка се сочи, че АУАН бил съставен в присъствието на нарушителката и на същата още при съставянето и връчването на АУАН било разяснено, че извършеното от нея административно нарушение било поставяне на преместваеми обекти, без наличието на необходимото за това разрешение за поставяне на Кмета на Община Хасково. Както в АУАН, така и в НП било налице подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства на неговото извършване. Поради това липсвала неяснота относно вмененото на нарушителката противоправно деяние и съответно нямало нарушаване на правото ѝ да организира и осъществява защитата си в пълен обем. С оглед гореизложеното било пределно ясно, че същата се наказва с глоба на основание чл.30 ал.1 т.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково. Всички останали хипотези на ал.1, чл.30 от Наредбата касаели деяния, различни от индивидуализираното в АУАН и НП, а именно – поставяне на преместваем обект в нарушение на чл.3 ал.2 от горецитираната наредба. Сочи се, че не било допуснато нарушение при съставяне на АУАН, което да е довело до ограничаване правото на защита на наказаното физическо лице, доколкото защитата на същото била организирана адекватно. Още при съставянето на АУАН №2196/30.08.2021г. жалбоподателката се възползвала от възможността да упражни един от процесуалните способи за защита, вписвайки в акта, че няма възражения, каквато възможност била законово предвидена и в утвърдената форма/бланка на самия АУАН. Същата не се ползвала и от другата предвидена в закона форма на защита – не подала възражение в законоустановения 3-дневен срок от връчването ѝ на препис от АУАН. В тази връзка се твърди, че не се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не било възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Сочи се, че разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН предвиждала, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Във връзка с изложеното се твърди, че същите били детайлно индивидуализирани и безспорно установени. В подкрепа на това се сочи, че и първоинстанционният съд в мотивите си изразил становище, че деянието, за което било наложено на жалбоподателката административно наказание, било обявено от закона за наказуемо. В настоящия случай била налице именно посочената законова хипотеза, което обосновавало изцяло законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Навеждат се доводи, че решението за отмяна на наказателното постановление било неправилно и с оглед предвиденото в чл.63 ал.2 т.4 във вр. с ал.7 т.1 от ЗАНН правомощие на районния съдия да измени наказателното постановление с оглед евентуалното му допълване с конкретната точка от нарушената законова разпоредба. В същия смисъл било и Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на ВАС. В тази връзка се сочи, че първоинстанционният съд не изпълнил предвидената в закона възможност да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние по реда на чл.30 ал.1 т.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково с цел прилагането на еднакво наказуемо нарушение, без да е налице каквото и да било изменение на обстоятелствата по него. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателно постановление №57/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково. Претендира се присъждане в полза на Община Хасково на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита, че обжалваното решение е обосновано, правилно мотивирано и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №57/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково, с което на Н.М.П., за нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и на основание чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково е наложена глоба в размер на 100 лева.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е изложил съображения, които е посочил, че принципно биха обосновали извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение, но с квалифициране на същото чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково, без да се посочи коя конкретно точка се визира от наказващия орган, било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Описаните в отделните точки на ал.1 на чл.30 от Наредбата хипотези регламентирали не просто отделни форми на изпълнителните деяния на едно административно нарушение, а отделни състави на административно нарушение и наказващият орган, при изписване на правната квалификация на деянието следвало да се позове, в зависимост от конкретиката на фактите, на точно определена хипотеза. Нещо, което в случая не било изпълнено. Нарушението на процесуалните правила в случая следвало да се приеме, че е от категорията на съществените, тъй като правилната правна квалификация, т.е. релевантната на изложените на фактическите твърдения, била винаги единствено възможна и коректното ѝ, вкл. пълно, точно и изчерпателно изписване, било в пряка връзка както с възможността за осъществяване правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем, така и с възможността за упражняване на контрол за законосъобразност от съда. Съдът е посочил, че с оглед на това, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено на процесуално основание.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
При правилно
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на
районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.
В случая в
Наказателно постановление №57/03.09.2021г., издадено от Кмет на Община Хасково,
е посочено, че при извършване на проверка на 13.07.2021г. в 14:40 ч. се
констатирало, че на същата дата и час лицето Н.М.П. в качеството си на
представляващ (ръководител) на ДЗЗД „Лидо-3“ е наредила поставянето на
преместваеми обекти (5 бр. маси за консумация, 20 бр. столове, 5 бр. чадъри),
обслужващи дейността на кафе-аператив Лидо в гр. Х., ул. „Ц. К.“ ..на тротоара
пред заведението, без да притежава разрешение за поставяне от Кмета на Община
Хасково. Констатацията била в Констативен протокол от 13.07.2021г. С това
нарушила чл.3 ал.2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.
Предвид изложеното и на основание чл.30 ал.1 от Наредба за реда и условията за
поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Хасково и във връзка с чл.53 от ЗАНН, на П. е наложена
глоба в размер на 100 лева.
Правилно районният съд е приел, че описаните в отделните точки на ал.1 на чл.30 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково хипотези регламентират не просто отделни форми на изпълнителните деяния на едно административно нарушение, а отделни състави на административно нарушение и наказващият орган, при изписване на правната квалификация на деянието, следва да се позове, в зависимост от конкретиката на фактите, на точно определена хипотеза. Нещо, което в случая не е било изпълнено. Посочването единствено на разпоредбата на чл.30 ал.1 от коментираната Наредба представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, защото соченото за нарушител лице следва да е наясно за какво точно деяние е санкционирано. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на същото, съответно се възпрепятства санкционираното лице да организира адекватно защитата си.
Законните разпоредби, които са нарушени, безспорно са необходим реквизит на НП и липсата или неточното/непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Същите следва да си кореспондират напълно с описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма да се припокриват. Безспорно в НП и в АУАН следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото. В случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Според настоящия състав, допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на наказващия орган, а това е недопустимо. По този начин санкционираното лице няма да е наясно срещу какво конкретно следва да организира защитата си.
Посочените
обстоятелства са достатъчни, за да бъде отменено наказателното постановление,
без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите
материални и процесуални изисквания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното в случая лице.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба доводи, че решението за отмяна на наказателното
постановление било неправилно и с оглед предвиденото в чл.63 ал.2 т.4 във вр. с
ал.7 т.1 от ЗАНН правомощие на районния съдия да измени наказателното
постановление с оглед евентуалното му допълване с конкретната точка от
нарушената законова разпоредба, като в тази връзка касационният жалбоподател се
позовава на Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на ВАС.
По принцип съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите съществени нарушения и да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Т.е. цитираната разпоредба е приложима само в случаите когато не са налице основания за отмяна на НП, вкл. поради допуснати съществени процесуални нарушения , довели до накърняване правото на защита на наказаното лице. Ето защо липсва възможност едва с решението си съдът да предявява на наказаното лице факти и обстоятелства, надхвърлящи или излизащи извън предмета на „административното обвинение“, по които то не се е защитавало до момента, както и да посочва коректно съответните разпоредби, които са нарушени.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил наказателното постановление изцяло и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от 10.12.2021г., постановено по АНД №1067/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.