Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/22.02.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3055 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.К.К. – Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17, депозирана
чрез нейния процесуален представител адв. Д.М. *** срещу Наказателно
постановление № 20 – 0819 – 002426 от 10.07.2020 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателката
К. – Ф., на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл.
2 от Закона за движение по пътищата, й е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че в 08:46 часа на 19.06.2020 г. в
гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока Летен театър управлява собствения
си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № У 0220 АН, като на кръстовището с ул. „Кестен“,
поради движение на недостатъчно разстояние от движещия се и рязко спиращ пред
нея на пешеходна пътека лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № В 9524 РК, не успява да спре и го блъска – нарушение на разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателката
М.К.К. – Ф. намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни
аргументи в защита на своето становище. На първо място подчертава, че
процесното пътно – транспортно произшествие е прераснало във верижно, с
участието на четири на брой превозни средства, като самата тя е успяла да спре
своя автомобил, но превозното средство, което е управлявала е било блъснато от
движещия се зад нея автомобил, поради което и автомобила, който е управлявала е
блъснал задната част на превозното средство, движещо се пред нея. Посочва като
порок в наказателното постановление това, че според нея описанието на
нарушението е изключително бланкетно, което не
позволява да се направят категорични изводи, нито досежно механизма на
събитието, нито досежно участниците, още повече по отношение на това налице ли
са материални щети или пострадали хора. Подчертава, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и навежда аргументи в защита на
позицията, че санкционната разпоредба въз основа на която е индивидуализирано
административното наказание е неправилно определена. Поради гореизложените
съображения жалбоподателката К. – Ф. моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на
04.11.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3055 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателката М.К.К. – Ф. не се явява, като се представлява от своя
упълномощен процесуален представител адв. Д.М. ***, която поддържа жалбата на посочените
в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, подробно
обосновавайки се, че нарушението остава недоказано и административно –
наказателната отговорност на нейната подзащитна е
ангажирана само въз основа на предположения. Претендира и присъждането на
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 31, ал. 1, т.
3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не се представлява нито
от законен, нито от процесуален представител по време на проведеното на 04.11.2020
г. открито съдебно заседание в производството по НАХД № 3055 по описа за 2020
г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 02.10.2020 г. писмени
бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата
страна гл. юрисконсулт К.Л. – А. се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на наказателното
постановление, предвид безспорната доказаност на нарушението и липса на пороци
в процедурата по издаването му.
Съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Около 08:46 часа на
19.06.2020 г. жалбоподателката М.К.К. – Ф. управлявала собствения си лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № У 0220 АН по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна в посока на движение
към централната част на града и Летен театър.
На кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ и ул. „Кестен“, поради преминаващ пешеходец на обозначената на
пътното платно пешеходна пътека, превозното средство, което се движело
непосредствено пред автомобила, управляван от жалбоподателката
К. – Ф., а именно лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № В 9524 РК, управляван от
св. С.А.С. рязко спрял своето движение.
Поради факта, че не се е движела
на достатъчно разстояние зад движещия се пред нея лек автомобил, жалбоподателката К. – Ф. не успяла да спре навреме
управляваното от нея превозно средство и ударила с предната част на своя
автомобил съответно автомобила, движещ се пред нея, управляван от св. С..
Непосредствено зад
автомобила, управляван от жалбоподателката К. – Ф.,
се движел в същата посока автомобил, управляван от св. С.С.
Т., която също не успяла да реагира навреме на рязкото спиране на автомобила,
управляван от жалбоподателката К. – Ф. и ударила с
предната част на своето превозно средство съответно автомобила, управляван от жалбоподателката К. – Ф..
Бил повикан екип на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, който да обслужи настъпило
произшествие, съставна част от който екип бил св. А.К.С. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Св. С. снел обяснение от
водачите на превозните средства, участвали в произшествието и огледал
настъпилите материални щети по автомобилите, като преценил, че със своето
поведение жалбоподателката М.К.К.
– Ф. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и на същата дата 19.06.2020 г. й съставил
акт за установяване на административно нарушение.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 10.07.2020 г. Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателката К. – Ф. административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на тримата разпитани в хода
на съдебното следствие свидетели – А.К.С., С.С. Т. и С.А.С.,
като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
От изключително важно
значение са показанията на св. Т. и св. С., които са непосредствени участници в
процесното пътно – транспортно произшествие, случило се на 19.06.2020 г. на бул.
„Цар Освободител“ в гр. Варна и според съда показанията им изясняват по
категоричен начин механизма на случилото се произшествие и опровергават твърдението
на жалбоподателката К. – Ф., че е била спряла
автомобила си, но вследствие на това, че е била ударена от моторното превозно
средство, управлявано от св. Т., автомобила й е блъснал превозното средство,
управлявано от св. С..
В тази връзка св. С.
заявява „Аз усетих два удара – един удар от колата зад мен и след това още
един удар, след като колата зад мен е била ударена от колата зад нея.“ Съдът
няма причина да не даде вяра на показанията на св. С., които напълно
опровергават твърдението на жалбоподателката, че
нейния автомобил се е намирал в състояние на покой и едва след като е бил
ударен от автомобила на св. Т., вече е блъснал автомобила, управляван от св. С..
По отношение останалите
възражения на жалбоподателката, съдът би желал да
отбележи, че те са изцяло от правно естество и съдът ще се опита да отговори на
всички тях по – надолу в своето решение.
Действително в изложената
фактическа обстановка в обстоятелствената част, както на АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е упоменато, че в
случая е настъпило „верижно“ произшествие (макар, че такъв легален термин не
съществува), но по – важното е, че съдът не вижда по какъв начин това е
нарушило правото на защита на жалбоподателката.
Разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, предвижда, че водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. В случая от събраните по делото
доказателства, в частност от показанията на св. С. се установява, че жалбоподателката е пренебрегнала изпълнението на това
законово предписание, поради което и със своето поведение е нарушила цитираната
нормативна разпоредба.
Съдът не може да приеме за
основателно възражението, че описанието на нарушението е извършено бланкетно. Напротив – същото е описано с всички свои съставомерни белези, като настъпването на материални щети,
смърт и /или телесна повреда на участник в произшествието не са елементи от
обективната му страна. Те биха били част от обективната страна на деянието, ако
беше повдигнато „обвинение“ на жалбоподателката, че
със своите действия е причинила някакви неблагоприятни последици – конкретно материални
щети смърт и /или телесна повреда на участник в произшествието, но за
ангажиране на отговорността й за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата не е необходимо да са настъпили някакви конкретни
негативни последици – жалбоподателката е
санкционирана за това, че е дължала определено поведение, което не е изпълнила.
Разпоредбата на чл. 179,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата е специална спрямо нормата на чл. 185
от Закона за движение по пътищата и предвид установените факти в конкретната
хипотеза, именно тя е приложима като санкционна разпоредба.
В случая не може да се
приеме, че е била опорочена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като Росен
Дойнов Златев е свидетел при установяване на нарушението – същият е бил
съставна част от екипа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
който е обслужил произшествието, запознал се е с неговия механизъм и последици
и се е подписал като свидетел в съставения от неговия колега АУАН, с което
според съда е изпълнена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 179,
ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
предвижда строго фиксиран размер на наложеното административно наказание.
Административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с вида и размера на
наказанието, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че Наказателно постановление Наказателно постановление № 20 – 0819 – 002426 от 10.07.2020 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава Наказателно
постановление № 20 – 0819 – 002426 от 10.07.2020 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на М.К.К. – Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17, на
основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, й е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че в 08:46 часа на 19.06.2020 г. в
гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в
посока Летен театър управлява собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
У 0220 АН, като на кръстовището с ул. „Кестен“, поради движение на недостатъчно
разстояние от движещия се и рязко спиращ пред нея на пешеходна пътека лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № В 9524 РК, не успява да го спре и го блъска – нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
Осъжда М.К.К. – Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: ***№ 17 да заплати на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна
парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: