№ 218
гр. Варна, 26.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000127 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД със седалище гр.Варна срещу решение № 540 от
13.12.2023г. по търг.дело № 1350/20г. по описа на Варненски окръжен съд в
частите му, с които дружеството е осъдено да преустанови нарушение,
изразяващо се в спиране на подаването на питейната вода в селищни
образувания Панорама I, Панорама II, Панорама III, на територия на
с.Осеново без заместващо водоснабдителната услуга временно осигуряване на
вода за потребителите на услугата до възстановяване на подаването й по
мрежата /нарушения на чл.41 ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за
доставката, предлагана от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД/ по
колективен иск, предявен от И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З., А. С. А., и
присъединеното по колективния иск лице Р. Т. Г.- Ц. срещу „Водоснабдяване
и канализация- Варна“ ООД, и в частта му, с която дружеството е задължено
да осигури чрез водоноски необходимата вода за питейни нужди на
населението на селищни образувания Панорама I, II и III, на разноски на
обитателите - потребители на ВиК услуги, на основание чл.385 ал.4 от ГПК и
по жалба на И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З., А. С. А., всички от гр.Варна срещу
1
същото решение, но в частите му с които е отхвърлен, предявения от тях
колективен иск срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД за
осъждане на оператора да преустанови нарушение на законови задължения,
изразяващо се в действия по преустановяване на водоподаване чрез
предоставени му активи по реда на чл.198п от ЗВ до три селищни
образувания Панорама I, Панорама II, Панорама III, на територия на
с.Осеново /нарушения по чл.1 и чл.2 от ЗРВКУ/ и съвкупност от бездействия,
представляващи спиране на подаването на питейната вода без предварително
оповестяване до потребителите и посочване на причини и срокове за това
/нарушения на чл.41 ал.1, ал.5 вр. ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за
доставката, предлагана от ответника „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, както и в частта му, с която „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, и в частта му, с която дружеството е задължено да осигури чрез
водоноски необходимата вода за питейни нужди на населението на селищни
образувания Панорама I, II и III, на разноски на обитателите - потребители на
ВиК услуги, на основание чл.385 ал.4 от ГПК.
Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД
се твърди че решението, в обжалваните от него части е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Оспорва извода на съда че доколкото дружеството не е извършвало
снабдяване с питейна вода, то е налице основателност на иска в частта, с
която се претендира осъждане за преустановяване на това нарушение. Твърди
че по делото е установено с безспорни писмени доказателства, че СО
Панорама 1 е изцяло водоснабдена, СО 2 е частично водоснабдена от друг
ВиК оператор към м.септември 2021г. Твърди също така че от приетото по
делото заключение на комплексната СТЕ е установено наличие на кладенци в
повечето от парцелите на СО Панорама 2, т.е. освен централното
водоснабдяване, имотите в СО Панорама 2 разполагат и с алтернативно
водоснабдяване, с което задоволяват питейно – битовите си нужди. Позовават
се и на прието по делото писмо от „ВиК – Златни пясъци“ ООД от което
твърдят че се установява че този ВиК оператор подава вода за питейно-
2
битови нужди към обектите в СО Панорама 1 и Панорама 2. Твърди че и
трите селищни образувания разполагат с централно водоснабдяване, поради
което и определената от съда мярка по чл.385 ал.4 от ГПК е безпредметна.
Твърди че установените от съда нови факти, настъпили в хода на процеса за
наличие на централно водоснабдяване в трите селищни образувания сочат на
неоснователност на предявения иск в обжалваната част на решението и на
отпадане на правния интерес за определяне на мярка по чл.385 ал.4 от ГПК.
Твърди също така че опредената от съда мярка е неправилно определена и
неприложима, тъй като разпоредбата на чл.41 ал.6 от Наредба № 4 от 2004г.
на МРРБ има двама адресати – ВиК оператора и общинската администрация,
която не е страна в настоящето производство, а възлагане на изпълнението на
задължението само на ответника противоречи на закона.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и вместо
него да постанови друго, с което предявеният срещу дружеството колективен
иск и по отношение на твърдяното нарушение на чл.41 ал.6 от Наредбата № 4
от 2004г. на МРРБ и ОУ и по отношение на опредената мярка за осигуряване
на необходимата вода за питейни нужди на населението на СО Панорама 1,
Панорама 2 и Панорама 3 чрез водоноски на разноски на обитателите –
потребители на ВиК услуги. Претендира направените по делото разноски.
Насрещните страни по тази жалба И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З., А. С. А., в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразяват
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
решението в обжалваните от дружеството части. Претендират направените по
делото разноски. Присъединеното по колективния иск лице Р. Т. Г.- Ц., в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
Във въззиивната жалба на И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З., А. С. А. се твърди
че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Твърдят че постановеният от съда диспозитив в неговата цялост е
вътрешно противоречив и неправилен. , което прави решението недопустимо.
Оспорват извода на съда че по отношение на канализационния клон,
изграден от бетонни тръби ф 400 за нуждите на МО, не може да бъде прието,
че попада в хипотезата на чл.4.8 от договор № РД -16-0415-31 от 09.03.2016г.
за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителните и канализационни
3
услуги, сключен между Асоциацията по ВиК на обособена територия и „ВиК
Варна“ ООД. Твърди че в чл.4 т договора на ВиК – Варна ООД е възложено
да стопанисва, поддържа и експлоатира всички други активи, намиращи се в
обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които
стават активи на държавата или общините, членове на Асоциацията, както и
че изрично в чл.4.8 е вменено задължение на оператора да стопанисва,
поддържа и експлоатира активи с неизяснен статус, които отговарят
едновременно на следните условия: намират се на обособената територия,
фактически се експлоатират от оператора към момента на сключване на
договора и към тях са присъединени потребите на услуги по водоснабдяване
и канализация. Твърдят че от събраните по делото доказателства се
установява, че канализационния клон, изграден от бетонни тръби ф 400 се
намира на обособената територия на ВиК Варна, фактически се е
експлоатирал към датата на сключване на договора, тъй като чрез същия са
отвеждани отпадните води на военно поделение на МО и към него са били
присъединени потребители на услуги по водоснабдяване и канализация,
поради което и канализационният клон, независимо дали се определя като
публичен актив или като актив с неизяснен статус следва да бъде
стопанисван, поддържан и експлоатиран от ответното дружество.
Оспорват извода на съда, че след като водоподаването пред
водопровода ф 125 е било спряно въз основа на заповед № 862 от 03.11.2011г.
и заповед № 170 от 08.03.2012г. то възстановяването на водоподаването в
района без изградена канализация би довело до покачване на подпочвените
води. Твърдят че той е направен в разрез на разпределената доказателствена
тежест, при липса на изведено твърдение от страна на ответника в тази насока
и при липса на проведено главно и пълно доказване дали в района има
изградена отводнителна канализация или алтернативен законово допустим
вариант за реализиране на отводняването на водите след битово ползване.
Сочат също така възражението на ответника, че спирането е безвиновно и се
дължи на природно бедствие – свлачище, но същото е извършено пет години
след издаването на посочените заповеди, като доказателства за активизиране
на свлачището към тази дата, което да е пряка и непосредствена предпоставка
за спиране на водоподаването не са ангажирани по делото. Твърдят че
спирането на водоподаването през м.август 2016г. е без конкретно законово
основание и е извършено в нарушение на закона. Излагат че за да е
4
законосъобразно прекъсването на водоснабдяването без предварително
оповестяване следва да е констатирано свличане на земни пластове, в
резултат на които участъци от водопроводните системи са престанали да
функционират или качествата на водата представляват опасност за живота и
здравето на хората като се позовават на тълкуване на разпоредбата на чл.41
ал.2 т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Твърдят че да се приеме, че просто
наличието на регистрирано свлачище в дадена зона, независимо дали има
активно свличане на земни маси, е основание за освобождаване на ВиК
оператора от отговорност за неизпълнение на задълженията му, противоречи
на духа на нормата и на вложения в нея смисъл.
Твърдят също така, че ответното дружество не е доказало безвиновното
спиране на водоподаването, дължащо се на обективни причини. Твърдят че
трите местности попадат извън обхвана на съвременното активно свлачище и
заповедите не се отнасят за тях. Сочат че и двете заповеди касаят участък,
находящ се северно от местности Панорама, заключен между спирка Обзор и
спирка Фара и находящ се източно от път I-9 Варна – Балчик. Излагат че
същото се отнася и за взетите от назначената от областен управител комисия
с решения, обективирани в протокол от 18.10.2012г., още повече че с тях на
ответника е вменено задължение да ревизира съществуващите водопроводи и
при наличие да отстрани течове и аварии, което твърдят че не е сторено.
Твърдят че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението им че трите
СО не попадат в обхвата на съвременното активно свлачище и в обхвата на
двете заповеди. На следващо място твърдят че независимо, че възражението
на ответника е че причина за неизпълнение на задължението му са свлачищни
процеси в района, то събраните по делото доказателства, обективиращи
изявления на представляващия дружеството управител, непротиворечиво
сочат, че мотива за спиране на експлоатацията на съоръжението е
икономическа нецелесъобразност – липсата на приходи от експлоатация на
съоръжението, захранващо с вода потребителите на ВиК услуги в трите
местности. Твърдят, позовавайки се на изнесена информация от оператора, че
водоснабдяването на процесните територии е възможно и към настоящия
момент, доколкото етернит ф125 очевидно може да бъде захранван с вода от
водоизточниците на КК Златни пясъци, а не само единствено от тези,
захранващи с.Осеново. Твърдят че в приетите по делото заключения се
установява наличието на водопроводни съоръжения, които лесно могат да се
5
преустроят и да послужат за снабдяване с вода на процесните местности.
Срещу решението в частта му по постановената мярка за осигуряване
на вода за питейни нужди чрез водоноски:
Твърдят че така постановената от съда мярка е фактически
нереализуема и икономически неизгодна за населението, засегнато от
нарушението на ответно дружество. Сочат че по делото не е изследвано дали
дружеството разполага с водоноски или с достатъчен брой, чрез които да се
доставя необходимият за задоволяване на питейните и битови нужди обем
вода. А при евентуална необходимост от закупуване на такива, то всички
разноски в тези връзка ще са за сметка на пострадалите лица, което е
обективно несправедливо. Твърдят също така, че доставката на вода чрез този
способ ще оскъпи цената на услугата, което ще доведе до увеличаване на
цената на канализационните услуги. Твърдят че независимо, че такава мярка е
поставено в производството по допускане на привременни мерки и
независимо от писмените покани от тяхна страна и до настоящия момент
дружеството ответник не е изпълнило вменените му задължения и
категорично отказва да ги изпълни, поради което и твърдят че така
определеният способ от първата инстанция е само формален и няма да има
целения от настоящето производство ефект.
Твърдят че предявеният от тях колективен иск е доказан и молят
въззивния съд да обезсили изцяло първоинстанционното решение като
процесуално недопустимо, в отношение на евентуалност да го отмени и да
постанови друго, с което „ВиК - Варна“ ООД да бъде осъдено да преустанови
нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по
посочените нормативни актове и в спирането на подаване на вода за питейно-
битови нужди на потребителите на ВиК услуги в СО Панорама 1, Панорама 2
и Панорама 3, с което нарушение съществено е засегнат обществения
интерес, както и да възстанови услугата по водоснабдяване на потребите на
ВиК услуги от тези селищни образоващия чрез използване на съществуващия
поцинкован водопровод, ситуиран източно от път Е-87, като за целта се
възстанови работата на помпената станция, която е на спирка Фара, поставяне
на спирателен клан преди вилна зона Кранево и продължаване на
водопровода, използван от „ВиК - Златни пясъци“ и захранващ част от
Панорама 1, 2 и 3 или евентуално чрез използване на водопроводните
6
съоръжения на „ВиК - Златни пясъци“ ООД. Претендират направените по
делото разноски.
Насрещната страна по тази жалба „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
Няма оплаквания във въззивните жалби за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебното заседание за 26.06.2024г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7