№ 103
гр. П. , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20203130101331 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр, К., ул. „*** срещу Д. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: с.Б., община П., обл. Варна, ул.
***
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед по
чл.417, т.2 ГПК с приложен Договор за заем от 11.06.2010 г. с нотариална заверка на
подписите на страните, по което било образувано ч.гр.д.№ 1673 по описа за 2017 год. на PC-
П.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №40/10.01.2018 год. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, с който
посочения ответницата Д. АНГ. П. е осъдена да заплати на Н. Н. М. сумата в размер на 5 000
евро, в левова равностойност към 05.12.2017г. - 9 779,15 лв., представляваща просрочена
главница дължима на основание Договор за заем, peг. № 1308/14.06.2010 година на
Нотариус, per. № 574, район на действие - РС-К., ведно със законната лихва от 05.12.2017
година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 195,58 лв.,
представляваща заплатена държавна такса на осн. чл. 78, ал.1 и 8 ГПК.
Твърди се, че въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 1673/ 2017 год. на РС-П.
изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 8/2020 г. по описа на ЧСИ Н.
Георгиев, peг. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, което обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск.
Твърди се, че вземането на доверителя произтича от следното:
1
На 11.06.2010 година между страните е подписан Договор за заем, peг. №
1308/14.06.2010 година на Нотариус, per. № 574, район на действие - PC-К., по силата на
който Н. Н. М., като заемодател, е предоставил в заем на Д. АНГ. П., като заемател, сумата
от 5 000 евро, която сума последната се е задължила да заплати/върне ведно с лихвата, по
начин, на лице и в срок, изрично посочени в т.1.2. от този договор, а именно: чрез
превеждане на банкова сметка в Банка ДСК АДС с титуляр В. Д. М.а, оставащите 113
ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 74,51 евро в срок до 23-то число на текущия
месец, съгласно предоставения й погасителен план и ГПР по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 28.09.2009г. в гр.К., между Банка ДСК ЕАД, ФЦ К. и В. Д. М.а,
ЕГН **********, гр. К.. В договорът за заем изрично е уговорено, че при неплащане на две
месечни вноски, целият заем в размер на 5 000 евро става предсрочно изискуем, без
приспадане на заплатени суми. Твърди се, че процесната сума е предоставена на ищеца от
неговата майка, която е изтеглила потребителски кредит за това, поради което именно
договорката между страните е била заемателя да заплаща дължимите по кредита вноски.
Твърди се, че до началото на 2014 година Д. АНГ. П. е изпращала от време на време
чрез трети лица суми, с които са покрити посочените в погасителния план вноски за лихви
до м. юни - юли 2013 година, но не ги е внасяла директно по кредита, както е било
уговорено. Ответницата обещавала, че като се върне от чужбина, ще заплати наведнъж
цялата сума, но това не се случило. Съгласно уговорките между страните, целият заем в
размер на 5 000 евро е станал предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението в
съда.
Иска се признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата в размер на 5 000 евро, в левова равностойност към 05.12.2017 г. - 9
779,15 лв., представляваща просрочена главница, дължима на основание Договор за заем,
peг. № 1308/14.06.2010 година на Нотариус, peг. № 574, район на действие - PC-К., ведно със
законната лихва от 05.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор ответника.
В него твърди, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес у
ищеца и неоснователен.
Признава се, че ответницата е подписала Договор за заем от 11.06.2010г., но се твърди,
че тя не е получавала в действителност тези средства. Заявява се, че към датата на
подписване на договора за заем страните са били във фактическо съжителство, като са
правели опити да открият съвместно магазин в гр. К., където двамата са живеели, но не са
имали финансовата възможност за това. Страните са имал вече сключени потребителски
кредити с банки и по уговорка между страните майката на Н.М., В. Д. М.а е следвало да
изтегли кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, средствата от който да им бъдат предоставени за
2
постигане на съвместните им цели, които впоследствие не се осъществили.
Твърди се, че за да обезпечи по някакъв начин това свое вземане В. М.а е подписала
със сина си симулативен договор за заем от 18.11.2009г. за сумата от 10 000 лева. За да
поеме своята част от кредитното задължение страните уговорили, че Д.П. ще подпише
процесния договор за заем от 11.06.2010г., като ще погасява задължението си директно чрез
обслужване на кредита на В. М.а. Твърди се, че това е делегация за плащане, при която
делегантът Н.М. заповядва на делегата Д.П. да се обвърже за дължимото към неговия
кредитор или към делегатаря В. М.а. Тази делегация предизвикала промяна в отношенията
на длъжника М. М. и Д.П.. Възникнал е нов дълг между Д.П. и В. М.а. Това се установявало
и от твърденията на ищеца в исковата молба.
В. М.а не е изпълнявала задълженията си по договора за кредит, тъй като не го е
считала за свое задължение и „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита й за предсрочно
изискуем и се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу нея. По
силата на тях е образувано изпълнително дело №335/2012г. по описа на ЧСИ Румяна
Манджурова, гр. Стара Загора, peг. №868 на КЧСИ.
Твърди се, че правен интерес евентуално и претенция за плащане по отпуснатия кредит
от и на В. М.а, има евентуално самата тя, а не синът й. Същата не е претендирала
възстановяване на заплатените от нея суми. М. М. бил лишен от правен интерес да води
делото. Всички заплатени от В. М.а суми били погасени по давност, тъй като давност се
прекъсва с предявяване на иск, а такъв от нейна страна не е предявен. Не било налице и
прехвърляне на права, за да може Н. М. да встъпи в нейните нрава.
Твърди се, че В. М.а е заплатила дължимите суми към „Банка ДСК“ ЕАД по заведеното
срещу нея изпълнително дело и синът й Н.М. нямал пряк интерес и процесуална възможност
да търси заплатените от майка му суми. Поради това съдът следвало да прекрати
производствено като недопустимо.
Счита, че всички вноски са погасени по давност. Съгласно т.6 от Договора при
неплащането на две вноски целият заем в размер на 5 000 евро става предсрочно изискуем.
Падежът на втората вноска бил на 23.11.2009г., като първите две вноски за главница не били
заплатени и следователно, считано от тази дата са изискуеми всички останали вноски,
кредитът бил предсрочно изискуем. В. М.а е извършила последното плащане на
07.03.2014г., с което е погасила дълга към „Банка ДСК“ ЕАД, т.е. давността е започнала да
тече на тази дата и е изтекла на 07.03.2019г., като в този период няма предприети действия
от нейна страна.
Твърди се, че дори и да не е настъпила предсрочна изискуемост, то всички вноски за
главници от №9 с падеж 23.06.2010г., която е първата дължима такава след подписването на
договора от 11.06.2010г. до дата №38, с падеж 23.11.2012г. били погасени по давност, или
това са общо 30 вноски по 74.51 евро, или 2 235, 30 евро. Кредиторът е посочил, че
3
претендира единствено главница в общ размер на 5 000 евро. Кредиторът твърди и че Д.П. е
заплащала суми, с които са погасявани единствено лихви, т.е. изобщо не се е стигнало до
погасяване на главници.
Иска се прекратяване на производството като недопустимо, поради предявяване на иск
от лице без правен интерес и/или да бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение №40
от 10.01.2018г. и изпълнителен лист №42 от 15.01.2018г., издадени по ч.гр.д.1673/2017г. на
PC П.. В условията на евентуалност се иска съдът да отхвърли предявения иск в цялост като
неоснователен и да уважи направените възражения за изтекла погасителна давност.
В хода на съдебните заседания ищеца чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си представител моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От Договор за заем от 11.06.2010г. се установява, че на 11.06.2010 година между
страните по делото е подписан Договор за заем с нотариална заверка на подписите с peг. №
1308/14.06.2010 година на Нотариус, peг. № 574, район на действие - PC-К., по силата на
който Н. Н. М., като заемодател, е предоставил в заем на Д. АНГ. П., като заемател, сумата
от 5 000 евро, която сума последната се е задължила да върне ведно с лихвата, по начин, на
лице и в срок, изрично посочени в т.1.2. от договора, а именно: чрез превеждане на банкова
сметка в Банка ДСК АДС с титуляр В. Д. М.а, оставащите 113 ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 74,51 евро в срок до 23-то число на текущия месец, съгласно
предоставения й погасителен план и ГПР по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 28.09.2009г. в гр.К., между Банка ДСК ЕАД, ФЦ К. и В. Д. М.а, ЕГН
**********, гр. К.. Сумата е предадена на заемателя на 11.06.2010г.. Падежът на
задължението е 28.09.2019г.. Заемът се погасява по банкова сметка с IBAN
BG91STSA93000017620539, в банка „ДСК“ ЕАД. В договорът за заем е уговорено, че при
неплащане на две месечни вноски, целият заем в размер на 5 000 евро става предсрочно
изискуем, без приспадане на заплатени суми.
От Договор за кредит за текущо потребление от 28.09.2009 г.; погасителен план и ГПР
се установява, че на 28.09.2009г. в гр.К. е сключен договор за кредит за текущо потребление
между „Банка ДСК“ ЕАД и В. М.а за сума в размер на 5000 евро, платими на 120 месечни
вноски, с падежна дата 23-то число на месеца. Уговорената договорна лихва е 12,95%, ГПР
14,54. Заемът се погасява по банкова сметка с IBAN BG91STSA93000017620539, в банка
„ДСК“ ЕАД. Общият размер на лихвите по кредита са в размер на 3908,53 евро. Общата
сума, която трябва да върне кредитополучателя по договора е в размер на 9043,53 евро.
Падежът на задължението е 28.09.2019г.
От договор за заем от 18.11.2009 г. се установява, че на 18.11.2009г. В. М.а е сключила
4
договор за заем с Н.М. с нотариална заверка на подписите по силата, на който му е
предоставила в заем сума в размер на 10 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца,
считано от датата на усвояване. Заемът се погасява по банкова сметка с IBAN
BG91STSA93000017620539, в банка „ДСК“ ЕАД на 20-то число на месеца. При забава в
плащането се дължи неустойка в размер на 0,5 % върху забавената вноска на ден, но не
повече от 20 % от забавената вноска. Договорът служи като разписка за получената сума.
От заверен препис от изп. дело № 20128680400335 на ЧСИ Румяна Манджурова с рег.
№ 868 с район на действие района на ОС Стара Загора, извънсъдебно споразумение от
23.08.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В. М.а, заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.1428/2012
на РС К. се установява, че страните по него са се споразумели, че банката е предоставила на
Д.П. по договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2017г. сума в размер 10 000 лева,
който договор е обезпечен с поръчителството на В. М.а. Поради неизпълнение на
задължението от кредитополучателя банка ДСК се снабдява със заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, по силата, на които Д.П. и В. М.а са осъдени солидарно да заплатят на
банката сума в размер на 6690,81 лева – главница, 603,60 лева – договорна лихва за периода
30.09.2011г. – 08.05.2012г., 218,82 – лихва за забава за периода 30.10.2011г. – 08.05.2012г.
ведно със законната лихва считано от 09.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането и
разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. №
20128680400335 ЧСИ Румяна Манджурова. Страните по споразумението са се договори М.а
да заплати сумите по кредита като при подписване на споразумението е внесла 3000 лева и
всеки месец да превежда по сметка на ЧСИ Румяна Манджурова 200 лева. С постановление
на ЧСИ Румяна Манджурова изп.д. № 20128680400335 ЧСИ Румяна Манджурова е
прекратено поради заплащане на дължимите суми по него през 2014г..
От Лична карта в превод от арабски на Д.А. П. – 8 листа; Сертификат за работа в
превод от английски език; Трудов договор в превод от английски език; Договор за наем;
Свидетелство за съдимост; Писмо до В. Д. М.а се установява, че ответницата има издадени
лични карти от Катар с валидност съответно до 06.06.2016г., 05.06.2018г.,
05.06.2020г.05.06.2021г., както и сертификат за работа от 05.06.2015г. валиден до
05.06.2021г., подновяван няколко пъти. Ответницата е сключила безсрочен трудов договор с
работодател от Доха, Катар от 12.07.2015г. и договор за наем от 26.09.2018г. на жилище,
находящо се в Катар.
От ЧГД № 1673/2017г. по описа на РС П. се установява, че е подадено Заявление за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е издадена
заповед за изпълнение № 40/10.01.2018г., според която ответника е следвало да заплати на
ищеца следните суми: в размер на 5 000.00 евро /пет хиляди евро/ в левова равностойност
към 05.12.2017 г. 9779.15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща просрочена главница дължима на основание Договор
за заем, рег. № 1308/14.06.2010 г. на Нотариус, рег. № 574, район на действие РС-К.; ведно
със законната лихва считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
5
както и сумата в размер на 195.58 лева /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/ представляваща заплатена държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Заповедта е връчена на 10.11.2020г. на заявителя е указано в едномесечен срок от
съобщението да подаде установителен иск, поради което ищецът е предявил настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
издадена по ч.гр.д.1673/2017г. по описа на ПРС.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца по предявеният иск е да докаже, че между ищеца и ответника е
сключен процесния договор за заем, с посочените в исковата молба условия, че е изправна
страна по него – че е предал в заем 5000 евро на ответника в деня на сключването на
договора.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е сключен договор за заем между В. М.а и
„Банка ДСК“ ЕАД, която е предоставила заемната сума на страните, че е подписан договор
за заем между В. М.а и ищеца, че е налице делегация за плащане от ищеца към ответницата,
че В. М.а е заплатила дълга към „Банка ДСК“ ЕАД, който е следвало да заплати ответницата,
погасяването по давност на процесното вземане, че „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В. М.а, въз основа, на които е образувано
изп.д.335/2012г. на ЧСИ Румяна Манджурова.
По договорът за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че страните са сключили процесния
договор за заем от 11.06.2010г., по силата на които на 14.06.2017г. ищецът е предал в заем
на ответника сума в размер на 5000 евро. Доказателства за предаването на сумата се
съдържа в самия договор, който служи за разписка затова и е с нотариална заверка на
подписите. Ответникът не успя да докаже, че е върнал взетата в заем сума.
По делото се доказа, че В. М.а е сключила с „Банка ДСК“ ЕАД на 28.09.2009г. в гр.К.
договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 5000 евро, платими на 120
месечни вноски по банкова сметка с IBAN BG91STSA93000017620539. В последствие В.
М.а е сключила на 18.11.2009г. договор за заем със сина си Н.М. по силата, на който му е
предоставила в заем сума в размер на 10 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца,
считано от датата на усвояване. Заемът се погасява по банкова сметка с IBAN
6
BG91STSA93000017620539 т.е. по сметката, по която се е погасявал договора за кредит от
28.09.2009г. от „Банка ДСК“ ЕАД. В последствие на 11.06.2010г. е сключен процесния
договор за кредит, по силата, на който ответницата се задължава да върне на ищеца Н.М.
5000 лева при условията и сроковете предвидени в договор за кредит за текущо
потребление, сключен между М.а и „Банка ДСК“ ЕАД и по същата банкова сметка посочена
в договора за кредит за текущо потребление. В случая са налице три самостоятелни и
независими едно от друго облигационни правоотношения, макар и свързани по между си по
отношение еднаквостта на главницата по договорите за заем, срока на погасяване и
сметката, по която трябва да се случи погасяването. В случая не е налице новация на
задължението на В. М.а към „Банка ДСК“ЕАД и на Н.М. към В. М.а, тъй като за новацията е
необходимо съгласието на кредитора предвид разпоредбата на чл.107 ЗЗД т.е. на „Банка
ДСК“ ЕАД и на В. М.а, което не е налице. Не е налице и делегация, тъй като делегацията
представлява нареждане на едно лице делегант към друго делегат да плати или да се
задължи към трето лице – делегатар. В случая въпреки сключените последващи договори за
заем В. М.а продължава да е единствено задължена към „Банка ДСК“ ЕАД по договора за
кредит от 28.09.2009г., Н.М. продължава да е задължен към В. М.а, макар и да погасява
дълга й към „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата продължава да е задължена към Н.М.,
въпреки, че погасява задължението на майка му към „Банка ДСК“ ЕАД. Предвид
гореизложеното съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на
ответницата, че в случая е налице делегация за плащане и новация, че е възникнал нов дълг
между Д.П. и В. М.а и че ищеца няма правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищеца има правен интерес от предявяване на настоящия иск предвид на това, че е кредитор
на ответника по процесния договор за заем, който е непогасен и че е подадено възражение
по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Поради това
следва да се остави без уважение искането на ответника за прекратяване на производството
по делото като недопустимо.
Твърдението на ответника, че процесното вземане е погасено поради плащане по №
20128680400335 на ЧСИ Румяна Манджурова се оказа невярно, тъй като от изпълнителното
дело се установи, че то е заведено по издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на друго изпълнително основание - договор за кредит
за текущо потребление от 07.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.П. сума в
размер 10 000 лева, който договор е обезпечен с поръчителството на В. М.а.
По отношение на възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по
давност съдът го намира за неоснователно. Задълженията по договор за заем се погасява с
общата пет годишна давност на основание чл.110 ЗЗД в този смисъл е трайната и
еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№523/2011г., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора, едно разсрочено плащане по него,
7
поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В случая длъжника по договор за заем дължи връщането на цялата сума до
28.09.2019г. т.е. вземането става изцяло изискуемо на 28.09.2019г. в случай, че не е обявено
за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично по силата на
договора. Право на кредитора е да обяви договора за предсрочно изискуем при наличие на
такава договорка между страните и на настъпване на предвидените в договора условия, но
дали той ще се възползва от това право зависи от неговата воля. Затова за настъпването на
предсрочна изискуемост е необходимо изявление на кредитора, което да бъде сведено до
знанието на длъжника по договора, тъй като тя съставлява изменение на договора, а това не
може да стане без знанието на двете страни по него. В случая няма данни за обявяване на
вземането по процесния договор за предсрочно изискуемо, поради това падежът на
вземането е на 28.09.2019г., съответно давността изтича на 28.09.2024г. и към момента на
подаване на иска вземането по процесния договор не е погасено по давност.
Възраженията на процесуалният представител на ответника за нищожност на договора
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД изложени в негово становище с вх.№ 1525/20.04.2021г.
съдът няма да обсъжда предвид това, че са преклудирани.
Предвид гореизложеното предявения иск като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в исковото
производство до размера на уважената част от иска. Разноски по заповедното производство
не следа да се присъждат, тъй като вече са присъдени по издадената заповед по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.1673/2017г. на РС П.. Разноските сторени от ищеца в исковото производство са в
размер на 195,58 лева за държавна такса, 930 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият
размер на сторените от ищеца разноски е 1125,58 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК
съществуването на вземането на Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*** към Д.
8
АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: с.Б., община П., обл. Варна, ул. *** за което е издадена
Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на ПРС, за следните парични вземания: в размер на 5 000.00
евро /пет хиляди евро/ в левова равностойност към 05.12.2017 г. 9779.15 лв. /девет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща просрочена
главница дължима на основание Договор за заем, рег. № 1308/14.06.2010 г. на Нотариус, рег.
№ 574, район на действие РС-К.; ведно със законната лихва считано от 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответницата
Д. АНГ. П., ЕГН ********** за прекратяване на производството по делото като
недопустимо.
ОСЪЖДА Д. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: с.Б., община П., обл. Варна, ул. *** да
заплати на Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр, К., ул. „***, сумата в размер на 1125,58
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
9
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10