№ 138
гр. Пазарджик, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева
Гражданско дело № 20225200100676 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За ищецът „У.Б.“АД се явява адв.В., упълномощена да го представлява.
Ответникът С. Т. Ш., редовно призован не се явява. За него се явява
адв.Д., упълномощен да го представлява.
Не се явява вещо лице Л. Я.-Т., редовно призована. От него е постъпило
изявление, че не е успяла да изготви заключението.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва представените с молба от 01.03.2023г. от ищцовата
страна писмени доказателства, връчени на ответника чрез системата ЕПЕП.
Адв.Д.: Необходимо е уточнение от ищцовата страна, за да мога да кажа
дали бихме приели или – не, тези писмени доказателства. В каква връзка
представят методологията, във връзка с кое свое твърдение представят
методология от 2017г., която методология е по очевидно договорки между
ищцовата страна и системния оператор, за да може да се прецени относимост
и необходимост на това доказателство.
Адв.В.: Доказателственото искане е направено с оглед разпределянето
1
на доказателствената тежест, а именно, както е посочено на стр.7 от
протокола на съдебното заседание, проведено на 18.01.2023г.: „ищецът следва
да установи всички свои факти и обстоятелства, на които основава исковата
си претенция“. Считаме, че с този сайт на Visa доказваме твърденията как се
осъществяват чисто счетоводно операциите, тъй като този сайт на Visa е
предназначен за специализирана употреба от банките издатели на такива
карти Visa. Направили сме това доказателствено искане и с оглед
настоятелното, упорито, продължително и безкрайно твърдение на ищеца за
нередовност на исковата молба, че не ставало ясно как се получават и къде
средствата. Основно с оглед разпределението на доказателствена тежест, за да
докажем своите твърдения относно начина, по който Visa изпраща съобщение
до банката, с което дава разрешение след съответните проверки да бъде
направен превода, а това се прави именно, защото моят доверител след
съответните проверки от глобалната мрежа на Visa Net и оторизационно
съобщение превежда по сметката на картодържателя на карта Visa какъвто е
ответника С. Т. Ш. от своите средства, за да може превода да бъде изпълнен
съобразно изискванията на Visa незабавно в рамките на буквално десет
минути след нареждане на превода.
Адв.Д.: Госпожо председател, получих поредната квалификация
„настойчиво“ и там не запомних, но положих усилия, но уточнение нямаше.
Редно е очевидно ответника въпреки, че не е негово задължение да направи
разграничение, защото наистина много настойчиво ищецът отказва да
направи уточнение защо твърди, че една транзакция е минала през системата
на Visa. Обяснявам каква е разликата за нас. Едно плащане може да бъде в
страната, може да бъде и от чужбина наредено и в двата случая има
възможност да мине през системата на Visa. Такова разграничение няма.
Едно плащане може да мине през системата на Visa на две основания, ако е в
страната или от чужбина. Едното е да се нареди плащане от наредител, които
притежава разплащателен инструмент карта Visa наредител, този който е
наредил парите към банката, но съществува и втори вариант, в който
нареждането към банката на доверителя ми, която администрира неговия
IBAN e възможно да е направено заради това, че доверителят ми като
получател притежава карта. Това е едно единствено изключение, когато
системата Visa връща средства на доверителя ми, които са били грешно
наредени или контрагента получател не ги е получил на някакво основание
2
или са били блокирани по системата преди получаването от насрещния
контрагент. Тъй като има два варианта едно плащане да мине през системата
Visa, без оглед на това дали е страната или чужбина, едното е връщане на
средства, които наредителят преди това е наредил към контрагент, който не
ги е получил, тогава ръководно би било плащането съобразно картовия
инструмент на доверителя ми, но вторият вариант и който вероятно се е
случило е всъщност някакво плащане да е минало през системата на Visa и да
е трябвало да бъде заверена сметката на доверителя ми, защото наредителят е
притежавал разплащателен инструмент на Visa, каквото разграничение
въобще няма и въобще не съществува твърдение, по което наредителят да е
ползвал инструмент на Visa. През цялото време се твърди изключението,
когато картата на доверителя ми е от значение, когато доверителят ми със
свой платежен инструмент е наредил някъде едни пари и в последствие тези
пари следва да му бъдат върнати като изключение от принципа, когато е
грешен превод, когато е неправилен получателя, когато наредителят т.е.
доверителят ми в качеството на наредител е поискал да бъде спрян този
превод и да бъде върнат, тогава карата на доверителя ми би била от значение.
В исковата молба през цялото време се твърди, че става въпрос за карата на
доверителя ми, понеже доверителя ми съответно притежава платежен
инструмент, което означава, че през цялото време се твърди, че всъщност на
доверителя ми са възстановявани средства, като терминът възстановяване не е
споменат никъде именно, защото се твърдят две взаимно изключващи се
неща. От една страна се твърди, че основанието е притежанието на картов
инструмент на доверителя ми, а от друга страна се твърди, че виртуално лице
е наредило едни пари през системата на Visa т.е., ако някой е наредил към
доверителят ми някакво плащане, то наредителят е трябвало да има карта
Visa, а не доверителят ми, за да може картата Visa на доверителя ми да има
отношение към транзакцията, то това трябва да е сторно, това трябва да е
връщане на грешен превод по искане на носителя на тази карта. В тази връзка
понеже се касае и за 95 превода ние сме искали изявление, за да може ние да
вземем отношение. Доверителят ми сторнирал ли е 95 нареждания или
доверителят ми съответно получил ли е 95 превода от лице, което му е
наредило чрез картов инструмент. Ние не знаем какво твърди ищецът и затова
не можем да вземем отношение. Това са две коренно различни твърдения.
Отделно от това ищецът много подробно и точно уточнява как се извършва
3
плащане наредено с картов инструмент, но не картов инструмент на
доверителят ми, а картов инструмент на наредител и много точно обяснява
как работи сетълмента т.е., че плащанията стигат до кюпова сметка, до обща
сметка на банката, но никъде не се уточнява, никъде не се казва кой, как и
защо неправилно е заверил сметката на доверителя ми, защо се твърди, че е
неправилно. Там се твърди идентичност на номера. Идентичност на номера
няма. Има частично съвпадение на номера на транзакции, които съответстват
на два вида транзакции. Ищецът следва да твърди какви са тези транзакции
като същност, за да може да се разбере в крайна сметка какво ищецът твърди,
защото имаме транзакция незабавно разплащане, с която ищецът заверява
сметката на доверителят ми от собствените си средства. Имаме съответно
твърдение за реално плащане от банката на наредителя към сътелмента, което
не касае сметката на доверителя ми и едновременно с това имаме твърдение,
че всичко това касае системата на Visa, защото доверителят ми притежава
разплащателен инструмент, което само по себе си оборва предните две
твърдения. Затова искаме уточнение, което съда да ни допусне като въпрос
към ищцовата страна. Конкретния въпрос е към ищцовата страна. Твърдят,
че транзакциите са заради това, че доверителят, както и до момента го
твърдят. Кое от двете не твърдят? Т.е. твърдят, че притежател на карта с
инструмент трето лице е наредило спрямо доверителят ми едни пари и
твърдят, че доверителят ми като носител на картов инструмент, обслужващ
IBAN-на, неговия съответно по някакъв начин са му възстановени едни
средства, защото няма как трето лице да е наредило едни пари, те да са
минали през Visa, защото моят доверител притежава разплащателен
инструмент.
Адв.В.: Госпожо председател, изявленията на колегата са дълги,
объркани по същество. Той отново изложи правото си на отговор на исковата
молба.Не разбрах въпроса затова не мога да отговоря в момента. Уважаема
госпожо председател, на първо място считаме и го казваме вече за пореден
път в процеса, че ответникът шиканира процеса.
Адв.Д.: Госпожо председател, много се извинявам, обаче, ако
следващия път ми каже, че шиканирам процеса, с цялата ми отговорност на
последици ще отида и ще и ударя един шамар. Адв.В.: Госпожо председател,
колегата има право на доста дълго изявление. Допускам, че съдът започва да
губи търпение да слуша ответника, но това не означава, че когато дойде моят
4
ред за изявление аз трябва всеки път…
Адв.Д.:Извън оценките на ищеца нещо друго можем ли да чуем?
Съдът предупреждава адв.Д. да не прекъсва изявление на
пълномощникът на ищеца, когато съдът му е дал думата, както и да не
прекъсва съда при диктуването на определение.
Адв.Д.: Извинявам се госпожо председател, просто и моите нерви имат
някаква граница.
Съдът дава възможност на пълномощникът на ищеца да направи
уточнение на фактически обстоятелства, доколкото е разбрал въпросите,
които според пълномощника на ответника се повтарят. В случай, че
пълномощникът на ищеца напълно не е разбрал тези въпроси, съдът ще
постави въпроси за уточняване и допълване на обстоятелствата, на които
ищецът основава своите претенции, имайки предвид и изявленията на
пълномощника на ответника и някои непълноти в доклада направено от друг
съдебен състав в съдебно заседание.
Адв.В.: Госпожо председател, моля вие да поставите въпросите, тъй като
твърденията и възраженията на ответника са неясни. Той има възможност
това да направи с отговора, но моля да наложите наказание на процесуалния
представител на ответника затова, че в съдебната зала пред вас отправи
закана за физическа саморазправа, която моля да бъде вписана в протокола.
Колегата, нарушавайки етичния кодекс на адвокатурата, а и всъщност почти
извършвайки престъпно деяние ме заплаши в съдебна зала пред съда, че ще
ми удари шамар. Считам се застрашена. Моля да наложите наказание на
колегата съобразно правилата на ГПК.
Адв.Д.:Госпожо председател, действително си изтървах нервите и
направих изявление недопустимо за залата, за което се извинявам на колегата
представляващ ищцовото дружество, но не мога да отрека, че с
процесуалното си поведение колегата вместо да взема отношение по
същество да работим в процеса систематично и последователно прави
квалификации относно личността ми, поведението ми и начина ми на
работата в зала. След като съдът не отразявана тези безспирни квалификации,
5
които прави колегата, за съжаление аз не успях да издържа и направих
изявление, че да, действително ще отида и ще ударя един шамар на колегата
след като нищо друго не може да я спре, нито възпитанието и, нито съда,
защото аз съм тук, за да работим в производството, а не да си правим
квалификации един на друг. Затова за пореден път се извинявам на колегата и
моля чрез съда, ако е възможно да сепарира личните квалификации към
другата страна на личността, на действията, на познанията, на каквото и да
било, когато съдът даде думата, защото производството не върви, а само
слушаме едни квалификации. С цялото ми уважение дъщеря ми е на тези
години.
Адв.В.: Колега, вие водехте по този начин процеса.
Адв.Д.: Ето виждате поредната квалификация.
Предвид изключителните затруднения за продължаване на съдебното
заседание, заради поведението на двамата пълномощници, които се
отклоняват от това да правят искания, да дават възможност на съда да се
произнесе по тях, съдът счита, че следва да пристъпи към приложение та
нормите на чл.141 от ГПК във връзка, с което:
Предупреждава пълномощниците на двете страни да спазват реда в
съдебната зала, да не прекъсват пълномощника на насрещната страна, както и
съдът, когато диктува протокола като ги предупреждава, че на основание
чл.141 ал.4 от ГПК ще отстрани от съдебно заседание този, които продължава
да не спазва реда в залата.
Предупреждава и двамата пълномощници да се въздържат от
квалификации за действията на пълномощника на насрещната страна,
обръщайки се директно към него, или - когато им е дадена думата да
направят искания. Горното е нарушение на реда в съдебната зала и
изключително много затруднява провеждането на съдебното заседание.
Що се отнася до отправените по-горе реплики от пълномощника на
ответника към пълномощника на ищеца, че ако той продължи да отправя
определени твърдения, ще му удари шамар, което беше признато от самия
адвокат Д. за „недопустимо за съдебна зала“, предвид на това, че бе
отправено непосредствено след него извинение към пълномощникът на
ищеца, съдът счита, че не следва да се възползва от правомощието си да
налага глоба за това поведение.Но освен отправените по-горе
6
предупреждения към процесуалните представители на страните, следва да се
отправи и такова към адвокат Д., че подобни реплики грубо нарушават реда
за провеждане на съдебно заседание в и при следващи такива ще му бъде
наложена глоба.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.141 от ГПК отправя предупреждение към
пълномощника на ответника в смисъла, подробно изложен по горе в мотивите
на настоящото определение.
Преди да се произнесе по искането за приемане на писмени
доказателства, съдът счита, че следва да допълни доклада по делото, направен
в предишното съдебно заседание като във връзка с това и на основание чл.145
от ГПК - постави и въпроси към ищеца за изясняване на някои от фактите,
които имат значение за делото.
На първо място в частта за разпределянето на доказателствената тежуст
съдът счита, че докладът следва да се допълни, като се укаже, че в тежест на
ищеца е да установи факта на своето обедняване, факта на обогатяването на
ответника и връзката между тях, както и – съответния размер на обедняването
и обогатяването.
От значение за изясняване на това налице ли е обедняване на ищцовата
страна са обстоятелства във връзка, с които в предишното съдебно заседание
пълномощникът на ответника е поискал да се поставят въпроси. Става дума
за това дали като се твърди за допуснати счетоводни грешки при
извършването на многото на брой дублиращи преводни операции е
установено дали има виновни длъжностни лица и ако е така - дали са
предприети действия за реализиране имуществена отговорност на евентуално
виновните служители, допуснали грешките. Ако е била търсена и
осъществена такава отговорност, ищецът следва да уточни дали са получили
по някакъв ред обезщетение за репарирането на вредите във връзка с
евентуални виновни действия от страна на някой служител. Отговорът на тези
въпроси има значение за установяване факта на обедняването и неговия
размер, затова поставя въпроси на ищеца:
Правена ли е проверка, установени ли са дисциплинари ил някакъв друг
7
вид нарушения и стигнало ли се е до реализиране на отговорност от някого
във връзка с щетите,нанесени на банката.
Адв.В.:Госпожо съдия, съгласно предоставени ми документи от
доверителя ми „У.Б.“АД няма установени лица, които да са извършили
умишлено преводите, съответно няма търсена имуществена отговорност и
банката не е била удовлетворявана по никакъв начин за обедняването си.
Сумите на вторите преводи, както ясно съм посочила и в ИМ в
допълнителното си становище са постъпили по сметката на С. Ш.. Тъй като
обаче „У.Б.“АД като първата банка в страната с огромен мащаб на дейността
си и аз като неин процесуален представител нося изключителна отговорност
за това, което правя и изявленията, които правя в съдената зала, моля да ми
предоставите срок отново да консултирам с доверителя ми поставените от вас
днес в съдебно заседание въпроси и с молба писмена по делото да потвърдя
това, което днес заявих в съдебна зала.
Съдът на осн. чл.145 от ГПК поставя въпрос на пълномощникът на
ищеца:
Паричните суми предмет на вторите преводи, които вие твърдите, че са
направени без основание, реално откъде постъпват?
Адв.В.: Това са реално наредените суми по първите преводи.
Спецификата на незабавните преводи е тази, че трето лице нарежда превод
по сметката на С. Ш.. Сумата на вторите преводи е реалната сума, която е
трябвало да постъпи по превода. Тъй като моят доверител веднъж е дал от
своите пари равностойността на наредения превод, за да може да изпълни
незабавния превод, тези втори пари, които постъпват са сумите от реалния
превод, който обаче се забавя и тези втори суми постъпват по банката на
наредителя, но всички оторизации минават през Visa.
Въпрос на съда към пълномощника на ищеца:Вярно ли е, че за
осъществяването на така наречените от вас „втори преводи“ или дублиращи
операции няма нареждания?
Адв.В.: Госпожо председател, това е един и същи превод. Той се
нарежда, но тъй като физически постъпване на средства заверяване на
сметката на получателя…. Това е един и същи превод. Наредител в банка „х“
нарежда превод по сметката на С. Ш. в „У.Б.“АД, която е обслужвана от
карта Visa, за да може тези средства да постъпят незабавно по сметката му
8
Visa изпраща оторизирано съобщение до „У.Б.“АД и и казва: „Извършила
съм съответните проверки. Може да преведете по сметката на картодържателя
на карта Visa наредената за превод сума.“ За да може това да стане незабавно
„У.Б.“АД взима от своите средства и заверява по сметката на наредителя.
Наредения превод обаче, междувременно сумата продължава да стои в
реалния нареден превод в банката на наредителя. По-късно, когато тя постъпи
и бъде обработена, като това става с кюпова операция, обща операция от
няколко такива преводи на различни лица по различни сметки и по различни
карти, постъпвайки в тази кюпова разчетна операция в банката се разнася по
отделните сметки и тогава, когато „У.Б.“АД е дал от своите средства, за да се
изпълни незабавно операцията в реално време, тази сума трябва да вземе, за
да си възстанови вече дадените средства. Тази сума от наредения превод
трябва да вземе банката за себе си, но тя не го е направила. Допусната е
счетоводна грешка и тази сума е преведена отново по сметката на С. Ш. още
веднъж от наредителя трето лице, вместо да бъде отнесена по разчетната
сметка на банката, възстановена на банката за сумите, които са преведени
поради счетоводна грешка не е отнесена по тази разчетна сметка, а е
преведена по сметката на С. Т. Ш. и така е станало във всичките 95 пъти така
наречените втори дублиращи преводи. По този начин сумите на наредените
преводи са получени два пъти. По направеното допълване на доклада по
делото в частта за разпределяне на доказателствената тежест имам нужда от 5
минутки да прегледам доказателствените искания направени до момента.
Адв. Д.: Втората част с логиката, за да мине през Visa незабавно
плащане ищеца в каква връзка твърди, че картата на доверителя ми има
отношение т.е. ищеца дотук твърди, че говорим за транзакция на наредител
трето лице в полза на доверителя ми в конкретна банкова сметка. Каква е
връзката на картата на доверителят ми? Какво общо има картата на
доверителя ми?
Адв.В.: Връзката на картата на доверителя е това, че тя е карта Visa.
Ако не се лъжа посочила съм ясно в ИМ годината, през която Visa започва да
изисква от банките издатели на такива карти да се осъществяват преводите
незабавно. Това се изправи с цел да може да има бърза транзакция на парични
средства, да се получават буквално в реално време, да се улеснява оборота,
бизнеса и тогава, когато сумите са наредени по сметка на С. Т. Ш., която е
обслужвана от карта Visa „У.Б.“АД има задължението да извърши превода
9
незабавно. Сумите са били наредени по сметка на ответника обслужвана от
карта Visa с конкретното наименование Be Pay, и тъй като картата е такава и
стремежа на издателя на карти Visa и на неговите контрагенти каквато е
„У.Б.“АД е да предоставят максимално бързо средствата, поради това, че тази
сметка се обслужва от карта Visa „У.Б.“АД е била задължена да извърши
незабавния превода, описания преди малко в моето уточнение начин.
Адв.Д.: Виждам неразбиране. Нормално е. Специфична е материята.
Ако доверителят ми въобще не е имал платежен инструмент карта, просто е
имал един IBAN разплащателна сметка и ако наредителят – „третото лице“
съответно е притежавал инструмент карта, която е свързана през системата на
Visa т.е. Visa гарантира ползването на този платежен, уточнявам платежен, а
не получателен, няма такъв инструмент получателен т.е. цялото това
действие не го оспорваме, това е методиката, така се работи, но тя е свързана
с картов инструмент на наредителят и ако доверителят ми не е имал карта,
наредителят, който е наредил с картов инструмент парички щяха да минат
тези парички по абсолютно същата тази методика и доверителят ми въобще
нямаше да има такава карта. За това твърдим, че всъщност картата на
доверителят ми по твърдяната методика на разплащане няма никакво
отношение, а ищцовото дружество настойчиво продължава да твърди, че
всъщност методиката е свързана с картата на доверителят ми, който е
получател на плащането, затова и понеже един носител на карта, ако няма
трето лице контрагент, което да е наредител, а има получател и моят
доверител със собствената си карта е нареждал към трето лице и е сторнирано
това нареждане, тогава картата на доверителят ми ще има значение, защото
картата на наредителят е от значение за методиката, която се прилага. В
случая ищецът твърди едновременно, че всъщност има трето лице наредител,
без да твърди, че третото лице наредител е ползвало картов разплащателен
инструмент и в същия момент твърди, че доверителят ми е получил тези пари
от банката, но ги е получил на база на собствената си карта т.е. заради това,
че неговата карта е била от значение за това това плащане да върви през Visa,
което предполага и наличието на твърдение, че всъщност наредителят
отсреща е връщал вече наредени пари, а не е правил обикновено плащане за
първи път. А това, че това плащане по начина, по който минава с незабавните
разплащания е на две фази, спор няма. Въпроса е ищецът какво твърди?
Давам елементарен пример: Поръчвам си чанта в Али експрес. По погрешка
10
съм направил заявка да си купя десет чанти. Съвсем реален пример ви давам.
Обаждам се на банката. Направил съм го с моята карта Visa. Това е
действителен случай. Обаждам се на моята банка и им казвам: „Девет от
десет разплащания аз не съм ги заявявал. Спрете ги тези разплащания.“ И
всъщност моята банка спира тези плащания и доколкото аз като съм наредил
през Visa с моята карта отсреща контрагента в Китай е заверил 10 пъти
сметката на отсрещната страна вече, но доколкото отсрещната страна не е
получила реалното плащане от моята банка, а само съобщението за това, че
трябва да завери със собствени средства насрещната сметка и става ясно, че
банката своевременно съобщава. Насрещната банка сторнира тези средства от
другата страна и съответно моята банка ми ги възстановява по сметката.
Единствено грешка от мое нареждане първоначално може да има връзка с
моята карта, когато заверяват обратно действие в моята собствена сметка. В
никакъв друг случай не е възможно по моя IBAN аз да получавам пари с
нареждане от трета страна, без по някакъв начин моята карта да има
отношение. Затова се опитваме да направим разграничение какво твърди
банката, да не говорим, че в действителност имаме разплащане от сметка в
сметка през Суифт и пред Visa. Моят доверител все още не е имал никакво
отношение към разплащането нито незабавно, нито окончателното, когато
третото лице е наредило пред Visa. За да стане ясно защо плащането е минало
през Visa, а не през Суифт, това означава, че наредителят е ползвал картов
инструмент. Ако наредителят е ползвал картов инструмент, началото на
разплащането минава през Visa, а не през Суифт и чак тогава идва
съобщението в моята банка, моята банка заверява моята сметка, след това
идва реалното плащане от другата сметка и тогава моята банка си прибира от
кюпа в собствената си сметка тези пари, които в случая въобще не стигат до
моята сметка. В случая ищецът твърди няколко взаимно изключващи неща
едновременно. Първо нямаме твърдение наредителят да е ползвал картов
инструмент. Продължавам да твърдя, че всъщност и до моментът съда в
доклада си е приел, че системата Visa е ползвана заради картата на доверителя
ми. Това е твърдението и затова искаме уточнение да каже ищецът това, което
твърди плащане от трето лице към нас обикновено плащане ли е или твърди
връщане на средства, защото доверителят ми трябва да има активна позиция.
Той трябва да е бил активен, да е поискал спиране на някакво плащане, за да
му върнат нещо, но ищецът трябва да го твърди, за да можем ние да се
11
защитим, да знаем ищецът какво твърди, защото ищецът, твърдейки чисто
плащане чрез картов инструмент от трето лице без да твърди, че наредителят
е притежавал карта и едновременно с това да твърди, че на нас ни са заверили
сметката на два пъти във връзка с нашата карта, а няма нищо общо с
инструмента на наредителя. В същия този момент се твърди счетоводна
грешка, без тази счетоводна грешка да е извършена от служител. Обърнете
внимание обаче в протокола изявлението на пълномощника беше „Няма
умишлено заверена“ т.е. очевидно служителят е направил счетоводна
транзакция по непредпазливост, случайно. Затова казваме, че в случая
твърди се грешка на вътрешно банково осчетоводяване. Това твърдение го
има. Не е двойна. Уточнението в ИМ са си едно добро пожелание. Моят
доверител продължава да твърди, че по сметката му не са постъпвали
средства, които не му се следват. Отделно от това ние не сме се
разпореждали. Едновременно с това твърди се грешки 95, които сме заверили.
средства на стойност главницата.
Адв .В.:Колегата е имал право на отговор на ИМ. Това, което в момента
се случва в залата е грубо нарушение на процеса и на неговия ред. Колегата го
направи неколкократно. Моля за реплика на твърденията на колегата, тъй
като те са дълги и безкрайни.
Адв.Д.: Така е, но ищецът дори това не го твърди. Обърнете внимание в
ИМ и в допълнението. Нашите твърдения ищецът затова така е формирал
отговора, защото ищецът какво заявява в ИМ до едикоя си дата са направени
грешки, с което е заверена сметката на ответника. Това е разплащателна
сметка на доверителят ми, който е зъболекар. Той ползва тази сметка за
милион неща т.е. по неговата сметка са постъпили десетки пъти повече пари.
Тя е закрита сметката преди това. Обяснявам какво не е уточнено. Уточнявам
доверителят ми е играл на он лайн залагания на украински сайт, на който
украински сайт той ежедневно е правел залагания през собствената си карта и
е получавал плащания от този контрагент. Прави плащания, получава
плащания и това е било стотици пъти. По същата тази сметка доверителят ми
е плащал материали, получавал е плащания на клиенти, разплащал е лични
задължения. Това е личната разплащателна сметка на самоосигуряващо се
лице и той я ползва за всичко. В същия този момент, когато той е ползвал тази
сметка украинския сайт са го забранили, закрили, нямам представа, знаете
какво става в Украина. Приключила е тази дейност и съответно доверителят
12
ми заради това, че се отказва да ползва тази сметка, той отива и лично я
закрива, което не е спорно по делото, защото е твърдение на ищеца. Не е
спорно, че доверителят съответно е отишъл и е искал да бъде закрита. Какво
твърди ищецът? Защото ищецът казва ние сме заверили сметка и тя в
последствие е закрита. Обаче ищецът не казва в крайна сметка доверителят ли
ги е ползвал? Доверителят ми ги е изтеглил в брой или е платил задължения
по друг IBAN? Съответно ищецът не е казал тези пари сторнирал ли ги е или
не ги е сторнирал? Ищецът е администратор на тази сметка т.е. ищецът
трябва да направи едно валидно твърдение как според него тези пари са
влезли или излезли ли, излизали ли са? Твърдят, че е закрита при нулева
наличност, но не казват как се е стигнало до нулевата наличност. Доверителят
ми как се е разпоредил с парите?
Адв.В.: Госпожо председател, уточнявам още веднъж, надявам, се да
имам същото време, с което разполагаше колегата. Казвам го, защото към мен
молбата винаги е за кратко едно изречение, а колегата е оставен подробно.
Равнопоставеността мисля, че в този смисъл се нарушава. Както изрично сме
посочили на стр.1 от своята ИМ считано от 13.10.2018г. компания Visa
изисква от доверителят ми като издател на различни видове карти Visa, сред
които е и процесната, издадена на С. Т. Ш., обслужваща процесната му
разплащателна сметка завършваща на номера 40416 от 2018г. при нареждане
на превод по сметка на картодържателя на такава карта, за да могат да му
бъдат предоставени средствата по наредения превод в реално време, буквално
в рамките на не повече от 30 минути за одобряване на транзакцията от Visa,
за да може да бъде изпълнен превода и получателя да си го получи незабавно,
смисъла на незабавния превод сметката на получателя да бъде заверена с тази
сума. Това отговаря на въпроса на ответника за неразбирането му за
значението на карта Visa. Получателят, неговата сметка се обслужва от карта
Visa, именно затова той получава преводите си незабавно. Б. е задължена
незабавно. Подробно сме посочили в стр.5 на ИМ на стр.14 всеки един
превод, както първоначалните преводи, така и дублиращите. Конкретизирам
на стр.2 до стр.14 на ИМ са посочени първите преводи, така наречените
незабавни преводи. От стр.2 до стр.5 са незабавните преводи. От стр.5 –
стр.11 са посочени вторите, дублиращи операции. Ясната връзка между двете
операции, между първите незабавните и вторите дублиращите, с които е
заверена сметката на С. Т. Ш. ясно личи от авторизационния код означен с ЕС
13
той е един и същ за всяка една операция. И ще ви покажа, че това е така.
Първият превод да речем на стр.2, който е на стойност 193.91,
авторизационният код е 711358. Мотивирам се, както колегата се мотивира
дълго, обяснително и напоително. Видно от стр.5 авторизационния код на
първата операция също е 711358 и ще обърна внимание и ще направя изрично
уточнение това е много важно и го правя в момента вижда се, че на вторите
преводи дублиращите от стр.5 до стр.11, това го правя в заключение към ИМ
се вижда, че контрагента е с №4594 ИНТ ВИ. Това е номера на разчетната
сметка на „У.Б.“АД, по която са постъпили средствата. Оттук личи, че
вторите дублиращи преводи отново идват от сметка на банката и стигнах до
отговора на въпроса на колегата видно от движението по сметка, както
изрично съм посочила на стр.12 от ИМ ясно, точно, конкретно, разделено на
абзаци, на точки необходимо е вникване в материята, тъй като тя е
специфична, но не е неразбираема. Всички ползваме банкови услуги. В т.4 на
стр.12 изрично съм посочила, че средствата получени вследствие на
извършените по погрешка втори преводи са останали по сметката на С. Т. Ш.
и той се е разпоредил с тях. В момента не мога да уточня как. С допълнителна
молба или като въпрос към счетоводната експертиза може да се постави този
въпрос, като категорично твърдя, че коригиращи операции няма извършени.
И това е така, тъй като доверителят ми е установил в последствие след
извършване на преводите, че е допусната такава грешка счетоводна.
Конкретно не мога да кажа, но считам, че грешката е открита след закриване
на сметката. Коригиращи операции не са правени. По сметката е нямало
средства, за да бъдат направени, С. Т. Ш. се е разпоредил с тях.
Госпожо съдия, във връзка с допълнението на доклада по делото
направено в днешното съдебно заседание, с което допълнихте към
разпределената на доверителя ми доказателствена тежест да докажем
обедняването, обогатяването и връзката между тях, както и размера на
обедняването и обогатяването, тъй като операциите са много, делото е
специфично по предмет моля да ми предоставите възможност в определен от
вас срок да прегледам отново доказателствата по делото и доказателствата по
собствените си искания и да направя преценка мога ли да направя
допълнително нови доказателствени искания във връзка с допълнения доклад
по делото, за да не го правя в днешното съдебно заседание моля да ми
удължите срока. Ще ми е необходимо време да прегледам счетоводната
14
експертиза и въпросите, които съм поставила.
Адв.Д.: Коя експертиза? Госпожо председател съдът ръководи процеса и
чудесно познава процесуалния закон. Аз считам, че такава опция
законодателят не е предвидил. Преклузията е на първо съдебно заседание с
оглед на ИМ и отговора. В тази връзка и в първото първо заседание се
опитвах да правя доказателствени искания, които да санират отказите на
председателстващия именно с тази хипотеза, че е първо заседание. Няма
процесуална възможност. Аз не знам такава да има, но предоставям на съда
да прецени.
По повод на направеното искане на представителя на ищеца за
предоставяне на допълнителен срок, който да започне да тече от днес за
представяне на евентуално нови доказателства, съдът счита, че приложима е
разпоредбата на чл.146 ал.3 от ГПК - независимо дали докладът се прави в
първото заседание или се допълва вече направения в предишното, както бе
направено днес, съдът предоставя възможност на страните да изложат
становищата си във връзка с даденото указание в доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност те не направят доказателствени искания, би
следвало да изгубят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл.147 от ГПК т.е. тълкуването на тази разпоредба не дава
правомощия на съда по своя преценка да даде на едната или на другата страна
по-продължителен срок за упражняване на правото по чл.146 ал.3 от ГПК. За
допълнителен срок става дума по чл.144 от ГПК, но това е право на ответника
да поиска такъв. По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на пълномощника на ищеца, че на основание чл.146 ал.3 от
ГПК във връзка с допълването на доклада при разпределяне на
доказателствената тежест му предоставя възможност да предприеме
съответните процесуални действия в днешното съдебно заседание.
По повод доказателствени искания направени от ответната страна в
предишното съдебно заседание, настоящия състав на съда счита, че няма
пречка да бъде уважено искането да бъде задължена банката ищец да
представи на хартиен носител, ако има техническа възможност материали,
банковата информация, извлечения, които са необходими за изготвяне на
15
допуснатата счетоводна експертиза т.е., ако няма пречка и е наложително да
се приобщят на хартиен носител тези доказателства, а с изключение на
вещото лице, доколкото е необходимо, че съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводството и оптимизацията на работата на банката.
Адв.В.: За извършване на експертизата вещото лице ще трябва да
направи проверка както по сметката на С. Ш. извлечение, от която е
представено по делото, както и от разчетната сметка на „У.Б.“АД по нея всеки
ден има милиони операции. Това е сметка, с която Б. оперира. Аз съм банков
юрист. От разчетната сметка за датите, касаещи тези 95 първоначални и
повторни преводи е огромен обем. Ние или можем да дадем цялото
извлечение от сметката за периода х-у. Другото, което казвате означава ние
да съставим документ, ако даваме извлечение от разчетната сметка на
всичките операции, това са милиони операции на ден. Това е един обем, които
не зная колко голям може да бъде, може да бъде огромен. Процесният период
е доста дълъг. Ако ще трябва за отделните операции да селектваме, това
означава ние да изготвяме документ, а ГПК няма такова изискване. Ако ми
окажете конкретен период, ще се обърна към доверителя си с искане да го
представи на хартиен носител. А моля само да имате предвид, че това са
счетоводни записи, страшно големи и дълги над 20, 30, 40 хиляди реда
екселска таблица. Затова моето искане беше вещото лице да извърши
съответната проверка на място във всеки „У.Б.“АД и проверявайки
движенията по нужните сметки, тъй като аз не разполагам със счетоводните
познания за това. Вещото лице ги има. Тя знае къде и как да провери, за да
даде отговор на въпросите. Ако ме задължите за определен период да
представя извлечение от конкретна сметка и ми посочите коя и период на
банката, аз ще се обърна към доверителят ми и ще се постараем да го
направим. Ако това не може да се случи, в молба ще ви окажа защо не може
да се случи. Аз твърдя, че операциите са специфични. Аз не съм
счетоводител. Вещото лице е. Затова съм поставила по този начин задачите
към съдебно счетоводната експертиза. След съответните проверки в банката,
където е необходимо, по която сметка е необходимо затова съм поискала
вещото лице да посочи как се извършват тези операции, съответно да даде
отговори на другите въпроси, проверявайки на съответните места по
съответните сметки в банката тези кюпови съобщения, които постъпват от
Visa как са разнасяни и т.н. Това е специфична, счетоводна, икономическа
16
материя, по която аз нямам нужните знания, за да вляза в някаква конкретика.
Ако имах щях да ги изложа като твърдения, подробни сметки и т.н. и да
посоча. Към момента мога да ви кажа, че аз преди малко, защото вие ме
питахте защо цитирам разчетната сметка. По информация от доверителят ми
вторите дублиращи преводи цитирах номера на разчетната сметка от сметката
на „У.Б.“АД, която е била задължена, за да постъпи втория превод по
сметката на С. Т. Ш.. Преди малко в уточненията си посочих номера на
контрагента на сметката на вторите операции и това е номера на информация
от доверителя ми, това е номера на сметката на Б., която е била задължена
със сумата на втория превод т.е. Б. е превела втория превод по сметката на
Ш., и първия го е направила в изпълнение на незабавните преводи. Банката е
допуснала счетоводна грешка, те са си мислели, че това е превод, който
трябва да изпълнят и са го направили по сметката на С. Т. Ш.. Това са парите,
които постъпват по наредения превод. Никой не е наредил. Не мога да кажа
госпожо председател, не разполагам с тези счетоводни знания.
Адв.Д.:Разбира се, защото ГПК така казва т.е. уточнявам. Да не слагаме
каруцата пред коня. Логиката къде е? Ние нямаме счетоводните познания.
Вещото лице ги има. За да не гадаем дали няма да пропуснем нещо или да
дадем нещо в повече, обикновено тръгваме от това какви въпроси е задала
страната, вещото лице казва какво му е необходимо, за да изпълни задачите и
съдът задължава страната да представи тези доказателства. Едно е сигурно.
Със сигурност това, върху което работи вещото лице, трябва да е налично по
делото, защото иначе едната страна и вещото лице знаят какво са гледали и
какво са правили, обаче ние с вас нямаме никаква идея. Другото което е, така
или иначе банкирането не става на хартия. Ако банката въобще прави нещо на
хартия, то е последица като архив. Оттам нататък всичко е по електронен път.
Системата на банката няма никакъв проблем да индивидуализира по
определени белези и да извлече от общата т.е. в случая тази модерна дума
„шиканира“, много ми хареса т.е. в случая, за да се позовем на собствения си
обем и на умението да извлечем конкретни параметри, за да не се налага да
изпълним задължението си по закон, за да представим доказателствата на
съда, за да може всички страни да видим за какво става въпрос и затова се
тръгва от вещото лице. След като ние не можем да индивидуализираме
необходимите ресурси на вещото лице да работи, вещото лице го може.
Никакъв не е проблема. Съдът преди да разпореди вещото лице да отиде при
17
ищеца и да си работи с ищеца на място с ищеца да попита вещото лице за
тези задачи какво е необходимо на вещото лице като извлечение. Вещото
лице ще каже кое може, кое не може, кое трябва да а е на място и има ли
такова, което да не може да се извлича и съответно тогава съдът ще
разпореди на ищеца, ищецът ще ги представи, ние също ще ги гледаме и
вещото лице ще ги гледа. Всеки ще може да направи анализ, защото иначе
вещото лице работи на тъмно. В момента, в който е назначена експертиза с
конкретните въпроси към вещото лице и съда е назначил служебно вещо
лице. Няма абсолютно процесуална пречка съдът да иска от вещото лице да
даде становище може или не може да изготви заключението и какво е
необходимо. Съдът като разпореди на вещото лице съответно да работи по
експертизата, ако съда разпореди на вещото лице да работи при ищеца, би
било недопустимо. Ако съдът разпореди на вещото лице да работи като се
запознае с материалите по делото, вещото лице ще изреагира и ще каже, че по
делото няма материали. Затова казвам, че в случая как съдът чисто
процесуално ще приложи тази възможност, съдът познава закона, но със
сигурност не можем да си позволим лукса и е недопустимо вещото лице да
отиде да работи някъде върху някакви виртуални материали, които никой не е
виждал и в последствие да донесе нещо и да каже: „Аз съм направил едно
заключение, но съм го направил върху тези и тези документи по списък,
който никой не е виждал, по тези и тези софтуери, които никой не е виждал
какво съдържание има и въобще какво се е случило, никой не знае. А пък тази
революционна идея дето вещото лице щяло да донесе доказателства пък няма
смисъл да коментирам. Затова казвам да има обем, но от всеки обем, да ние не
сме специалисти, но ние сме виждали ексел никакъв проблем по параметрите
да се индивидуализира и да се извлече за конкретен контрагент, наредител,
получател, по конкретен IBAN, никакъв проблем. Даже и да се засичат
отделните параметри и тогава да се направи такова електронно извлечение,
което спокойно може да бъде и разпечатано и заверено и предоставено на
съда. Естествено, че най-голямата банка ще има милиони транзакции, но ние
не искаме нито една транзакция, която не касае предмета на делото. А и
очевидно ищецът е представил извлечение. Вероятно вещото лице знае да
смята, но с какви материали е работило. Как да преценим? Заключението
колкото и добре да е изготвено, ако е изготвено по неправилна процедура или
е изготвено по недопустими материали, то ще е същата история.
18
Адв.В.: ГПК не задължава никоя от страните да изготвя доказателства
и да ги представя по делото. „У.Б.“АД, доверителят ми може да представи
извлечение от сметката, но това касае милиони транзакции абсолютно всеки
ден. Това ние да съставяме документ, което иска ответника е недопустимо.
Адв.Д.: Като писмено доказателство е представено извлечение с
контрагент отразен вътре. Контрагентът ищецът твърди да е съответно в
кюповата сметка на банката. Реално след като може да се индивидуализира по
време, по сметка и по лице не виждам къде е затруднението да се направи
тази насрещна проверка, плюс това, за да може въобще да се твърди това,
което твърди ищеца, очевидно е правена такава насрещна проверка. Е ако е
толкова невъзможно тези милиони транзакции да се извлекат конкретните
транзакции, касателно взаимоотношенията с доверителя ми, тогава как са
разбрали, че са се объркали? Значи очевидно е възможно. Няма как да е
невъзможно, след като е правено вече. Единственото затруднение излиза, че
ще трябва и ние да го научим. А в предходното първо заседание беше плод на
обсъждане, както чухте и възможността съответно един администратор на
електронна система да борави с нея и съответно да добавя или заличава
каквото си поиска, както всеки от нас в собствения си компютър. Спор няма,
че „У.Б.“АД е администратор на собствената си банкова система.
Предполагам, че не е спорно. Затова ние направихме искания да може на база
на твърденията на ищеца да се направи проверка в трето лице, което
администрира междубанковите операции т.е. твърдението как са заверявани
вътрешно банкови операции. Това няма откъде другаде да го видим. Аз няма
как да зная „У.Б.“АД освен с Борика дали работи с дружество.
Адв.В.: Съгласно чл.190, ал.1 от ГПК всяка страна може да поиска
съдът да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, не
и - да го състави обаче. Счетоводната програма на банката се намира в
„У.Б.“АД. Няма как да представя счетоводната програма и всички счетоводни
транзакции. Това са милиони операции. „У.Б.“АД е най-голямата банка в
страната. Ще обърна внимание, че на колегата му беше предоставен
едноседмичен срок от предходно съдебно заседание да формулира въпросите
си. Възразявам да му бъде предоставен допълнителен срок. Така считам, че
ще бъде нарушена равнопоставеността. На мен също ми беше даден срок за
представяне на доказателства и аз го спазвам. Ако на колегата му бъде даден
19
допълнителен срок ще бъде нарушена равнопоставеността в процеса.
Включително днес поисках да ми бъде удължен срока в днешното съдебно
заседание, за да мога да преценя да направя нови доказателствени искания
във връзка с допълнението на доклада и ми беше отказан, ако на колегата му
бъде даден нов срок ще се наруши равнопоставеността.
Адв.Д.: Седмодневен от първо заседание.
Адв.В.:Едноседмичен срок от предходното заседание, колега.
Адв.Д.: Предоставям на съда.
Съдът счита, че следва да се произнесе по двете искания, направени от
пълномощникът на ответника по-рано. Едното от тях е за задължаване на
другата страна да представи документите, които биха били необходими за
изготвяне на експертизата, то съдът счита, че ищецът следва да бъде
задължен на основание чл.190 от ГПК да ги представи, а ако се стигне до
непредставянето им по причините, които днес предварително бяха изтъкнати
от пълномощникът на ищецът или по други причини, съдът ще вземе предвид
тези причини и ще приложи разпоредбата на чл.190 ал.2 във вр. чл.161 от
ГПК, но към настоящия момент на основание чл.190 ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна най-късно в следващото съдебно
заседание, но не по-рано от представяне на писменото заключение на вещото
лице по делото да представи на хартиен носител всички онези документи въз
основа, на които вещото лице е изготвило заключението, като под документи
следва да се имат предвид така наречените извлеченията от съответните
банкови сметки: сметката на ответника, разчетната сметка на банката, от
която се твърди, че са направени и първите и повторните погрешни преводи и
въобще, доколкото е възможно технически - на хартиен носител да бъдат
представени извлечения от сметките, от които и към които са правени
преводни операции, касаещи осъществяването на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, във връзка с което банката-ищец претендира
изплащането на исканите суми.
адв.В.: Госпожо председател, моля да конкретизирате за какъв период
да бъдат извлеченията. Ние сме представили цялото извлечение от сметката
на С. Т. Ш.. Ако трябва да представим цялата разчетна сметка на банката
20
всички операции?
Адв.Д.: Никой не иска това.
Съдът счита, че няма задължение да конкретизира период, тъй като
беше казано извлечения, удостоверяващи извършването на операции,
свързани с твърдяното неоснователно обогатяване, а освен това началото на
срока за представяне започва да тече от изготвянето и представянето на
писменото заключение от вещото лице, което означава, че страната ще може
да се запознае със съдържанието на това заключение въз основа на кои
сметки, на кои периоди вещото лице е изградило констатациите в
заключението си.
Адв.В.: В такъв случай, ако вещото лице входира заключението си
седем дни преди следващото заседание, ще е абсолютно невъзможно
доверителят ми да ги изготви тези доказателства и да ги представи до
съдебното заседание. В такъв случай ще е необходимо на вещото лице да се
укаже да представи заключението поне десет пълни работни дни преди
следващото съдебно заседание, за да има възможност аз и доверителят ми да
видим какво е констатирало вещото лице и въз основа на какви документи
работи съответно да се изготви в работни дни. Банките не функционират в
събота и неделя.
Съдът счита, че няма пълномощия да задължава вещото лице да
представи заключението по-рано от определения в закона срок и на този етап
не намира за необходимо да определя периода.
Адв.Д.: Вещото лице работи при ищеца.
Адв.В.: Този период е изключително малък, уверявам ви. Поставяте ни
в невъзможност да спазим указанията на съда, защото не са седем дни, а са
по-малко от пет. Традиционно вещите лица представят заключението
буквално в последния ден в седем дневния срок преди заседанието. Аз съм
тук, за да защитя интереса на доверителят ми. Давате ми указание, което аз
съм с идеята добросъвестно да спазвам. Тогава, когато виждам, че има
хипотетична възможност да нямам физическа възможност. Госпожо
председател, аз като адвокат подпомагам съда за процесуална икономия да не
се налага да отлагаме хиляда пъти заседания.
Адв.Д.: Вещото лице ще работи при ищеца. В момента, в който вещото
21
лице извърши каквото и да е действие, ищецът ще знае с какво е работено, а
вещото лице след като вземе цялата информация от ищеца, ще му трябва
време, за да може да я обработи, което ще е много преди представянето на
съда т.е. в случая аз не разбирам защо имаме двойно полемика върху правила
в ГПК, които не съществуват и върху виртуални възможности, при все че то
няма как да се гадае, като повече от ясно е, че вещото лице в деня на влизане
в дружеството ще е казало какво му е необходимо и дружеството вече ще е
наясно, защото е страната предоставяща тази информация. Защо въобще
дебатираме цялата тази идея?
Що се отнася до другото доказателствено искане за представяне на
документи от трети лица, посочено е за такова Борика. Първоначално
искането на пълномощника на ответника да бъде задължено това трето лице
да ги представи, впоследствие съдът е допуснал издаване на съдебно
удостоверение за получаване на информация след като страната уточни каква
да бъде тя. А в конкретния случай настоящия съдебен състав счита, че по-
правилно е било и ще следва да се процедира по реда на чл.192 от ГПК,който
предвижда, че всяка всяка страна може да иска с писмена молба от съда да
задължи трето неучастващо по делото лице да предсатави намиращ се у него
документ.
Адв.В.:Документ, не да дава отговор. Ответникът иска отговор на
неговия въпрос.
Адв.Д.: Закон за електронни документи.
Съдът предупреждава пълномощникът на ищеца, който многократно
прекъсва съда, да спазва реда за провеждане на съдебно заседание.
Адв.В.: Госпожо председател, аз ще направя същото, което направи
колегата. Имате ли сметка в „У.Б.“АД, имали ли се такава някога през живота
си до момента? Ползвали ли сте услугите на „У.Б.“АД? Считате ли се
свързани с ищеца по някакъв начин? Влизали ли сте в паричния салон и
ползвали ли сте услугите на „Б.“?
Съдът указва на пълномощникът на ищеца, че гражданския процесуален
кодекс не предвижда възможност да му поставя въпроси по време на открито
съдебно заседание.
Адв.Вангтелова: Госпожо председател, искам да направя искане за
22
вашия отвод.
Съдът съобщава на пълномощникът на ищеца, че не му е предоставил
възможност да прави каквото и да било искане в момента и че е нередно, и че
е грубо нарушение на реда в съдебната зала да се включва по средата на
диктуване на мотиви към определение на съдебния състав, за да поставя
въпроси на съда, да тропа по банката с ръка и да се опитва по този начин да
направи искането си за отвод, което е негово процесуално право, но когато
съдът завърши диктуването на мотивите на определението си и му предостави
думата за упражняване на едно или друго процесуално право.
И тъй като всяка страна може да поиска трето неучастващо в процеса
лице да представи документи, но съдебният състав участващ при разглеждане
на делото в предишното съдебно заседание не е намерил за нужно да задължи
такова лице, то настоящият състав трябва да се върне към първоначалното
искане на пълномощникът на ответника, във връзка с което същия следва да
бъде попитан:
Разполагате ли с писмена молба по чл.192 ГПК?
Адв.Д.: Не госпожо. Поддържам това искане. Моля да ми дадете
възможност да представя такава.
Адв.В.: Имам възражения. Моля да не бъде уважавано искането на
адв.Д.. На адв.Д. беше предоставена възможност да формулира своите
въпроси, да ги депозира по делото и след отвода на съдия Ралинова,
следващия определен състав да се произнесе за издаването на
удостоверението и той до момента вероятно щеше да се е снабдил с исканата
информация от „Борика“. Считам, че ако бъде уважено това му искане, както
и по-рано казах, ще бъде нарушена равнопоставеността в процеса. А считам,
че това вече се случва.
Съдът счита, че следва да бъде предоставена възможност на
пълномощникът на ответника в кратък срок да представи писмена молба за
задължаване на трето неучастващо лице да представи намиращите се у него
документи. Искането е било направено своевременно по съответния
процесуален ред. Съдебният състав е преценил да допусне събиране на
„информация“ от трето лице по друг ред - с издаване на удостоверение. Това е
довело до невъзможност страната да упражни процесуалното си право за
събиране на доказателства по реда, по който първоначално е поискала. Тогава
23
щеше да се приложи разпоредбата на чл.144 от ГПК. В нея е предвиден
допълнителен срок именно за ответника. Както бе отбелязано, съдът не
процедирал в съответствие с чл.192 във вр. чл.144 от ГПК. Вместо това
предишния състав е приел, че чл.144 може да се приложи, но е видоизменил
искането, по което се произнася, като е решил, че следва да се процедира с
издаване на съдебно удостоверение. Настоящия състав счита, че по-коректно
е да се приложи разпоредбата на чл.192 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.192 ал.1 във вр. чл.144
от ГПК, имайки предвид своевременно направеното искане в предишното
съдебно заседание съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъде задължено трето неучастващо лице „Борика“ да
представи намиращи се у него документи, като указва на ответника че тези
доказателства могат да бъдат събрани по съответния процесуален ред само
при условие, че в 5 дневен срок от днес представят с писмена молба, в която
да бъдат конкретизирани какви документи третото лице да бъде задължено да
представи, в противен случай приложението на чл.192 ще бъде невъзможно
да се осъществи
Адв.В.: Уважаеми окръжен съдия при цялото ми уважение никога в над
10-годишната ми практика като юрист, не като адвокат, не като
юрисконсулт,а като юрист, завършила един от най-престижните университети
в България, никога в практиката си не съм попадала в подобен процес и в
подобно заседание. Считам, че в днешното съдебно заседание беше
нарушено, както състезателното начало, така и равнопоставеността на
страните в процеса. Всеки път, когато давате реплика на ответника, вие
търпеливо го изслушвахте вероятно, защото веднъж беше поискал
изслушване на протокола от предходното съдебно заседание на друг съдия
вие търпеливо го изслушвахте през цялото време. Той подробно мотивираше
всяко свое искане, поставяйки по няколко пъти многословно, мотивирайки се,
когато дойдеше мой ред и давахте думата на мен започвахте с репликата:
„Моля с едно изречение“ и това го правехте абсолютно всеки път, когато ми
давахте на мен думата. Не разбрах защо колегата Д. или който и да стоеше от
другата страна има право да прави по-дълги и подробно мотивирани
изявления, а такова право не беше предоставено на мен в процеса. Това ме
24
навежда на мисълта, че вие не гледате безпристрастно процеса, което
застрашава разкриването на обективната истина. Аз и колегата сме тук да
разкрием именно нея. Аз считам, че сте предубедена към това, че моят
доверител „У.Б.“АД е банка, а ответникът е физическо лице. Считам, че това
ви предубеждение към банката, като ищец по делото би повлияло върху
правилото събиране на доказателствата, предоставянето на абсолютно
равнопоставена възможност на страните и състезателното начало на процеса.
Считам, че вие сте предубедена спрямо обстоятелството, че доверителят ми е
банка, а ответникът е физическо лице. Това ме наведе на мисълта за
поведението на съда към двете страни в процеса. Всяка ваша реплика, когато
ми давахте реплика започвате „С едно изречение“. Допускам и ви разбирам от
самото начало, че това заседание поради дългите изявления на колегата Д. не
може да продължи безкрайно, но това не означава, че колегата Д. трябва да
има повече време да мотивира своите изявления и да ги прави няколко пъти,
а на мен трябва да ми бъде указвано да го правя в едно изречение и това ще
стане видно от протокола. В този смисъл считам, че вие сте предубедена към
моят доверител и не сте в съС.ие да постановите обективно и безпристрастно
заключение, за което моите извинения, ако не съм права, тъй като се отнасям
с голямо уважение към съда и към българската съдебна система. В този
смисъл моля за вашия отвод по делото. Считам, че имате връзка с „У.Б.“АД,
че сте осъществявали операции в банката, включително може да се сте
ползвали нейни кредитни продукти, в този смисъл да сте останали недоволна
от обслужването и това да даде отражение върху процеса. На това основание
и с огромното ми уважение към вас моля за вашия отвод.
Адв.Д.: Няма да взема отношение, по-добре да си замълча.
Съдът счита, че искането за отвод на настоящия състав не следва да бъде
уважено. Не е налице нито едно от изрично изброените основания, които
законодателят предвижда в чл.22 ал.1, т.1 – 5 от ГПК. Обстоятелствата, които
пълномощникът на ищеца изтъква, би следвало да се обсъждат с оглед
приложението на т.6, като се отговори на въпроса дали съществуват други
обстоятелства извън изброените в предходните 5 точки, които пораждат
основателно съмнение в неговото безпристрастие. Бяха изтъкнати няколко
обстоятелства: първо за предубеденост на съдията, защото ищецът бил банка,
а ответникът - физическо лице, което за настоящия съдебен състав е твърде
абстрактно и не може да бъде възприето като такова, което поражда
25
основателно съмнение в неговата безпристрастност, а второ се твърди, че
може би съдията по делото е бил клиент на банката и може би е останал
недоволен и затова не може да разгледа безпристрастно настоящото дело.
На основание чл.22 ал.1 от ГПК съдът е длъжен да обяви определени
обстоятелства, когато не приема отвод. Ето защо заявява на страните, че
преди много години е бил клиент на „У.Б.“АД, ползвал е кредит и е останал
изключително доволен от тогавашното обслужване от служителя на клон в
гр.Пазарджик, чиято фамилия Йовчева и досега си спомня и някогашните
отношения с настоящия ищец като такива между клиент и банка по никакъв
начин не могат да създадат съмнения за пристрастност. Като клиент съм била
обслужвано коректно и не съм се ползвала с привилегии, нито съм била
ощетявана от банката. Ето защо фактът, че преди години съм била неин
клиент не са обстоятелства от категорията на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.
И третата група обстоятелства са свързани с поведението на съда в
днешното съдебно заседание и с твърдението за демонстрирането на
различно отношение на представителя съответно на ищеца и на ответника. На
първо място не отговаря на истината заявеното като аргумент, че всеки път
съдът се е обръщал към пълномощника на ищеца, давайки му думата с
настояване това да стане „в едно изречение“. Вярно е, че при разглеждане на
искането за поправка и допълване на протокола, което стана в отделно
съдебно заседание по-рано днес, в самото начало, съдът си позволи реплика
към пълномощника на ищеца „Моля Ви, накратко“. Но след изявлението на
същия, че по този начин му се ограничават процесуалните права, съдът не е
използвал тази реплика, нито неколкократно повторената в искането за отвод:
„Само в едно изречение“. Това не отговаря на истината. Поради което няма
как да послужи като основание за отвод.
Ако съдът е допуснал да дава възможност на пълномощника на
ответника да говори по-дълго време, отколкото този на ищеца, или да
прекъсне някой от тях, това е било във връзка с преценката какви изявления
се правят в момента, дали едната страна по време на тези изявления си е
позволила да прекъсва другата, дали преди това е прекъсвала съдията, когато
е диктувал протокола. Не случайно по-горе беше отправено предупреждение
и към двамата пълномощници да спазват правилата за реда в съдебната зала.
Упражняването от страна на съда на правомощията по чл.141 от ГПК, без
26
които в определени случаи би било изключително трудно дори - невъзможно
да се проведе съдебно заседание, не би следвало да се превръщат в основания
за отвод поради липса на безпристрастност. В конкретния случай няма
обективни обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение спрямо
мен, като съдия, на когото е възложено да гледа делото след отвода му от
съдия Ралинова, които обстоятелства да съставляват законови основания за
отстраняването ми от делото съгласно чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. По изложените
съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия Илиана
Димитрова-Васева от разглеждането на гр.д.№ 676/2022г.
След като съдът отказа по продължителен срок на пълномощникът на
ищеца, за да формулира свое доказателствено искане във връзка с
допълнението на доклада, намира за целесъобразно предвид
продължителността на провежданото до тук съдебното заседание да направи
прекъсване от 30 минути за почивка на съдебния състав и участниците в
процеса, след което повторно да даде възможност на пълномощника на ищца
да упражни своите права по чл. 146 ал.3 от ГПК.
Адв.В.: Госпожо председател, госпожо съдия, чухте в предходно
съдебно заседание как е протекло то. Свидетел сте, и защото водите
днешното съдебно заседание. Не отговаря на истината изчетеното
определение, че в днешното съдебно заседание не сте ми указвали да правя
изявление в едно изречение. По спомен цитирах вашата реплика и указание
към мен. Считам, че е абсолютно недопустимо в съдебна зала да бъде
отправена реплика, агресивна за физическа саморазправа, което колегата
адвокат си позволи. Това поведение на колегата вие считам, че съвсем
съзнателно неглижирахте. За сметка на това обаче в предходно съдебно
заседание, когато аз наведох глава и се подпрях на ръцете си, защото
прощавайте съдебното заседание от 09:00ч. в момента е 13:16ч. Слушайки
звукозаписа, аз сведох глава в ръцете си върху документите. Вие записахте в
протокола да не лягам върху банката. Прощавайте. Аз стоя права пред вас и
не съм лягала върху банката. Наведох глава върху протокола, който много
старателно и много внимателно с уважение производството, което сте
насрочили и сте уважили искането на колегата за изслушване на звукозаписа,
27
следях много старателно и много внимателно протокола. Казвам това и правя
това разграничение и, защото е очеизвадно поведението Ви и реагирахте
остро на моята реакция на свеждане на глава, на това че се усмихвах, докато
слушахме записа. Засмях се на глас, да, но не продължителен смях и т.н. Не
считам, че наруших дисциплината в залата, но за сметка на това вие грубо ме
предупредихте, остро ме предупредихте да не лягам, повтарям да не лягам.
Обидно е отношението ви към мен. За сметка на това колегата, който е мъж и
агресивно се обърна и каза, че ще ми удари шамар, вие неглижирахте това
поведение на колегата и в момент виждам начина, по който ме гледате. Това,
че съм дама в залата и вие сте дама съдия, не би следвало да влияе на работата
нито на вас, нито на моята, за което ще помоля наистина да се стараете да
спазвате принципите на гражданския процес и равнопоставеността на
страните в процеса. Никога не ми се е случвало за всичките над 10 години,
колега в зала, като процесуалния представител на ответника, да се държи по
този начин, съдът по този начин да не може да контролира изявленията на
страните и за пръв път се сблъсквам с човек, който е мой колега, вписан е в
адвокатска колегия, допускам, че са контролирани етичните му качества
преди това да се случи да отправи физическа заплаха в съдебно заседание при
положение, че колегата старателно указва влияние върху останалите
присъстващи в залата страни. Благодаря ви много за предоставената
възможност за изявление. Дълбоко съм разочарована от това, което видях
днес.
Съдът дава 30 минутна почивка.
В 13:52 ч. заседанието продължава в същия съдебен състав и с участието
на пълномощниците на двете страни: адв. В. и адв. Д..
Адв.В.: Уважаеми окръжен съдия, правим доказателствено искане като
молим задачите към експертизата да бъдат допълнени по следния начин: Към
т.1.4 от написаните от мен задачи към съдебно счетоводната експертиза моля
към 1.4 да бъде допълнена задачата със следния въпрос: Кой е наредителят на
процесните преводи, посочени на стр. от 2 до стр.5 от ИМ. Моля, вещото
лице да посочи размера на всяка една операция, включително - сбора на
общата сума от всички преводи от стр.2 до стр.5 и по т.1.4 коректно ли си е
изпълнил преводите? С това моля да бъде допълнен този въпрос към
експертизата, тъй като тогава, когато съм поставила въпросите съм мислела в
28
логическа последователност, така че на съда и на страните да им стане ясен
целия процес. Затова моля този въпрос да бъде допълнен в т.1.4 на първо
място, след което в края на 1.4 след поставения въпрос „Кой е предоставил
средствата за незабавните преводи? Коя сметка е задължена със сумите на
исканията за плащане?“ прощавайте не е там. Във въпрос 1.7 на стр.13 от ИМ
т.1.7 съм формулирала въпроса „Налице ли е идентичност между
първоначалните преводи и последвалите транзакции?“ Допълвам този въпрос
с още два: „Налице ли е счетоводна грешка? и Имала ли е основание банката
да завери сметката на ответника със сумите на преводите, посочени от стр.5
до стр.11 в ИМ, които твърдим, че са дублиращите операциите? Това са
въпросите, с които искам да допълня въпросите към експертизата. Искам
само да напомня на съда за молбата ми, за да се произнесе по искането ми да
ми бъде предоставен срок да се консултирам с доверителя ми и да потвърдя
направеното си изявление в днешното съдебно заседание дали „У.Б.“АД е
установила има ли умишлени действия на служител, съответно търсена ли му
е отговорност и тя получавала ли е обезщетение от този служител. По
информация от доверителят ми, че такова лице няма установено. Допусната е
неволна счетоводна грешка при разнасяне на операцията. Служителите са
били заблудени, че трябва да заверят сметката на ответника с тези суми, тъй
като видно от извлечението на сметка операциите са осъществявани и
първите, и дублиращите с известен промеждутък между тях. Може да се
дължи на небрежност, на незнание на служителите. Трябва да консултирам с
доверителя ми, за да мога да уверя процесуалния представител на ищеца, че
това не е така, ако разбира се вие считате, че е необходимо в писмена молба
да конкретизирам отново след като съм изговорила и конкретизирала с
доверителя си. Оставям го на вашата преценка. Подсещам, че имаше такъв
момент в заседанието, ако считате, че е необходимо да го входирам с писмена
молба. Аз като процесуален представител имам определена информация от
доверителя си на база, на която работя като адвокат, длъжна съм обаче като
изявление, което правя да се консултирам с доверителят си, затова напомням,
че имаше такъв момент в заседанието преди прекъсването. Може и в
следващото съдебно заседание да потвърдя изявлението си от това, че няма
установени умишлени действия на служител и банката не е получавала
обезщетение от никое трето лице за дублираните преводи.
Във връзка с направеното подробно изявление на пълномощникът на
29
ищеца съдът счита, че процесуалния представител във всеки един момент от
развитието на процеса може да потвърди направените твърдения, както и
други различни от направените по предоставените му закона права, поради
което не счита, че следва да постановява изричен акт, за да определя срок за
горе посоченото.
Адв.В.: Нямам други доказателствени искания.
Адв.Д.: Не, но имам становище по направените уточнения и задачата на
експертизата. Така, както е формулирано второто уточнение считам, че се
очаква от вещото лице да даде правилно заключение. Съответно може би
трябва по някакъв начин да се преформулира, но в случая вещото лице не
може да каже грешка ли е и дали е съществувало счетоводно основание за
това, защото прави счетоводна експертиза, не и да даде заключение какво
представлява превода, а да каже имало ли или нямало основание технически и
как е извършено, но не и да даде заключение как се квалифицира този превод.
Това ми е възражението. Сега, ако съда прецени, че е несъществено. Аз
считам, че вещото лице не би следвало да дава. Това е в удобство на ищеца,
защото то не може да се кредитира едно заключение, дори да даде такова.
Първият от второто уточнение. Оценка вещото лице не може да дава. Дали е
грешка или не е грешка вещото лице може да каже имало ли е или е нямало
евентуално първичен счетоводен документ, взета ли е счетоводна операция?
Имало ли е основания за счетоводната операция? Но да го квалифицира
според мен не може.
Адв.В.: Поддържам си искането.
Съдът счита, че няма пречка задачата поставена на вещото лице при
насрочване на делото, която изцяло е била в съответствие с поставените
въпроси от ищеца да бъде допълнена с днес формулираните от него въпроси.
Съдът счита, че въпросите са от компетентността на вещото лице със
специалност и познания в областта на счетоводството. Дали първият въпрос,
с който ищецът иска да се допълни задачата е коректно зададен или не, следва
да се има предвид, че двата въпроса „Налице ли е счетоводна грешка…“ и
„Имала ли е основание банката да завери…… „ са свързани един с друг и на
практика целят установяване на едни и същи обстоятелства, които са
безспорно от значение за изясняване на фактите по делото, поради което
съдът не намира причини да ги преформулира и не дава указания на ищеца да
30
направи това. По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА задачата на съдебно счетоводната експертиза с въпросите,
формулирани днес от пълномощника на ищеца, като доказателствени
искания в ИМ в т.1.4 на първо място да се добави въпроса: „Кой е
наредителят на процесните преводи?“ и в т.1.7. да се допълни въпросът:
„Установява ли се да е налице счетоводна грешка и имала ли е основание
банката да завери сметката на ответника със сумите на преводите, посочени
от стр.5 до стр.11 в ИМ ?“
Адв.В.: Моля за официално заверен препис от протокола в законно
регламентирания срок за изготвянето му по чл.151, ал.1 от ГПК, който да ми
бъде изпратен по куриер за моя сметка. Нямам други искания.
Адв.Д.: Също нямам други искания.
Делото следва да бъде отложено за друга дата за събиране на
съответните доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.05.2023г. от 13:30ч., за която
дата и час страните уведомени. Да се призове вещото лице, като му се
съобщи, че е допълнена задачата.
След изготвяне и подписване на протокола от днешното с. з. заверен
препис от него да се изпрати на процесуалния представител на ищеца по
посочения от него начин.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14:10часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
31