РЕШЕНИЕ
№ 6805
гр. С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110105627 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Й. Б.“ ЕАД срещу
ответника Й. С. Д., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 306,85 лева, от които 41,87 лева, дължими за периода
15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; и 264,98 лева, дължими за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *********** от 22.11.2017 г., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч.гр.д.
46497/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *********** от 22.11.2017 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, вследствие на което същият бил прекратен
едностранно от ищеца на 09.09.2021 г. В тази връзка аргументира, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният
дължи неустойка, чийто размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси. Излага, че към 15.08.2021 г.
1
ответникът е имал задължения в размер на 306,85 лв., като сумата била
формирана както следва: 41,87 лв. – дължими за периода 15.06.2021 г. –
14.07.2021 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г., абонаментна такса и такса
за потребление на мобилни услуги; 264,98 лв. - дължими за периода
15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г.,
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Аргументира,
че посочените по-горе задължения са обединени в една фактура №
**********/15.08.2021 г. със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва
като недопустим и неоснователен. Ответникът излага, че твърденията на
ищеца не са подкрепени с доказателства и счита, че не може да се ползва от
тези приложени по заповедното производство, доколкото последното било
самостоятелно такова. Твърди, че не е в договорни отношения с ищеца.
Оспорва размера на претенцията. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
С молба от 06.03.2025 г. ищецът изрично уточнява, че в настоящето
производство не претендира задължения за неустойка или лизингови вноски.
Претендира сумата от 306,85 лева, представляваща сбор от:
- сумата в размер на 41,87 лв., дължими за период 15/06/2021-14/07/2021
г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.
- сумата в размер на 264,98 лв., дължими за период 15/07/2021-
14/08/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийският районен съд е сезиран с първоначално обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги, а последният – да заплати цената им; че в рамките
на заявения период е предоставил на ответника мобилни услуги на
претендираната стойност, както и че е настъпила изискуемостта на
вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията.
2
По отношение направеното възражение за давност, същото е обусловено
от обстоятелството, че е налице валидно изискуемо вземане, което следва да
се установи от ответника, за което е изтекъл предвидения в закона период на
давността, което следва да се установи от ищеца, а ответникът следва да
установи пълно и главно обстоятелства, свързани с това, че давността е била
спирана или прекъсв.
От извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ
се установява, че ищецът е променил търговската си фирма, като
понастоящем същата е "Й. Б." ЕАД (с предишна търговска фирма "Т. Б."
ЕАД).
По делото са представени писмени доказателства, както следва:
Фактура от 15.07.2021 г. за сумата от 51,19 лв. – цена на разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни и еднократни такси за
периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г., ведно с извлечение за потребление за
периода.
Фактура от 15.08.2021 г. за сумата от 316,17 лв. – цена на разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни и еднократни такси за
периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г., ведно с извлечение за потребление за
периода.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
22.11.2017 г., сключено между Й. С. Д., от една страна, в качеството на
потребител, и "Т. Б." ЕАД, от друга страна, в качеството на оператор. По
силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни
услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно
ползването им и уговорените цени.
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 22.11.2017 г.
Общи условия на „Т. Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на
електронни съобщителни услуги - неподписани.
Декларация-съгласие от Й. Д. от 22.11.2017 г., с която Д. заявява, че от
оператора й е предоставен екземпляр от ОУ.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е частен
диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с
оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по
силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни
задължения: 1) да предостави "електронна съобщителна услуга" по смисъла на
§ 1, т. 17 ДРЗЕС – т. е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен
и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да
осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално
от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда
3
задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни
услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално
предоставени. Издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и
сметки, каквито са представени в хода на производството, нямат
доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че
ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност
да ги ползвал, поради което същият не дължи да заплати съответното
потребление или абонаментен план.
Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт
пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав следва да приеме неустановеният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и от
определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която "електронна
съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин,
която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със
съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество,
които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез
електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната
мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н.
Следователно, тъй като не са доказани материалните предпоставки
обосноваващи претенцията по исковете за заплащане на цената за ползвани
мобилни далекосъобщителни услуги, то същите се явяват неоснователни и
като такива трябва да бъдат отхвърлени.
Нещо повече, трябва да се спомене, че факта, че част от мобилните
услуги следва да се заплащат по абонаментен план не променя направеният
по-горе извод. Действително при абонаментно уговореното плащане,
последното се дължи независимо от това дали електронната съобщителна
услуга е ползва или не. Но дължимостта на подобна сума е предпоставена от
поредност на престацията, т. е. мобилният оператор следва да установи пълно
и главно, че е предоставил услугата или възможност на потребителя
действително да я ползва. Тоест, трябва да се установи, че съответния
електронен мобилен сигнал е осигурен до устройството, чрез което се ползва
мобилната услуга. В настоящото производство подобно нещо не е установено,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност. В този смисъл трябва да се спомене, че от
ангажираните по делото писмени доказателствени средства се достига до
извод, че в случая не се касае за чист абонаментен план, а и за допълнителни
услуги, който са увеличили дължимата цена по договора – за роуминг, 2000
MB интернет на максимална скорост в БГ, 2000 МВ допълнителен мобилен
интернет в БГ, 2100 МВ мобилен интернет и Зона ЕС, 25 GB пространство за
4
съхранение на месец.
За пълнота следва да се подчертае, че основателността на исковата
претенция е оспорена от ответната страна, като с доклада по делото съдът е
разпределил доказателствена тежест и изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че действително е предоставил на ответника услугите и тяхната
стойност за процесния период.
Необходимо е да се обърне внимание, че по делото не е представен
договорът, сключен между ищеца и потребителя, а единствено допълнително
споразумение от 22.11.2017 г. Съгласно т. II.4 от това приложение за всички
неуредени в това допълнително приложение въпроси се прилагат в следния
ред по приоритет – условията на договора за мобилни услуги и приложимите
ОУ. При това положение не са установени в пълнота елементите /правата и
задълженията/ на облигационното правоотнишение, с което ищецът не е
изпълнил в цялост тежестта да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието и съдържанието на валидно възникнало облигационно
между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Необходимо е още да се държи сметка, че според дефиницията на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Следователно в случая длъжникът има качеството на потребител,
поради което при преценка на заявлението и представените към него
доказателства, съдът следва да спази императивните правила на закона и да
осигури потребителската защита предвидена в разпоредбите на чл. 143 и сл.
ЗЗП. Нещо повече глава XIV от ЗЕС в разпоредбите на чл. 225 и сл. ЗЕС също
ползва понятието потребител. А съгласно правилото на чл. 37, ал. 1 от Указ №
883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или
изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във
всички нормативни актове.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че трябва да
отбележи, че според нормата на чл. 147а ЗЗП При сключване на договор при
общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако
са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя
с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или
упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него
екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на
изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при
подписване на договора се носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите
условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя,
включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното
приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на чл.
147а, ал. 1-5 ЗЗП, води до извод, че за да потребителя да бъде обвързан от
общите условия, когато договора е сключен при общи условия са налице две
кумулативни изисквания – от една страна общите условия да са му предадени
5
и то в подписан екземпляр от търговеца, а от друга страна потребителят
изрично да се е съгласил с общите условия, което съгласие практически се
извършва изявление – т. е. с подписването на общите условия от потребителя
и то недвусмислено.
По изложените мотиви настоящият състав достига до извод за
неоснователност на исковите претенции.
Съдът намира, че с оглед формираните мотиви за отхвърляне на
претенциите на ищеца, не следва да обсъжда наведените възражения на
ответника, включително и за погасителна давност по отношение на
вземанията за мобилни услуги.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
деловодни разноски разполага единствено ответника.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е
доказал, че действително е сторил такива, поради което не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК искове от
„Й. Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „М. *“, УЛ. „Б. П. С.“, бл.6,
срещу Й. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „М. *“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, за признаване за устнановено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Й. С. Д. дължи на „Й. Б.“ ЕАД сумата 306,85 лева
(триста и шест лева и 85 стотинки), представляваща сбор от сумата в размер
на 41,87 лв., дължими за период 15/06/2021-14/07/2021 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
*********** от 22.11.2017 г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги; и сумата в размер на 264,98 лв., дължими за
период 15/07/2021-14/08/2021 г. по допълнително споразумение към договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 22.11.2017 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги, ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46493/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 178 състав.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6