№ 2929
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100501293 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа подадена въззивна жалба от
навършилият в хода на делото пълнолетие Б. Г. Т. и все още малолетният С. Г. Т., действащ
чрез неговата майка и законен Н. П. Д. –В., с която частично се обжалва Решение №
13479/08.07.2024 г., поправено с решение № 13479/08.07.2024 г., постановени по гр. д. №
7376/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в съответните части, в които исковете на въззивниците с
правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК са отхвърлени – за горницата над
присъдените 350 лв. до претендираните 550 лв. от пълнолетния вече Б. Г. Т. и за горницата
над 350 лв. до претендираните 500 лв. от малолетния С. Г. Т.. Сочи се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел при сравнение доходите на родителите и
имотното им състояние, че доходите на бащата не му позволяват да заплаща по-голяма част
от издръжката на децата си. В тази връзка, посочват, че доходите на бащата са с минимум
1000 лв. по –високи, от тези на майката, която живее под наем – не малък допълнителен
разход, наред с преките грижи, които полага за въззивниците. Навеждат възражения
изплащаният от бащата кредит да се взема предвид при преценка на материалното му
състояние и възможност за издръжка, като излагат подробни съображения в тази насока.
Излагат доводи, че при определяне на дължимата издръжка следва да се съобразят
стоматологичните и ортодонтски нужди на детето С., респ. спортните и извънкласни
дейности, които посещава Б.. Сочат, че по делото е доказано, че Б. тренира професионално
таекуон – до, ходи по състезания, което е свързано с сраства за пътувания, такси за участие,
средства за лечение на травми, наред с това на последният му предстои завършване на
гимназия и кандидатстване, което също е свързано с разходи, в. т.ч. и за частни уроци. В
тази връзка считат, че следва да бъдат съобразени и личните грижи полагани основно от
1
майката, поради което дължимата от бащата издръжка следва да е в размер на 550 лв. за Б. и
в размер на 500 лв. за С.. Пледират за решение в този смисъл. Претендират направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК въззиваемата страна е депозирал отговор, с
който застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Сочи, че
първоинстанционният съд е извършил правила преценка на притежаваното от двамата
родители имущество. Поддържа, че не разполага с твърдените от въззивниците
възможности, обосноваващи претендирания размер издръжки, като в тази връзка сочи, че
почти всеки уикенд пътува до София за да вземе синовете си в режима за лични контакти, а
след това да ги върне обратно в дома на майката, за което са необходими средства. Отделно
от това сочи, че срещу него е образувано изпълнително производство са събиране на
присъдени издръжки в полза на въззивниците, който обаче не дължи, поради предоставянето
им в натура. Излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното
решение и моли същото да бъде потвърдено в атакуваните негови части. Претендира
направените по делото разноски.
Подадена е от пълнолетният вече Б. Г. Т. и от малолетният С. Г. Т., действащ чрез
неговата майка и законен Н. П. Д. –В. и частна жалба срещу определението по чл. 248 от
ГПК от 25.09.2024 г. на СРС, 181 състав, постановено по гр.д. № 7376/2024 г., с което е
отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на постановеното решение в частта
му за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на
определението. В тази връзка се сочи, че съдът след като е приел като писмени
доказателства описаните в исковата молба документи, между които и „договор за правна
защита и съдействие“ не може след това да го изключи последния от „доказателствения
материал по делото“ без предварително да е уведомил страната за порока, от който страда
това „доказателство“ и без да е дал възможност да представи други доказателства в
подкрепа на тезата си или служебно да извърши проверка. Позовава се на съдебна практика,
обективирана в решение № 272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/2019 г. на ВКС, Г.К., ІV г.о.,
решение № 2221/06.11.2018 г. по т.д.№ 2090/2018 г. на СГС и решение от 16.07.2019 г. по
т.д.№ 711/2019 г. на СГС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се уважи
искането по чл. 248 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С обжалваното решение е изменен размерът на месечните издръжки, дължими от Г. Т.
В. на синовете му Б. Г. Т. и С. Г. Т., определени с влязло в сила на 30.08.2013 г. Решение №
200/30.08.2013 г. по гр. д. № 1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, от по 80.00
лв. на по 350.00 лв. месечно за всеки един от тях, считано от датата на предявяване на
исковете (09.02.2024 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Исковите претенции са
отхвърлени в останалите части над присъдените по 350.00 лв. месечно до претендираните
550.00 лв. месечно за навършилия пълнолетие Б. Г. Т. и до претендираните 550.00 месечно
за малолетния С. Г. Т., като неоснователни. Първоинстанционният съд е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки и се е
произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.
В съответните части, в които исковете по чл. 150, вр. с чл.143, ал.2 СК са уважени и е
изменен размерът на месечните издръжки, дължими от Г. Т. В. на синовете му Б. Г. Т. и С. Г.
Т., определени с влязло в сила на 30.08.2013 г. Решение № 200/30.08.2013 г. по гр. д. №
1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, от по 80.00 лв. на по 350.00 лв. месечно за
всеки един от тях, считано от 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, поради необжалването му е влязло в сила (арг. чл. 296, т. 2 ГПК) и не е
предмет на въззивна проверка.
Настоящият състав на Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
2
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
Последната отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл. 260 и чл.
261 ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, т.е
атакуваният първоинстанционен акт е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
При проверка за правилността на съдебното решение, въззивният съд приема за
установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка, съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на родителите да покрият тези нужди. Това
са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат предвид и
изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или увеличените
материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на решението, с което
издръжката е присъдена.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на ищците от средства за живот, образование и социално-културно
развитие спрямо момента, в който са определени месечните им издръжки от по 80 лв.
(30.08.2013 г.). Правилно е преценил, че изменените обстоятелства имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства, но е направил
неправилна преценка за размера на средствата, необходими да покрият нарасналите нужди
на въззиввниците – ищци в първата инстанция, а от тук и на възможностите на родителите
да осигуряват издръжката.
През изминалия период от почти тринадесет години от постановяване на Решение №
200/30.08.2013 г. по гр. д. № 1023/2013 г. по описа на Районен съд –Ботевград, до
предявяване на исковете по чл. 150, вр. с чл.143, ал.2 СК, ищците са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани
с издръжката в досегашния й размер от по 80 лв. Към момента на определяне на издръжките
въззивникът Б. Г. Т. е бил на ненавършени седем години, а към момента на постановяване на
атакувания съдебен акт е на ненавършени осемнадесет години (към момента вече
пълнолетен), ученик в 132 СУ „Ваня Войнова“, дванадесети клас, дневна форма на обучение
за учебната 2024/2025 г. Към момента на определяне на издръжката от 80 лв. Въззивникът
С. Г. Т. е бил на ненавършени две години, а към момента е на ненавършени четиринадесет
години, ученик в 51 СУ „Елисавета Багряна“, седми клас за учебната 2024/2025 г.
Недоказани обаче са останали твърденията в исковата молба за нужда на детето С. Г. Т. от
зъболечение. Противно на доводите в жалбата, по делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че Б. ходи на частни уроци, респ. какви, а детето С. страда от
„тежка“ бронхиална астма, нито, че последното има нужда от стоматологично и ортодонско
лечение. За подобна нужда нито майката, нито детето са съобщили и в извършеното
социално проучване (виж изготвените социални доклади от Д“СП“ –Красно село).
Следователно неоснователни са наведените възражения, които жалбоподателите
обосновават, че макар да не е доказано, че малолетният ищец има нужда и провежда
зъболечение, а пълнолетният вече ищец ходи на частни уроци, респ. какви, за което са им
необходими допълнително средства, тези разходи следва да бъдат взети предвид при
определяне размера на необходимата издръжка, тъй като ответникът не ги бил оспорил
3
изрично. По делото както бе посочено не са събрани доказателства в тази насока, нито
твърдените обстоятелства са безспорни между страните, противно на твърденията в жалбата,
а при определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента,
когато се постановява решението (Определение № 629/14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., I
V г.о. на ВКС). Или, от събраните по делото доказателства се установяват значително
нараснали нужди на ищците – въззивници в настоящото производство с оглед израстването
им през последните повече от единадесет години. Нарасналите нужди на въззивниците обаче
са обичайни за лица на тяхната възраст – за учебни помагала и пособия, за извънкласна
дейност (в .т.ч. спорт) - безспорно полезна за развитието на децата и в интерес на
последните, джобни пари, дрехи, обувки и т.н, в това число и средства, необходими за
социални контакт, които, както бе посочено, не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер от 80 лв. Вземайки предвид нуждите на въззивниците и техните
конкретни потребности с оглед възрастта им, съдът намира, че за общата ежемесечната
издръжка на въззивниците са необходими суми по 700 лв. месечно, доколкото с оглед
изложеното по -горе, не са установени специфични потребности и нужди на въззивниците,
които да обуславят нужда от обща издръжка в по – голям размер. Същевременно сумата от
по 700 лв. би задоволила в пълна степен нуждите за живот, образование и социално-
културно развитие на въззивниците. Размерът на дължимата издръжката обаче зависи и от
възможностите на дължащите да я заплащат, която се определя въз основа техните доходи,
имотно състояние и професионална квалификация (така ППВС № 5/1970 г., т. 5).
Възможностите на родителите, макар да не са единствен, нито водещ критерий за
определяне на дължимата издръжка, следва да бъдат съобразени от съда (арг. от чл. 142, ал.
1 СК) . Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, респ. новият, изменен размер на
издръжките следва да бъде определен съобразно възможностите на родителя, който я дължи.
В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че майката упражнява
родителските права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
децата. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във
връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи (ППВС № 5/1970 г., т. 4). Размерът на издръжката
следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на децата, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно
(Р-77-2012, ІІІ г.о.). След родителската раздяла не отпада отговорността на родителите за
пълноценното развитие на децата, а следователно и задължението им посредством общи
усилия да осигурят задоволяване както на нематериалните им потребности - обучение,
възпитание, духовна подкрепа и т.н., така и материалните им нужди. Върховният съд е имал
повод да посочи, че поетата отговорност за упражняване на родителските права, осигурява в
голяма степен задоволяването на нематериалните потребности на децата в ежедневието им.
Същевременно, концентрираните грижи върху единия родител предполага освобождаване на
време за другия, което от своя страна изисква по-голямо участие при обезпечаване на
средствата за посрещане на материалните потребности.
В случая, от доказателствената съвкупност по делото, в частност от събраните
писмени доказателства във въззивното производство се установява, че средно месечното
брутно трудово възнаграждение на майката за периода м. март 2024 г. – м. февруари 2025 г. е
в размер на около 2397.12 лева, а брутното трудово възнаграждение на бащата, което е
релевантното за определянето на размера на издръжката за периода м.март 2024 г. –
м.февруари 2025 г., е в размер на около 4038.76 лева лв. средномесечно. Наред с това се
установява, че последният има втора месторабота, от която получава трудово
възнаграждение в размер на 200 лева месечно, т.е средномесечният доход на въззиваемият
по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г.,
ОСГК на ВС в размер на около 4238.76 лева. През 2024 г. е придобил собствеността върху
МПС марка „Ауди А 6 ОЛРОУД КУАТРО” с ДК № ********* за сумата от 11 000 лева, както
и собствеността върху недвижим имот – етаж от къща в гр.Етрополе (дарен от родителите
му). Действително се установява наличие на кредитно задължение от въззиваемия, но при
4
определяне на материалните му възможности не следва да се вземат предвид заплащаните
от него вноски за погасяване на кредит, тъй като те предполагат предходно получаване на
еквивалентен приход и по този начин не водят до намаляване на имуществото му. Следва да
се отбележи също, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от
техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити – обратното би означавало,
че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може
винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката. Образуваното срещу въззиваемият изпълнително дело за
принудително събиране на досегашната издръжка на въззивниците, респ. евентуално
плащане на задължението по него, не може да бъде съобразявано при извършване на
преценката за материалните възможности на лицето в насока тяхното намаляване, дори и
задължението да е недължимо, както твърди въззиваемият, в който случай за него е открит
друг път за защита. Заплащането на разходи за осъществяване на лични отношения с децата,
с оглед местоживеенето им в различно населено място, обаче, сочи на сподЕ. отговорност и
реално участие в издръжката на децата. Поради изложеното и с оглед необходимите за
издръжките на въззивниците суми от по 700 лв. месечно, в това число и установения в
процеса средномесечният доход на въззиваемият и липсата на алиментни задължения към
други лица, настоящият състав приема, че относителният дял на последния в дължимата на
децата му издръжка следва да бъде определен на по 450 лева месечно, до който размер
исковите претенции се явяват основателни. Останалата част от месечната издръжка на
въззивниците следва да се поеме от тяхната майка, ведно с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата.
С оглед изложеното, обжалваното решение № 3152/28.02.2023 г., поправено с
решение № 13479/08.07.2024 г., постановени по гр.д.№ 7376/2024 г. по описа на СРС, ГО,
181 състав, следва да се отмени в съответните част, в които исковите претенции за
увеличение на месечните издръжки са отхвърлени за разликата от по 350 лева до по 450
лева, като въззиваемият бъде осъден да заплаща на въззивниците месечна издръжка от по
още 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба ( 09.02.2024 г.), ведно със
законната лихва за забава, а решението в частта, в която исковите претенции по чл.150, вр.
чл.143, ал.2 СК са отхвърлени за разликата от по 450 лева до претендираните 550 лева за
въззивника Б. Тодоорв, респ. до претендираните 500 лева за въззивника С. Т. – да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Вярно е, че районният съд с постановеното по ред на чл.247 ГПК решение е
пропуснал да отстрани допуснатите в основното решение очевидни фактически грешки,
изразяващи се в несъответствие на постановените диспозитиви с предявените искове за
увеличение на присъдени месечни издръжки, които е разгледал, и за които е изложил
съответни мотиви, но няма пречка след връщане на делото в СРС да се отстранят тези
грешки.
Частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 25.09.2024 г. на СРС, 181
състав, постановено по гр.д. № 7376/2024 г., е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският районен съд правилно не отказал да измени основното първоинстанционното
решение в частта за разноските, чрез присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на
ищците по реда на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като последните макар и своевременно да са заявили
претенция за заплащането им, до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция
не са доказали действително да са сторили такива. Несъстоятелни са доводите в частната
жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуални
закон, а посочената съдебна практика, на която се позовават жалбоподателите касае
събирането и обсъждането на доказателства по делото, а не доказването на действително
сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното, определението от
25.09.2024 г. следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки ответникът- въззиваема
страна в настоящото производство дължи държавна такса в размер на 172 ( 28 + 144) лева по
сметка на СГС (чл.69, ал.1, т.6 и т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси).
5
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение № 3152/28.02.2023 г.,
поправено с решение № 13479/08.07.2024 г., постановени по гр.д.№ 7376/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 181 състав, следва да се отмени и в частта, в която майката на ищците –
въззивници в настоящото производство е осъдена да заплати на ответника разноски в
производството на основание чл.78, ал.3 ГПК, за разликата над сумата от 101.12 лева до
присъдените 333.33 лева. Въпреки частичната основателност на въззивната жалба на ищците
не се следват разноски за първоинстанционното производство поради липсата на
доказателства за действително сторени такива.
Разноски за въззивната инстанция се претендират както от въззивниците, така и от
въззиваемата страна. Всеки един от въззивниците е доказал действително сторени разноски
за въззивното производство в размер на 900 лева – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. В открито съдебно заседание,
проведено на 14.04.2025 г. въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатените от въззивниците адвокатски възнаграждения. Делото не
се отличава с усложнена фактическа и правна сложност, поради което и съобразно
извършените процесуални действия в настоящата инстанция, разглеждането на делото в
едно съдебно заседание, в което са събирани само писмени доказателства, в това число и
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), който
е 500,00 лв. за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за издръжка, според настоящият съдебен състав претендирания от всеки един от
въззивниците адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален именно до
размера от 500 лв. – справедлив и подходящ с оглед особеностите на делото.
Предвид изхода на настоящото производство ( частичната основателност на
въззивната жалба), въззиваемият дължи на въззивника Б. Т. разноски в размер на 200 лева, а
на въззивника С. Т. – разноски в размер на 333.33 лева.
Въззиваемият е доказал действително сторени разноски за производството в размер
на 300 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, от които, съобразно изхода на въззивното производство (частичната
неоснователност на въззивната жалба) въззивникът Б. Т. му дължи 75 лева, а въззивникът
С. Т. – 50 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3152/28.02.2023 г., поправено с решение № 13479/08.07.2024
г., постановени по гр.д.№ 7376/2024 г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, в съответните
части, в които исковете на въззивниците с правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.2 СК са
отхвърлени – за горницата над присъдените 350 лв. до претендираните 550 лв. от
пълнолетния вече Б. Г. Т. и за горницата над 350 лв. до претендираните 500 лв. от
малолетния С. Г. Т., както и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. П. Д. –В.а е
осъдена да заплати на Г. Т. В. разноски в производството за разликата над сумата от 101.12
лева до присъдените 333.33 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на опредЕ.та с решение № 200/30.08.2023 г. по гр.д. № 1023/2013
г. на Районен съд - Ботевград, шести състав, в полза на Б. Г. Т. месечна издръжка от 80 лева,
на основание чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, като:
ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати на сина си Б. Г. Т., ЕГН **********,
още 100 лева месечна издръжка (или общо 450 лева) за периода от 09.02.2024 г. до
17.09.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
ИЗМЕНЯ размера на опредЕ.та с решение № 200/30.08.2023 г. по гр.д. № 1023/2013
6
г. на Районен съд -Ботевград, шести състав, в полза на С. Г. Т. месечна издръжка от 80 лева,
на основание чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, като:
ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С. Г. Т., ЕГН
**********, действащо чрез неговата майка и законен представител Н. П. Д. -В.а, ЕГН
**********, още 100 лева месечна издръжка (или общо 450 лева), считано от 09.02.2024 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3152/28.02.2023 г., поправено с решение №
13479/08.07.2024 г., постановени по гр.д.№ 7376/2024 г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, в
останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определението по чл. 248 от ГПК от 25.09.2024 г. на Софийски
районен съд, 181 състав, постановено по гр.д. № 7376/2024 г.
ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 172 лева
– държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати на Б. Г. Т., ЕГН **********, сумата
от 200 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Т. В., ЕГН **********, да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител Н. П. Д. -В.а, ЕГН **********,
сумата от 333.33 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. Т. В., ЕГН **********, сумата
от 75 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител Н. П. Д. -В.а, ЕГН **********, да заплати на Г. Т. В., ЕГН **********,
сумата от 50 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
След връщане на делото СРС, 181 състав да поправи допусната в решение №
3152/28.02.2023 г., поправено с решение № 13479/08.07.2024 г., постановени по гр.д.№
7376/2024 г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, очевидна фактическа грешка като постанови
диспозитиви съответстващи на предявените искове и мотивите на решението, а именно за
увеличаване размера на присъдени издръжки.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7