Р Е
Ш Е Н
И Е №403
гр.Русе, 1.XI.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на 1 октомври 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ГАВРАИЛОВА
В.гр.д.N514
по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД,
ЕИК203066057, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар планина„ №35,
представялвано от Р.Б.,председател на СД и от изп.директор М.Д., е обжалвало решение №716 от 30.04.2019г., постановено по
гр.д.№ 7011/2018 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е осъдено да
заплати на В.Н.Г. сумата от 4000лв. представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която
предявеният насрещен иск е отхвърлен в размера над 750лв. за разликата до
пълния предявен размер от 1500лв.Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли
въззивният съд да го отмени
и да постанови ново, с което да отхвърли първоначалния иск и да уважи
насрещния иск, по изложени в жалбата съображения. Претендират разноски по
делото.
Въззиваемият В.Н.Г.,***, чрез
пълномощника си адв.Г.Ч.,***, изряза становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и иска същото да
бъде потвърдено.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по предявен от В.Н.Г. против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД иск с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 8000лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди-стойността на мотоциклет,
вследствие на претърпяно на 30.03.2018 г. ПТП,
със законната лихва върху нея от деня на подаване на претенцията до
дружеството-04.04.2018 г. и до окончателното
плащане.Приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск е насрещен
иск на застрахователя, за връщане на заплатената на 20.04.2018г. на
първоначалния ищец сума от 1500лв. във връзка с подписано между страните
споразумение от 12.04.2018г., представляваща обезщетение по ликвидационна
преписка по щета №30018000342, като получено на отпаднало основание, ведно със
законната лихва от предявяване на иска.
По делото не е било
спорно и от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на
30.03.2018г., около 18,30ч, ищецът по първоначалния иск В.Г. се движел със
собствения си мотоциклет „Сузуки“, модел ГСХ-Р 1000, с рег.№С ****Х в гр.Русе, по бул.“Б.“,
в посока „Дунав мост“.Пред неговото превозно средство пътувал товарен автомобил
– МАН, с рег.№Р ****ВХ, с прикачено полуремарке –
цистерна, управлявано от Е.А.По отношение на товарния автомобил е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Асет
иншурънс“-АД., валидна за периода от 2.11.2017г. до
1.11.2018г.В района на бензиностанция „Лукойл“ водачът на мотоциклета предприел
изпреварване на товарния автомобил с прикаченото ремарке, при което възникнало пътно-транспортно
произшествие.За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали №236/48
от 30.03.2018г. от мл.автоконтрольор в сектор
ПП-Русе. В този протокол е посочено, че водачът Е.А.– участник 1, при
извършване на маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, изцяло навлязъл в
лявата пътна лента, отнемайки предимството на мотоциклета, който се блъснал в
задната част на полуремаркето.В протокола като видими
щети са описани „изцяло деформирана рама и съставни части на мотоциклета“.
Пострадал е В.Г. – след преглед в МБАЛ е установено, че е с натъртвания в
областта на дясната ръка и на ляво ходило.В протокола е отбелязано, че на
участник 1 е съставен АУАН № 389546 .На 4.04.2018г. ищецът уведомил ответното
застрахователно дружество за настъпилото произшествие и предявил претенции за заплащане на
обезщетение за вредите.Представител на дружеството е извършил опис претенция във връзка с образуваната преписка
по щета №30018000349, в който са описани увредените детайли.За обезщетяване на
претърпените от Г. неимуществени вреди, на 12.04.2018г. страните сключили
споразумение, въз основа на което дружеството му е изплатило сумата от
1500лв.
От представените от
ОДМВР-Русе, сектор Пътна полиция документи в заверени преписи, приобщени като
доказателства по делото, се установява, че във връзка с постъпила от Е.А.жалба,
служители на пътна полиция са извършили проверка относно произшествието. С
писмо изх.№108500-6976 от 17.04.2018 г. на ОД МВР-сектор Пътна полиция, ищецът В.Г.
е уведомен, че при извършената проверка се установило, че няма достатъчно данни
А.да е допуснал нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП, поради което административно
наказателното производство ще бъде прекратено и ще бъде издаден нов констативен
протокол за ПТП с пострадали. С писмо
изх.№108500-10624 на началника на сектор ПП ищецът е уведомен, че при
извършената проверка се установило, че не са налице достатъчно данни за
извършено нарушение на чл.25,ал.2 от ЗДвП от водача Е.А.и административно наказателното производство е
прекратено по реда на ЗАНН. С насрещния иск застрахователното дружество е представило писмо изх.№ 108500-12619/17.07.2018г.,
на началника на сектор ПП, с което е
уведомено, че съставеният във връзка с процесния
инцидент АУАН е прекратен на основание чл.54 от ЗАНН – Когато се установи, че
деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган
прекратява преписката с мотивирана резолюция. Уведомено е и за това, че на 03.07.2018
г. е издаден нов констативен протокол с пострадали. Видно от данните по
протокола, в него е посочено, че липсват безспорни и категорични доказателства,
въз основа на които да се направи обоснован и несъмнен извод досежно деянието и вината, т.е. да се установи кой от
водачите е допуснал нарушение на ЗДвП, довело до сблъсъка между МПС. С оглед данните
по протокола за ПТП от 03.07.2018г. , застрахователят уведомил К.Б.-бившия
собственик на мотоциклета, че тъй като липсват доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на влекач марка МАН,
модел ГСХ Р1000, чиято отговорност е застрахована в дружеството, последното
няма задължение да изплати претендираното от В.Г. обезщетение
по застраховка ”Каско” – вж.писмо изх.№001/1815/16.08.2018г.С
писмо от 26.10.2018 г. застрахователят е отправил покана до В.Г. да възстанови сумата,
изплатена като обезщетение за претърпените при произшествието неимуществени,
като получена без основание.
Пред районния
съд като свидетели са разпитаниП.А.и С. С., служители
в сектор Пътна полиция. Показанията им опровергават твърдението в исковата
молба, че служители на пътна полиция са били очевидци на произшествието. Свидетелят
С. е изяснил обстоятелствата относно съставянето на общо 4 бр. протоколи за
произшествието. На св.С. е било разпоредено да извърши допълнителна проверка по случая. При
допълнителната проверка е установено, че при огледа на местопроизшествието не
са били констатирани следи от спирачен път на мотоциклетиста /вж. и показания
на св.П. А./. Установено е, че в момента на удара товарния автомобил - влекач и
полуремарке, е
извършвал маневрата изпреварване. Предвид изложените обстоятелства е прието, че
липсват безспорни доказателства за вината на водача Е.А., както и че водачът В.Г. се е движил с висока скорост, без
да спазва нужната дистанция. В показанията си пред първоинстанционния
съд св.С. заявява, че „единият водач извършва непарвилна
маневра от дясна в лява пътна лента, а другият с несъобразена скорост“.В
обясненията Г. е посочил, че водачът на автомобил МАН с ремарке не е подал
светлинен сигнал за това, че започва изпреварване, което е отречено от А.. В
показанията си пред районния съд Е.А.е категоричен, че е управлявал превозния
състав със съобразена скорост, тъй като в участъка има ограничение, има и
камера. Предприел маневра изпреварване, след като се убедил, че никой в този
момент не го изпреварва и след като подал мигач. Когато задминал лекия автомобила
с около 4 м, усетил удар в задната част на ППС, намалил и спрял. Моторът „буквално
се забил“ в левия стоп на управляваното от А.ППС.Мотоциклетът се ударил в
задната лява част на ремаркето и прескочил мантинелата,
застанал напреки на насрещното платно.
От приетата съдебна-автотехническа експертиза се установява, че вредите
по мотоциклета са на стойност 11 728,07 лв. Вещото лице е съобразило, че
от превозното средство са запазени и годни за втора употреба единствено
двигател комплект със скоростна кутия и задно окачване комплект с колело и
задвижване. В констативно-съобразителната част на експертизата е посочено, че в резултат на удара в ремаркето, в кормилната
система и предното окачване на мотоциклета, както и в предната част на рамата, е
настъпила дълбока деформация. Според експерта това прави ремонта на вещта
икономически нецелесъобразен и практически невъзможен, т.е. налична е тотална
щета.Действителната стойност на мотоциклета е 10 900 лв., а след
приспадане на стойността на запазените части-8 200 лв.Разходите за
възстановяване на МПС възлизат на 11 728,07 лв.В заключението е посочено,
че причините за настъпване на ПТП са следните : Товарният състав не е пропуснал
изпреварващия го и вече движещ се в лявата пътна лента мотоциклет, като му е
отнел предимството за движение. Мотоциклетът се е движил с превишена и
несъобразена с пътната обстановка скорост и недостатъчна дистанция от товарния
автомобил.В т.3.5. от констативно съобразителната част на експертизата - при
изясняване механизма и причината за настъпилото ПТП, вещото лице обосновава
извод, че дистанцията между двамата водачи не е била достатъчна и водача на
мотоциклета се е движил с несъобразена и превишена скорост на движение за
конкретния пътен участък. В съдебно заседание поддържа становището, че това, че
е нямало спирачен път означава, че мотоциклетът е бил в непосредствена близост
до превозния състав-в къса дистанция.В констативната част на експертизата е
изложен категоричен извод, че „При движение с разрешена скорост на движение
произшествието не би настъпило“, а скоростта, с която е бил управляван мотоциклета,
е надвишавала 70 км/ч – на това насочват деформациите по мотоциклета. От
снимковия материал се вижда, че ударът е бил в задния ляв стоп на товарния
автомобил.За да се огънат предните части на окачването на мотоциклета, които са
под наклон към колелото, ударът е бил челен. И по товарният автомобил е имало
деформации, водачът на този автомобил е усетил удара.Като съобразява, че
цистерната е с вместимост 20т, за да се усети ударът от шофьора й, експертът
заключава, че скоростта на мотоциклета, който се е ударил е била над 70кв/ч.
При така
изложената фактическа обстановка въззивният съд
приема за установено следното : В разпоредбата на чл.432 КЗ е предвидено, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". За
да бъде уважен иска, следва да бъдат установени следните предпоставки :
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между лицето, увредило ищеца, и ответника, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.Съобразявайки заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза, в контекста и на
останалия доказателствен материал, ангажиран в насока
– установяване механизма и причините за възникване на произшествието, въззивният съд приема, че настъпването на ПТП е в пряка
причинно - следствена връзка с осъществено от водача на мотоциклета нарушение
на правилата за движение по пътищата – управляване на МПС с несъобразена
скорост, значително надвишаваща разрешената за пътния участък скорост и
неспазване на дистанция-чл.20 и чл.23 от ЗДвП.Както беше посочено, заключението
на експерта е, че при движение на мотоциклета с разрешената скорост,
произшествието не би настъпило.Събраните по делото доказателства и изложеното в
експертизата сочат на извод за противоправно
поведение единствено на водача на мотоциклета.По изложените съображения въззивният съд намира, че искът по чл.432 от КЗ следва да
бъде отхвърлен.Насрещният иск е основателен и доказан.Към момента на изплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди на застрахователя са
представени документи, според които само водачът на застрахования в дружеството
товарен автомобил е причинил пътно-транспортното произшествие, а по делото
безспорно е установено, че причина за настъпилото ПТП е противоправното
поведение на ответника по насрещния иск.Ето защо ответникът по насрещния иск
следва да върне полученото на отпаднало основание.
Предвид
изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.432
от КЗ е уважен за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди и да се постанови друго, с което претенцията да се
отхвърли. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлен
насрещния иск за сумата от 750лв. и искът за заплащане на сумата от 1500лв. да
бъде уважен изцяло, като ответника по този иск бъде осъден да заплати на ищцовото дружество още 750лв.
С оглед
уважаване на жалбата въззиваемият дължи на
жалбоподателя разноските по делото за двете инстанции.
Мотивиран така
и на основание чл.271,ал.1,предл.3 от ГПК окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 716 от 30.04.2019 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д. № 7011/2018 г. в частта, с която ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“-АД, ЕИК203066057, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Шар планина„ №35, представялвано от Р.Б.,председател
на СД и от изп.директор М.Д. е осъдено да заплати на В.Н.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 4000лв. представляваща обезщетение по застраховка
„Каско“ на МПС, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и 585лв. разноски по делото и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
предявен от В.Н.Г., ЕГН **********,***
против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД, ЕИК203066057, със седалище и адрес на управление
гр.София, за заплащане на сумата от 4000лв. представляваща обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, ведно със законната
лихва, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ същото решение в частта с която
е отхвърлен иска, предявен от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД, ЕИК203066057, със седалище и адрес на
управление гр.София против В.Н.Г., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от
750лв. получена на отпаднало основание и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В.Н.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД, ЕИК203066057, със
седалище и адрес на управление гр.София сумата 750лв. получена на отпаднало
основание.
ОСЪЖДА В.Н.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“-АД, ЕИК203066057, със
седалище и адрес на управление гр.София 1186,60лв. разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част
решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :