РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20232000500150 по описа за 2023 година
и за да се проиднесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от А. А. А. от гр. С., ответник по гр.д.
№66/2022 г. по описа на ОС – Сливен против решение №47 от 28.02.2023 г.,
постановено от окръжен съд – Сливен по гр.д.№66/2022 г. по описа на съда в
частта , с която в полза на държавата се отнема имущество от ответника А.
на обща стойност 106 352.41 лв. – лек автомобил „Форд Ка“ с рег.№ СН 7048
АС с пазарна стойност към момента – 1000 лв. , сумата в размер на 82 000 лв.
– представляващ пазарната стойност към датата на отчуждаване на
недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.532.192.2.2 , отчужден с нотариален акт№** от
09.01.**** г. на службата по вписвания – гр. С.; сумата в размер на 14 779.21
лв. – представляваща 90.67% от пазарната стойност към датата на
отчуждаване на автомобил „Мерцедес“ Е 320 ЦДИ , с рег.№ СН 2724 АК с
дата на първоначална регистрация 14.12.2004 г. , за която не е установен
законен източник на средства , сумата в размер на 3073.20 лв. -
представляваща47.28% от пазарната стойност към датата на отчуждаване на
автомобил Джип Чероки Лимитед с ег.№ СН 9288 АК , дата на първоначална
регистрация 21.02.2002 г. , за която не се установява законен източник на
средства за придобиването му; сумата в размер на 2500 лв. - представляваща
непреобразувана част от пазарната стойност към датата на отчуждаване на
лек автомобил БМВ 330 Д с рег.№ СН 2189 АР с дата на първоначалната
1
регистрация 19.04.2000 г.; сумата в размер на 1000 лв. , представляваща
възстановени допълнителни вноски от „Анди 74“ЕООД. Сумата в размер на
3000 лв. , представляваща вземане на А. А. от „Антоний 74“ЕООД. Съдът е
приел , че вноските по сметка от страна на титуляра следва да се третират
като преминало имущество през патримониума и ответника няма
доказателствена тежест да установява трансформирането им в друго
имущество. Съобразно и цитирана практика на ВКС внесените и постъпили
суми по банковите сметки на ответниците / проверяваните лица/ за които не
се установява законово основание за внасянето им / постъпването / , но които
не са налични по тези сметки в края на проверявания период , нито подлежат
на отнемане в полза на държавата , нито са релевантни – чрез включването им
в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по
смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ – доколкото тези суми са преминали
през имуществото на проверяваните лица , а когато са вложени за
придобиването на подлежащо на отнемане имущество – то подлежи на
отнемане , или неговата равностойност ако е било отчуждено – в
предвидените случаи и само ако е налице значително несъответствие. За
проверявания период се получава нетен доход от 3 585 лв. и придобито
имущество в размер на 144 700 лв. / общо придобито имущество/; в сумата
от 322 217.61 лв. е включена сумата от 177 517.71 лв. – внесени на каса
средства по сметки. При това положение несъответствието е 141 115 лв. –
т.е. – няма значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ / 150 000 лв./ . В случай че се приеме наличие на несъответствие –
се възразява по неприемането на ползването на заема от 50 000 лв. за
покупката на апартамента. Моли се за отмяна на обжалваната част на
решението и отхвърлянето на иска за отнемане на имуществото в полза на
държавата. Моли се за присъждане на разноски по делото по чл.38 от ЗА.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на КПКОНПИ.
Въззивната жалба на А. А. се оспорва като неоснователна и необоснована.
Страната сочи , че при недоказан правен способ за придобиване на парична
сума обстоятелството й на влагане по банкова сметка не доказва че титуляра
на сметката е придобил правомерно сумата , която е внесъл. От това следва ,
че внесените суми от ответника по личните му банкови сметки , за които не са
установени законни източници следва да се определят като незаконно
придобито имущество. В процесния случай ответникът не е провел доказване
за установяване законен произход на постъпилите по банковите му сметки
суми. В настоящия случай ищецът – КПКОНПИ сочи , че ответникът А. не е
в състояние да посочи източника на паричните средства , вложени в банкови
сметки , в имоти , в автомобили , в дружествени дялове. Поради това съдът е
постановил атакувания акт като е съобразил като част от патримониума
вноските на каса от общо 177 517.71 лв. В процесния случай несъответствие
се доказва и в трите варианта на приетата експертиза по делото. Поради това
се претендира отхвърляне на жалбата на А. А. против решението на ОС –
Сливен за отнемане на имущество в полза на държавата и респ. – за
2
потвърждаване на решението в тази му част.
Депозирана е въззивна жалба от страна на ищеца по гр.д.№66/2022 г. -
КПКОНПИ против решение №47/28.02.2023 г. в частта , с която се отхвърля
исковата претенция на КПКОНПИ против А. А. за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество: - сума в размер на 100 лв. –
вноска по разплащателна сметка в лева открита на 26.04.2006 г. в „***“АД; -
сума в размер на 100 лв. , представляваща получена сума от трето лице по
разплащателна сметка, открита на 26.04.2006 г. в „***“АД; - сума в размер на
6000 лв. , представляваща вноска по срочен депозит в лева открит на
14.05.2012 г. в „***“АД; - сума в размер на 1 968.56 лв. , представляваща
изплатени лихви по срочен депозит в лева , открит на 27.12.2012 г. в „***“АД;
- сума в размер на 19 988.59 лв. – представляващи вноски по разплащателна
сметка в лева , открита на 27.12.2012 г. в „***“АД; - сума в размер на 233.57
лв. , представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка в лева ,
открита на 27.12012 г. в „***“АД. Съдът е отхвърлил тази претенция с
мотивите , че не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства ,
преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество ,
тъй като законът не позволява такава възможност. Според страната
релевантно е не имуществото в края на проверявания период , а
имуществото придобито през проверявания период, разполагаемите средства
към момента на придобиването им, произходът им. Подлежи на установяване
наличието на несъответствие за целия проверяван период и придобитите
имуществени права в проверявания период. Разпоредбата на чл.141 от
ЗПКОНПИ е императивна и не прави разлика дали имуществото , подлежащо
на отнемане е алично или не в патримониума на лицето. Само две са
хитопезите в които се отнема парична равностойност – когато не е възможно
да се отнеме обособено имущество и когато това имущество липсва или е
отчуждено / чл.151 от ЗПКОНПИ/. Цитира се практика о случая на СГС. В
процесния случай се касае за суми , непреобразувани в друго имущество –
т.е. – в случая се касае за иск за определено парично вземане. С това се цели
изземване на активи за чието придобиване не са установени законни доходи
и да се противодейства на икономическата основа на противоправното
поведение. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, с която
се отхвърля предявената срещу А. А. претенция и вместо него да се уважи
претенцията като се постанови отнемане в полза на държавата на визираните
суми: - сума в размер на 100 лв. – вноска по разплащателна сметка в лева
открита на 26.04.2006 г. в „***“АД; - сума в размер на 100 в. ,
представляваща получена сума от трето лице по разплащателна сметка,
открита на 26.04.2006 г. в „***“АД; - сума в размер на 6000 лв. ,
представляваща вноска по срочен депозит в лева открит на 14.05.2012 г. в
„***“АД; - сума в размер на 1 968.56 лв. , представляваща изплатени лихви по
срочен депозит в лева , открит на 27.12.2012 г. в „***“АД; - сума в размер на
19 988.59 лв. – представляващи вноски по разплащателна сметка в лева ,
открита на 27.12.2012 г. в „***“АД; - сума в размер на 233.57 лв. ,
3
представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка в лева , открита
на 27.12012 г. в „***“АД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Депозиран е и отговор от страна на ответника А. А. против въззивната
жалба на КПКОНПИ. Същата се оспорва като изцяло неоснователна.
Действително в жалбата е цитирана съдебна практика , но част от
производствата са спрени – до постановяване на тълкувателно решение по
ТД №4/2021 на ОСГК относно обжалваното решение на АпС – Варна. Сочи
се ,че с рещение №293/18.12.2020 г. , постановено по гр.д.№1293/20 г. на ВКС
се отменя решение №137/26.11.2019 г. по гр.д.№468/2019 г. на АпС – Варна.
Моли се за оставяне на въззивната жалба на КПКОНПИ без уважение и се
претендира присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА.
С писмо от 18.05.2023 г. от ОС – Сливен е изпратена частна жалба на
КПКОНПИ с вх.№2470/27.04.2023 г. по описа на ОС – Сливен против
определение №181 от 04.04.2023 г. , постановено по делото в частта , с която
КПКОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 1095.63 лв.
Комисията чрез процесуалния си представител е оспорила
определението в обжалваната част като неправилно. Страната се е позовала
на чл.84 от ГПК , на основание на която разпоредба се освобождават от
заплащане на държавни такси държавата и държавните учреждения освен по
искане за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна
собственост. Обосновава се , че на осн. Чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК вземанията
на държавата по делата за отнемане на незаконно придобито имущество са
публични държавни вземания. В процесния случай действията на Комисията
имат публичноправен характер , тъй като представляват санкция ,
упражнявана от държавата и е израз на нейната публична власт по
отношение на отнеманото имущество – незаконно придобито. Поради това
страната моли съда да отмени определението в обжалваната му част.
С разпореждане от 28.04.2023 г. препис от частната жалба е била
връчена на ответника А.
В законоустановения срок отговор на жалбата не е постъпил.
Впоследствие КПКОНПИ въз основа на свое решение №500/21.06.2023 г.
оттегля въззивната си жалба против отхвърлителната част на решението и с
определение в с.з. на 05.07.2023 г. съдът прекратява производството по
делото в частта му по въззивната жалба на КПКОНПИ.
След преценка на доказателствата по делото, Бургаският апелативен съд
приема за установено следното:
КПКОНПИ е предявила иск против А. А. , от гр. С. на основание чл.153
ал.1 от ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща
стойност 139 945.32 лв. въз основа на извършена проверка за периода
23.12.2009 - 23.12.2019 г. Сочи се в ИМ че на базата на извършения анализ по
4
отношение на ответника А. се установяват реализирани от него доходи ,
приходи и източници на финансиране общо в размер на 21 344.12 лв. / от
продажба на МПС – 13 950.40 лв. , от застр. Обезщетения 741.98 лв. и др./.
Установените обичайни и извънредни разходи – общо в размер на 120 576.90
лв. / за издръжка на семейството 50 120.31 лв., публичноправни задължения 6
029.72 лв. и др./; при което се установява отрицателен нетен доход за
проверявания период от 99 232.78 лв. , а придобитото имущество / пари ,
недвижими вещи , ограничени вещни права и нематериални активи/ - общо в
размер на 232 643.85 лв. / в т.ч. – недвижим имот на стойност 86 000 лв. ,
МПС-та в размер на 41 900 лв. , дружествени дялове в размер на 15 лв. и др./.
По този начин Комисията сочи , че несъответствието възлиза на минус 331
876.63 лв. , което е значително по смисъла на чл.107 ал.2 от ЗПКОНПИ – над
150 000 лв. Поради и това се претендира отнемането на имущество на
стойност 134 945.32 лв.
Ответникът А. А. е възразил като е посочил , че е работил в Г. и имал
спестявания – влог от 25 000 лв. Твърди че за периода 2009 – 2015 г. майка
му С. С. е продала ниви и му дарила средства от получените суми. Позовава
се и на договор за заем за сумата от 50 000 лв. с нотариална заверка на
подписите – от 30.04.2010 г. Оспорва наличието на несъответствие – над
законовата граница от 150 000 лв.
Първоинстанционният окръжен съд е установил , че ответникът А. е бил
привлечен като обвиняем по ДП №3794 ЗМ – 100/2018 г. по описа на РУ –
Банско за разпространяване на високорисково наркотично вещество –
престъпление по чл.354а ал.1 предл.4 и 5 от НК във вр. С чл.26 ал.1 от НК.
Установява се закупуването на недвижим имот от страна на ответника
А. през 2010 г. за сумата от 86 000 лв. През 2014 г. го е продал за 70 000 лв.
при данъчна оценка 70 091 лв. Според приета експертиза пазарната стойност
на този имот към момента на отчуждаването – 09.01.2014 г. възлиза на 82 210
лв.. Установява се в началото на проверявания период наличие на лек
автомобил „Мицубиши Колт“ , отчужден през 2011 г. с пазарна стойност към
момента на отчуждаване – 2800 лв. , също и л.а. „Ауди А3 , отчужден през
2012 г. с пазарна стойност към момента на отчуждаването – 5800 лв. През
проверявания период ответникът е закупил л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ през
2011 г. с цена към момента на придобиване според съдебната експертиза –
30 000 лв. През 2012 г. е придобил л.а. „Джийп Чероки Лимитед“ като
стойността му към момента на придобиване – 09.05.2012 г. според
експертизата е 11 000 лв. С договор за покупка през 2016 г. е придобит л.а.
„БМВ 330 Д“ за сумата от 5600 лв. като според експертизата пазарната
стойност към момента на придобиване възлиза на 5200 лв. , същевременно
приема за справедлива 4100 лв. Отчужден е възмездно през проверявания
период – 2018 г. с посочена в договора цена от 500 лв. , а според
заключението към датата на отчуждаване – 4100 лв. Към момента на
извършване на проверката е налице само един автомобил „Форд КА“ , с
начална регистрация 2000 г. , закупен от ответника през 2018 г. с договор , в
5
който е посочена цена 300 лв. , няма доказателства за отчуждаването му.
Според експертизата цената към датата на придобиване – 03.10.2018 г.
възлиза на 1000 лв. Направен е анализ на трансформацията на средства:
получената сума от първия автомобил „Мицубиши Колт“ от 2800 лв.
представлява 9.33% от стойносттта на „Мерцедеса“ като по този начин
90.67% от стойността на „Мерцедеса“ са без установен законен източник.
При отчуждаването му през 2015 г. такъв процент , равняващ се в лева на
сума от 14 779.21 лв. не следва да участва като законен доход за 2015 г.
Аналогично стойността на продаденото „Ауди А3“ се трансформира в
52.72% от стойността на последващо закупения автомобил „Джийп Чероки
Лимитед“. Към датата на отчуждаване този автомобил е оценен на 6500 лв. –
т.е. – 47.28% или 3 073.20 лв. представлява сума с недоказан законен
източник и не следва да бъде съобразявана като доход.
Направен е анализ на получените от ответника доходи през
проверявания период – от трудово правоотношение / във „Визарт – В“ЕООД
за периода 2009 – 2010 г. с възнаграждение 160 лв./. Възприет е заема за
сумата от 50 000 лв. с Х. К. в приходната част за 2010 г. Възприет е втори
вариант от заключението на в.л. Б., според който като приход са включени и
сумите , получени от продажбата на двете МПС-та , придобити отпреди
проверявания период както следва по години: за 2009 г . – общо 76.99 лв.; за
2010 г . – общо 50 801.75 лв. , за 2011 г . – 3 976.93 лв. , за 2012 г. - 6 962.93
лв.; за 2013 г. – 0 лв.; за 2014 г. – 298.12 лв.; за 2015 г. – 2 596.53ллв.; за 2016
г. – 3 933.66 лв.; за 2017 г. – 311.92 лв.; за 2018 г. – 486.62 лв.; за 2019 г. – 1
739.63 лв. – или общо доходи , приходи и източници на финансиране
71 184.31 лв.
Като обичайни разходи за издръжка на домакинството съдът е приел
сумата в размер общо на 50 120.31 лв. , разходи за задгранични пътувания –
1 344.36 лв. , разходи за публични задължения , данъци , такси – 6083.09 лв. ,
за застраховки – 10 0531.55 лв. или – общо – 67 589.31 лв. обичайни и
извънредни разходи.
При тези параметри нетния доход възлиза на 3 585.00 лв.
Придобитото имущество според въпросния Вариант Втори на в.л.
възлиза на 322 217.61 лв. – закупен недвижим имот – на стойност 86 000 лв.,
придобити МПС-та на стойност 47 200 лв. , изплатени лихви върху банкови
влогове – 7 084.90 лв. , внесени на каса средства по банкови сметки – 177
517.71 лв. , получени от трети лица по сметки – 400 лв.
При това несъответствието възлиза на минус 318 632.61 лв. Направен е
извод за наличие на значително несъответствие и постановено отнемане на
визираното от Комисията имущество в полза на държавата.
По гореизложеното съдът намира въззивната жалба на ответника А. А. за
редовна и допустима.
По основателността на същата съдът съобрази следното:
6
Въззивникът – ответник спори в жалбата си по отношение включването
от страна на вещото лице в заключението по Вариант Втори и съответно –
прието от съда на сумата от 177 517.71 лв. в придобитото от него имущество
за проверявания период. Сумата представлява постъпили суми по банкови
сметки на ответника , внесени на каса от него , които в края на проверявания
период не са налични – т.е. – представляват преминали суми , тъй като
впоследствие са били разходвани без да са налице доказателства за какви
цели и относно евентуалната им трансформация в друго имущество – данни в
тази насока няма.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК
на ВКС: 1. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период; 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество.
В процесния случай се касае именно за суми, внесени от ответника на
каса без да е ясен техния произход и които парични суми в края на
проверявания период не са налични в патримониума на лицето. / Вж.
Експертно заключение – л.37 по делото на ОС – А. А. към моментана
изготвяне на заключението има само една активна банкова сметка в „***“АД
като размера на наличната сума е 0.00 , а по сметката има начислени такси за
обслужване на сметката в общ размер на 41.89 лв. и наложен запор за сума в
размер на 135 693.32 лв./. Въпросните суми в общ размер на 177 517.71 лв.
само са преминали през имуществото на проверяваното лице – ответник по
време на проверявания период , те са били разходвани , без да са вложени в
друго , подлежащо на отнемане имущество / няма налична трансформация/.
При това положение като се приспадне от общата сума на придобитото
имущество по Вариант Втори , приет от съда - 322 217.61 лв. сумата на
внесените на каса пари от ответника, преминали през сметките му и
неналични – 177 517.71 лв. придобитото имущество възлиза на стойност 144
700 лв. При нетен доход от 3 585 лв. несъответствието за проверявания
период между придобитото имущество и нетния доход възлиза на минус 141
115 лв. – което е по-малко от граничната стойност 150 000 лв. и по смисъла
на закона не представлява значително несъответствие. При това положение –
не са налице основания за отнемане в полза на държавата на имуществото по
7
исковата претенция на КПКОНПИ. Следва да бъде отменено решението на
ОС – Сливен в обжалваната от ответника част и да се отхвърли претенцията
на КПКОНПИ по исковата й молба за отнемане на имущество на ответника А.
А. в полза на държавата.
В полза на ответника – въззивник следва да бъдат присъдени разноски
по делото – възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 от ЗАдв. като сумата
бъде присъдена на процесуалния представител за сметка на КПКОНПИ.
Касае се за отмяна на решение за отнемане на имущество на стойност
106 252.41 лв. На осн. Чл.38 от ЗАдв. във вр. С Наредба №1/2004 г. на
процесуалния представител адв. Р. следва да бъде заплатена сумата от
8900.08 лв.
Що се отнася до частната жалба на КПКОНПИ относно дължимостта на
държавна такса – същата е неоснователна. Такава се дължи , доводите ,
изложени от Комисията са несъстоятелни. Съгласно разпоредбата на чл. 157,
ал. 2 от ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и
разноските в зависимост от изхода на делото. Частната жалба следва да бъде
оставена без уважение като освен това Комисията бъде осъдена да заплати
съответната държавна такса и за настоящата инстанция в размер на 4 254.10
лв. с оглед изхода на спора по делото и отхвърляне на исковата претенция по
чл.153 от ЗПКОНПИ.
По гореизложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 47 от 28.02.2023 г., постановено от Окръжен съд -
Сливен по гр.д. № 66/2022 г. по описа на съда в частта, с която в полза на
държавата се отнема имущество от ответника А. на обща стойност 106 352.41
лв. както и в частта, с която А. А. е осъден да заплати разноски на КПКОНПИ
разноски по делото в общ размер на 1 750 лв. и с която А. А. е осъден да
заплати на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 4 254.10 лв.
съобразно уважената пред ОС част от предявения иск , като вместо
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/, БУЛСТАТ
*********, с адрес за призоваване - гр. Бургас, ул. „Ф. Кутев“№ 26А, ет. 3
против А. А. А., ЕГН ********** от гр. С. на основание чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност
106 352.41 лв. въз основа на извършена проверка за периода 23.12.2009 -
23.12.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на КПКОНПИ с Вх. №
2470/27.04.2023 г. по описа на ОС - Сливен против определение № 181 от
04.04.2023 г., постановено по делото в частта, с която КПКОНПИ е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 1095.63
8
лв.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на адвокат С. Р. - АК - С. сумата в
размер на 8900.08 /осем хиляди и деветстотин лв. и 08 ст. /лева на основание
чл. 38 от ЗАдв - следващо се адвокатско възнаграждение за осъществената
защита по делото на ответника-въззивник А. А.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати по сметка на Апелативен съд - Бургас
сумата в размер на 4 254.10 /четири хиляди двеста петдесет и четири лева и 10
ст./ лева - държавна такса съобразно отхвърлената част от предявения иск
пред инстанцията.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9