Решение по дело №188/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 149
Дата: 14 май 2019 г.
Съдия: Татяна Йорданова Александрова
Дело: 20191400500188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №149

 

гр. ВРАЦА,  14.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско     отделение в

публичното заседание на  17.04.2019г.          в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова              

    в.гр.       дело N`  188   по описа за 2019   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 45/16.01.2019г. постановено по гр.д.№ 3976/ 2018г. по опис на ВРС,състав на съда е отхвърлил предявения от С.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против С.Г.Б., ЕГН **********,  Ц.Г.Б., ЕГН **********, и Р.Р.К., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с идентификатор № 500.1611, целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846, община Криводол, обл. Враца, на ул. „***” №3,одобрен със заповед №142/10.09.1996г. на Кмета на Община Криводол заедно с построената в имота една сграда под № 500.1611. 1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата със застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 – поземлен имот на Г. К. В., имот № 500.395 – поземлен имот на П. К. Ц. и др.; имот № 500.1613 – поземлен имот на И. Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен имот на Д. Р. Д. и др.; имот №500.9565 – улица на община Криводол, прехвърлени с договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С. П. с район на действие РС-Враца, вписана под №006 при НК.

Недоволен от решението е останал ищецът С.Г.Б. ***,който чрез процесуалния си представител адв.В.Л.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 1856/04.02.2019г.

В жалбата се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон и в конкретност на чл.33 от ЗС,като при постановяването му не била съобразена трайната съдебна практика по този текст на ВКС. Не били съобразени показанията на всички разпитани по делото свидетели,досежно момента на узнаване от страна на въззивника на извършената разпоредителна сделка с част от съсобствения имот,в който той има съответна идеална част,като в случая били ценени единствено показанията на ангажираните от ответниците Р.Р. и Ц.Б. свидетели.Твърди се,че по отношение на установеното от тях е извършено неправилно тълкуване на показа-нията им.Без основание не били зачетени,респективно тълкувани обясненията дадени от ангажираната от ищеца свидетелка А.И., досежно посочения от нея момент към който той е узнал за извършената сделка.Не било зачетено становището на ответ-ницата С.Б. дадено на исковата молба с писменият й отговор по чл.131 ГПК.Неправилната преценка на доказателства е довела до необоснованост на решението,с което е прието,че с оглед момента на узнаване за извършената сделка,правото на ищеца да предяви иска по чл.33,ал.2 ЗС е преклудирано. Непра-вилно и в противоречие със събраните доказателства са направени изводите за недоказаност и неоснователност на предявения иск, което също води до необоснованост на обжалваното решение.Иска се отмяната му и на основание чл.271,ал.1,изр.1,предл.2-ро ГПК, постановяване на ново решение,с което искът се уважи.Не са нап-равени доказателствени искания.

В проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника адв.В.Л.,който развива доводи в нейна подкрепа.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК ответницата-въз-зиваема С.Г.Б.,на която въззивната жалба е била връчена чрез представляващият я пред първата инстанция адв.Ил.Л.,***,и на която според неговите писмени изяв-ления са били разяснени правата,не дава писмен отговор,но пред окръжния съд заявява,че не оспорва жалбата и държи да се из-върши делба на съсобствения имот,като твърди,че е била подведе-на.Не дават писмени отговори и другите две въззиваеми Ц.Г.Б. и Р.Р.К., уведомени затова чрез адв.Л.Я.,***.

Пред окръжния съд въззиваемите Ц.Б. и Р.К. чрез адв.Л.Я. оспорват въззивната жалба и поддържат писмения отговор.Представят писмено становище.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и до-пустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легити-мация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от катего-рията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните  в жалбата въззивни основания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поста-новено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.

Окръжният съд като съобрази доводите на страните и съб-раните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,намира въззивната жалба ОСНОВАТЕЛНА при следните съоб-ражения:

    С.Г.Б. е предявил срещу С.Г.Б., Ц.Г.Б. и Р.Р.К. конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот, инидивидуализиран в исковата молба, прехвърлени с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело № 419/2017 г.

Ищецът твърди, че с ответниците С.Б. и Ц. Б. са наследници на Г.С. Б., починал на 30.04.2008г.В наследство от общият им наследодател е останал имота,предмет на разпоредителната сделка,от който всеки от тях има съответна съсобствена идеална част,както следва:  4/6 ид. части преживялата съпруга-ответницата С.Б. и по 1/6 ид.части ищецът и ответницата Ц.Б.,като негови низхо-дящи.

Твърди,че първите ответници по силата на извършена покуп-ко-продажба съобразно съставения затова н.а. № 132/2017г. на нотариус Сн.Петкова,на 17.11.2017г. са продали своите идеални части,общо 5/6 ид.части, на третата ответницата Р. Р. К.,към онзи момент малолетна представлявана от законният си представител -баща Р.К.П. за сумата 5500 лв.

В тази връзка твърди,че продажбата е извършена в нарушение на чл.33,ал.1 ЗС,тъй като ищецът като съсобственик с 1/6 ид. част не е бил поканен от останалите съсобственици-отчуждители да изкупи техните дялове,нито пък пред нотариуса изповядал сделката са били представени писмени доказателства за наличие на такава покана- чл.33,ал.1,пр.последно ЗС.

Поддържа в тази връзка,че за него има правен интерес от предявяване на настоящия иск за изкупуване на дяловете на оста-налите съсобственици при условията на извършената продажба.

 В срока по чл.131 ГПК,ответницата С.Б. е дала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск, като счита, че е предявен извън двумесечния срок, предвиден в закона,в тази връзка заявява,че не дава съгласие по чл.164,ал.2 във вр. с ал.1т.3 ГПК за разпит на свидетели касателно датата на узнаване на извършената сделка от страна на ищеца.Признава, че нито устно, нито писмено го е канила да изкупи нейната част от имота при каквато и да е цена.Сочи, че продажбата е извършена при за-пазване на право на ползване за продавачите.Съобщава за случай през пролетта на 2018г. за възникнал конфликт между нея, ищеца и съпругът на дъщеря й по повод процесния имот. Прави възра-жение, че не е получила плащане за прехвърлителната сделка като изразява желание  договорът за покупко-продажба да бъде разва-лен и между съсобствениците се извърши делба.Това становище е доразвито пред окръжния съд,в смисъл,че развива доводи и че е била подведена при изповядане на разпоредителната сделка.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответниците Ц.Б. и Р.К..Те твърдят, че при подготовка на сделката за прехвърляне на съответните идеални части на продавачите-съсобственици на малолетната Р., ней-ният баща Р.К., уведомил устно ищеца Б. за предстоящата продажба и той бил отказал да изкупи дяловете им. Твърдят, че въпреки че в нотариалния акт е записано,че сделката е продажба, ответницата Ц. била дарила своите идеални части на дъщеря си,като в случая налице прикрита сделка.След извършване на продажбата отношенията между ищеца, неговата сестра,ответницата Ц.,и съпруга й Р.К.,се влошили допълнително във връзка с промяна на партидата имота в ЧЕЗ,когато ищецът ползвал неистинска декларация от нейно име. Ответницата Ц.Б. посочва, че след като е дарила собст-вените си идеални части на дъщеря си, то за нея не е имало необходимост да предлага изкупуването им от ищеца.Поддържа се, че ищецът е предявил иска си след преклузивния двумесечен срок от извършване на сделката.В обобщение тези ответници считат,че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.

От представеното заверено копие от н.а. № 132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С.П. с район на действие РС-Враца, вписана под №006 при НК, се уста-новява,че на 17.11.2017г.ответниците С.Г.Б. и Ц.Г.Б. са продали на третата такава Р.Р.К./внучка на първата и дъщеря на втората/, представлявана от своя баща и законен представител Р.К.П.,  собствените си 5/6 идеални части от недвижимия имот,находящ се в гр.Криводол,подробно индивидуализиран в него за сумата 5500 лв. продажна цена и при запазване правото на ползване на продавачите върху първия етаж от застроената в него жилищна сграда,безвъмездно, и докато са живи.

Представено е у-ние за наследници на общия на ищеца и първите две ответници наследодател Г.С. Б., починал на 01.05.2008г.Представено е у-ние от Община гр. Криводол изх. № 102/23.07.2018г.,от което се установява, че по повод постъпило заявление за вписване на извършената продажба на имота от страна на купувачката,в съответните книги на Общината са направени съответните вписвания към 03.07.2018г.

Представено е копие от пр.пр. № 1691/2018г. по опис на РП-Враца,образувана по сигнал на първите две ответници С. и Ц. Борисови по повод действия извършени от ищеца С.Б. относимо към прехвърляне на партида на абонат за потребяване на ел.енергия от "ЧЕЗ",от която се изяснява,че са извършени съответни процесулано-следствени действия по събиране на доказателства във връзка с постъ-пилия сигнал,като няма данни за наличие на някакво заклю-чение,което да я приключва.

По делото са събрани и гласни доказателства,относимо към датата,към която ищецът узнал за извършената покупко-продажба,предмет на предявения иск.

       От показанията на свидетелката А.И., дългогодишна позната и приятелка на ищеца се установява,че в началото на месец юли 2018г. той се срещнал с нея, пред нейния дом и й показал нотариален акт, според който спорния имот е бил прехвърлен на ответницата Р.. Ищецът бил видимо разстроен и споделил, че в този ден,в който я по-търсил, бил узнал за извършената сделка, както и че ако е знаел по-рано, не би бил вложил толкова средства за ремонт на къщата.Същевременно свидетелката сочи, че с ищеца не са толкова близки,не го е посещавала в дома му,виждала се с него само на улицата пред къщата,като не й е известно и дали между него и роднините му има спорове,тъй като не му толкова близка.Установява, че на ищеца е известна  длъжно-стта,която тя заема в Община Криводол, но той не я е по-търсил в това й качество,като твърди,че не е била запозната с нотариалния акт,издаден във връзка с покупко-продажбата на имота в качеството й секретар на Общината.

       Свидетелят Г.К.установява,че познава ст-раните по делото, тъй като град Криводол не е голям и хо-рата се познават,а освен това със семейството на Ц. са в една и съща сфера на дейност – земеделие и живот-новъдство.Посочва, че е станал свидетел на скандал между съпруга на ответницата Ц. и ищеца С.Б., който се станал пред магазин „Домашен майстор” в град Кри-водол.Попитал за какво е скандала,а ищецът му  обяснил, ка-то му казал:"Можеш ли да си представиш,прехвърлили са имота на Р.".Свидетелят им казал да не се карат. Установява,  че въпросния спор,за който говори бил станал  на 4-5 май 2018г.,като обяснява,че си спомня това време,поради обстоя-телството че  като производител на месо, имал  е уговорка с клиент, на който трябвало да достави яре за празника - Гер-гьовден, а срещата им била пред магазина.

       Свидетелят И. П. установява, че е в далечна роднинска връзка със страните.Срещнал се с ищеца във фоай-ето на читалището в гр. Криводол, където се помещавала  да-нъчната служба.Той му казал:"Ти знаеш ли какво е стана-ло?",и му съобщил,че майката му- ответницата С., е прехвърлила къщата на Р.. Посочва, че не знае стра-ните да имат друга къща, освен тази, в която живеят в гр. Криводол. Този свидетел установява,че ищецът му бил казал, че се е карал с бащата на ответницата Р. - Р. пред магазин „Домашен майстор”.Посочва, че разговорът му с ищеца бил на Гергьовден 2018г., тъй като трябвало да се купува месо за този празник.

       При така установената фактическа обстановка, след преценка на свидетелските показания,съобразено с разпоред-бата на чл.172 ГПК,но без да са съотнесени към другите до-казателства и данни по делото, районният съд, е достигнал до неправилен правен  извод,че правото на ищеца да предяви настоящия иск е погасено,при което го е отхвърлил.

       Решението  е неправилно.

       Както се посочи,районният съд е бил сезиран с кон-ститутивен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС.

       За основанието на предявения иск следва да са се проявили с обективната действителност следните материално-правни представки:наличие на съсобственост между ищеца и прехвърлителите по процесната сделка;извършване на прехвър-ляне на идеална част от имота чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея сделка;съсобственикът -прехвърлител да не е предложил идеалната част,която притежава на другите съсобственици при условията,при които е извършил прехвърли-телната сделка;искът да е предявен в законоустановения прекрузивен 2-месечен срок.

       Съгласно разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗС съсобстве-никът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства,че е предложил на другите съсобственици за купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него,че никой от тях не е приел това предложение.При неиз-пълнение на посочените законови изисквания за съсобстве-ниците възниква потестативното право да искат изкупуване на идеалната част на техния съсобственик при действително уго-ворените условия.Целта на разпоредбата е да не се позволя-ва"навлизането" на трето на съсобствеността лице, респек-тивно при двама съсобственици-да се ликвидира същата.

       В настоящия случай,между страните не е спорно,че ищецът и първите две ответници са били съсобственици на процесния имот,при квоти 1/6 ид.част за ищеца,4/6 ид.части на ответницата С.Б. и 1/6 ид.част за ответницата Ц. Б..Не е спорно и ,че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 132,т.ІV,рег. № 4614,д.№419 2017г.,на 17.11.2017г.,горните две ответнички са продали своите общо 5/6 ид.части на третата ответница Р.Р. Крисими-рова.При това положение между страните е спорно,предложили ли са ответничките С.Б. и Ц.Б. своите идеални части на ищеца,по какъв начин е станало това и упражнено ли е правото на иск в двумесечния преклузивен срок.

       По отношение на двумесечния преклузивен срок:

        За надлежното упражняване на потестативното право на съсобственика искът по чл.33, ал.2 ЗС следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Практиката на ВКС е последова-телна, че този срок, макар да е преклузивен, не е по допустимост на иска, а по неговата основателност. За неговото спазване, при спор между страните, следва съдът да се произнесе с решението, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС.В този изричен смисъл е изобилната практика на ВКС, част от която е обективирана в следните съдебни актове: определение №68 /18.02.2011 г., ч.гр.д. № 48/2011 г., ВКС, II г.о., определение № 309/ 04.07.2011 г., по ч.гр.д. № 291/2011 г., ВКС, II г.о., определение № 519/31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 354/2011 г., ВКС, I г.о., определение № 329/06.10.2008 г., по ч.гр.д. № 1543/2008 г., ВКС, IV г.о., определение от 08.07.2016 г., ч.гр.д. № 7089/2013 г., ВКС, I г.о. и др.

Последователно се приема в съдебната практика, че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл.33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване за продажбата. Само при наличие на отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. Така – решение № 197/ 03.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1430/2010 г., I г.о., ВКС и цитираните в него.    Настоящият случай попада именно в изяснената хипотеза – липса на покана до ищците за придобиване на процесната идеална част от страна на съсобствениците им. Затова релевантен за случая е моментът на узнаване за процесната сделка.

Отчитайки горното,въззивната инстанция не споделя извода за наличие на преклузия по отношение на предявения иск. Ищецът твърди,че датата към която е узнал за извършената сделка е 03.07.3018г.,когато след извършена справка в Община Криводол установил,че частите на останалите две съсобстве-нички на съшия били прехвърлени на трето лице. В този смисъл представя и удостоверение № 102/ 23.07.2018г. издадено от Община-Криводол,според което датата на вписване на нота-риалния акт за извършената покупко-продажба е 03.07.2018г. Това му дало и основание да сподели за извършената покупко-продажба на имота и със свидетелката А..И.,негова съ-седка, на която показал копие от нотариалния акт.С оглед тези доказателства и при безспорната липса на отправена покана към ищеца за изкупуване на идеалните части на прех-върлителките,най-ранният момент към който следва да се приеме,че той е узнал за извършена сделка е момента на опо-вестяване на промяната собствеността в Община гр.Криводол-03.07.2018г.,а искът е предявен към дата24.08.2018г.,при което не е налице преклузия.

       Вярно е, записванията направени в представения по делото н.а. № 132/2017г.установяват,че извършената разпоре-дителна сделка е била вписана в Службата по вписванията с вх. рег. № 6382/17.11.2017г.,с акт № 42,т.16, дело № 3001 на Съдията по вписванията при РС-Враца,но съдът приема,че в никакъв случай не следва да се възложи в тежест на съсобст-веника да следи за извършено вписване на договора в имотния регистър,който макар и публичен не доказва знание.

       Показанията на останалите двама свидетели-К. и П.,в частите им,в които сочат друг по-ранен момент,към който ищецът е узнал за прехвърлителната сделка,не следва да се кредитират,тъй като те противоречат на представеното удостоверение от Община Криводол,касателно момента на опо-вестяване на промяната на собствеността върху имота, пред-мет на иска.Освен това показанията им съвпадат с позицията на ответниците Ц.Б. и Р.К. по отношение на влошени отношения между ищеца и съпруга на посочената от-ветницата,съответно баща на другата такава,както и с изра-зеното възражение в отговора по чл.131 ГПК  за наличие на преклузия за предявяване на иска, при което ценейки ги, съобразено с разпоредбата на чл.172 ГПК,съотнесено и към събраните неоспорени писмени доказателства,досежно датата на обявяване на прехвърлителната сделка,формират убеждение у съда за заинтересованост от свидетелстване в полза на съ-щите.

       Съобразявайки изложеното,въззивната инстанция,приема че искът е предявен в рамките на законоустановения с разпо-редбата на чл.33,ал.2,изр.2-ро ЗС срок,т.е. потестативното право е упражнено в срок.

       Разгледан по същество,предявеният иск е основателен, при следните съображения:

       Съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗС е последователна,че тя следва да се прилага ограничително и сделката,която предполага приложението й е покупко-продажба в нейния чист вид.

       Безспорно по делото е установена и доказана съсоб-ствеността върху процесния имот по отношение на ищеца и първите две ответнички,респективно правата им,както се по-сочи по-горе са съответно: по/1/6 ид.части за ищеца и от-ветницата Ц..Б. и 4/6 ид.части за ответницата С.Бори-сова,като съсобствеността произтича от наследство,след смъртта на общият им наследодател.

       Безспорно е установено,че на 17.11.2017г. съсобст-вениците С.Б. и Ц.Б. са продали своите общо 5/6 ид.части на третата ответница.

       Безспорно е установено,че преди извършване на прех-върлителната сделка,първите две ответнички не са предложи-ли своите идеални части за изкупуване на ищеца.

       Не са установени с надлежни доказателствени средства твърденията на ответницата Ц.Б.,че сделката е при-видна и всъщност е дарение в полза на купувачката на съсоб-ствените на продавачите идеални части.В тази връзка, както се сочи и в решението на районния съд,не се представя об-ратно писмо или начало на писмено доказателство в тази на-сока.Не са поискани и съответни относими доказателства, ус-тановяващи евентуалната привидност на сделката,при това по-ложение възражението за нейната недействителност поради тяхната недоказаност не може да бъде зачетено.

       Не е доказана и недействителност на сделката, съоб-разно наведеното пред въззивната инстанция от страна на от-ветницата С.Б. наличие на измама по отношение на нея съгласно регламентацията дадена в разпоредбата на чл.29 ЗЗД,като в тази връзка такъв довод тя не е навела пред първата инстанция в отговора по чл.131 ГПК,съответно не е ангажирала и доказателства.Възражението,което е направила във връзка с недействителността на сделката е,че не е полу-чила плащане,така,както е вписано в нотариалния акт, обек-тивиращ извършената разпоредителна сделка,но както вече се посочи,не сочи никакви доказателства и в такава насока.

       Като се съобрази посоченото,въззивната инстанция приема,че доводите за недействителност на разпоредителната сделка не са доказани,същата ще следва да се приеме,че е действителна,респективно пораждаща съответните права на ст-раните по нея.

       При изложените съображения,въззивната инстанция, приема,че са налице материалноправните предпоставки за ува-жаване на иска по чл.33,ал.3 ЗС и той следва да бъде уважен като се допусне изкупуване на 5/6 ид.части от процесния имот от ищеца,при условията договорени с договора за пре-хвърлянето му.

       Възприетото дава основание обжалваното първоинстан-ционно решение да се отмени като неправилно и противоречащо на материалния закон,като на основание чл.271,ал.1,предл.2-ро ГПК се постанови ново решение,с което предявеният иск се уважи.

       При този изход на делото пред въззивната инстанция, на ищеца се следва възстановяване на направените разноски пред двете съдебни инстанции,т.е.в размер на сумата 1027.10 лв.Разноските ще следва да се поемат от двете пълнолетни ответници-продавачи по недвижимия имот,които не са изпъл-нили вмененото им по закон задължение да предложат своите идеални части за изкупуване на ищеца,при което дават осно-вание последният да упражни потестативното си право  да предяви иска по чл.33,ал.2 ЗС.

       Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                     Р  Е   Ш   И  :

 

       ОТМЕНЯ решение № 45/16.01.2019г.постановено по гр.д. №3976/2018г. по опис на РС-Враца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

   ДОПУСКА на основание чл.33,ал.2 ЗС по иска предявен от С.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** против С.Г. Б.,ЕГН **********,***,Ц.Г. Б.,ЕГН **********,***/ и Р.Р.К., ЕГН **********,***,действаща лично и със съгласието на за-конният си представител Р. Кр.П. ИЗКУПУВАНЕ на 5/6 идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с идентификатор № 500.1611,  целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846, община Криводол, обл. Враца, на ул. „***” №3,одобрен със заповед №142/10.09.1996г. на Кмета на Община Криводол заедно с построената в имота една сграда под № 500.1611.1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата със застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот № 500.400 – поземлен имот на Г. К. В., имот № 500.395 – поземлен имот на П. К. Ц. и др.; имот № 500.1613 – поземлен имот на И. Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен имот на Д. Р. Д. и др.;имот №500.9565–улица на община Криводол, прехвърлени с договор за продажба,ПРИ УСЛОВИЯТА, договорени на 17.11.2017г.между С.Г.Б., ЕГН **********, Ц.Г.Б., ЕГН **********,от една страна и Р.Р.К., ЕГН **********, от друга страна, и обективирани нотариален акт за продажба на недвижим имот №132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С.П. с район на действие РС-Враца,вписана под №006 при НК,вписан в СВ Враца под акт № 42,т.16,д.№3001,ПРИ УСЛОВИЕ,че в едномесечен срок от вли-зане в сила на настоящото решение С.Г. Б., ЕГН **********, с адрес *** изплати на С.Г.Б.,ЕГН **********,*** и Ц.Г.Б.,ЕГН **********,***/ сумата общо 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева,както и им предостави запа-зеното право на ползване на първия етаж от жилищната сграда докато са живи и безвъзмездно.

ОСЪЖДА С.Г.Б.,ЕГН **********,*** и Ц.Г.Б.,ЕГН **********,***/ ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Г.Б., ЕГН **********,с адрес *** сумата 1027.10 лв.- разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяване на страните,че е изготвено.  

 

 

 

       Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                          2..........