РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Сандански, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20211250101149 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ДР. ИВ. П., с ЕГН-**********,
от гр.С**************, ул.»О**********», №* срещу „Д****** “-ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление-гр. *************, м.»С*******», бул.»Е*******»,
№**, представлявано от управителите П. Д. К. и И. Г. Ж., с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 29 700 лева, съставляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в размер на шест брутни месечни заплати, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Правно основание- чл.222, ал.3 от КТ.
Сочи се в исковата молба, че по трудов договор от 26.02.1999г. с ответното дружество,
ищецът е заемал длъжността „началник производство“, код по НКПД 13217005, както и че
трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 4 от 19.05.2020г. на
управителите на ответното дружество, на основание чл.328, ал.2 във вр. с чл.326, ал.2 от КТ
поради сключване на договор за управление с нови управители и при упражняване правото
на управителите да подберат ръководния екип, с който да работят. Сочи се още, че размерът
на БТВ за последния пълен месец възлиза на 4950лв. Твърди се, че при прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца са заплатени обезщетения за неспазено предизвестие и
за неползван платен годишен отпуск, но не и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на
6 месечни брутни трудови възнаграждения, възлизащи на 29700лв. Твърди се, че ответникът
1
е задължен спрямо ищеца да заплати и това обезщетение, поради което е депозирал нарочна
молба в тази насока. Твърди се, че с писмо изх. №81/17.12.2020г. молбата му не е била
уважена от управителите на ответното дружество, поради което предявява настоящия иск, в
подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен, тъй като претендираното обезщетение не е дължимо. Твърди, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил достигнал необходимата
възраст за пенсиониране, както и че тази възраст ищецът е навършил няколко месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се още, че ищецът не е уведомил
работодателя и за намерението си да се пенсионира по-рано от 10.07.2020г., когато
придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че не е упражнил
възможността си за „ранно пенсиониране“ по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО в определения срок,
а е упражнил правото си на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, считано от 10.07.2020г. В
подкрепа на становището си представя писмено доказателство.
В съдебно заседание страните чрез своите пълномощници поддържат становищата си.
С протоколно определение от 01.02.2022г. съдът е допуснато изменение на размера на иска,
като същият се счита предявен за заплащане на сумата от 31158лева.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 20.05.2020г., със
заповед № 4/19.05.2020г. на управителите на ответното дружество, издадена на основание
чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за управление с нови управители и при
упражняване правото на управителите да подберат ръководния екип, с който да работят. При
ответника ищецът е работил през последните десет години от трудовия си стаж, като
брутното му трудово възнаграждение за м.април 2020г. възлиза на 5193,19 лева. Видно от
служебна бележка № ц1044-01-260/02.09.2020г. на НОИ, ТП-Благоевград, е, че ДР. ИВ. П. е
придобил право на лична пенсия за ОСВ по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО към 27.11.2015г. Към
момента на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е упражнил
възможността си за ранно пенсиониране по параграф 4, ал. 1 от преходните и заключителни
разпоредби на КСО. Същият е упражнил правото си на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО,
считано от 10.07.2020г. Ищецът е поискал от ответното дружество да му бъде изплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, но последното е отказало с писмо изх.№81/17.12.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните са
били в трудово правоотношение, по което ищецът има да получава обезщетение при
прекратяване на трудовия му договор.
Предявеният иск е основателен:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.3 КТ (в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.107
от 2020г.), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
2
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетението може да се
изплаща само веднъж.
Следователно, за да се уважи този иск е необходимо да са налице следните предпоставки:
1.прекратяване на трудовото правоотношение, като е без значение от кого, на какво
основание и по какъв начин се прекратява; 2.към момента на прекратяване работникът да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на
това основание да е прекратено трудовото му правоотношение, и 3.през последните 10
години работникът да е работил при същия работодател (законът има предвид, че
последните 10 години трудов стаж трябва да са придобити при същия работодател).
Страните по делото спорят само относно наличието на втората предпоставка за уважаване
на иска. Установи се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, но
не е упражнил това си право, като в последствие е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО. Спорът между страните е дали е
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, когато работникът/служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на т. нар. "ранно пенсиониране"
съобразно § 4 от ПЗР на КСО, или обезщетението е дължимо само при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1-2 от същия кодекс.
Съдът намира, че е без значение по кой ред е придобито правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като и двете разпоредби (пар.4 от ПЗР на КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО)
предвиждат пенсия за осигурителен стаж и възраст (каквото е и изискването на чл.222, ал.3
от КТ при езиковото тълкуване на тази разпоредба). Касае се за един вид пенсия, но тази
регламентирана в ПЗР на КСО предвижда един по-облекчен режим за придобиването й, като
законодателят е изхождал от обстоятелството, че лицата по пар.4 от ПЗР на КСО са
придобили осигурителен стаж, работейки при по тежки условия на труд (първа или втора
категория). В тази насока е както правната доктрина (проф. Мръчков-Трудово право), така и
част от съдебната практика (напр. решение № 117 от 14.04.2010г. на ВКС по гр. д. №
4487/2008, I г. о.). За този си извод съдът изхожда и от обстоятелството, че обезщетението
по чл.222, ал.3 от КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория
«гратификационни» -изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника,
респ.служителя за това, че дълги години е полагал труд по трудово правоотношение и ще
излезе в пенсия, т.е. за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната
работа. Няма житейска и правна логика тази разпоредба да се тълкува стеснително, както и
да се третират по различен начин работниците/служителите придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по различен ред, тъй като би се нарушил един от основните
принципи в правото-за равенство и недискриминация.
3
Възражението на ответника за недължимост на претендираното обезщетение поради
обстоятелството, че ищецът не е упражнил правото си на ранно пенсиониране е
неоснователно, тъй като предпоставка за дължимост на процесното обезщетение, съгласно
чл.222, ал.3 от КТ, е „придобиване право на пенсия“, а не „упражнено право на пенсия“, а
безспорно е, че ищецът към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО.
Ирелевантно за дължимост на претендираното от ищеца обезщетение е обстоятелството
дали работникът/служителят е информирал работодателя си, че възнамерява да се възползва
от правото си по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, респ. че се е възползвал от това си право,
предвид изложените по-горе съображения за същността на този вид обезщетение и
законовите предпоставки за изплащането му. Посочената от пълномощника на ответника в
тази насока съдебна практика (касаеща законосъобразността на едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение с работник/служител, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ-
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) е неотносима към
настоящия спор.
Доводът на ответника, че аргумент в подкрепа на тезата за недължимост на претендираното
обезщетение може да се извлече от разпоредбата на чл.222, ал.4 от КТ(която предвижда
правилото на ал.3 на чл.222 от КТ да се прилага и за лицата, отговарящи на условията за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намелен размер по чл.68а от
КСО/отнасяща се за лица притежаващи осигурителен стаж, но нямащи необходимата
възраст/), след като законодателят е предвидил изключение само за лицата, отговарящи на
изискванията на чл.68а от КСО, но не и за останалите случаи, е неоснователен по следните
съображения: Законодателят, създавайки новата разпоредба на ал.4 към чл.222 от КТ (ДВ,
бр.98 от 2015г., в сила от 01.01.2016г.), е целял равно да третира лицата в сходно положение
с оглед създадената от него нова разпоредба на чл.68а от КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.), като невключването на други сходни случаи (в това число и лицата по пар.4,
ал.1 от ПЗР на КСО-която разпоредба значително предхожда по време разпоредбата на
чл.68а от КСО) е законодателен пропуск. Дори да се приеме, че не е налице законодателен
пропуск, съдът намира, че подобно тълкуване противоречи на целта и смисъла на
гратификационния характер на обезщетението и би довело до необоснована разлика в
третирането на лица в сходно положение, което е недопустимо за Държава-член на
Европейския съюз.
Предвид на изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание.
Съдът намира, че искът е доказан и по размер, тъй като се установи, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е било в размер на 5193,19 лева, поради което обезщетението (в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения) възлиза на 31 159,14 лева. Ищецът претендира
обезщетение в по-нисък размер, а именно 31 158 лева, поради което искът следва да се
уважи в претендирания размер.
Относно държавните такси и разноските по делото:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
4
сметка на съда държавна такса по уважения иск в размер на 1246,37лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Ищецът е представляван безплатно от упълномощения адвокат Д.Л. Хаджиева,
което обстоятелство е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
Процесуалният представител на ищеца е поискал заплащане на адвокатски хонорар по реда
на чл.38 от Закона за адвокатурата. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца -адвокат Д.Л.
Хаджиева от БлАК, адвокатско възнаграждение, определено съобразно размера на уважения
иск и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, възлизащо на 1464,74лв. за една
инстанция.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.3 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д***** т*** с*****“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.С*******, м.»С*******», бул.»Е******», №**, представлявано от
управителите П. Д. К. и И. Г. Ж., ДА ЗАПЛАТИ на ДР. ИВ. П., с ЕГН-**********, от
гр.С*******, ул.»О*****», № * сумата от 31 158 лева (тридесет и една хиляди сто петдесет
и осем лв.), съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение,
след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.09.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д****** т**** с*****“-ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление-гр.С******, м.»С*****», бул.»Е******», № **, представлявано от управителите
П. Д. К. и И. Г. Ж., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д.Л. Х. от АК-Б*******, с адрес на кантората-гр.С*******, ул.“Б******“, №*,
сумата от 1464,74 лева (хиляда четиристотин шестдесет и четири лв. и 74 ст.), съставляваща
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д**** т*** с****“-ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление-
гр.С******, м.»С******», бул.»Е******», №**, представлявано от управителите П. Д. К. и
И. Г. Ж., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 1246,37 лева
(хиляда двеста четиридесет и шест лв. и 37 ст.), съставляваща държавна такса по делото, и 5
лева (пет лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез пълномощниците им, като им се
изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5