Решение по дело №1231/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 11.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 1231 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Молителят Н.А.П.(НАП) твърди, че държавата е кредитор на ответника „Г.Е.С.“ ЕООД с изискуеми публични вземания в размер на 25 601 894.27 лева, в това число главница – 20 619 985.39 лева и лихви – 4 981 908.88 лева. Основание за публичните вземания за ДДС бил влязъл в сила Ревизионен акт № Р-2215-1405309-091-001/27.02.2015 г., издаден от ТД на НАП – София. Задълженията по него били главница за периода 08.12.2011 г. – 31.05.2014 г. – 20 619 985.39 лева и лихви до 27.02.2015 г. – 4 981 908.88 лева Твърди, че дружеството не е в състояние да погаси задълженията си и е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполагала и защото дружеството не било обявявало ГФО след 2012 г.

Предвид изложеното моли съда да констатира неплатежоспособността, на „Г.Е.С.“ ЕООД, да открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 ТЗ, като обяви дружеството в несъстоятелност и спре производството.

Ответникът „Г.Е.С.“ ЕООД не е депозирал отговор в законоустановения срок.

В хода на процеса ищецът е поддържал, че са налице презумпционните предпоставки по чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като длъжникът не е обявявал в търговския регистър финансови отчети за нито една финансова година, след 2012 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Ревизионен акт № Р-2215-1405309-091-001/27.02.2015 г., видно от който за ответника „Г.Е.С.“ ЕООД са установени задължения за ДДС за периода от 08.12.2011 г. до 31.05.2014 г. в размер на 20 619 985.39 лева и лихви до 27.02.2015 г. в размер на 4 981 908.88 лева. Ревизионният акт е връчен на длъжника по реда на чл. 32 ДОПК на 18.03.2015 г., след като с Протоколи от 05.03.2015 г. и 17.03.2018 г. е удостоверено, че след посещение на служител на НАП на адреса на управление на дружеството, не е открит представляващ дружеството, нито упълномощено лице за получаване на съобщения.

С писмо изх. № 10-00-3966/18.10.2018 г. ТД на НАП София е уведомила съда, че върху имуществото на длъжника са наложени обезпечителни мерки във връзка със задълженията по посочения по-горе ревизионен акт, както и по ГДД за корпоративен данък от 2012 г. по и декларация обр. 6 за 2013 г.

Не се установи длъжникът да притежава каквото и да е имущество:

С писмо от 15.10.2018 г. СДВР, отдел „Пътна полиция“ е уведомила съда, че в централната база на АИ-КАТ към 12.10.2018 г. на името на „Г.Е.С.“ ЕООД няма данни за регистрирани ППС.

            С писмо изх. № 6275/17.10.2018 г. Агенция по вписванията е уведомила съда, че за периода 01.01.1998г. – 05.10.2018 г. за съдебен район гр. София не са открити вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Г.Е.С.“ ЕООД.

По делото е допуснато изслушване на СИЕ за установяване финансово-икономическото състояние на ответника, но от страните не е внесен депозит за изслушването й, поради което съдът е постановил делото да се гледа без изслушването й.

При справка в търговския регистър по партидата на ответника се установява, че „Г.Е.С.“ ЕООД е регистрирано през ноември 2011 г., което означава, че практически дейност дружеството е имало от следващата 2012 г. В търговския регистър има обявен ГФО само за 2012 г., като за следващите години такъв не е обявяван. Видно от ГФО за 2012 г. дружеството е имало дългосрочни финансови активи в размер на 20 000 лева и вземания от клиенти и доставчици със срок до 1 година - 50 252 000 лева. Паричните средства са 44 000 лева. Или общо краткотрайните активи са в размер на 50 296 000 лева. Краткосрочните задължения са в размер на 47 928 000 лева, от които данъчните задължения са 217 000 лева. Видно обаче от представения ревизионен акт, само главницата по установеното ДДС за 2012 г. е над 13 500 000 лева, предвид което е очевидно, че това задължение не е осчетоводено от длъжника. При съобразяване на така начисленото за 2012 г. ДДС и коригиране на краткотрайните задължения с неговата стойност, размерът на показателя за ликвидност за 2012 г. е под единица. За 2013 г. са начислени още над 6 700 000 лева.

С определение от 03.12.2018 г. съдът е дал възможност на участниците в производството и всички кредитори да привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 5000 лева, в седмодневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ, с предупреждение, че в противен случай производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ в същия ден, но до изтичане на дадения срок (10.12.2018 г.) по делото не са привнесени разноски в указания размер.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от НАП, която твърди, че държавата е кредитор на „Г.Е.С.“ ЕООД и има изискуеми публични вземания за ДДС, поради което производството е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В чл. 608, ал. 2 ТЗ законът е установил оборима презумпция за неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Несъмнено длъжникът „Г.Е.С.“ ЕООД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК *********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Установи се, че ответникът има изискуеми публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила ревизионен акт, поради което държавата чрез НАП е материалнолегитимиран кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност за длъжника.

Молителят се позовава на установената в закона (чл. 608, ал. 2 ТЗ) оборима презумпция за неплатежоспособност. За да може същата да бъде приложена, необходимо е да се установи, че длъжникът не е обявявал финансовите си отчети в търговския регистър най-малко три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Молбата в случая е подадена на 14.06.2018 г. Задължението за обявяване на ГФО е до 30.06. на всяка година, т.е., следва да не са подавани ГФО през 2014, 2015 и 2016 г. Доколкото в търговския регистър не се установи да е подаван ГФО за която и да е от тези три години, то презумпционните предпоставки са доказани. По делото не са събрани доказателства, които да оборват посочената презумпция. Напротив, според малкото налични данни за финансовото състояние на ответника, той не е бил в състояние да погаси задълженията си с краткосрочните си активи още през 2012 г., повечето от които са вземания без наличие на данни за тяхната събираемост. Коефициентите на ликвидност на дружеството още за 2012 г. са под препоръчителните стойности.

Данни за извършвана от ответника дейност има до края на м. май 2013 г., видно от представения ревизионен акт (само до този период има начислено ДДС от дейност на ответника). От юни 2013 г. насам обаче вече липсват данни за каквато и да е търговска дейност на длъжника, която да генерира приходи. Не се установи длъжникът да притежава каквото и да е имущество.

От друга страна, липсата на достъп до каквито и да е счетоводни документи, предвид неизпълнението на длъжника да впише в търговския регистър своя настоящ адрес на управление, както и да публикува годишните си финансови отчети, възпрепятства установяването на възприетите в съдебната практика показатели за платежоспособността на едно предприятие – показателите за ликвидност, даващи информация относно способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни (краткосрочни) активи. При данни само за краткострочни задължения без данни за каквито и да било краткотрайни активи, това би означавало коефициент на обща ликвидност „0“, което пък е сигурен белег за невъзможност на ответника да погасява задълженията си.

Ето защо, настоящият състав приема, че финансовите затруднения на длъжника са трайно състояние и това състояние продължава и към настоящия момент, като „Г.Е.С.“ ЕООД не е в състояние да изпълни задължението си към НАП.

Същевременно, горното установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да установи наличието на тези отрицателни предпоставки не е представил доказателства за тях.

Следователно, „Г.Е.С.“ ЕООД е неплатежоспособно.

В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством посочените коефициенти, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)

От събраните доказателства се установи, че още през 2012 г. ответното дружество не е било в състояние да погаси своите задължения с краткотрайните си активи, което се установява от ГФО към 31.12.2012 г., като видно и от представения по делото ревизионен акт по-голямата част от задълженията му за ДДС са именно за 2012 г., но има и такива за 2013 г., когато очевидно приходи са генерирани. Установи се, че дейността на ответника е преустановена в средата на 2013 г. Първият случай, в който ответникът не е обявил своя ГФО е този за 2013 г. Следователно, може да се приеме, че към края на тази година ответникът вече е бил с още по-влошено финансово състояние, което е искал да скрие от своите кредитори. Или, първият момент на сигурно трайно влошено финансово-икономическо състояние е към 31.12.2013 г.  и това е датата на неплатежоспособността на „Г.Е.С.“ ЕООД. Състоянието на неплатежоспособност е продължило и през следващите години, дружеството не е погасило едно значително по размер публично задължение и няма данни след 2013 г. да е реализирало приход от собствена търговска дейност. Състоянието е следователно трайно, за което индиция е и липсата на обявени ГФО за следващите години, съответно –вероятно такива въобще не са съставяни, тъй като търговецът е желаел да скрие лошото си финансово състояние.

В същото време длъжникът не е представил никакви доказателства, че затрудненията му са временни и разполага с достатъчно имущество да покрие задълженията си без опасност за кредиторите, нито които отрицателни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност са уредени в чл. 631 ТЗ. Наличието им не се установява и въз основа на служебно събраните по делото доказателства.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било бързо ликвидно имущество, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 03.12.2018 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 03.12.2018 г., то следва да се постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските. Молителят има право на разноски, но няма доказателства такива да са сторени, нито е правено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Е.С.“ ЕООД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2013 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Г.Е.С.“ ЕООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Г.Е.С.“ ЕООД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.Е.С.“ ЕООД, ***. и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Г.Е.С.“ ЕООД, ***.

УКАЗВА на кредиторите на „Г.Е.С.“ ЕООД, ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 5000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на „Г.Е.С.“ ЕООД, ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (14.06.2018 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

 

СЪДИЯ: