О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, ………………. год.

           

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в закрито заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА  

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа  докладваното от младши съдия Коева гр. дело №15226 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.267 от ГПК.

В.гр.дело №15266/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав, е образувано по въззивна жалба на ответника „Н.“ ЕООД против решение от 27.11.2013 год., постановено по гр.дело №25898/2012 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в.

Софийски градски съд, след като съобрази данните по делото и при осъществяване на дължимата проверка за допустимост на подадената въззивна жалба, намира, че същата следва да бъде върната, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчване на първоинстанционното решение на страните.

Видно от приложената по делото разписка, находяща се на лист 107 от първоинстанционното производство, съдебното решение е било връчено на ответното дружество на 16.04.2014 г. на адреса му на управление, чрез законния му представител – управител на дружеството – Е.З..

Настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя по отношение срочността на въззивната жалба свързани с нарушение на чл. 39 ГПК, поради следните съображения.

Видно от приложения по делото отговор на исковата молба, същият е бил подписан от управителя на дружеството Е.З. и е посочен адресът на управление ***. Действително, в последствие, по делото е представено пълномощно, с което адв. Г.е била упълномощена да представлява дружеството ответник по делото.

Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, законодателната идея за същността на съдебния адрес като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която урежда процесуалното право на страната да посочи в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК регламентира мястото на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица, вписани в съответния регистър, а именно последният посочен в регистъра адрес. Когато страната има пълномощник по делото или е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК на пълномощника или съдебния адресат. Ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл. 50 ГПК и е получено от представителя на дружеството, връчването би било редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната лично. В разпоредбата на чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението. Така Определение № 137 ОТ 14.03.2016 г. по ч.т.д№ 45/2016 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, Определение № 563 ОТ 12.07.2011 г. ПО ч.т.д. № 303/2011 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС.

Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Ако съобщението е връчено на страната на посочения от нея адрес, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 ГПК и е получено от нея лично, независимо, че същата е имала пълномощник по делото, по аргумент от чл. 54 ГПК, връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 ГПК, също както и на тази по чл. 39, ал. 1 ГПК /в този смисъл са определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч.гр. д. № 503/2017 г., ВКС, ІІІ г.о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч.т.д. № 1991/2016 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г., ВКС, І т.о./. Законодателят в чл. 45 ГПК дава приоритет на личното връчване, към което е приравнено и връчването на представител.

Съгласно Решение № 292 по гр. д. № 2938/2014 г. на IV г.о. на вкс, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 гпк. в тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 гпк, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично.

В хипотеза на връчване на съобщение/призовка на юридическо лице - търговец, каквато е настоящата, с оглед разпоредбата на чл. 45 гпк, според която връчването на представител е приравнено на лично връчване /без разпоредбата да ограничава представителството до договорно такова/, е формирана съдебна практика, според която призоваването на страна - юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл. 39, ал. 1 гпк, когато съобщението е връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона, приравняваща това връчване на лично връчване /В този смисъл опр. № 137 по ч.т.д. № 45/2016 г. на II т.о. ВКС/.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че страната не е посочила упълномощения процесуален представител като съдебен адресат, за която хипотеза се отнася съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава.

Адресът на управление на дружеството е посочен и в отговора на исковата молба, подписан от управителя, който именно е получил съобщението за постановеното решение, както е удостоверено в последното.

Следва да се отбележи, че неоснователни се явяват твърденията, че към датата на връчване на съобщението е налице дружество „Н.“ ЕООД, а ответник по делото е „Н.“ ЕОД, тъй като съгласно служебна справка в Търговския регистър, ответното дружеството е променило наименованието си на 13.03.2013 г., , след приключване на устните състезания пред районен съд, което не опорочава връчването на съобщението, оформено до надлежния ответник по делото и получено лично от законния му представител.

 

 

 

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че първоинстанционното решение е било надлежно връчено на ответното дружество на 16.04.2014 г., поради което и двуседмичният срок за обжалване на решението е изтекъл към датата на подаване на въззивната жалба – 11.01.2016 г.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, поради което и въззивната жалба следва да бъде върната като просрочена.

Предвид изложените съображения, съдът

     

 

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ВРЪЩА въззивна жалба вх.№1002918 от 11.01.2016 год. подадена от „Н.“ ЕООД срещу решение от 27.11.2013 год., постановено по гр.дело №25898/2012 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в., като ПРЕКРАТЯВА въззвиното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

            ЧЛЕНОВЕ:              1.                    

                                  

                                   

                                   2.