№ 37
гр. Плевен , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил С. Банков
Съдия:Кристина А. Лалева
при участието на секретаря Д.Ц.Г.
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен) Красимир
Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина А. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600108 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимите З. Х. и А. М.
А. срещу Присъда 260034 от 30.11.2020 постановена по НОХД № 1076 по
описа за 2020 година по описа на Районен съд Плевен. Навеждат се доводи за
неправилност при постановяване на присъдата, като въпреки липсата на
доказателства пряко уличаващи подсъдимите в извършване на
престъплението, последните са признати за виновни. Алтернативно се
поддържа оплакване за прекомерност на наказанието „лишаване от свобода“
и искане за приложението на чл.66 от НК.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
З. Х. - роден на 11.11.1963 г. на територията на бившата Социалистическа
Република Югославия (Косово), живущ в гр. София, гражданин на Република
Косово, с албанско етническо самосъзнание, постоянно пребиваващ в
Република България чужденец, грамотен – със средно образование, женен, не
работи, неосъждан към момента на деянието, с ЕГН – **********, за виновен
в това, че през периода от 26.11.2010г. до 03.04.2012г. в гр.Плевен, при
условията на продължавано престъпление, след като се сговорил
1
предварително в немаловажен случай с различни лица, чрез използване на
специален начин – ловкост, отнел чужди движими вещи на обща стойност
10504,78 лв. от владението на различни физически лица, както следва:
На 26.11.2010г. в гр.Плевен, МОЛ Център, като се сговорил
предварително в немаловажен случай с неустановено лице, чрез използване
на специален начин – ловкост отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
кожен портфейл на стойност 30 лв. с намиращите се в него пари – сумата от
6500 лв. и сумата от 1250 евро, с левова равностойност 2444,78 лв., вещи на
обща стойност 8974,78 лв. от владението на К.И.Д. от гр.Плевен, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
На 15.12.2011г. в гр.Плевен, ресторант „***“, като се сговорил
предварително в немаловажен случай с неустановено лице, чрез използване
на специален начин – ловкост отнел чужди движими вещи – сумата от 1200
лв. от владението на П.И.К. от гр.Плевен, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
На 03.04.2012г. в гр.Плевен, МОЛ Център, като се сговорил
предварително в немаловажен случай с А. М. А. от гр.София, чрез
използване на специален начин – ловкост отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мъжки кожен портфейл на стойност 30 лв. с намиращите се в него пари –
сумата от 300 лв., вещи на обща стойност – 330 лв. от владението на П.Т.С. от
гр.Плевен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
Районният съд признал подсъдимия А. М. А. - роден на 20.12.1975 г. в
гр. София, живущ в с. град, български гражданин, с арменско етническо
самосъзнание, грамотен – с основно образование, женен, не работи,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН – **********, за виновен в това, че на
03.04.2012г. в гр.Плевен, МОЛ Център, като се сговорил предварително в
немаловажен случай със З. Х. – постоянно пребиваващ в Република България
чужденец отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки кожен портфейл на
стойност 30 лв. с намиращите се в него пари – сумата от 300 лв., вещи на
обща стойност – 330 лв. от владението на П.Т.С. от гр.Плевен, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
2
чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
На основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, вр. с чл.54 от НК осъдил подсъдимия З. Х. на ДВЕ години лишаване от
свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и
на основание чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК
осъдил подсъдимия А. М. А. на ЕДНА година лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия З. Х. било
възложено да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в
размер на 173.29 лева и по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в размер
на 45.00 лв и на подсъдимия А. М. А. да заплати по сметка на ОД на МВР
Плевен деловодни разноски в размер на 173.29 лева и по сметка на РС-Плевен
деловодни разноски в размер на 45.00 лв.
Във въззивните жалби се съдържа оплакване за неправилност на
постановения осъдителен акт, тъй като не се събирали безспорни
доказателства относно авторството на деянията, за които са повдигнати
обвинения.
Защитата и подсъдимият З.Х. сочат, че неправилно районният съд не е
приложил разпоредбата на чл.66 от НК, въпреки че към момента на деянието
този подсъдим е бил неосъждан. Прави се искане за прилагането на института
на условното осъждане.
Защитата и подсъдимия А.А. молят съда да постанови оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият З. Х. живеел в гр.София на семейни начела с българска
гражданка, неработел и нямал доходи от трудова дейност. Х. се уговарял с
лице, на което имал доверие да извършват кражби като в различни населени
места влизали в заведение за хранене, където имало посетители. Х. слагал
връхната си дреха на закачалка или върху облегалката на стол или диван,
върху които имало или в близост до които имало и дрехи на други хора и се
настанявали на място в заведението. Х. отивал до мястото, на което бил
оставил дрехата си и симулирал, че проверява или търси нещо в джобовете на
дрехата си, а всъщност бъркал в джобовете на чуждите поставени там дрехи,
от които вземал портфейлите с намиращите с в тях пари или само парите и в
последствие напускали територията на заведението. Ролята на
придружаващото го лице била да създават впечатление, че са заедно. В
края на месец ноември 2010г. З. Х. постигнал уговорка за извършване на
кражба на пари от дрехи оставени в заведение с неустановено лице. На
26.11.2010г. заедно с неустановеното лице пристигнали на територията на в
гр.Плевен и влезли в Търговски комплекс – МОЛ в центъра на града.
Разположили се в заведение за бързо хранене „***“ и седнали до двойка –
мъж и жена - К.И.Д. от гр.София и съпругата му И.Д.Д., които обядвали и
разговаряли. Връхната дреха на К.Д. се намирала преметната на облегалката
на стола на който седял. Във вътрешния й джоб се намирал портфейла му, в
който имало 6500 лв., 1250 евро, лична карта, свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него, регистрационен талон за лек автомобил и
талон за технически преглед на МПС. З. Х. съблякъл своята връхна дреха и я
сложил на облегалката на своя стол, непосредствено до дрехата на К.Д., който
седял на стол до съседната маса. Малко след това З. Х. започнал да симулира,
че търси нещо в своята връхна дреха, а всъщност проникнал в джоба на
4
дрехата на К.И.Д. и взел портфейла с намиращите се в него пари и други
вещи. Прибрал ги в себе си и заедно с другото лице, с което се били
сговорили за кражбата, напуснали територията на заведението и търговския
център.Малко по-късно при опит за плащане при пазаруване К.И.Д.
установил липсата на портфейла с намиращите се в него пари и лични вещи и
документи. Подал сигнал в Първо РУ МВР – Плевен.
Била извършена проверка, възложена на полицай И. В. В.. В хода на
проверката били събрани данни за характерните белези на един от
извършителите – З. Х. – лице на видима възраст около 45-50 години, висок
около 180 см., поддържана прическа с подстригана силно прошарена коса, с
наличие на здравословен проблем, видимо куцане с десния крак и стъпване на
цяло ходило и било изготвено и разпространено „информационно
съобщение“ за случая.
През месец декември 2011г. З. Х. отново постигнал уговорка за
извършване на кражба на пари от дрехи оставени в заведение с друго
неустановено лице. На 15.12.2011г. заедно дошли в гр.Плевен. Влезли в
ресторант „***“, намиращ се в централната част на града и седнали на една
от масите. В заведението имало и други посетители, между които П.И.К. от
гр.Плевен. К. работел като преводач на свободна практика и оказвал
съдействие на К.П.П. и Т.М.П. във връзка с провеждана служебна среща.
Връхната дреха на П.К. била закачена на закачалка намираща се в близост до
масата на която седял. Във вътрешния джоб на дрехата на П.К. се намирал
портфейла му, в който имало 1200 лв. З. Х. съблякъл своята връхна дреха и я
сложил на закачалката непосредствено до връхната дреха на П.К., след което
седнал на масата до неустановеното лице, с което имали уговорка за
извършване на кражби. Малко след това З. Х. станал от масата, отишъл до
закачалката където била и неговата връхна дреха и започнал да симулира, че
търси нещо в своята връхна дреха, а всъщност бръкнал в дрехата на П.К. и
взел от портфейла в джоба му намиращите се в него пари – 1200 лв. Седнал
отново на масата и малко след това заедно с неустановеното лице, с което се
бил сговорил за кражбата, напуснали територията на заведението. При опит
за плащане при пазаруване П.И.К. установил липсата на парите от портфейла
си. К. подал сигнал за случилото се. Била извършена проверка, катов хода й
били събрани отново данни за характерните белези на един от извършителите
5
– З. Х. – лице от мъжки пол на видима възраст около 45 – 50 години,
поддържана прическа, с къса силно прошарена коса, висок около 180 см. и
наличие на здравословен проблем – куцане с десен крак и стъпване на цяло
ходило и било изготвено и разпространено „информационно съобщение“ за
случая.
В началото на месец април 2012г. З. Х. постигнал уговорка за
извършване на кражба на пари от дрехи оставени в заведение с А. М. А. от
гр.София. На 03.04.2012г. заедно с А. дошли в гр.Плевен. Влезли в Търговски
комплекс – МОЛ в центъра на града и се качили в заведение за бързо хранене
„***“ намиращо се на последния му етаж. Огледали се и седнали до маса на
която седял П.Т.С. от гр.Плевен. Връхната дреха на С. се намирала
преметната на облегалката на стола на който той седял. Във вътрешния джоб
на дрехата на П. С. се намирал портфейла му, в който имало 300 лв., лична
карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
регистрационен талон за лек автомобил и банкова/кредитна карта. З. Х.
съблякъл своята връхна дреха и я сложил на облегалката на своя стол,
непосредствено до дрехата на П. С., който седял на стол до съседната маса.
Малко след това З. Х. започнал да симулира, че търси нещо в своята връхна
дреха, а всъщност бръкнал в дрехата на П. С. и взел от джоба й портфейла с
намиращите се в него пари и други вещи. Прибрал ги в себе си и заедно с А.
М. А., с когото се бил сговорил за кражбата, напуснали територията на
заведението с намерение да напуснат и търговския център.По същото време
на територията на ресторант „Мазгданоз“ се намирал полицейския служител
И. В. В., който бил извършил проверката по случая от 26.11.2010г., имал
информация и за случая от 15.12.2011г. и разпознал З. Х. като „заподозрян“
по предходен случай по който работил назад във времето. В. предположил, че
най-вероятно отново ще бъде извършена кражба и започнал да наблюдава
действията на Х. и А., като успял да осъществи контакт по телефона със свои
колеги които повикал за съдействие.
След като Х. и А. напуснали територията на ресторант „***“ и по ескалатора
тръгнали към изхода на търговския обект, В. тръгнал след тях и ги задържал.
Пристигналите на място негови колеги му съдействали.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
6
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Практически доказателствата са
непротиворечиви не оставят никакво съмнение както относно
съставомерността на деянията и за двамата подсъдими, така и относно
авторството. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на
първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция. По своята същност възраженията на
защитата относно недоказаност на обвиненията не почиват на никакви
сериозни аргументи, които да позволят евентуалното издирване или проверка
на събраната доказателствена маса.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията си лицата, спрямо които се провежда наказателното
производство са осъществили престъпния състав , по които са им повдигнати
обвинения. Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и изложени
от решаващия съд, относно квалификацията на деянието и извършителя, са
правилни и последователни. На основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК районният съд осъдил
подсъдимия З. Х. на ДВЕ години лишаване от свобода, което наказание да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим и на основание чл.195, ал.1,
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК осъдил подсъдимия А. М. А. на
ЕДНА година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три
години изпитателен срок. При определяне на вида и размера на
наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-
опасния характер на деянието и дееца за всеки един от подсъдимите
поотделно, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание шест
месеца лишаване от свобода. По отношение на А.А. правилно е отчетено
обстоятелството, че се касае за едно деяние, както и прякото му участие за
извършване на престъплението, където основно действията са осъществени
от другия подсъдим. По отношение на подсъдимия З.Х. правилно съдът е
оразмерил наказанието като е отчетено, че се касае за продължавана
престъпна дейност, като лицето явно е системен извършител на такъв род
7
престъпления. Относно искането на защитата за отлагане изпълнение на
наказанието по реда на чл.66 от НК, тук следва да се отбележи, че
обстоятелството относно това, че подсъдимия е бил неосъждан към момента
на деянието не е достатъчно условия за определяне на изпитателен срок и
отлагане на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Макар и на по-късен етап от живота си това лице разкрила изключително
висока степен на обществена опасност, който извод се следва от данните, че е
осъден за престъпление по чл.116 от НК. В този смисъл отдалечеността на
деянието във времето, преди настъпване на осъждането и чистото съдебно
минало към онзи момент не са достатъчни, за да се направи категоричен
извод относно това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и
посредством приложението на чл.66 от НК. Тук следва да се посочи, че
деянията, предмет на настоящето производство и последвалите осъждания са
в условията на чл.23-25 от НК и ще бъдат предмет на едно евентуално
производство по реда на чл.306 от НПК.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянията (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда по отношение и на двамата подсъдими.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото
поведение на Х. и А. - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
8
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 260034 от 30.11.2020 постановена по НОХД №
1076 по описа за 2020 година по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
9