Определение по дело №212/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1761
Дата: 21 май 2018 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20183100900212
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../………..05.2018г.,   гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на .......................май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               СЪДИЯ :    СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 212 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С определение № 1107 от 26.03.2018г., постановено по т.д.№212 по описа на ВОС, исковата молба на Община Кубрат е оставена без движение, като на ищеца е даден 1-седмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 235 103.62 лева.

Определението е редовно връчено на страната чрез нейния процесуален представител на дата 10.05.2018г.

С законоустановения за поправка на нередовността срок с молба вх.№ 14582 от 17.05.2018г. ищецът настоява на осн.чл.84, т.3 от ГПК да бъде постановено освобождаването му от заплащане на държавна такса в настоящото производство.

В цитираното Определение № 91 от 12.02.2016г. по ч.т.д.№ 222982015г. на ВКС, първо т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е посочено, че в решение № 3/08.07.2008 г. по конституционно дело № 3/2008г. Конституционният съд на Република България е приел, че в чл. 84 ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. Мотивирано е, че за общините освобождаването от заплащане на такси по чл.84, т. 3 ГПК се отнася само до искове за публични общински вземания и за права върху вещи, публична общинска собственост, по аргумент на противното от изключението /частни вземания и собственост/, за което не се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на общинската собственост на публична и частна. В тези две хипотези освобождаването от държавни такси се обосновава с характеристиката на обектите на публична собственост и публичните вземания на общините, като първите задоволяват обществени потребности от общонационално или регионално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на общинската администрация за изпълнение на функциите им, а вторите - за финансиране на общинските дейности. Посочено е, че създаването на привилегия при процесуалната защита чрез освобождаване от държавна такса, основана не на публичната собственост и вземания, при процесуалната защита на посочените в чл. 84, т. 1 и т. 3 ГПК субекти, е нарушение на принципа на равнопоставеност на субектите на частното право. Тези постановки са застъпени и в съобразителната част на т. 10 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно приложението на чл. 84, т. 1 ГПК.

В конкретния случай предмет на исковата претенция е установяване действителността на договор за изпълнение на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от територията на Община Кубрат до Регионално депо за неопасни отпадъци в гр.Разград.

Съгласно разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК освобождават се от заплащане на държавни такси общините, освен по искове за частни общински вземания. Нормата на чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ДОПК посочва изрично, че публични са задълженията за данъци и за държавни и общински такси, като извън регламентираните в ал. 2 на чл. 162 от ДОПК, всички останали държавни и общински вземания са частни. Предвид, че исковете в настоящото производство не касаят задължения за данъци и такси, тъй като предмет на иска е договор, свързан с частно общинско вземане, не са налице основания за освобождаване на община Кубрат от задължението да заплати таксата за образуване и водене на производството. Доводът на ищеца, че поради запор на банковите сметки, наложен по инициатива на ответното дружество, общината е поставена в невъзможност да заплати държавната такса, т.к. не разполага със средства, също не може да бъде уважен, доколкото общината е юридическо лице, а ред за освобождаването му от внасяне на държавни такси не е предвиден в закона.   

По изложените съображения съдът приема, че искането за освобождаване от внасяне на ДТ е неоснователно.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Община Кубрат с вх.№ 14582 от 17.05.2018г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по т.д.№212/2018г. по описа на ВОС, на осн.чл.84, т.3 от ГПК.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

           

         

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: