Номер 88003.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100501499 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от
ОУ“Христо Ботев“, с.Николаевка- длъжник по изп.д.№ 20197130400151 по описа на ЧСИ
Люба Тодорова рег. № 713, с района на действие- района на ВОС, срещу отказ за
прекратяване на изпълнителното дело, постановен на 15.04.2020г.
В жалбата се излага, че обжалвания отказ е неправилен и незаконосъобразно,
постановен в противоречие на материалния закон и необоснован. Твърди се, че вземането по
изпълнителния лист е платено, преди образуването на изпълнителното дело, поради което
изпълнителното производство следва да се прекрати и разноските по същото следва да се
възложат на взискателя. Жалбоподателят твърди, че не дължи заплащане на сумата от
482,64лв.- главница и разноски в размер на 300лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Излага,
че въпреки многократните искания, които са направени от негова страна по гр.д.
№4029/2019г. по описа на ВРС, взискателят Г. не е представил банкова сметка, по която да
му бъде заплатена доброволно сумата. Сумата от 482,64лв. е заплатена на 07.11.2019г., т.е.
преди образуване на изпълнителното дело, чрез пощенски запис. Преводът е нареден от
счетоводител при ОУ „Хр.Ботев“, с. Николаевка. Преводът е изпратен на адреса , на който
се намира адв. Кантора на взискателя – адв. Г., вписан в сайта на АК Пловдив. Преведената
парична сума не е върната на изпращача и е на разположение на взискателя, който не
проявява нужната съдействие за получаването на сумата. По изложените съображения, счита
че е налице хипотезата за прекратяване на изпълнителното производство.С поведението си
длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, поради което и на
основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК не дължи разноските по същото.
Претендирано е обжалваният отказ да бъде отменен, да се задължи съдебния
изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело поради плащане преди
образуване на същото и разноските по изпълнителното дело се възложат на взискателя,
както и да се присъдят разноските за настоящото производство.
В законният срок взискателят К. Д. Г. е подал писмено възражение, в което сочи, че
жалбата е неоснователна, тъй като не е уведомен и не е получил покана от „Български
пощи“ЕАД, за това, че има паричен запис на негово име, който може да получи.
Доказателства за превеждане на сумата, не са представени и по гр.д. №4029/2019г. по описа
на ВРС и по изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител е приложил обяснения за действията си, съобразно
разпоредбата на чл. 436, ал.3 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят е длъжник в изпълнителния процес и на основание чл.435, ал.2,т.6
ГПК разполага с правото да обжалва отказът на СИ да прекрати принудителното
изпълнение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съдът, като взе предвид
възраженията в жалбата, представените по делото доказателства, приложеното
изпълнително дело и обясненията на съдебният изпълнител, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Изп.д. 20197130400151 по описа на ЧСИ Люба Тодорова рег. № 713, с района на
действие- района на ВОС, е образувано по подадена на 06.12.2019г. молба на кредитора К.
Д. Г. срещу длъжник Основно училище „Христо Ботев“, с.Николаевка, област Варна, въз
основа на изп. лист издаден въз основа на решение по гр.д.№ 4029/2019 г. на ВРС, за сума в
размер на 200лв., представляваща определено на основание чл.38, ал.1,т.3 ЗАДВ, във
вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по гр.д. № 4029/2019г. и 282,64лв., представляваща разликата между
присъдените с решението №3071/05.07.2019г. разноски в размер на 200лв. до пълния размер
от 482,64лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На 22.01.2020. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. С писмена
молба от 28.01.2020г., длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство,
поради липса на изпълняемо право за взискателя и липса на основание за образуване на
изпълнително производство. Твърди, че е извършил плащане на задължението преди
образуване на изпълнителното производство.
С молба от 30.03.2020г. , длъжникът отново е поискал прекратяване на изп. дело на
основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК. Видно от приложените по изпълнителното дело
доказателства за сумата по изпълнителния лист е подаден пощенски запис от страна на
длъжника на 07.11.2019г., писмо от БП ЕАД, от което е видно, че до 24.04.2020г. пощенския
превод не е изплатен и е на разположение за плащане на една от двете страни. По делото не
е представено уведомление, което да е получено от взискателя.
С молба от 22.04.2020г., взискателят е представил по изп.д. удостоверение, издадено
от Централна пощенска станция Пловдив, в което е посочено, че паричния запис не е
получен от взискателя в двадесет дневния срок, след което е върнат и предоставен за
изплащане на подателя му.
С разпореждане от 15.04.2020 г. , съдебния изпълнител е оставил без уважение
молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1,
т.1 ГПК.
Съгласно законовата разпоредба на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка,
от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. В настоящият случай по
изпълнителното дело не са представени доказателства, установяващи погасяването на дълга
преди образуване на изпълнителното производство. Въпреки, че по делото са налице данни
за добросъвестно поведение от страна на длъжника с оглед доброволно изпълнение на
задължението, като кредиторът не е оказал необходимото съдействие, поради което и не е
осъществено плащане на задължението. Това обстоятелство обаче не е сред предвидените в
хипотезата на чл.433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.
Същото би имало значение за отговорността за разноските в изпълнителния процес, с оглед
разпоредбата на чл.79 ГПК. По делото не е представена нито надлежно заверена разписка от
взискателя, че сумата по изпълнителния лист му е платена, нито квитанция от пощенска
станция за плащане на сумата на взискателя, нито писмо от банка, че сумата е внесена.
Представените удостоверения и квитанции, установяващи депозиране на сумата с пощенски
запис с получател кредитора не са сред предвидените в ГПК документи, които могат да
удостоверят погасяване на дълга по изпълнителния лист преди образуване на
изпълнителното дело. Още повече, че от доказателствата , представени по делото се
установява, че сумата по пощенския запис е върната обратно и предоставен за изплащане на
подателя му.
Предвид изложеното, съдът приема, че отказът на ЧСИ за прекратяване на
образуваното пред него изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК е
правилен и законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна, поради което и следва де
се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ОУ“Христо Ботев“, с.Николаевка-
длъжник по изп.д.№ 20197130400151 по описа на ЧСИ Люба Тодорова рег. № 713, с района
на действие- района на ВОС, срещу отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело,
постановен на 15.04.2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________