Присъда по дело №511/2024 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 511/2024 г. на АсРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив, ТО-Първомай е повдигнала обвинение
против подсъдимия А. С. Х., за това че: На 22.12.2023 година, в град
Асеновград, област Пловдив, е присвоил чужди движими вещи – пари –
сумата от 900,00 лева, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, които са попаднали у него по погрешка-
престъпление по чл.207 ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията
на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и
предлага на същия за извършеното от него престъпление да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
глоба към минимума на наказанието, предвиден в закона.
Подсъдимият Х. се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава
фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и
чрез защитника си – адв. М. моли за минимален размер на наказанието.
Съдът след преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. С. Х. е роден на *** българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, работещ на частна практика в
областта на строителството, с адрес: ****, ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата – 22.12.2023 година, св. А.Б.Ч. бил
собственик и управител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, като към фирмата му е бил вписан обект обособен като
бензиностанция, находяща се в гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Цар Иван
Асен II“ № 114. Управител на обекта – бензиностанция и МОЛ била св. Е.Д.Г..
На 22.12.2023 г., на работа по график, за времето от 19:00 часа на
22.12.2023 г. до 07:00 часа на 23.12.2023 г., в посочения по-горе обект –
бензиностанция била св. А.В.Р., която била назначена на длъжност касиер с
Трудов договор № 611 от 16.11.2023 г. Около 20:30 часа на бензиностанцията
дошли две непознати за св. Р. лица – подсъдимия А. С. Х. и св. К.С. Х., които
били с лек автомобил марка Пежо, модел 307, с рег. № *** и поискали да
заредят гориво за сумата от 10,00 лева. Тъй като носели със себе си монети с
номинал от 2 лева, обвиняемия попитал св. Р. дали може да му уедри
монетите, като му даде стойността им в банкноти. Св. Р. се съгласила,
преброила монетите, които и дал подс. А. Х. – общо 50 броя с номинал от по 2
лева и установила, че същите били на стойност 100,00 лева. Отляво на себе си,
св. Р. държала сумата от 1000,00 лева, в банкноти, която била приготвила да
прибере в сейфа. Св. Р. се объркала и вместо да даде на подсъдимия сумата от
100,00 лева в банкноти му дала цялата сума от 1000,00 лева, след което той и
св. К. Х. си тръгнали веднага. Св. Р. започнала да прибира монетите от 2 лева
и тогава установила, че е направила грешка, като вместо да даде сумата от
100,00 лева в банкноти за тях – монетите е дала сумата от 1000,00 лева.
Погледнала навън, за да спре въпросните лица – подсъдимия и св. К. Х., но
1

установила, че същите вече са си тръгнали. Веднага уведомила управителя на
обекта – св. Е.Г. за грешката която е направила, която от своя страна я
посъветвала да уведоми органите на Полицията за случилото се. За горното,
св. А. Р. сигнализирал органите на Полицията, за което след извършена
проверка е било образувано настоящото досъдебно производство.
Междувременно, свидетелката Е.Г. прегледала видеозаписите от
монтираните в обекта видео камери и извън него, като установила, че на
посочената по-горе дата – 22.12.2023 г., две лица с лек автомобил марка Пежо,
тъмносин на цвят, с рег. № *** спират до една от колонките за зареждане,
слизат от него, влизат в бензиностанцията, където заплащат зареденото гориво
с монети, които вадят от един буркан. След това едно от лицата излязло от
бензиностанцията и се връща обратно с друг буркан с монети в него, които св.
Р. преброила и му дала банкноти. В хода на извършената проверка, св.
Господинова предала доброволно с протокол от 29.12.2023 г. на органите на
Полицията записите от видео камерите в обекта и извън него от 22.12.2023 г.
При прегледа им от страна на органите на Полицията и при извършената
справка в Централна база – КАТ е било установено, че описания по-горе
автомобил е бил регистриран на името на подс. А. С. Х..
Няколко дни след извършване на инкриминираното деяние, когато на
смяна била отново св. А. Р., на бензиностанцията, където по това време била и
св. Господинова дошъл обвиняемия, когото Р. разпознала веднага. Попитала го
какво е направил с парите, които му е дала (сумата от 1000,00 лева), при което
той й отговорил, че ги е похарчил. Тогава, св. Господинова попитала подс. А.
Х. дали е забелязал, че са му върнали повече пари, като същия и отговорил, че
е видял, но решил да ги вземе. На въпроса на Господинова дали осъзнава, че
деянието му не е редно, обвиняемия и отговорил, че осъзнава, като й заявил,
че щял да върне сумата от 900,00 лева на няколко пъти, тъй като не можел да
го стори наведнъж.
В хода на разследването, св. Р. възстановила ощетеното Юридическо
лице - „***“ ЕООД сумата от 900,00 лева, която по погрешка дала на
обвиняемия на инкриминираната дата,като част от тази сума в размер на 450
лева била върната от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелите:А.Б.Ч., А.В.Р., Е.Д.Г. и К.С. Х., а също и от приложените по
делото писмени доказателства- справка в Централна база – КАТ, данни от
Търговски регистър, копие от трудов договор, протокол за оглед на
веществени доказателства, характеристична справка, справка съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият А. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава
2

на престъплението по чл. 207 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
При индивидуализиране на наказанието, Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания,
които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната истина по
делото, чистото съдебно минало, както и изразеното съжаление за
извършеното деяние. Взе в предвид и материално и семейното положение на
подсъдимия, както и факта, че същият следва да издържа двете си малолетни
деца.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира, но взе в предвид
факта, че на практика дори максималния размер на предвиденото за горното
престъпление наказание, което е глоба от 100 до 300 лева е по- малък от
сумата, с която се е облагодетелствал подсъдимия в резултат на
престъплението.
С оглед диференцираната процедура, по която протече съдебното
производство, съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно
специалните правила при определяне на наказанието, според която норма при
постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията
на чл. 58А от НК. Тъй като предвиденото наказание за горното престъпление е
само глоба от сто до триста лева, то в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 58А ал.5 от НК, според която правилата на предходните
алинеи не се прилагат по отношение на наказанията по чл. 37 ал.1 т.2 – 11 от
НК, включително и по отношение на глобата. От изложеното следва, че
наказанието следва да се оразмери по общите правила на чл. 54 ал.1 от НК.
Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия А.
С. Х. наказание глоба под средния и с насоченост към минималния размер на
предвидения в закона диапазон , а именно в размер на 150 лева.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство:1
бр. компакт диск Verbatim, тип DVD-R, съдът постанови същото да се
УНИЩОЖИ, като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия, по отношение на собствените му
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	33
Дата:	24 октомври 2024 г. (в сила от 9 ноември 2024 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20245310200511
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2024 г.

Присъда по дело №511/2024 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите