Р Е Ш Е Н И Е
№ 1453
Гр. ***, 17.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-***, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04734/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Л.В.С. срещу „Ейджиби Файнанс“
АД, срещу Е.В.М. и срещу Р.А.С. субективно пасивно съединени установителни
искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД с искане да бъде призната за
установена недействителността на договорна ипотека, обективирана в Нотариален
акт от ***г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот ***, дело №
***г. на нотариус Н.З.с рег. № ***на НК и с район на действие Районен съд – ***
за 1/6 част от сделката поради недействителност на упълномощаването,
обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4832 от
09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № ***г. на нотариус В.Д. ***
действие Районен съд – ***.
Ищцата твърди, че между ответницата Е.В.М., в
качеството ѝ на заемател и ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за предоставяне на паричен заем
от ***г., по силата на който на заемателя е отпуснат паричен заем за цялостно
погасяване на задълженията му към заемодателя, произтичащи от по-рано сключен договор
за предоставяне на паричен заем от 21.02.2012 г. Посочва, че изпълнението на задълженията
по договора от ***г. е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по
КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съставляващ апартамент **, находящ се в ***, намиращ се в
сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.505.789, с
предназначение на обекта – жилище, апартамент. Изяснява се, че ипотеката е
учредена с Нотариален акт от ***г. ***, дело № ***г. на нотариус Н.З.с рег. № ***на
НК и с район на действие Районен съд – *** в полза на заемателя „Ейджиби
Файнанс“ АД. Твърди се, че за събиране на вземанията по договора за
предоставяне на паричен заем от ***г. е издаден изпълнителен лист от 24.08.2015
г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В..
В хода на това производство принудителното изпълнение е насочено спрямо
ипотекирания недвижимия имот. Посочва се, че към момента на учредяване на
ипотеката собственици на имота са ищцата Л.С. и ответниците Е.М. и Р.С., като ищцата
притежава 1/6 идеална част от правото на собственост. Поддържа се, че по силата
на сделката за ипотека всички те имали качеството на ипотекарни длъжници.
Намира обезпечителната сделка за нищожна в частта, в която е учредена ипотека и
върху собствената ѝ 1/6 идеална част от имота, тъй като не е дала
съгласието си за това. Навежда доводи за недействителност на упълномощаването,
направено от нейно име в полза на ответницата М., по силата на което последната
да изрази съгласието на ищцата за учредяване на договорната ипотека, с
твърдението, че не е подписвала пълномощното с нотариална заверка на подписите
с рег. № ***г. и заверка на съдържанието с рег. № ***г. на нотариус В.Д. ***
действие Районен съд – ***.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът „Ейджиби Файнанс“ АД оспорва исковете като
недопустими, а евентуално и като неоснователни. Намира, че не е налице правен
интерес от търсената защита, доколкото процесната договорна ипотека е погасена
по силата на закона на основание чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че в хода на
производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ А.В. през периода
18.12.2017 г. – 18.01.2018 г. е проведена публична продан на исковия недвижим
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР
на гр. ***,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ апартамент *, находящ се в ***, обявен е купувач и след заплащане
на продажната цена на имота последният му е възложен с Постановление
за възлагане, влязло в законна сила на 16.04.2018 г. Намира за недоказани
твърденията на ищцата, че не е подписвала пълномощното от 09.12.2013 г., с
което ответницата Е.М. е упълномощена от нейно име да сключи като ипотекарен
длъжник договорната ипотека. Посочва, че Л.С. е признала качеството си на
ипотекарен длъжник по изпълнителното дело с депозирането на жалба срещу
действията на съдебния изпълнител. Не оспорва останалите изложени в исковата
молба фактически твърдения. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване
на производството по делото като процесуално недопустимо, а евентуално – при
неуважаване на това искане, за отхвърляне на предявения срещу него иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е.В.М.
и ответницата Р.А.С., не са подали писмени отговори.
С определение от 18.03.2019 г. на основание
чл. 219 НК като подпомагаща страна в процеса на страната на ответника „Ейджиби
Файнанс“ АД е конституирана нотариус В.Д.. Същата, редовно призована, не се
явява в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства – заверени
копия от Нотариален акт за замяна № 96, том III,
дело № 1346/05.11.1979 г. по описа на В.Я.– нотариус при РС – гр. *** и Удостоверение
за наследници № 427 от 08.06.1999 г., издадено от Община *** следва, че по
силата на договор за замяна от 05.11.1979 г. третото за процеса лице В.Д.С.е
придобил собствеността върху недвижим имот с административен адрес: гр. ***,
ул. „***срещу прехвърлено право на собственост върху притежаван от него лек
автомобил. Изяснява се, че С. е починал на ***г., оставяйки за свои законни
наследници съпругата си Р.А.С. и дъщерите си Е.В.М. и Л.В.С. /трите, страни по
настоящото дело/.
Не
е спорно, а и от приетия в заверен препис договор № 013-СФ-033 от 2012.2013 г. за
предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, се установява, че по силата
на възникналата договорна обвързаност ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД,
в качеството си на заемодател, предоставя на Е.В.М. – ответницата в настоящия
процес, в качеството ѝ на заемател, паричен заем в размер на сумата от 17 400 евро за срок от 60 месеца, считано
от датата на предоставяне на заемната сума – с краен срок до 20.12.2018 г. В
клаузата на чл. 7, ал. 1, б. „а“ от договора за заем е предвидено всички
задължения на заемателя да бъдат обезпечени с вписана в полза на заемодателя
договорна ипотека върху недвижим имот с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР
на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК с адрес: гр. ***, ул. „***, собствен на заемателя Е.М. и на ипотекарните
длъжници Л.В.С. и Р.А.С.. В клаузата на чл. 30, ал. 1, б. „d” страните са уговорили правото на заемателя да
започне принудително изпълнение върху обезпечението при настъпване на случай на
неизпълнение на договора.
С
Нотариален акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на нотариус Н.З.за
обезпечаване на всички вземания по отпуснатия от „Ейджиби Файнанс“ АД на Е.В.М.
паричен заем съгласно договора за заем от ***г. до окончателното погасяване на
задълженията заемателят Е.М. и ипотекарните длъжници Р.С. и Л.С. учредяват в
полза на дружеството – заемодател договорна ипотека върху съсобствения им
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.505.789.6.6 по КККР на гр. ***,
находящ се в ***, ап. . В нотариалния акт е отразено, че при учредяване на
ипотеката ипотекарният длъжник и съсобственик на имота, предмет на
обезпечението – Л.В.С. се представлява от заемателя и главен длъжник Е.М.,
действаща въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. №
4833 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833 том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на
нотариус В. К. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд – гр. ***.
По
делото е представено и прието в заверен препис /л. 74/ пълномощно с нотариална
заверка на подписите с рег. № 4833 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с
рег. № 4833 том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В. К. с рег. № *** на
НК и с район на действие Районен съд – гр. *** с упълномощител Л.В.С. и
упълномощено лице ответницата Е.М.. От съдържанието на упълномощителната сделка
се изяснява, че в полза на ответницата е учредена представителна власт спрямо
лицето – упълномощител за учредяване в полза на ответното дружество „Ейджиби
Файнанс“ АД – като заемодател, на договорна ипотека върху недвижим имот с
идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на
гр. ***, находящ се в ***, **. Върху пълномощното са налице две
удостоверявания от 09.12.2013 г. – на подписа, положен от „за упълномощител“ – Л.С.
и на съдържанието на документа.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебно – графологическата експертиза се установява, че подписът,
положен в пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 4833 от
09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833 том 1, акт № 90 от
09.12.2013 г. на нотариус В. К. с рег. №
*** на НК и с район на действие Районен съд – гр. *** в графа: „за
упълномощител“ не е изпълнен от ищцата Л.С.. В заключението е изяснено, че при
извършен от експерта сравнителен анализ на признаците на почерка, отразени в
подписа на процесното пълномощно с тези, отразени в сравнителните образци от
почерка на ищцата Л.С. се установяват различия, както в общите признаци
/транскрипция, обработеност, разтегнатост по хоризонтал и вертикал, свързаност,
структурна сложност/, така също и в частните признаци /точки в начало и край на
подписа, форма и количество на движенията при изписване на отделните елементи
на подписа и др./. Отразено е също, че тези различия са характерни, устойчиви и
индивидуални в съвкупността си, поради което се явяват достатъчни да обосноват
крайния извод. При изслушването си пред съда вещото лице посочва, че в случая
подписът в обследвания документ – пълномощно за „упълномощител“ не е изпълнен
от Л.С., а от друго лице, поради което не се касае за умишлено изменение на
собствения подпис, тъй като няма признаци за имитация, с оглед отсъствието на
всякакви съвпадения със сравнителния материал. Експертът изяснява също, че подписът,
положен в пълномощното и сравнителните образци се различават напълно в общите
признаци, при което поначало изследването на частните такива не е необходимо,
но в случая е направено, като сходство в последните не е открито. Посочва, че
при сравнително изследване между свободните и експерименталните образци по
категоричен начин се установява, че са подписи на едно и също лице – на ищцата С.,
налице са несъществени визуални различия, като този извод не се разколебава от
обстоятелството, че се касае за подписи, положени през различни години. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден обоснован отговор на поставената задача, вещото лице
отговори на всички уточняващи въпроси на страните, поставени в съдебно
заседание. Експертизата е изготвена при анализ на процесния документ – пълномощно,
приложен в заверен препис по делото, на оригинала на същия, съхраняван при
нотариус В.Д., както и на сравнителен материал – свободни образци от почерка на
ищцата във вид на подписи, положени в заявления за издаване на лични документи
и придружаващите ги такива и на експериментални образци от почерка на лицето,
взети в присъствието на вещото лице в различно състояние – по-бързо, по-бавно,
в седнало, в изправено положение. Същевременно заключението е останало
неоспорено от страните.
Не
е спорно, а и събраните по делото писмени доказателства следва, че в хода на
производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ А.В. с взискател
„Ейджиби Файнанс“ АД и длъжник Е.М. за събиране на вземанията по договор за
паричен заем № 013-СФ-033 от ***г. през периода от 18.12.2017 г. до 18.01.2018г.
е проведена публична продан на недвижим имот с идентификатор 55871.505.789.6.6
по КККР на гр. ***, находящ се в ***, **. С Постановление за възлагане от
25.01.2019 г. на съдебния изпълнител имотът е възложен на трето за процеса
лице, обявено за купувач на същия с протокол от 19.01.2018 г. и след внасяне на
предложената цена. Върху постановлението е отразено, че е влязло в законна сила
на 16.04.2018 г.
С
Определение № 104/14.02.2018 г. по в. гр. дело № 47/2018 г. по описа на Окръжен
съд – *** са оставени без разглеждане като процесуални недопустими подадените от
Е.В.М., Р.А. С.и Л.В.С. жалби, обективирани в обща жалба от 15.01.2018 г. срещу
действието по насрочване на публична продан на процесния недвижим имот.
С
Решение № 106 от 16.04.2018 г. по в. гр. дело № 156/2018 г. по описа на Окръжен
съд – *** са отхвърлени като неоснователни подадените от Е.В.М., Р.А. С.и Л.В.С.
жалби против постановлението от 25.01.2019 г. за възлагане на недвижим имот, находящ
се в гр. ***, ул. „***, **, постановено по изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ В.. От мотивите на съдебния акт се изяснява, че в жалбата си Л.С. е
оспорила законосъобразността на оспорваното изпълнително действие, отричайки
качеството си на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, предвид влязло в
сила определение ** по НОХД № 00***г. по описа на ПРС за признаване неверността
на данни при учредяване на договорната ипотека върху собствената на Ситнилка
идеална част от имота. В решението е прието, че липсват данни за постановяване
на посочения от жалбоподателката наказателен акт, както и за относимостта му
към нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека по нот. дело № ***г.
Материалите
в приложеното по делото НОХД № 00***г. по описа на Районен съд – ***, НО, I-ви
състав сочат, че същото е приключило с одобрено от съда на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл.
382, ал. 7, вр. чл. 24, ал. 3 НК с протоколно определение **17 от 20.09.2016 г.
споразумение между представител на Районна прокуратура – гр. *** и защитника на
подсъдимата Е.В.М., с което същатасе признава за виновна в това, че за времето
от 22.03.2012 г. до 26.03.2012 г. в гр. *** /в кантората на нотариус В.Д. с
peг. № *** от НК/ в условията на продължавано престъпление, след като сама е
съставила неистински частни документи: /Пълномощно-подписано от Л.В.С., в
качеството ѝ на упълномощител, Декларация по чл. 264. ал.1 от ДОПК от
името на Л.В.С. и Декларация по чл. 25, ал.8 от ЗННД от името на С../, ги е
употребила пред нотариус Д., за да докаже, че съществува право, а именно, че Л.С.
я е упълномощила да я представлява в производство пред нотариус за учредяване
от нейно име и за нейна сметка на договорна ипотека в полза на „Ейджиби
Файнанс“ АД върху нейните собствени идеални части от недвижим имот находящ се в
гр. П. ул. „***, включително и да подпише Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, върху недвижимия имот в обезпечение по отпускан от „Ейджиби
Файнанс“АД заем на Е.М. и В.М.в размер на 18 000 евро, както и, че за Л.С. не
съществуват непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и последната има права на
български гражданин, за да докаже, че не съществуват права и задължения, които
съставляват пречка за извършване на разпоредителна сделка-учредяване на договорна
ипотека върху недвижимия имот в обезпечение по отпускания заем – престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени
са субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД.
Съдът
намира предявените искове за процесуално допустими, съобразявайки се и с
мотивите на Определение № 897 от 27.12.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело **91/2018
г. по описа на Окръжен съд – ***. В тази връзка счита за неоснователни доводите
на ответното дружество за невъзможност съдът да изследва въпроса за
действителността на процесната обезпечителна сделка, обосновани с възлагането
на имота на трето лице с влязло в сила възлагателно постановление, респ.
погасяване на всички ипотеки върху имота. Съгласно задължителните за съда
разяснения, дадени в мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
т. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС лицето, което твърди, че
от негово име е бил сключен договор от лице без представителна власт има право и
интерес да се позове на недействителността, както извънсъдебно, така и пред
съда, като последното той може да направи и чрез предявявяне на установителен
иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД, каквато е настоящата
хипотеза, което не е обусловено със срок, в частност ограничено до момента на влизане
в сила на възлагателното постановление, доколкото последното единствено
стабилизира правата на третото лице – купувач от проданта.
По
същество:
Уважаването
на процесните искове е обусловено от установяване от ищцата, при условията на
пълно и главно доказване: 1.) сключването на обезпечителната сделка за
учредяване на договорна ипотека върху процесния имот; 2). притежаваните от нея
права върху имота към този момент в сочения обем; 3). сключването на упълномощителната
сделка.
При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
в полза на ответницата Е.М. е съществувала надлежно учредена представителна
власт спрямо ищцата за учредяване на договорната ипотека върху притежаваната от
нея идеална част от правото на собственост върху имота, съответно, че ищцата е
потвърдила действието на обезпечителната сделка съгласно и във формата
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД или изрично се е отказала от такова потвърждаване.
От
събраните по делото доказателства и формираните въз основа на тях фактически
изводи съдът намира за безспорно установено по делото сключването на процесния
договор за ипотека, обективиран в Нотариалния акт ***, дело № ***г. от ***г. по
описа на нотариус Н.З.за обезпечаване всички вземания по отпуснатия от „Ейджиби
Файнанс“ АД на Е.В.М. паричен заем от 17 400 евро съгласно
договора за заем от ***г. Един от ипотекарните длъжници е именно ищцата Л.С..
Установи
се, че към този момент – ***г. последната е притежавала 1/6 идеална част от собствеността
върху недвижим имот с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр. ***, находящ се в ***, **, придобита по
наследство от баща ѝ В.Д.С., който имот към този момент е в режим на
съсобственост между нея, сестра ѝ Е.М. и майка ѝ Р.С..
Безспорно
се доказа и, че при изповядване на обезпечителната сделка ищцата е
представлявана от ответницата Е.М. въз основа на изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписите с рег. № 4833 от 09.12.2013 г. и заверка на
съдържанието с рег. № 4833 том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В. К. с
рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд – гр. *** с упълномощител Л.В.С.
и упълномощено лице ответницата Е.В.М..
Съдът,
приемайки изцяло за обосновани изводите на вещото лице по съдебно-графологическата
експертиза достига до извод, че подписът в това пълномощно в графата: „за
упълномощител“ не е изпълнен от ищцата Л.С..
Следователно,
налице е сключване на сделка – учредяване на договорна ипотека върху притежаваната
от С. 1/6 идеална част от собствеността върху недвижим имот – апартамент **, находящ
се в ***, в полза на ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД, от името и за
сметка на ищцата чрез пълномощник – ответницата М., действала като представител,
без да има представителна власт.
В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество
срещу липсата на представителна власт в полза на М. спрямо С. за сключване на
обезпечителната сделка, обосновано с наличието на изготвено друго пълномощно –
с нотариална заверка на подписите с рег. № 3514/14.12.2011 г. и заверка на
съдържанието с рег. № 3515, том I, акт №
138/14.12.2011 г. на нотариус В.Д. с рег. № *** на НК.
От
съдържанието на последното, прието в заверен препис по делото /л. 91/ следва,
че ответницата Е.М. е упълномощена от Л.С. да я представлява във връзка със
сключването на договор за кредит и договор за учредяване на ипотека върху
недвижим имот – **, находящ се в гр. ***, ул. „***.
Съдът,
при анализ на приетата за установена фактическа обстановка, намира, че
наличието на такова пълномощно не обуславя извод, че към момента на сключване
на процесната сделка – договорна ипотека от ***г. ответницата Е.М. е действала
като пълномощник на ищцата С. с надлежно учредена представителна власт. От една
страна, при изповядването на обезпечителната сделка, обективирана в Нотариалния
акт ***, дело № ***г. от ***г. по описа на нотариус Н.З.изрично е удостоверено,
че документа, с който М. се легитимира като представител на съсобственика и
ипотекарен длъжник Л.С. е пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. №
4833 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833 том 1, акт № 90
от 09.12.2013 г. на нотариус В. К. с рег. № *** на НК и с район на действие
Районен съд – гр. ***, а не соченото от ответника пълномощно от 14.12.2011 г.
Именно въз основа на пълномощното от 09.12.2013 г. е направеният в
охранителното производство извод за налична представителна власт и точно въз
основа на същото е сключена процесната сделка. От друга страна, по-ранното във
времето пълномощно предхожда момента на сключване на договора за паричен заем от
***г. между „Ейджиби Файнанс“ АД и Е.В.М., за обезпечаването на вземанията по
който е учредена процесната ипотека. Същевременно данните по делото свидетелстват,
че между същите страни и в същото качество са съществували договорни
правоотношения по договор за предоставяне на паричен заем от 21.03.2012 г.,
явяващ се по-ранен от процесния.
Изложеното
обуславя извода, че към момента на сключване на процесната обезпечителна сделка
ответницата Е.М. е договаряла от името на ищцата Л.С. без да има представителна
власт за това.
При
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва, че договор, сключен от
такова лице – представител без учредена представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, както за
мнимо представлявания, така и за насрещната страна – лицето, договаряло с
мнимия представител.
Това
състояние на сделката продължава до потвърждаването ѝ от лицето, от името
на което е сключен договорът съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, в който случай
правните последици на сделката настъпват с обратно действие във времето – към
момента на сключване на договора.
Потвърждаването
представлява едностранно волеизявление на лицето, от името на което е сключен
договорът без представителна власт, което следва да е достигнало до адресата –
третото лице, договаряло с мнимия представител и да е във формата по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД – в случая в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа и
съдържанието, извършени едновременно – арг. чл. 37, вр. чл. 167 ЗЗД.
В
настоящата хипотеза, при доказано от ищцата Л.С. сключване на обезпечителната
сделка от ***г. от ответницата Е.М., действала като неин представител без да
има представителна власт за учредяване на договорната ипотека в полза на
ответното дружество и върху притежваната от С. 1/6 идеална част от
собствеността върху имота, в тежест на ответниците е да установят, че тази
сделка е породила правни последици чрез потвърждаването ѝ от ищцата.
В
отговора си „Ейджиби Файнанс“ АД въвежда довод в този смисъл с твърдението, че
потвърждаването е осъществено с депозираните от ищцата С. жалби в хода на
изпълнителното дело, отхвърлени като неоснователни.
По
делото се установи, че за събиране на вземанията по договор за паричен заем №
013-СФ-033 от ***г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ А.В. с
взискател „Ейджиби Файнанс“ АД и длъжник Е.М., като в хода на същото
принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот с идентификатор
55871.505.789.6.6 по КККР на гр. ***, находящ се в ***, **, впоследствие
възложен в полза на трето за процеса лице.
Установи
се, че настоящата ищца Л.С. е подала жалби – първата срещу действието по
насрочване на публична продан на процесния недвижим имот, оставена без
разглеждане като недопустима, а втората против постановлението от 25.01.2019 г.
за възлагане на недвижимия имот – отхвърлена като неоснователна. Упражняването
на правото за оспорване на процесуалната незаконосъобразност на действия,
извършени в хода на започналото принудително изпълнение върху съсобствения имот,
от страна на ищцата С., като носител на 1/6 идеална част от правото на
собственост, не е от естество да се приравни на действие по потвърждаване на
упълномощаването по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. От една страна, законът е категоричен
относно смисъла и формата на потвърждаването, което в случая не е налице. От
друга страна, следва да се отбележи, че в жалбата си срещу възлагането на имота
С. изрично е оспорила законосъобразността на това действие, отричайки
качеството си на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, предвид влязлото в
сила определение **17 по НОХД № 00***г. по описа на ПРС за признаване
неверността на данни при учредяване на договорната ипотека върху собствената ѝ
идеална част от имота.
Целта
на волеизявлението по потвърждаване на извършените действия от името на мнимо
представлявания, заложена в нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е не само гарантиране
автентичността на волеизявлението на лицето, както се твърди от ответното
дружество, а да валидира сключения от негово име договор и последният да породи
правни последици, желани и от мнимо представлявания, което в случая не се
доказа.
Наред
с това, обстоятелството, че в настоящото производство Л.С. изрично е оспорила
действителността на сключената от нейно име обезпечителна сделка по отношение
на притежаваните от нея права върху имота, при липсата на предхождащо я изрично
и формално потвърждаване, означава, че недействителността на сделката от висяща
е станала окончателна и същата не поражда целените с нея насрещни права и
задължения за страните, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 6 по въпрос № 2 в Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС.
В
тази връзка съдът счита за необоснован довода на ответника, изложен в
депозираната писмена защита, че настоящият иск представлява злоупотреба с
процесуални права. Това твърдение е обосновано с липсата на възражения от С.
срещу учредяването на процесната ипотека, въпреки знанието за последната и
неуведомяване на разследващите органи за противоправни действия по учредяването
на процесната втора ипотека върху имота.
Изясни
се, че договор /респ. едностранна сделка съгл. чл. 44 ЗЗД/, сключен от лице, действало
като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените правни последици, както и, че същите
настъпват единствено когато мнимо представлявания потвърди договора съгласно чл.
42, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл липсата на проведено извънсъдебно оспорване от
ищцата на процесната ипотека не я лишава от възможността да упражни правата си
именно чрез иск на основание чл. 42, ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи също, че
цитираното НОХД № 00***г. по описа на Районен съд – ***, НО, I-ви състав, приключило с одобрено
от съда споразумение и осъждане на ответницата Е.М. касае друго пълномощно – от
22.03.2012 г. с нотариална заверка № 542 и № 543 от 22.02.2012 г. по описа на
нотариус В.Д. въз основа на което е учредена друга ипотека върху имота и за
което е установено, че не изхожда от посоченото като упълномощител лице Л.С..
Наличието на водено такова дело, съответно липсата на образувано друго с
предмет пълномощното с нотариални заверки № 4833 от 09.12.2013 г. и № 4833 от
09.12.2013 г. не е равнозначно на злоупотреба с процесуални права от ищцата и
действия в противоречие с принципа за добросъвестност, установен чл. 3 ГПК чрез
търсене на защита чрез предявяване на иск по реда на ГПК.
Всичко
изложено дотук обуславя извода, че исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване
недействителността на договорната ипотека по отношение на притежаваната от
ищцата 1/6 идеална част от собствеността върху имота, поради сключването ѝ
от лице, което не е било надлежно упълномощено, се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има единствено ищцата. В полза на същата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъде присъдена сумата от 322,29 лв. – платена държавна такса и депозит за
съдебно-графологическата експертиза. Всеки от ответниците следва да бъде осъден
да заплати по 1/3
част от сумата или по 107,43 лв.
Ищцата
е претендирала разноски и в размер на сумата от 1 700 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът обаче намира, че последните не следва да ѝ бъдат присъждани, предвид
липсата на доказателство, удостоверяващо реалното им заплащане. По делото е
представен Договор за правна помощ и съдействие от 01.03.2018 г. /л. 100/, в
който е вписано, че договореното възнаграждение в полза на адв. И. за
процесуално представителство на ищцата в настоящото дело възлиза на сумата от 1
700 лв., както и, че ищцата, като довереник се задължава да го заплати на
доверителя – т. 3 от договора. Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение **/2013
г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези
разноски, за които страните са доказали, че са извършени. Когато
възнаграждението е заплатено в брой е допустимо доказването на това
обстоятелство да се осъществява със самия договор за правна защита и
съдействие, в случаите, при които този факт – на плащането в брой бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В тази
хипотеза той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай в процесния договор за правна помощ и съдействие от 01.03.2018 г. липсва
отбелязване за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, като по делото
не е представен и платежен документ, в случай на осъществен превод на сумата.
Ето защо, в полза на ищцата не следва да бъде присъждано такова. На ответниците
не се следват разноски. Подпомагащата страна не дължи и на същата не се следват
разноски – арг. чл. 78, ал. 10 ГПК.
На
основание чл. 115 от ЗС на ищцата следва да бъде даден 6-месечен срок от
влизане в сила на решението, в който същото да бъде вписано, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по предявените
от Л.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Ейджиби Файнанс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 45, срещу Е.В.М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. „*** и срещу Р.А.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание
чл. 42, ал. 2 ЗЗД НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на
договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт от ***г. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот ***, дело № ***г. на нотариус Н.З.с рег.
№ ***на НК и с район на действие Районен съд – *** върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по
КККР на гр. ***, находящ се в ***, ** – по
отношение на 1/6 част от сделката, касаеща 1/6 идеална част от имота – поради
недействителност на упълномощаването, обективирано в пълномощно с нотариална заверка
на подписите с рег. № 4832 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. №
4833, том 1, акт
№ 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. *** действие Районен съд – ***.
ДАВА на ищцата Л.В.С.,
с ЕГН: ***********, 6-месечен срок от
влизане в сила на решението, в който същото да бъде вписано, в противен случай вписването на исковата молба губи
действието си.
ОСЪЖДА „Ейджиби Файнанс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 45, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 107,43 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.В.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. „***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.В.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 107,43 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Л.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „***сумата от 107,43 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Ейджиби
Файнанс“ АД, с ЕИК: ********* – нотариус В.Д. *** действие Районен съд – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – ***, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, НОХД № 00***г. по описа на Районен съд – ***, НО, I-ви състав и приложеното към него досъдебно
производство № ***г. по описа на ОД на МВР – гр. ***, пр. пр. ***г. по описа на
Районна прокуратура –
гр. ***, да се върнат на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: