№ 1712
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201357 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 5989273 издаден от СДВР на В. В. С., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за
несвоевремeнно връчване на електронния фиш, а именно почти седем месеца след датата на
нарушението, което е лишило собственика на МПС от възможност да реализира надлежно
правото по чл.189, ал.5 ЗДвП. На следващо място се изтъква, че доколкото от електронния
фиш не може да се установи скоростта на движение, респективно по преписката липсват
данни за приспадане на толеранса при измерването с техническо средство, то и
невъзможността да се установи действителната скорост на движение е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш. В заключение се излагат общи съображения
относно реда и начина за използване на радарни скоростомери, без да се сочат конкретни
оплаквания в тази връзка.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, се представляват
от юрисконсулт А., която моли а потвърждаване на ЕФ, като представя писмени бележки, в
които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на
атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на
нарушенията на ограниченията в скоростта на движение. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2022г. в 19:37ч. в гр.София, по бул.„Цар Борис III“, в посока от бул.“Никола
Петков“ към с."Владая" се движел лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с
регистрационен номер *******, собственост на жалбоподателя В. С.. По същото време в
района на булеварда до № 362, където с нарочен пътен знак било въведено ограничение на
скоростта от 40 км/ч, бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез
автоматизирано техническо средство модел ARH CAM S1, с номер на устройството №
11743f0. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а
измерването било извършено в периода от 17.00 до 20.00 часа на посочената дата, съгласно
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, в 18:37:15 часа, от
техническото средство била отчетена скорост на движение над максимално допустимата за
пътния участък скорост от 40 км/ч, при което била изготвена фотоснимка с №
11743F0/0296907, отразяваща лекия автомобил, както и дата, точен час, адрес и географски
координати, измерена от техническото средство скорост на движение от 68 км/ч.
Приложената по делото като веществено доказателство фотоснимка обхваща едно превозно
средство, чийто регистрационен номер, е ясно разграничим, като не съдържа данни за
отчетена скорост на движение на заснетото превозно средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на собственика на МПС, а именно
жалбоподателят В. С. бил издаден процесния Електронен фиш, серия К, № 5989273.
Посоченият електронен фиш е издаден на 09.06.2022г. и връчен на жалбоподателя на
28.12.2022г. съгласно отбелязването в АИС-АНД.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 5989273,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
30.05.2022г., Протокол от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022г., Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от АИС-АНД за издаване и връчване на ЕФ, Ежедневна
форма на отчет, Справка за нарушител/водач, веществени доказателствени средства–
фотоснимки, изготвени с техническо средство, дигитална снимка на техническото средство,
и пътен знак.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за
датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
2
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на
ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на скоростта на движение-65
км/ч, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, отбелязано е, че същата е след
приспадане на толеранс, като при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно,
че отразената стойност е именно след приспадане на толеранса от 3 км/ч, спрямо отчетената
от техническото средство скорост от 68 км/ч. Предвид на това от една страна
административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга
са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се
твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от
текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя
или контролен орган. Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна
същата е отразена в АИС -АНД- 09.06.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите
на нарушението-30.05.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 28.12.2022г.
и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще
не се поставя. Що се отнася до оплакването за забава при връчването, то следва единствено
да се посочи, че нормативната уредба не установява срок за връчване на санкционния акт,
като задължение на собствениците на МПС е да съблюдават кога и на кого предоставят
превозното си средство, в случаите, когато не се управлява от тях.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № *******, е собственост
именно на жалбоподателя В. С., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Към депозираната
жалба е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото му на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи. От друга страна, доколкото
3
съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на
същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от
друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за
контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно раз*******жени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай. Мобилна система за видеоконтрол
ARH CAM S1 номер на устройството 11743f0, е въведена в експлоатация от присъствалия
на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване
на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същата представлява одобрен тип техническо
средство, съгласно приложеното нарочно удостоверение и е преминала проверка за
изправност видно от представения Протокол от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022г.,
издаден от Българския институт по метрология.
При осъществения на 30.05.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
ARH CAM S1 номер на устройството 11743f0, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 30.05.2022г. за времето от 17.00 до 20.00 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно
регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга
използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства
по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС,
критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в
стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото
на контрол, като същото напълно съвпада на отразеното във веществено доказателствено
средство- фотоснимка.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
4
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя Б.Т. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил марка „******“, с рег. № ******* се е движило
със скорост над максимално разрешената от 40км/ч, въведена с нарочен пътен знак В26,
раз*******жен на разстояние 85 м, е било въведено нарочно ограничение на скоростта от 40
км/ч.. Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата ARH CAM
S1 е отчело скорост на движение от 68 км/ч, т.е. 65 км/ч след приспадане на допустимото
отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е движил със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 25 км/ч, с което е
нарушена разпоредбата на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който в редакцията действала към датата
на нарушението, предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
в рамките на населено място, когато превишаването е от 21 до 30 км/ч да се налага наказание
глоба в размер на 100 лева. Санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува
възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от
допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесния електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
ВодEK от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5989273 издаден от СДВР на В. В. С., с
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. С., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
5
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6