Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово 26.10.2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ГАБРОВО в публично заседание
на двадесет и осми септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. дело №158 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Съдът е
сезиран с жалба от К.М.Г. *** против Решение №17 от 07.07.2023 година на
Директор на ТП на НОИ гр. Габрово, с което са отхвърлени Жалба с вх.
№1059-07-232-6/09.03.2022г., жалба с вх. №1059-07-232-8/09.03.2022г. и Жалба с
вх. №1059-07-232-7/09.03.2022г. против Разпореждане
№071-00-1674-4/17.02.2022г., против Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022г.,
против Разпореждане №071-00-3692-8/17.02.2022г., трите издадени от Ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Габрово.
В жалбата
се твърди, че обжалваното Решение било незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния закон. Неправилно с процесното Разпореждане бил определен нов
период на отпускане и изплащане на ПОБ от 28.10.2017г.- 27.06.2018г. Това било
така, тъй като трудовото правоотношение на К.Г. с работодателя му във Великобритания
било прекратено от 27.10.2017г., поради изтичане на договора му. След
27.10.2017г. жалбоподателят не бил полагал труд и не бил в трудово
правоотношение, за което и не подлежало на осигуряване. Не бил ползвал и
законоустановен отпуск. Не били налице и документи удостоверяващи че Г. бил
ползвал отпуск по трудовото законодателство през периода 27.10.2017-
06.11.2017г.
С Разпореждане
№071-00-3691-7/17.02.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Габрово неправилно било изменено предходно разпореждане
№071-00-3691-3/17.01.2022г.в частта относно периода, за който се отпуска ПОБ и
неговия размер, като неправилно е определен нов период от 03.11.2020г.-
01.06.2021г. В тази връзка неправилно е приложена хипотезата на чл. 54б, ал. 4
от КСО, тъй като лицето не било придобило право на ПОБ преди изтичане на 3
години от предходното упражняване право на ПОБ. От датата на отпускане на
предходното ПОБ- 28.10.2017г. до датата на второто отпускане на
обезщетенеието-03.11.2020г. били изминали повече от три години, от което
следвал извода, че на К.Г. следвало да бъде отпуснато ПОБ по общия ред, а не по
правилото на чл. 54б, ал. 4 от КСО.
В жалбата се твърди също, че неправилно с
разпореждане №071-00-3691-8/17.02.2022г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Габрово било разпоредено К.Г. да възстанови
добросъвестно получено ПОБ, тъй като през периода 03.06.2021г.- 02.07.2021г. Г.
имал право на ПОБ, поради което изплатеното му обезщетение било основателно.
Заявява се
искане за отмяна на обжалваното Решение и връщане на преписката за ново
произнасяне на ръководител на осигуряването за безработица. Претендират се
сторените от жалбоподателя разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява, че поддържа жалбата,
както и искането по същество.
Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
оспорва жалбата.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и
като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Със Заявление
с вх. №071-00-1674/22.11.2017г. К.М.Г. е поискал да му бъде отпуснато ПОБ.
Декларирал е, че е работил в Англия и трудовото му правоотношение е прекратено
считано от 27.10.2017г. В уверение на изложеното е приложил документ за
прекратяване на правоотношението (на английски език), Служебна бележка за
регистрация на безработно лице в Агенция по заетостта (изх.
№60-40-02-39845/01.11.2017 г.), Заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД 1002 (вх. №3209-07-245/22.11.2017г.),
Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65
(2) от Регламент (ЕО) №883/2004г., фишове за заплати - 2 бр., формуляр Р45.
От АО служебно са изискани структурирани
електронни документи (СЕД) за удостоверяване от компетентната институция на
Великобритания на осигурителен период, осигурителен доход, дата и причина за
прекратяване на осигуряването, необходими за отпускане на ПОБ по българското
законодателство (писмо изх. №3209-07-245-1/24.11.2017г.). С Разпореждане
№071-00-1674-1/27.11.2017г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ - Габрово, производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване
от Великобритания на исканата информация.
С писмо вх. №3209-07-245-2/30.03.2018г.,
изисканата информация е постъпила в ТП на НОИ - Габрово, като са приложени СЕД
1002 и СЕД 1004, издадени на 01.03.2018г. и на 05.03.2018г. Административният
орган е приел данните, съдържащи се в документите от 05.03.2018г. и е
възобновил производството с Разпореждане №071-00-1674-2/30.03.2018г. С
формулярите са удостоверени осигурителен период във Великобритания от
12.04.2016 г. до 27.10.2017г. (т. 4. от СЕД U002),
осигурителен доход 1407.44 паунда месечно (т.4.4.1. от СЕД U004) и причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“ (т.7.1. от СЕД U002).
При изясняване на общия осигурителен стаж на
лицето след 31.12.2001г., е установена грешно подадена за К.Г. информация в
Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за месец октомври 2006г. С оглед това, със
Задължителни предписания с изх. №3209-07-245-3/04.04.2018г., контролен орган на
ТП на НОИ-Габрово е изискал от „**************“ ЕООД – ************ подаване на
коректна начална дата на осигуряване за месеца на лицето.
След установяване правото на ПОБ, Ръководителят
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Габрово е издал Разпореждане
№071-00-1674-3/04.04.2018 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка
с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 65 от Регламент
(ЕО) №883/2004 г., на заявителя е отпуснато ПОБ за срок от 8 месеца (от
28.10.2017г. до 27.06.2018г.), в размер на 74.62 лв. дневно.
Със Заявление с вх. №071-00-3691/05.11.2020г. К.Г.
е поискал отпускане на ПОБ. Декларирал е, че е упражнявал трудова дейност в
Англия за периода от 14.01.2019г. до 02.11.2020г. Приложил е документ за
прекратяване на правоотношението (на английски език), Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга ДЧ на ЕС със СЕД U002 (вх. №Ц3209-07- 267/09.11.2020г.), Декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004г.,
анкета САЗ916 (на английски език), формуляр Р45.
На 19.11.2020г. и на 23.11.2020г., чрез
Електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, до
компетентната институция на Великобритания служебно са изпратени съответно
Искане за осигурително досие - трансграничен работник (U001СВ) и
Искане за информация за заплата (U003). С Разпореждане №071-00-3691-1/19.11.2020 г.
производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване от Великобритания на
исканата информация за установяване на обстоятелства във връзка със социалното
осигуряване на лицето.
След постъпване на информацията (СЕД U017 и СЕД UОО1), производството е възобновено с Разпореждане №071-00-3691-2/28.06.2021
г. С постъпилия документ СЕД U017 – Осигурително досие - трансграничен
работник, за жалбоподателя са удостоверени осигурителни периоди във
Великобритания от 12.04.2016г. до 16.11.2017г. и от 15.01.2019г. до
02.11.2020г. и причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на
договора“, но липсва информация от ДЧ за осигурителния доход на лицето за
втория период на заетост. Със СЕД UОО1, компетентната институция на Великобритания
изисква да й бъде представен формуляр Р45 за всички работни места на лицето.
По наличните данни, Ръководителят на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Габрово е установил, че лицето
придобива право на ПОБ, макар и без необходимата информация за определяне на
действителния размер на дължимото обезщетение и е издал Разпореждане №071-00-
3691-3/30.06.2021 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО)
№883/2004 г., на заявителя е отпуснато ПОБ за срок от 8 месеца (от 03.11.2020г.
до 02.07.2021г.), в минимален размер от 12.00 лв. дневно.
Във връзка с подадено на 02.07.2021г. от К.Г.
Заявление с вх. №Ц3209-07- 267#1/02.07.2021г., с приложени на английски език
анкета САЗ916, формуляр Р45 и документ за прекратяване на правоотношението, на
05.07.2021 г. е изпратен СЕД НОО1 за изискване от компетентната институция на
Великобритания на информация за осигурителния доход на лицето за потвърдения
период от 15.01.2019 г. до 02.11.2020 г.
След получаване на информацията за заплатата (СЕД
U004), с Разпореждане №071-00-3691- 4/17.01.2022г. е изменено Разпореждане
№071-00-3691-3/30.06.2021 г., като считано от 03.11.2020г. е определен нов
размер на ПОБ - 74.29 лв. дневно. От 03.07.2021г. е спряно изплащането на ПОБ,
поради съмнение относно точността на информацията в представените документи и
необходимостта от уточняване осигурителния период за 2017г., оказващ влияние за
определяне правото на изплащане -на настоящото обезщетение (Разпореждане №07
1-00-3691-5/01.02.2022г.), а именно от страна на ТП на НОИ - Габрово на
01.02.2022 г. със СЕД НОО1 е изискано уточняване на осигурителния период за
2017г. Посочено е, че в U002, издаден на 01.03.2018 г., компетентната
институция във Великобритания потвърждава осигурителен период от 09.04.2017 г.
до 27.10.2017 г., а със. СЕД U017 - потвърждава осигуряване от 12.04.2016г. до
16.11.2017г. Моли се за изясняване на осигурителния период за 2017 г.
На 04.02.2022г. е получен Отговор на искането на
информация (НОО2), в който се сочи, че издаденият на 01.03.2018г. документ U002 е временен. Ревизиран U002 е издаден на 05.03.2018г., след
проследяване на вноските платени преди месец април 2017 г. Посочено е също, че
лицето е напуснало Обединеното кралство на 27.10.2017г., но работата му там е
приключила на 06.11.2017г., като посочената дата 16.11.2017г. в СЕД U017 е
техническа грешка.
Предвид получената информация, с Разпореждане
№071-00-3691-6/17.02.2022 г., производството по изплащане на ПОБ, считано от
03.07.2021 г. е възобновено. Административният орган е приел, че са представени
нови документи, които имат значение за определяне размера и периода на ПОБ,
поради което Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022 г. в частта относно размера
и периода на отпуснатото на г-н Г. обезщетение е изменено, като е определен нов
размер на ПОБ - 12 лв. дневно, считано от 03.11.2020г. и нов период за
изплащане на обезщетението - от 03.11.2020г. до 02.06.2021г. (7 месеца).
К.Г. има подадена предходно заявление (от
22.11.2017 г.) в НОИ и е получавал ПОБ в България за периода от 28.10.2017г. до
27.06.2018г. за срок от 8 месеца (Разпореждане №071-00-1674-3/04.04.2018г.). С
Разпореждане №071-00-1674-4/17.02.2022 г. е изменено Разпореждане
№071-00-1674-3/04.04.2018 г. в частта относно периода, за който на Г. е
отпуснато ПОБ, като съгласно новопостъпилите на 04.02.2022 г. с документ НОО2
от и компетентната институция на Великобритания данни, а именно, че осигуряване
на лицето до 06.11.2017г., е определен нов период от 07.11.2017г. до
06.07.2018г., вместо първоначално определения от 28.10.2017г. до 27.06.2018г.
След подаденото на 05.11.2020г. второ заявление за ПОБ, предвид осигурителния
стаж след 31.12.2001 г. (8 г. 11 мес.) съгласно чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Г.
първоначално е отпуснато ПОБ за срок от 8 месеца - от 03.11.2020 г. до
02.07.2021 г. (Разпореждане №071-00-3691-3/30.06.2021г.).
Предвид постъпилите на 04.02.2022 г. с НОО2
данни, Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Габрово е
намалил периода за изплащане на обезщетението на 7 месеца - от 03.11.2020г. до
02.06.2021г. (Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022 г.).
Според АО в случая е налице хипотезата на чл.
546, ал. 4 от КСО, според която безработните лица, придобили право на парично
обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно
упражняване на ПОБ, получават минималния размер на обезщетението за минимален
срок - 4 месеца. Съгласно #2, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за
бюджета на ДОО за 2020 г. (обн. в бр. 84 на ДВ от 29.09.2020 г.), парични
обезщетения по чл. 546, ал. 4 от КСО, отпуснати с начална дата от 01.10.2020г.
до 31.12.2020 г. вкл., се изплащат за срок от 7 месеца. Според чл. 10, ал. 2 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
(НОИПОВБ) при отпускане на ПОБ по реда на чл. 546, ал. 4 от КСО, 3-годишният
период се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ, в случая 07.11.2017
г., а настоящото (второ по ред) ПОБ е отпуснато от 03.11.2020 г. до 02.06.2021
г., т.е. попада в 3- годишния срок.
При така определените нови срокове и размери,
административният орган е извършил пресмятане на съответните начислени и
изплатени суми по двете ПОБ, и в резултат е издал Разпореждане
№71-00-3691-8/17.02.2022 г., с което е разпоредил К.Г. да възстанови
добросъвестно полученото ПОБ за периода от 03.06.2021 г. до 02.07.2021 г. в
размер на 264.00 лв.
Със Заявление с вх. №1059-07-232-4/25.02.2022 г.
жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени заверени копия от новите
документи, посочени в мотивите на разпорежданията от 17.02.2022 г. Видно от
писмо с изх. №1059-07-232-5/01.03.2022 г. са му предоставени СЕД U017, СЕД НОО1 и СЕД НОО2.
Недоволен от посочените по- горе разпореждания, К.Г.
е подал жалби, като с Жалба с вх. 1059-07-232-4 6/09.03.2022 г. е оспорил
Разпореждане №071-00-1674- 4/17.02.2022 г., с което е изменено Разпореждане
№071-00-1674-3/04.04.2018 г. в частта относно периода на отпуснатото му парично
ПОБ, като е определен нов период от 07.11.2017 г. до 06.07.2018 г. Счита, че
разпореждането е незаконосъобразно поради липсата на мотиви в него. Сочи, че не
е ясно какви нови документи са представени, от кого и какво е тяхното
съдържание, за да могат да бъдат разбрани изводите и правните основания на
органа, издал разпореждането. Твърди, че документите, които е представил пред
ТП на НОИ - Габрово със заявлението за получаване на ПОБ, доказват правото му
да получи такова, считано от 28.10.2017 г., както и че се е регистрирал като
безработен в Бюро по труда - Габрово в законоустановения 7-дневен срок от тази
дата, а именно на 01.11.2017г.
С Жалба с вх.
№1059-07-232-8/09.03.2022 г. е оспорил Разпореждане №071-00-3691- 7/17.02.2022
г., с което е изменено Разпореждане №071-00-3691-4/17.01.2022 г. в частта
относно размера и периода на отпуснатото му ПОБ, като е определен нов размер, а
именно 12.00 лв. дневно и период от 7 месеца, считано от 03.11.2020 г. до
01.06.2021 г. Счита, че разпореждането е незаконосъобразно поради липсата на
мотиви в него. Не е ясно какви нови документи са представени и какво е тяхното
съдържание, за да може да разбере изводите и правните основания на органа,
издал разпореждането. Г. твърди, че трудовите възнаграждения винаги са
изплащани през седмицата, следваща изтичането на седмицата, за която се дължат,
т.е. възнаграждението за последната му работна седмица до 27.10.2017 г., е
изплатено след прекратяване на трудовото му правоотношение. След втория период,
в който е работил във Великобритания - от 15.01.2019 г. до 02.11.2020 г., се е
регистрирал в Бюрото по труда -- Габрово в 7-дневния срок от прекратяване на
правоотношението, а именно на 05.11.2020г. Счита, че са изминали изискуемите 3
години от предходното упражняване на правото му на ПОБ. Към жалбата си е приложил
2 бр. писма на английски език от 10.10.2017 г. и от 09.03.2022 г. от бившия си
работодател.
С Жалба с вх. №1059-07-232-7/09.03.2022 г. е
оспорил Разпореждане №071-00-3691- 8/17.02.2022 г., с което му е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 03.06.2021 г. до
02.07.2021 г. в размер на 264.00 лв.
В хода на
административното производство, от компетентната институция на Великобритания е
изискано уточняване на продължителността на осигурителния период на
жалбоподателя във Великобритания, завършен през 2017 г., и по-конкретно
осигурителен период ли е времето от 28.10.2017 г. до 06.11.2017г. На
30.03.2022г., чрез Електронния обмен на социално осигурителна информация между
България и ЕС, е изпратен СЕД НОО1 - уведомление/искане за предоставяне на
информация за изясняване периода от 28.10.2017 г. до 06.11.2017 г. осигурителен
период ли е за лицето, като са приложени наличните в административната преписка
СЕД 1002, фишове за заплати и 2 бр. писма от работодателя на К.Г. във
Великобритания. До установяване на посоченото обстоятелство във връзка с
осигуряването на лицето и за правилното решаване на спора, с Решение
№14/08.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Габрово, производството е спряно
до получаване от компетентната
институция на Великобритания на исканата информация.
С писма с вътр. №1059-07-232-42/10.01.2023 г. и
вътр. №1059-07-232#44/15.06.2023 г. са представени постъпилите от компетентната
институция на Великобритания 2 бр. СЕД НОО2 Отговор на искането за информация.
В СЕД НОО2 от 22.12.2022г. е потвърдена
представената преди информация (в СЕД НОО2 от 04.02.2022 г.), а именно: от архивите
ни е видно, че К.Г. е напуснал Обединеното кралство на 27.10.2017 г., но е бил
нает и е получавал заплатата работодателя си до 06.11.2017г. Следователно, за
целите на СЕД U017 - Осигурително досие- трансграничен работник, крайната дата на
осигуряването е 06.11.2017г.
На 20.01.2023г. от страна на ТП на НОИ - Габрово
със СЕД НОО1 - Уведомление/искане за предоставяне на информация е изискано
разясняване на получената със СЕД НОО2 от 22.12.2022 г. информация и
по-конкретно, тъй като лицето оспорва да е работило до 06.11.2017 г. и твърди,
че трудовото му правоотношение е прекратено на 27.10.2017 г. (датата, на която
е напуснало Обединеното кралство), да бъде посочено законовото основание и
причината (ползване на платен или неплатен отпуск, предизвестие или др.),
поради което периодът от 27.10.2017 г. до 06.11.2017 г. се счита за
осигурителен за лицето. Приложен е Формуляр Р45.
На 12.06.2023 г. от компетентната институция е
постъпил отговор - СЕД НОО2, в който в раздела Допълнителна информация е вписано,
че се потвърждава, че К.Г. е напуснал Обединеното Кралство на 27.10.2017 г., но
договорът му изтича на 06.11.2017 г. Последно му е изплатена обща бутна сума от
11074.58 паунда, от които 932.70 паунда са от платен отпуск. Това показва, че
периодът от 27.10.2017г. до 06.11.2017г. е взет за отпуск.
Според АО предвид данните, постъпили в хода на
административното производство от компетентната институция на Великобритания,
оспорените Разпореждане №071-00-1674-4/17.02.2022 г., Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022
г. и Разпореждане №071-00-3691-8/17.02.2022 г., и трите на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Габрово, са правилни и
законосъобразни.
Съгласно чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да
се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на ПОБ, респективно в хипотеза на неправилно отпускане или неправилен
отказ по отпускането му. От анализа на цитираната разпоредба следва, че
влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица може да
се измени или отмени от органа, който го е издал, само при условията на т. 1 и
т. 2, т.е. служебно и без да се предвижда уведомяване на заинтересованото лице
преди издаване на акта за отмяна или изменение. Длъжностното лице,
осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като
административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е
длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства и да приложи чл. 54ж, ал.
2 от КСО.
Административният орган, предвид наличието на
нови документи и доказателства, относими към преценката на периода на ПОБ на
лицето, с оспорено Разпореждане №071-00-1674-4/17.02.2022 г. е изменено
влязлото в сила Разпореждане №071-00-1674-3/04.04.2018 г. в частта относно
периода, за който на г-н Г. е отпуснато ПОБ. Поради данните в СЕД НОО2, получен
на 04.02.2022 г., че Г. е напуснал Обединеното кралство на 27.10.2017г., но е
осигурявано до 06.11.2017 г., тъй като данните са относими за периода на
отпускане/изплащане на ПОБ, компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 във
връзка с чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е преразгледало и съответно определило нов
период за отпускане на обезщетението.
С Жалба с вх. №1059-07-232-8/09.03.2022г. К.Г. е
оспорил Разпореждане №071-00-3691- 7/17.02.2022 г., с което е изменено
Разпореждане №071-00-3691-4/17.01.2022 г. в частта относно размера и периода на
отпуснатото му ПОБ, като е определен нов размер, а именно 12.00 лв. дневно и
период от 7 месеца, считано от 03.11.2020 г. до 01.06.2021 г. Със заявление от
05.11.2020г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато ПОБ, като е
декларирал е, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания за периода от
14.01.2019г. до 02.11.2020г. По удостоверените от чуждата компетентна
институция данни е установено, че лицето придобива право на ПОБ. Издадено е
Разпореждане №071-00-3691-3/30.06.2021 г., с което е отпуснато ПОБ за срок от 8
месеца (от 03.11.2020 г. до 02.07.2021 г.), в минимален размер от 12.00 лв.
дневно. След получаване на информацията за заплатата (СЕД 17004), с
Разпореждане №071-00- 3691-4/17.01.2022 г. е изменено Разпореждане
№071-00-3691-3/30.06.2021 г., като считано от 03.11.2020 г. е определен нов
размер на ПОБ - 74.29 лв. дневно, като производството по изплащането е спряно
(Разпореждане №071-00-3691-5/01.02.2022 г.). Поради съмнение относно точността
на информацията в представените от Великобритания документи и уточняване
продължителността на осигурителния период за 2017 г., оказващ влияние за
определяне правото на изплащане на обезщетението, от страна на ТП на НОИ -
Габрово на 01.02.2022 г. със СЕД НОО1 е изискано уточняване на осигурителния
период за 2017 г. Осъществен е обмен на социалноосигурителна информация между
ТП на НОИ - Габрово и Великобритания и предвид данните в СЕД НОО2, получен на
04.02.2022 г., където е посочено, че лицето е осигурявано до 06.11.2017г., Ръководителят
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Габрово е преразгледал
Разпореждане №071-00-3691-4/17.01.2022г. Със следващото издадено Разпореждане
№071-00-3691-7/17.02.2022 г. е изменил Разпореждането от 17.01.2022 г., като е
определил нов размер, а именно 12.00 лв. дневно и нов период от 7 месеца,
считано от 03.11.2020г. до 02.06.2021г. Мотив за това решение е че след
подаденото на 05.11.2020 г. второ заявление за ПОБ, предвид осигурителния стаж
след 31.12.2001 г., на К.Г. първоначално с Разпореждане
№071-00-3691-3/30.06.2021г. е отпуснато ПОБ за срок от 8 месеца - от
03.11.2020г. до 02.07.2021г.
Предвид постъпилите на 04.02.2022 г. с НОО2
данни, Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Габрово е
намалил периода за изплащане на обезщетението на 7 месеца - от 03.11.2020 г. до
02.06.2021г. Според АО налице е хипотезата на чл. 546, ал. 4 от КСО, която
регламентира, че безработните лица, придобили право на парично обезщетение по
чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на ПОБ,
получават минималния размер на обезщетението за минимален срок- 4 месеца.
Съгласно 52, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за
2020 г. (обн. в бр. 84 на ДВ от 29.09.2020 г.), парични обезщетения по чл. 546,
ал. 4 от КСО, отпуснати с начална дата от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. вкл., се
изплащат за срок от 7 месеца. Според чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) при отпускане на ПОБ
по реда на чл. 546, ал. 4 от КСО, 3-годишният период се определя от датата на
отпускане на предходно ПОБ, в случая е прието че същият е от 07.11.2017 г., а
настоящото (второ по ред) ПОБ е отпуснато от 03.11.2020 г., т.е. попада в
3-годишния срок.
Г. има предходно заявление (от 22.11.2017 г.) в
НОИ и е получавал ПОБ в България за периода от 28.10.2017 г. до 27.06.2018 г.
за срок от 8 месеца (Разпореждане №071-00-1674-3/04.04.2018г.). С Разпореждане
№071-00-1674-4/17.02.2022г. е изменено Разпореждане №071-00-1674-3/04.04.2018
г. в частта относно периода, за който на К.Г. е отпуснато ПОБ, като съгласно
новопостъпилите на 04.02.2022г. с документ НОО2 от компетентната институция на
Великобритания данни, а именно, че осигуряване на лицето до 06.11.2017 г., е
определен нов период от 07.11.2017 г. до 06.07.2018 г., вместо първоначално
определения от 28.10.2017 г. до 27.06.2018 г.
Разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО е приложима и в случая, тъй като е представен нов документ (СЕД НОО2,
получен на 04.02.2022 г.), който има значение за определяне размера и периода
на ПОБ. Административният орган правилно е преразгледал и съответно определил
нов размер и нов период на обезщетението с оглед наличните към момента данни от
Великобритания.
С Жалба с вх. №1059-07-232-7/09.03.2022 г. К.Г. е
оспорил Разпореждане №071-00-3691-8/17.02.2022 г., с което му е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 03.06.2021 г. до
02.07.2021 г. в размер на 264.00 лв. - главница.
След издаване на Разпореждане
№071-00-3691-3/30.06.2021 г., с което на заявителя е отпуснато ПОБ за срок от 8
месеца (от 03.11.2020 г. до 02.07.2021г.), в минимален размер от 12.00лв.
дневно, видно от информационната система на НОИ - Справка Изплатени/Върнати/Удържани
парични обезщетения по ПОБ за К.Г., сумите за 8-месечния период са изплатени
както следва: за времето от 03.11.2020г. до 30.06.2018г. - на 14.07.2021г., а
за времето от 01.07.2021 г. до 02.07.2021 г. - на 13.08.2021 г.
Предвид СЕД НОО2, получен на 04.02.2022 г., с
който компетентната институция на Великобритания уведомява ТП на НОИ - Габрово,
че лицето е осигурявано до 06.11.2017 г. и последвалото изменение на
Разпореждане №071-00-3691-4/17.01.2022 г. в частта относно размера и периода на
отпуснатото му ПОБ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е издадено
Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022 г., за промяна на размера на
обезщетението от 74.29 лв. на 12.00 лв. и на периода - от 8 месеца (от
03.11.2020 г. до 02.07.2021 г.) съответно на 7 месеца (от 03.11.2020 г. до
02.06:2021 г.).
Във връзка с определения нов размер и период на обезщетението за
безработица, на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 3 от КСО е издадено оспореното Разпореждане №071-00- 3691-8/17.02.2022 г.
Ръководителят на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Габрово е приел, че в случая е
налице нова информация от Великобритания относно осигуряването на лицето (СЕД
НО02, получен на 04.02.2022 г.), сочещ, че осигуряването на лицето е до 06.11.2017г.
Изместваното на периода на обезщетението по заявлението от 22.11.2017г. за
времето от 07.11.2017г. до 06.07.2018г., води до частично припокриване с
периода на обезщетението по заявлението от 05.11.2020 г. Така жалбоподателят
попада в хипотезата на чл. 546, ал. 4 от КСО, която регламентира, че
безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО
преди изтичането на три години от предходно упражняване на ПОБ, получават
минималния размер на обезщетението за минимален срок - 4 месеца, в случая,
както подробно беше посочено по-горе, поради промяна в Закона за изменение на
Закона за бюджета на ДОО за 2020 г., парични обезщетения по чл. 546, ал. 4 от КСО, отпуснати с начална дата от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. вкл., се изплащат
за срок от 7 месеца в минимален размер - 12.00 лв. дневно. В случая, видно от
ведомостите от 14.07.2021 г. и от 13.08.2021 г., на К.Г. са изплатени суми за 8
месеца, т.е. с 1 месец повече. Надплатеното обезщетението възлиза на 264.00 лв.
(по 12.00 лв. дневно за 22 работни дни). Същото според АО е неоснователно
получено и следва да бъде възстановено.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение, като в т. 3 е предвидена и хипотезата на изменение или прекратяване
на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените
обезщетения.
Основният момент, който подлежи на изясняване и доказване и който има
съществено значение при преценка правилността както на оспореното решение, така
и на потвърдените с него разпореждания на ПО по осигуряването за в НОИ Габрово
е да бъде уточнен осигурителният период на жалбоподателя във Великобритания,
завършен през 2017г., а именно дали същият включва времето от 28.10.2017г. до
06.11.2017г. Изясняването на този спорен въпрос оказва влияние при определяне
срока на отпускане на обезщетението за безработица по подаденото от него
Заявление с вх. №071-00-1674/22.11.2017 г., при определяне на срока за
отпускането и размера на ПОБ по Заявление с вх. №071-00-3691/05.11.2020г.,
както и относно възстановяването на добросъвестно полученото ПОБ за периода от
03.06.2021г. до 02.07.2021г. в размер на 264.00лв.
При разглеждане на делото, в открито съдебно
заседание от пр. представител на жалбоподателя са представени писмени
доказателства- Писмо от 07.03.2022г. от работодателя на К.Г. и заверен превод
на същото. Два броя Писмо от 19.10.2017г. и писмо от 07.09.2023г. също от
работодателя на Г. с превод на същите. В посочените документи е отразено, че К.Г.
е работил в ************ за периода от 12.04.2016г. до 27.10.2017г. Отразена е информация също, че
последният работен ден на Г. в посоченото дружество е 27.10.2017г., като се
потвърждава че след тази дата същият не е ползвал платен годишен отпуск.
Заплатен отпуск на К.Г. е за периода от 01.01.2017г. до 27.10.2017г. в размер
на 932, 70 паунда. Датата на последното плащане е 06.11.2017г., тъй като това е
датата на обработка на последната платежна ведомост. В посочените документи е
отразено също, че плащането винаги се извършва след датата на обработка на
заплатите и в случая това е за работната седмица от 23 октомври до 29 октомври.
Представените писмени доказателства, посочени по-
горе не са оспорени от административния орган. Същите съдържат данни и
информация относно изясняване на спорния момент в настоящия съдебен спор, а
именно осигурителният период на жалбоподателя К.Г. във Великобритания, завършен
през 2017г., а именно дали същият включва времето от 28.10.2017г. до
06.11.2017г. Видно от представените по делото писмени доказателства
осигурителния период за Г. във Великобритания е приключил на 27.10.2017г. данни
за подобно твърдение има и в други приложени по административната преписка
писмени доказателства, които са били известни и преценени от административния
орган. Предвид факта, че е налице посочена дата за край на този осигурителен
период 06.11.2017г., органът е предположил че вероятно става въпрос за ползван
от Г. платен годишен отпуск за периода 28.10.2017г. до 06.11.2017г. поради
което осигурителния период е приключил след тази дата. Посочените писмени
доказателства, които не са били известни на административния орган
постановявайки оспореното решение и обсъждайки правилността на обжалваните от К.Г.
3 броя Разпореждания, съдържат данни които опровергават подобен извод. В
цитираните по- горе писма е отразена информация също, че последният работен ден
на Г. в посоченото дружество е 27.10.2017г., като се потвърждава че след тази
дата същият не е ползвал платен годишен отпуск. Заплатен отпуск на К.Г. е за
периода от 01.01.2017г. до 27.10.2017г. в размер на 932, 70 паунда. Датата на
последното плащане е 06.11.2017г., тъй като това е датата на обработка на
последната платежна ведомост.
От изложеното се налага извода, че преценявайки
подадените жалби против трите обжалвани от К.Г. Разпореждания административният
орган е изяснил фактическата обстановка такава, каквато е била към него момент
въз основа на събраните по административната преписка писмени доказателства.
Нямало е как да бъдат взети предвид представените от жалбоподателя три писма от
работодателя му във Великобритания, както и информацията съдържаща се в тях по
отношение на осигурителния стаж на К.Г.. По този начин налице са нови данни и
факти, които нито са преценени, нито са взети предвид от административния орган
при постановяване на процесната Заповед. Същите тези данни водят и до нови
изводи, различни от тези в оспорените три разпореждания, като най- вече това е
осигурителния период на Г., който според същите тези писмени доказателства
следва да бъде до 06.11.2017г.
Информацията в СЕД НОО2,
получен на 04.02.2022 г. се потвърждава от служебно изисканата в хода на
административното производство информация, предоставена със СЕД НОО2 от
22.12.2022 г., а именно: г-н Г. е напуснал Обединеното Кралство на 27.10.2017
г.
СЕД НОО2 от 12.06.2023 г.
се сочи, че последно му е изплатена обща бутна сума от 11074.58 паунда, от
които 932.70 паунда са от платен отпуск.
Неправилно административния орган е приел, че
това показва, че периодът от 27.10.2017 г. до 06.11.2017 г. е приет за отпуск.
В представените в съдебно заседание писмени доказателства- писма изрично е
посочено, че за цитирания по- горе период от време- до 06.11.2017г. Г. не се е
водил на работа, нито същият е бил в платен годишен отпуск.
По посочените съображения оспорено Разпореждане
№071-00-1674-4/17.02.2022 г. е неправилно и незаконосъобразно и като такова
същото неправилно е потвърдено с оспореното решение.
Преценявайки събраните по
делото писмени доказателства, включително тези от съдебно заседание по делото
неправилни се явяват и другите две разпореждания, оспорени от Г. по
административен ред. Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022г., с което е изменено
Разпореждане №071-00-3691-4/17.01.2022г. и е определен нов размер на
отпуснатото ПОБ също е неправилно предвид изложеното по- горе за неправилност
на разпореждането с което е определен осигурителния период на К.Г., а именно до
27.10.2017г. В този смисъл неправилно е и Разпореждане
№071-00-3691-8/17.02.2022г., с което се определя сумата от 264 лева главница
като недължима и на това основание е разпоредено възстановяването й от К.Г..
Решението на Директор на
ТП на НОИ Габрово, с което са потвърдени трите обжалвани от К.Г. Разпореждания
е неправилно, тъй като към момента на постановяването му АО не е разполагал с
пълната информация относно осигурителния стаж на заявителя Г.. Данни за фактите
в тази насока се съдържат в представените по делото писмени доказателства в
съдебно заседание- 3 бр. писма от работодателя на К.Г. във Великобритания.
Като
не е изяснил срокът на осигурителния стаж на К.Г. и произтичащите от този срок
последици, включително размерът на дължимото ПОБ и дали платените до момента
суми са платени дължимо, пенсионният орган е допуснал нарушение на материалния
закон, поради което процесното Решение следва да бъде отменено в едно с
потвърдените с него Разпореждане №071-00-1674-4/17.02.2022 г.,
Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022 г. и Разпореждане
№071-00-3691-8/17.02.2022 г., и трите на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ-Габрово и делото да се върне на ответната
страна за ново произнасяне, като се вземат предвид мотивите на настоящия
съдебен акт.
С оглед изхода от правния спор
и като взе предвид, че процесуалният представител на жалбоподателката е
направил своевременно искане за заплащане на направените по делото разноски, АС
Габрово следва да присъди в полза на К.М.Г. такива на обща стойност 510.00
/петстотин и десет/ лв. от които 500 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
по ДПЗС по Адм. д. №158 от 2023г. по описа на ГАС и ДТ в размер на 10 лева. В
останалата част, над присъдения размер от 500 лева до пълно заявения размер от
1000 лева, претенцията за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за адвокат следва да бъде отхвърлена
като неоснователна предвид заявеното своевременно възражение за прекомерност от
пр. представител на ответника. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност което да обуслява присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат в
размер над минимално предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за
подобен вид дела, което подкрепа тезата на ответника за прекомерност на
възнаграждението за адвокат.
С оглед на така изложеното и
на посочените фактически и правни основания, както и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд
Габрово
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №18 от 07.07.2023г. на Директор на Териториално поделение /ТП/ на Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. Габрово с което са отхвърлени жалбите
на К.М.Г. *** против Разпореждане №071-00-1674-4/17.02.2022 г.,
Разпореждане №071-00-3691-7/17.02.2022 г. и Разпореждане
№071-00-3691-8/17.02.2022 г., и трите на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ-Габрово.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по КСО при ТП на НОИ - гр. Габрово, за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр. Габрово, да заплати на К.М.Г. с ЕГН**********, сума в размер на 510.00 /петстотин и десет/
лв., от които: 500.00 /петстотин/ лв. договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение по Адм. д. № 158 от 2023 г. по описа на АС Габрово и 10 /десет/
лева ДТ -
представляваща сторените от жалбоподателя разноски по производството за
разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция, като отхвърля в
останалата част претенцията за присъждане на разноски- възнаграждение за
адвокат, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му чрез касационна
жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд.
Препис от Решението да се
връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН
КОСЕВ /