Решение по дело №13513/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  262546                                  26.11.2021 година                     град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря Таня Ангелова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13513 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против В.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 30.05.2016 г. до 21.04.2020 г., в размер на 670,65 лева, за обект, с адрес: гр. П., ж.к Т., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение считано от падежа на всяка вноска  в периода от 31.07.2016 г. до 31.05.2020 г.  в размер на 113,34 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение **** г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като  иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски. Изложено е, че ответникът е отговорен за задълженията по делото, тъй като е наследник на Р. Ш., по чиято партида са натрупани задълженията. Акцентира се върху това, че макар ответникът да е продал водоснабдения имот на трето лице и партидата да е сменена, то претенцията касае период, през който партидата е била на името на Р. Ш.

Ответникът В.В.Г., ЕГН **********, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Посочва, че ищцовото дружество е нарушило всички свои задължения по отчитане на потребената вода, като по тази причина не ставало ясно за какъв период е възникнало задължението. При евентуалност възразява за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество претенцията е частично основателна, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът  се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.

Ищецът ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че между него и ищеца е сключен нарочен договор. В случая се установява, че водоснабдения обект е придобит от бащата на ответника на основание доброволна делба от 2004 г., като същият е починал и е оставил за наследници преживяла съпруга и ответника. Майката на ответника е починала, вследствие на което ответникът е наследил водоснабдения недвижим имот, ведно със задълженията на своите родители. Установява се, че ответникът се разпоредил с правото на собственост на 15.05.2020 г. в полза на трето лица, като крайната дата на исковия период е преди прехвърлянето на собствеността. Установява се от заключението на приетата по делото експертиза, която съдът кредитира изцяло,  че доставеното за имота количество вода съответства на претендираната от ищца стойност; от представените по делото карнети, представляващи частни свидетелстващи документи, както и от разпита на допуснатия по делото свидетел, който е отчитал показанията на водомерите, се установява, че количествата вода са фактически доставени в притежавания от ответника имот. Основателно е възражението за изтекла придобивна давност за част от исковия период. Вземанията за периодични платежи се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност. Вземането за главница е дължимо за периода от 06.07.2017 г. до 21.04.2020 г. в размер на 486,58 лева, а за мораторна лихва за периода от 06.07.2017 г. до 31.05.2020 г., в размер на 61,91 лева. Исковете следва да се отхвърлят за разликата над тези суми.

При този изход на делото ответникът носи отговорност за разноски за държавни такси, експертиза, разпит на свидетел, особен представител и за юрк. възнаграждение за исковото и заповедното производства, съобразно уважената част от исковете. Разноските възлизат общо на 740 лева, като от тях следва да се присъди сумата от 517,70 лева.

Така мотивиран, РС-Пловдив     

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК В.В.Г., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  суми произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 06.07.2017 г. до 21.04.2020г. в размер на 486,58 лева – главница, за обект, с адрес: гр. П., ж.к Т., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, както и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от 06.07.2017 г. до 31.05.2020 г., в размер на 61,91 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение **** г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** от **** г. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – П.., като

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против В.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения до пълния им предявен размер, както следва за разликата над сумата 486,58 лева до пълния предявения размер от 670,65 лева и за периода от 30.05.2016 г. до 06.07.2017 г., що се касае до иска за главницата, и за разликата над сумата 61,91 лева до пълния предявения размер от 113,34 лева и периода от 31.07.2016 г. до 06.07.2017 г., що се касае до иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като погасени по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.В.Г., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 517,70  лева – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-П.

 

 СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов

Вярно с оригинала!

Т.А.