Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 179
07.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №406 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №113 от 25.01.2019г., поправено с Решение №559 от 02.05.2019г. и изменено в частта му за разноските с Определение №867 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело №1453/2011г. по описа на Окръжен съд-П, са отхвърлени предявените от П.к. „П.“***, против О.-Л., ул.“В*.искове за обявяване за нищожен на Договор от 09.11.2005г., по силата на който О.-Л. предоставя на „С.“ правото на ползване върху 3429,681дка земи от горски фонд за срок от три години, поради липса на съгласие, изразяващо се в това, че: поради неспазване на процедурата по чл.39,ал.1 от ЗОС – провеждане на търг или конкурс, О.-Л. не би могла да изрази воля за сключване на договора от 09.11.2005г.; поради сключване на договора с предмет недвижим имот, за който кметът на О.-Л. не е имал мандат, и П.к. „П.“***, е осъдена да заплати на О.-Л., ул.“В*.разноски в размер на 8300лв., намален на 500лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят П.к. „П.“, представлявана от председателя С.Я., която го обжалва с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита първоинстанционният съд да е дал неправилна правна квалификация на предявените искове за прогласяване нищожността на процесния договор, с оглед обстоятелствата, на които се основават – за предоставено право на ползване от несобственик; неспазване на процедурата по чл.38 и чл.39 от ЗОС; различие между предмета на договора и този в решението на общинския съвет, в които липсва индивидуализация на обектите; липса на определена цена на правото на ползване в решението на общинския съвет, която би следвало да залегне в последващ договор, и липса на компетентност на кмета, поради несъответствието на решението на общинския съвет и обективирания впоследствие различен в договора предмет, равнозначно на липса на решение за делегиране правомощия на кмета за подписване на договор с точно това съдържание, предмет и цена, с което да е допуснато нарушение на чл.146,ал.1 от ГПК. Поддържа първоинстнационният съд да не се е произнесъл по същество на всички предявени искове, касателно неспазването на процедурата по чл.39 от ЗОС. Навежда оплакване за необоснованост на обжалваното решение. Излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, според които: ответната О. не притежава право на собственост върху имотите – гори със специален статут по Закона за горите, а страна по договори, свързани с управлението и разпореждането им, да е допустимо да бъде само техният собственик; процесният договор е сключен в нарушение на процедурата по чл.39 от ЗОС за учредяване на вещно право на ползване чрез търг или конкурс, а в случай, че се приеме учреденото право на ползване да е облигационно, а не вещно, то не е спазена законовата процедура по ЗГ и ППЗГ с позоваване на конкретни норми; в решението на общинския съвет липсва всякаква индивидуализация на обектите, предмет на последващия договор, както и не е определена цената на правото на ползване; между О.та и кооперацията не е налице съсобственост. По подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна О.-Л. е депозирала чрез пълномощника си адв.Р.Р. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които: специалният по отношение ползването на горите и земите от горския фонд Закон за горите не изисква провеждането на търг или конкурс досежно възмездно предоставеното ползване на дървесина, а лицето, на което е предоставено, отговаря на изискването на този закон да бъде със седалище и адрес на управление ***; О.та е собственик на процесния имот, но, дори и да се приеме да не е, фактът на предоставяне на право на ползване от несобственик не влече нищожност на договора, тъй като е допустимо сключване на договор за наем на чужд имот; между решението на общинския съвет и договора не е налице колизия относно неговия предмет; постановено е от О.-гр.Л. ново решение за възстановяване на горите в пълен обем на О.-Л.. Заявено е възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Претендира се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Подадена е от О.-Л. частна жалба против Определение №867 от 02.05.2019г., с което са намалени разноските за първоинстанционното производство от 8300лв. на 500лв. Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като по делото своевременно, преди приемането на ТР №6/2013г., е представен договора за правна помощ и насрещната страна не е заявила възражение относно извършено по него плащане, а единствено такова за прекомерност, поради което не са били представени доказателства за плащането, указания за ангажиране на каквито не са и били дадени от съда, като такива доказателства впоследствие са представени. Въз основа на тези доводи жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на присъдените с решението разноски от 8300лв.
Ответникът по частната жалба ПК“П.“ е подала писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които в тежест на претендиращата разноски страна е да представи своевременно до приключване на устните състезания доказателства за реалното им извършване, а съдът не е длъжен да дава указания за представянето на такива, каквито в случая са представени, но несвоевременно, при което съдът не е разполагал с възможност да присъди претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира за потвърждаване на обжалваното определение.
Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете съответно по чл.259,ал.1 и чл.275,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят неблагоприятните за тях по резултат обжалваеми съдебни актове, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът П.к. „П.“ твърди да е правоприемник на влялата се в нея „Г.„С.“, между която последна и ответната О.-Л. бил сключен на 09.11.2005г. договор за предоставяне на правото на ползване на собствени частни земи и гори от горския фонд, с който О.та в качеството си на собственик по силата на възстановително Решение №250 на ПК-Л. учредила в полза на кооперацията ограничено вещно срочно право на ползване върху 3429,681дка идеални части. В мотивите на влязлото в сила на 09.11.2010г. решение по гр.дело №50/2008г. на Районен съд-А. било прието за нищожно възстановителното Решение №250 на ПК-Л., при което с процесния договор да е учредено право на ползване от несобственик. Освен това, договорът бил сключен при неспазване на процедурата по чл.38 и чл.39 от ЗОС, предвиждаща това да стане след решение на общинския съвет и след проведен търг или конкурс, какъвто търг или конкурс не бил проведен, което ищецът счита да води до липса на волеизявление от страна на О.та за подписване на договора в хипотезата на неосъществена процедура, целяща да обективира такова. В решението на общинския съвет като предмет на учреденото право на ползване бил посочен „собствени гори“, докато в договора като такъв фигурирал „частни земи и гори от горския фонд“, с оглед на което различие кметът да не е имал мандат да сключи договора и да е действал в хипотезата на липса на представителна власт. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът претендира да бъде признат за нищожен договора от 09.11.2005г.
С отговора на исковата молба ответната О.-Л. е заявила възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, считайки такъв от твърдението за нищожност на възстановителното решение да не произтича, както и, че, въпреки спирането на производството по по-рано заведеното от О.та против кооперацията гр.дело №3083/2010г. на ПОС за заплащане на сумата 96538,98лв. като дължима по процесния договор, предявеният иск за нищожност на договора няма да реши какъвто и да е правен спор. Оспорени са всички фактически твърдения, на които ищецът е основал претенциите си.
Проект за доклад по делото е направен след редовно проведени три открити съдебни заседания, в които са събирани доказателства, с Определение №1051 от 03.04.2013г. и е приет за такъв по чл.146 от ГПК в проведеното на 19.04.2013г. открито съдебно заседание.
Докладът, противно на възраженията на жалбоподателя, съдържа всички изискуеми се от чл.146,ал.1 от ГПК реквизити. В него е налице изложение на обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и на които се основават възраженията на ответника. Посочено е за безспорно между страните обстоятелството относно наличието на сключен помежду им договор от 09.11.2005г. Прието е да не са налице други обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване. Разпределена е доказателствената тежест, като е указано, че ищецът следва да установи, че ответникът не е собственик на обектите, че не е спазена процедурата по сключване на договора и в частност чл.39 от ЗОС, че не е налице идентичност между обектите по решението на общинския съвет и по договора, а ответникът следва да установи, че при сключване на договора е изпълнена процедурата по даване на съгласие от общинския съвет и останалите елементи от фактическия състав по сключване на договора с предмет частна общинска собственост, както и, че е собственик на обектите, съставляващи предмет на договора.
С доклада е прието да са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор като сключен при липса на съгласие поради неосъществена процедура по чл.39 от ЗОС, съставляваща елемент от фактическия състав на съгласието на административния орган, и поради липса на решение на общинския съвет за предоставяне на право на ползване върху частни земи и гори от горския фонд.
Противно на доводите на жалбоподателя, с исковата молба не е въведен като порок на договора липсата на определена цена на правото на ползване в решението на общинския съвет, какъвто се сочи едва във въззивната жалба.
Неотносимо към предмета на спора е поддържаното и с въззивната жалба обстоятелство дали О.-Л. е била собственик на имотите – предмет на процесния договор, и събраните във връзка с него, включително във въззивното производство, доказателства, тъй като сключването на договора от несобственик не води до нищожност на същия и не е предвидено с разпоредбите на чл.26 от ЗЗД като основание за такава, нито има значение за релевираните основания за нищожността, свързани с неспазване на процедурата по чл.39 от ЗОС и липсата на надлежно решение на общинския съвет, касаещи разпоредителни действия именно с имоти частна общинска собственост.
Настоящата инстанция, в унисон с доводите във въззивната жалба, намира, че правилното определяне на правната квалификация на предявения иск е задължение на съда, без той да е обвързан от дадената от страните такава. За нея се изхожда от релевантните за спора обстоятелства, изложени от ищеца в исковата молба, на които се основава претенцията му, формиращи основанието на иска, и кореспондиращия на тях петитум. В тази връзка, изложените от ищеца обстоятелства за сключване на процесния договор в нарушение на процедурата по чл.39 от ЗОС – без провеждане на търг или конкурс, сочат на нищожност в хипотезата на противоречие със закона по чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, а не на липса на съгласие по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД, както неправилно е приел окръжният съд, изхождайки от грешно дадената от ищеца правна квалификация. Наведените обстоятелства за липса на идентичност между имотите – предмет на решението на общинския съвет, и тези – предмет на сключения договор, обосновават нищожност в хипотезата на липса на съгласие по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД, както правилно е приел окръжният съд.
При неправилно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск с доклада по делото и при обосновано оплакване в тази връзка във въззивната жалба, както в случая, въззивният съд, съгласно задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, обаче, независимо от неправилно определената правна квалификация на единия от исковете, страните не са били лишени от възможността да попълнят делото с доказателства за относимите към спора факти, тъй като с доклада по делото окръжният съд коректно е изложил всички обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца и възраженията на ответника, и дадените от него указания при разпределяне на доказателствената тежест за всички подлежащи на установяване факти, са съобразени с очертания от страните предмет на спора. С оглед на това, с протоколно определение от 14.10.2019г. въззивният съд е оставил без уважение процесуалното искане на жалбоподателя за изготвяне на нов доклад по делото и даване на указания на страните за събиране на относими към спора доказателства, каквито конкретни в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК те не са и посочили.
Неправилното определяне на правната квалификация на иска може да има за последица и произнасяне по непредявен иск, когато е приложен фактически състав, различен от този, очертан от ищеца посредством обстоятелствата, на които основава претенцията си, в нарушение на диспозитивното начало по чл.6,ал.2 от ГПК за определяне на вида и обема на търсената защита от страните. Настоящият случай не е такъв, тъй като с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл именно по наведените от ищеца основания за нищожност на договора като сключен при неспазване на процедурата по чл.39,ал.1 от ЗОС и при липса на мандат за кмета да сключи от името на О.та договор с такъв предмет. Отделен е въпроса, че решението не съдържа мотиви по същество относно процедурата по чл.39 от ЗОС, както основателно възразява жалбоподателят. Липсата на мотиви, обаче, не обосновава недопустимост на първоинстанционното решение, предвид правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на спора, макар и в условията на ограничен въззив.
Неоснователно е възражението на ответника, поддържано и с отговора на въззивната жалба, за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустими искове, с оглед липсата на правен интерес от предявяването им. С исковете се атакува като нищожен сключен между страните договор. Всяка от тях разполага с правен интерес да разкрие нищожността, поради обвързаността й с уговорените в договора задължения, за да установи, че такива в нейна тежест не са възникнали, още повече, че в конкретния случай от страна на ответната О. са предявени спрямо ищцовата кооперация парични претенции именно въз основа на атакувания договор като възникнали през срока на действието му, предмет на образувано гр.дело №3083/2010г. по описа на Окръжен съд-П, производството по което е спряно до приключване на настоящото.
По същество, видно от приложения Протокол №13 от заседание на О.-гр.Л., проведено на 02.09.2004г., е, че по т.3 от дневния ред е обсъждан въпроса относно предоставяне правото на ползване на собствени дялове гори в Г.„С.“-гр.Л. с площ от 3429,681дка в ревир „Д.“ /1853,941дка/ и в ревир „Б.“ /1575,740дка/ и е прието Решение №89 за предоставяне възмездно правото на ползване върху посочените горски имоти на кооперация „С.“-гр.Л. за срок от три години и за упълномощаване на кмета на О.-Л. да сключи договор. Въз основа на така приетото от общинския съвет решение с процесния Договор от 09.11.2005г. ответната О.-Л. е предоставила на Г.„С.“, чийто правоприемник при преобразуването й чрез вливане, вписано в търговския регистър на 01.03.2010г., е ищцовата П.к. „П.“, правото на ползване /включително стопанисване и управление на гората и добиване, преработване и разпореждане с добитата дървесина, както и извършване на мероприятия по възстановяване и рекултиране/ върху 3429,681 дка идеални части и земи от горския фонд в землището на с.Д., възстановени й с Решение №250 на ПК-гр.Л. /раздел I,т.1/ за срок от три години /раздел I,т.2/ срещу заплащане на цена в размер, формиран от общия годишен доход на ползвателя от ползването на дървесината и други, след приемане на направени конкретно посочени по вид разходи, платима за всяка стопанска година /раздел IV, т.1 и т.2/.
Противно на доводите на ищеца, процесният договор е сключен именно за имотите, за които е взето решението на общинския съвет. За липсата на идентичност той се позовава единствено на различното описание на имотите по вид като „гори“ по решението на общинския съвет и „земи и гори от горския фонд“ по договора. Следва да се има предвид, че горският фонд включва както горите, така и земи за залесяване и недървопроизводителни земи. Видът и предназначението на имота е само един от неговите съществени индивидуализиращи белези. И решението и договора се отнасят за имоти в горска територия в ревир „Д.“ и ревир „Б.“ с обща площ от 3429,681дка, които основни техни характеристики обосновават идентичността им. При това положение въз основа решението на волеобразуващия орган кметът на О.та е разполагал с мандат за сключване на договора именно по отношение на имотите, за които е учредено правото на ползване.
Договорът е сключен при действието на Закона за горите /Обн., ДВ бр.125 от 29.12.1997г., Отм., ДВ бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г./ и Закона за общинската собственост. Според чл.39,ал.1, 2 и 6 от ЗОС, право на ползване върху имоти – частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на О.та чрез публичен търг или публично обявен конкурс, за срок не по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго, като въз основа на резултатите от търга или конкурса кметът на О.та издава заповед и сключва договор. Учредяване на право на ползване без търг или конкурс е допустимо само в случаите, когато лицата, на които може да се учреди такова, са определени със закон, съгласно чл.39,ал.3 от ЗОС, както и при безвъзмездно му учредяване след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, според чл.39,ал.4 от ЗОС, а, когато лицата, на които може да се учреди безвъзмездно, са определи със закон, решението на общинския съвет следва да е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съобразно чл.39,ал.5 от ЗОС. В тази връзка разпоредбата на чл.16,ал.7 от ЗГ /отм./ предвижда, че с решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд, като за целта се подава писмено заявление до кмета на О.та, който назначава комисия за разглеждане на постъпилите заявления и тя съставя протокол с предложение до общинския съвет, съгласно чл.24,ал.1-3 от Правилника за прилагане на Закона за горите. Този специален облекчен ред за възмездно учредяване на право на ползване върху гори и земи от общинския горски фонд без провеждане на търг или конкурс е приложим, обаче, само за лицата, извършващи предвидените в чл.16,ал.5,т.1-5 от ЗГ /отм./ дейности, по смисъла на чл.39,ал.3 от ЗОС. Ищцовата кооперация не е сред този кръг лица, поради което е приложим общия ред на чл.39,ал.1 от ЗОС за учредяване на право на ползване след провеждане на търг или конкурс, каквито по делото не се установява да са проведени. Изразената в първоинстанционното производство от ответника теза е, че в случая не е следвало да се провежда търг или конкурс, тъй като правото на ползване е учредено в полза на съсобственик. Не е налице, обаче, изрично предвидена от закона хипотеза по смисъла на чл.39,ал.3 от ЗОС, в която съсобственикът на О.та да може да се възползва от облекчения ред за учредяване на право на ползване. Доколкото се касае за изключение, а такова е налице само при изрична регламентация, не може да се приеме непълнота на закона в тази насока, за каквато настоява ответника. Предмет на договора, противно на застъпваното от страните пред настоящата инстанция, е ограниченото вещно право на ползване, а не се касае за ползване въз основа на облигационно правоотношение, независимо, че в него са посочени конкретните правомощия на ползвателя по добиване, преработване и разпореждане с добитата дървесина и извършване на мероприятия по възстановяване и рекултиране. Ограниченото вещно право на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено, съгласно чл.56,ал.1 от ЗС, или в случая и правото да се добива дървесина, посочено описателно като правомощие на носителя на ограниченото вещно право на ползване. Неоснователно в този смисъл и двете страни пред настоящата инстанция се позовават на разпоредбите на чл.57 и сл. от ЗГ /отм./ и чл.80 и сл. от ППЗГ, тъй като те касаят условията и реда за предоставяне ползването на дървесина и възлагане на добива на дървесина от горите и земите от горския фонд като конкретни дейности по договори именно с такъв предмет. Процесният договор няма за предмет извършване на дърводобив, а с него е учредено вещно право на ползване върху имоти от горски територии, предназначени за дърводобив. Предоставянето му е резултат на смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправен елементи, осъществяването на всеки от които е условие за действителност на договора като сключен в съответствие с нормативно предвидения за него ред. Процесният договор е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.39,ал.1 от ЗОС, изискваща провеждане на тръжна или конкурсна процедура, каквато не е осъществена, поради което на това основание се явява нищожен.
С оглед на така изложените мотиви, обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е отхвърлен иска за обявяване за нищожен на договора от 09.11.2005г. поради неспазване на процедурата по чл.39,ал.1 от ЗОС за провеждане на търг или конкурс, и вместо това иска за нищожност на договора на това основание бъде уважен, а в останалата му отхвърлителна част решението като правилно следва да се потвърди.
С отговора на исковата молба ответната О. изрично е претендирала за присъждане на разноски. С него е представен договор за правна защита и съдействие от 25.07.2011г. с упълномощения адв.Р.Р., по който е уговорено възнаграждение в размер на 7800лв., платимо в срок до 02.08.2011г. по банков път. С първоинстанционното решение, след неговото поправяне, с оглед отхвърляне на исковете, на ответника са присъдени разноски от общо 8300лв., включващи 500лв. за депозит за вещо лице и 7800лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решението ищцовата кооперация е подала молба вх.№6408/26.02.2019г. за изменение на решението в частта му за разноските относно присъдените такива от 7800лв. за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства то да е реално изплатено, евентуално са наведени съображения за прекомерност. С отговора на молбата ответната О. поддържа адвокатското възнаграждение от 7800лв. да е присъдено с влязло в сила решение по гр.дело №1721/2014г. на Районен съд-А., потвърдено с решение по в.гр.дело №1904/2015г. на Окръжен съд-П., въз основа на което да е издаден изпълнителен лист, образувано изп.дело №611/2016г. на ЧСИ М.С..и по него сумата да е изплатена по банков път. В подкрепа на тези твърдения са представени: изпълнителен лист от 25.03.2016г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1339/2014г. по описа на Районен съд-А.; съдебни решения по двете цитирани в отговора дела; покана за доброволно изпълнение по изп.дело №611/2016г. по описа на ЧСИ М.С..-Ц.; постановление от 25.04.2016г. за приключване на производството по изпълнителното поради изчерпване на предмета му и изплащане на всички дължими суми. С обжалваното Определение №867 от 02.05.2019г. окръжният съд по реда и при условията на чл.248 от ГПК по молба на ищеца е изменил постановеното решение в частта му за разноските, намалявайки техния размер на 500лв., по решаващи съображения за липса на своевременно представени доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, че, според задължителните указания по т.1 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна защита и съдействие като начин на плащане на възнаграждението е посочено по банков път, както в случая, задължително се представят доказателства за това. Без значение е, че това тълкувателно решение е прието след сключване и представяне по делото на процесния договор за правна защита и съдействие, на което неоснователно акцентира частният жалбоподател. Тълкувателно решение се приема при неправилна или противоречива практика, за да се уеднакви тя по определени правни въпроси, с оглед еднаквото прилагане на закона при разглеждане и решаване на неограничен кръг правни спорове. Цитираното тълкувателно решение е прието преди приключване на устните състезания по делото и дадените с него указания са задължителни за съдилищата. Отговорността за разноските касае реализиране на материални права, произтичащи от процесуалния закон, които като такива следва да бъдат изрично предявени от страната до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, до когато тя следва да представи и списък за вече поисканите за присъждане разноски, съгласно чл.80 от ГПК, както и доказателства за заплащането им, съответно до тогава другата страна следва да изчерпи възраженията и исканията си като защита срещу предявената спрямо нея претенция. Противно на доводите на жалбоподателя, съдът не е длъжен да указва на страната да представи доказателства за разноските. По заявени след приключване на последното съдебно заседание искания във връзка с разноските и доказателства за тях съдът не може да се произнася при постановяване на решението си, тъй като те не са били наведени своевременно като част от предмета на спора, по който съдът дължи произнасяне. За да се уважи молбата за изменение на решението в частта му за разноските, трябва да се установи, че при произнасянето относно тях е допусната грешка при формиране на фактическите констатации и правните изводи на съда, при което преценката се основава единствено на фактите и обстоятелствата, настъпили до приключване на устните състезания по делото, но не и на последващи постановяването на решението такива, тъй като противното би довело до недопустимо пререшаване на въпросите, по които е постановено решението, в отклонение от забраната по чл.246 от ГПК. В тази връзка, до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство не са били представени от ответника доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, уговорено да се извърши по банков път. Без значение е, че насрещната страна не е заявила изрично възражение за неплащане на възнаграждението, на липсата на каквото се позовава жалбоподателят, доколкото материалноправна предпоставка за дължимост и присъждане на разноски е такива реално да са били заплатени, за което съдът следи служебно. Неправилно, с оглед липсата на надлежни доказателства за извършено плащане, при постановяване на решението окръжният съд е приел адвокатското възнаграждение да е било изплатено, присъждайки го като разноски в пълен размер, която своя грешка правилно е поправил с обжалваното определение. Ответникът е представил доказателства адвокатското възнаграждение действително да е било изплатено и то преди приключване на устните състезания по делото в рамките на принудително изпълнение след проведени заповедно и исково по чл.422 от ГПК производства. Тези доказателства, обаче, е представил след постановяване на решението с отговора на молбата по чл.248 от ГПК, поради което те не могат да бъдат взети предвид. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
С оглед изхода по спора при настоящото му въззивно разглеждане, при което единият от двата предявени иска се уважава, а другият се отхвърля, измененото в частта му за разноските първоинстанционно решение следва да се отмени за разликата над 250лв. до присъдения в полза на ответника за разноски за вещо лице размер на разноските от 500лв. За първоинстанционното производство ищецът е заплатил разноски от общо 4016лв. за държавни такси и депозити за вещи лица, от които във връзка с изрично заявената от него претенция за присъждането им, дължима е сума от 2008лв., каквато следва се присъди.
И двете страни претендират за присъждане на разноски за въззивното производство, като на всяка от тях се дължи половината от направените такива, с оглед уважаването на единия иск и отхвърлянето на другия. Жалбоподателят е заплатил разноски за държавна такса от 1727,50лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. по представени договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019г., фактура №1691/19.08.2019г. и платежно нареждане от 16.09.2019г. или общо 3727,50лв., от която сума следва да му се присъди такава от 1863,75лв. Въззиваемата О. е заплатила разноски в размер на 3120,10лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019г., удостоверяващ изплащането му в брой, от които дължима е сума в размер на 1560,05лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №113 от 25.01.2019г., поправено с Решение №559 от 02.05.2019г. и изменено в частта му за разноските с Определение №867 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело №1453/2011г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П.к. „П.“***, против О.-Л., гр.Л., ул.“В*.иск за обявяване за нищожен на Договор от 09.11.2005г., по силата на който О.-Л. предоставя на „С.“ правото на ползване върху 3429,681дка земи от горски фонд за срок от три години, поради неспазване на процедурата по чл.39,ал.1 от ЗОС – провеждане на търг или конкурс, И В ЧАСТТА с която П.к. „П.“***, е осъдена да заплати на О.-Л., гр.Л., ул.“В*.разноски в размер над 250лв. до присъдения от 500лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска, предявен от П.к. „П.“***, против О.-Л., гр.Л., ул.“В*.Договор от 09.11.2005г., по силата на който О.-Л. предоставя на Г.„С.“ правото на ползване върху 3429,681дка земи от горски фонд за срок от три години, като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.39,ал.1 от ЗОС, без провеждане на търг или конкурс.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №113 от 25.01.2019г., поправено с Решение №559 от 02.05.2019г. и изменено в частта му за разноските с Определение №867 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело №1453/2011г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П.к. „П.“***, против О.-Л., гр.Л., ул.“В*.иск за обявяване за нищожен на Договор от 09.11.2005г., по силата на който О.-Л. предоставя на „С.“ правото на ползване върху 3429,681дка земи от горски фонд за срок от три години, поради липса на съгласие, изразяващо се в сключване на договора с предмет недвижим имот, за който кметът на О.-Л. не е имал мандат, И В ЧАСТТА с която П.к. „П.“***, е осъдена да заплати на О.-Л., гр.Л., ул.“В*.разноски до размер на 250лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №867 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело №1453/2011г. по описа на Окръжен съд-П., с което е изменено Решение №113 от 25.01.2019г., поправено с Решение №559 от 02.05.2019г., по същото дело, в частта, с която П.к. „П.“***, е осъдена да заплати на О.-Л., гр.Л., ул.“В*.сумата от 8300лв. – разноски по делото, чрез намаляване на тези разноски до размер на 500лв.
ОСЪЖДА О.-Л., гр.Л., ул.“В*.да заплати на П.к. „П.“***, сумата от 2008лв. /две хиляди и осем лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство по съразмерност, и сумата от 1863,75лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.к. „П.“***, да заплати на О.-Л., гр.Л., ул.“В*.сумата от 1560,05лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева и пет стотинки/, представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: