О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№926 ,10.03.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 737 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
№3609 от 16.12.2019 г. по гр.д. № 5634 по описа за 2019 година на Бургаския
районен съд Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски, е осъдена да заплати на И.И.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1 256. 15 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и
15 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 183.
91 часа в периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него нощен труд от 1 286 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 157. 20 лв. /сто
петдесет и седем лева и 20 ст./, представляваща сбор от дължимата законна
такава за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко тримесечие до
15.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 15.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по
делото разноски.
С решението Главна дирекция
„Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 260. 24 лв.
/двеста и шестдесет лева и 24 ст./, от които 100. 24 лв. за държавна такса и
160 лева за разноски за експертиза.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна дирекция „Национална
полиция“ към МВР, с която се обжалва Решение №3609 от 16.12.2019 г. по гр.д. № 5634 по
описа за 2019 година на Бургаския районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, без да изложи мотиви защо
има законова празнота в правната уредба. Твърди се, че ЗМВР дава цялостна
уредба на служебните правоотношения между страните. Цитирани са разпоредби от
ЗМВР. Посочено е, че за процесния период по отношение на държавните служители в
МВР не съществува аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че
не са налице предпоставки са субсидиарно приложение на наредбата, тъй като
отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на
държавните служители в МВР се урежда от специалния закон – ЗМВР, а не от КТ.
Твърди се, че за
приложение на наредбата са необходими четири кумулативни предпоставки: 1.
Подневно отчитане на работното време; 2. Работа на смени; 3. Продължителност на
нощното време по-малка от продължителността на дневното и 4. Трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че в процесния случай не
са налице предпоставките по т. 3 и т.4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал.
3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от
8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение по КТ.
На следващо място се
сочи, че първоинстанционното решение е немотивирано, като в него не са обсъдени
възраженията на ответника. Излагат се съображения, за немотивираност и относно
приетата празнотата в правната уредба.
Твърди се, че спрямо
правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд
е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Приложена е правна
консултация на проф. Васил Мръчков по приложението на чл. 187, ал. 1 във вр.
ал. 3 от ЗМВР.
Твърди се, че няма
доказателства ищецът да е работил повече от заложените 24 часа за смяна, а
извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил
повече от установеното работно време.
Не се въвеждат искания
по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от И.И.К..
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на ГД „Национална полиция“ – МВР, срещу Решение №3609 от 16.12.2019 г. по
гр.д. № 5634 по описа за 2019 година на Бургаския районен съд.
ВНАСЯ в.гр.д.№ 737
по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно
заседание, съгласно Разпореждане от 05.03.2020г. - на 14.04.2020 г. от 15.10 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.